№ 7764
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110106729 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба с вх. № 33969/07.02.2023 г. на В. С. П., с
ЕГН: **********, подадена чрез адв. С. Р. С., срещу „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, с която се иска да бъде отменена като
незаконосъобразна заповед № 39/12.12.2022 г. на изпълнителния директор и
на председателя на управителния съвет на ответното дружество, връчена на
13.12.2022 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор №
1926/16.12.2002 г. за заместване на отсъстващ служител, като е заемал
длъжността „строителен работник и изолаторчик“. С допълнително
споразумение № 1145/02.08.2004 г. било постигнато съгласие между ищеца и
ответното дружество, според което ищецът продължил да изпълнява
длъжността, но въз основа на окончателен трудов договор за неопределено
време.
Към датата на подаване на исковата молба ищецът вече заемал
длъжността „специалист, обслужване на клиенти“.
На следващо място се посочва, че с процесната заповед му било
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ поради нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ , изразяващо се
в отказ на ищеца да участва в обучение за надграждане на знания и умения,
както и да приеме оборудване – слушалки, необходими за продължаване на
1
обучението.
Ищецът обаче поддържа, че не бил отказал да участва в самото
обучение, а единствено да приеме и ползва апаратура – слушалки, като
отказът му бил мотивиран със здравословното му състояние. В тази връзка
ищецът разяснява, че имал проблеми със слуха, за които уведомил
ръководителя си – като отказал приемане на оборудването именно на
основание чл. 283 от КТ.
Предвид това ищецът излага подробни доводи, че заповедта била
незаконосъобразна, доколкото поведението му не съставлявало нарушение на
трудовата дисциплина. Самата заповед освен това не била достатъчно ясна и
мотивирана – като не можело да се установи дали ищецът е наказан за
неучастие в обучението или за отказ да приеме оборудването. Не ставало
ясно и кога било извършено нарушението на трудовата дисциплина.
Освен това не му били изискани надлежно и обяснения за вмененото
нарушение. Работодателят не положил усилие и да изясни здравословното
състояние на работника и да осигури възможност за изпълняване на работата
по безопасен за същия начин.
Заповедта се оспорва и с доводи, че твърдяното нарушение било
установено още на 16.06.2022 г., но заповедта била издадена чак на 12.12.2022
г.- т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Освен това с
предходна заповед № 20/02.06.2022 г. на ищеца вече било наложено
наказание „забележка“ за същото нарушение – т.е. ищецът се явявал наказан
два пъти за едно и също нещо.
На последно място се излагат доводи, че ищецът присъствал на
обучението, а в съответните дни изпълнявал надлежно и възложените му
трудови функции. Поради това и наказанието не съответствало на тежестта на
нарушението.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена. Представени са
писмени доказателства: заповед № 39/12.12.2022 г., писмени обяснения,
искане за обяснения, доклад от Мария Владимирова от 16.06.2022 г., доклад
от Петя Тошкова от 14.06.2022 г., заповед № 20/02.06.2022 г., длъжностна
характеристика за длъжност „специалист, информация“, трудов договор и
допълнително споразумение, както и медицинска документация.
В хода на производството по делото ищецът представя и допълнителна
медицинска документация.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Топлофикация София“ ЕАД е
депозиран писмен отговор чрез юрк. Борислав Ангелов. Със същия искът
изрично се оспорва. В тази връзка се признава, че страните са в трудово
правоотношение като с процесната заповед на ищеца действително е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Уточнява се, че ищецът към момента, а и към датата на налагане на
дисциплинарното наказание, заемал длъжността „специалист, информация“, а
не „специалист, обслужване на клиенти“, доколкото не бил подписал
съответно допълнително споразумение за промяна на длъжността. Поддържа
се, че заповедта била законосъобразна и мотивирана.
2
В тази връзка на първо място се излагат доводи за неприложимост на
разпоредбата на чл. 283 от КТ. Обръща се внимание, че в случая ищецът
отказал участие в обучение, като така не изпълнил задължението си да
участва в повишаване на професионалната си квалификация. Това било
наложително поради вътрешно преструктуриране в дружеството с цел
оптимизация на работата. Самата разпоредба на чл. 283 от КТ давала право на
отказ от изпълнение на работа, която застрашавала сериозно здравословното
състояние на работника. Използването на слушалки – при това в случая
еднократно– не обсновавало такава сериозна и непосредствена заплаха за
здравето на лицето.
