Р Е Ш Е Н И Е
№260078
гр.Шумен, 10 Декември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
Хаджииванова
2.С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №266 по описа за 2020 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №302 от 08.06.2020г. по гр.д.№129/2020г.,
Районен съд - гр.Шумен е изменил размера на постановената по ГД № 1195/2018
год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от И.Д.И., с ЕГН **********
***, в полза на непълнолетното дете В.И.Д. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.В.Й., с ЕГН **********, като я увеличил от 150
лв. на 250 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.01.2020
год., с падеж - първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, и отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 300 лева. С решението,
ответника е осъден да заплати и държавна такса в размер на 144 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника, който го обжалва в частта, с която е увеличена издръжката за
размера над 180 до 250 лева, като навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде
отменено в атакуваната част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно,
поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова
претенция с правно основание чл.150 от СК, предявена от В.И.Д., действащ със
знанието и съгласието на своята майка и законен представител – Н.В.Й., против И.Д.И.,
за увеличаване на присъдена месечна издръжка, определена с влязло в законна
сила съдебно решение по ГД № 1195/2018 г., по описа на РС Шумен, от 150 на 300
лева. Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени
доказателства, се установява че ответникът е баща на ищеца, че ищеца е роден на
***г., и към настоящия момент е навършил 16г и 10 м. Не се спори, и че
родителите на ищцата не живеят заедно. От приложеното Решение № 901/15.10.2018
г., по ГД № 1195/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че родителските
права върху детето са предоставени на майката, като бащата е осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 150 лв. От представените от ответника писмени
доказателства е видно, че след направените му удръжки от заплатата, включително
и такива, касаещи принудително събирани суми по съдебен ред, той получава средно
месечен нетен доход в размер на минималната работна заплата - около 610 лева, в
зависимост от размера на брутния месечен доход. Необходимо е да се отбележи, че
безусловно дължимата издръжка на малолетно и непълнолетно дете е с приоритет
пред голяма част от останалите задължения, и не следва да се ограничава от
други задължения на длъжника. Освен това детето към момента е навършило 16
годишна възраст, и нуждата му от издръжка значително е нараснала, като следва
да се съобрази и обстоятелството, че от началото на настоящата година, с
увеличението на минималната работна заплата, е увеличен и минималния размер на
дължимата издръжка по чл.143 от СК на 152,50 лева, който би следвало да се
присъжда от раждането на детето, а с нарастване на възрастта да се увеличава.
Соченото задължение събирано от ЧСИ, също не би могло да обоснове
неоснователност на претенцията, както предвид непълното доказване на характера
и периода на възникване на вземанията, по които се правят удръжки от работната
заплата към настоящия момент, така и с оглед привилегированото вземане за
издръжка, съобразно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, което задължително следва да се
удовлетвори предпочтително пред следващите го в редицата привилегировани и
останалите хирографарни, а освен това едва след приспадането му ще се
съобразява наличния доход с оглед евентуална секвестируемост /и в съответствие
с чл.446, ал.3 от ГПК/. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК. Преценявайки
нуждите на детето В., обусловени от здравословното му състояние, възрастта му и
от друга страна материалните възможности на родителите му, съдът намира, че по
делото следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лв., от
които бащата следва да заплаща 220 лв.. Останалата част до пълния размер следва
да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи за детето В., и
която има по-нисък доход от този на бащата. Така определената издръжка се дължи
считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.01.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер над 220 лева до 250 лева, като
съответно претенцията в тази част бъде отхвърлена. Решението следва да се
коригира и в частта досежно присъдената държавна такса, като се отмени за разликата
над 100,80 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №302 от 08.06.2020г. по гр.д.№129/2020г.по
описа на Районен съд - гр.Шумен, САМО В
ЧАСТТА, с която е увеличен размера на присъдената месечна издръжка по ГД №
1195/2018 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от И.Д.И.,
с ЕГН ********** в полза на В.И.Д. с ЕГН **********, действащ със знанието и
съгласието на майка си Н.В.Й., с ЕГН **********, за размера над 220 лева /двеста и двадесет лева/ до 250
лева, считано от 22.01.2018г. до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, КАКТО и В ЧАСТТА,
с която е И.Д.И.е осъден да заплати държавна такса за сумата над 100,80 лева, като вместо това, в тази
част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на издръжка в размер
над 220 лева до 250 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.