Самият ищец не оспорвал обстоятелството, че е отказал да получи
оборудване за провеждане на обучението. От своя страна обаче същият
никога не бил съобщавал пред дружеството нито манифестирал по какъвто и
да е начин, че има някакъв здравословен проблем със слуха.
Поддържа се, че процесната заповед била надлежно мотивирана, а
нарушението точно описано и категорично установено. Нещо повече ищецът
с поведението си нарушил реда на обучението, като демонстрирал пред свои
колеги неуважение към ръководството и работата на дружеството, като така
уронил престижа му. В тази връзка и наказанието било съответно на
нарушението.
Излагат се подробни доводи, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ бил
спазен – доколкото от 08.06.2022 г. до 28.11.2022 г. ищецът бил в болничен
отпуск – през който период съгласно ал. 3 на същия текст срокът по ал. 1 не
течал.
Поддържа се и че заповед № 20/02.06.2022 г. била за друго нарушение
на трудовата дисциплина. Обръща се внимание и че конфликтът между
ищеца и дружеството почивал на личностни мотиви и желанието на ищеца да
провали работата на новия си ръководител предвид лоялността си към
предходен уволнен такъв.
С тези аргументи се иска искът да бъде отхвърлен. С отговора са
представени писмени доказателства: протоколи за проведено обучение и
присъствени списъци, функционална характеристика на дирекция, доклад от
18.05.2022 г., протокол № 27 от заседание на УС на ответното дружество,
болнични листове, жалба от ищеца от 20.01.2023 г. и отговор към същата от
15.02.2023 г, заявления, допълнително споразумение /неподписано/ за
длъжност „специалист, обслужване на клиенти“, длъжностна характеристика
за длъжност „специалист, информация“ и за длъжност „специалист,
обслужване на клиенти“ и правилник за вътрешния трудов ред.
В хода на делото е изготвена и приета съдебно медицинска експертиза с
вх. № 339133/27.11.2023 г. от в.л. д-р. А. П. и повторна съдебно медицинска
експертиза с вх. № 90140/19.03.2024 г. от в.л. д-р. Антон С..
Разпитани са свидетели: Цветелина Й. Станулова /служител на
ответното дружество/ и Д. Милкова Н. К. /бивш служител на ответното
дружество/.
В съдебно заседание, проведено на 26.03.2024 г. процесуалният
3
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. Счита, че основателността на иска се установявала от
писмените доказателства по делото. Излага подробни доводи, че заболяването
на ищеца се установявало безспорно вкл. от повторната СМЕ. Евентуално
поддържа, че наказанието не било съответно по тежест на нарушението.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
Счита обжалваната заповед за мотивирана и законосъобразна. Поддържа, че и
повторната СМЕ била извършена от некомпетентно вещо лице и оспорва
същата. Счита, че приложените от експерта изследвания почивали
изключително на субективни данни.
От страните са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че В. С. П., с ЕГН: ********** работи по
трудово правоотношение при ответника. От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът заема длъжността „специалист,
информация“. Представено е допълнително споразумение с ищеца, което
обаче последният НЕ Е ПОДПИСАЛ за назначаване на длъжността
„специалист, обслужване на клиенти“ – това споразумение предвиджа срок
на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Със заповед № 39/12.12.2022 г., връчена на ищеца на 13.12.2022 г.
лично, на В. С. П. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ – за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2, т.
7 и т. 10 от КТ – за нарушение на трудовата дисциплина, осъществено в
периода от 06.06.2022 г. до 10.06.2022 г. при проведен трети етап на обучение
„Симулация на телефонно обаждане“, извършено на работното място в
центрове за обслужване на клиенти – като В. С. П. за втори пореден път
изрично отказал да получи необходимите технически средства и да участва в
обучението – отказът бил в присъствието на обучаващи служители. В. С. П.
отказал да участва в обучението – т.е. да спазва инструкциите и нарушава
атмосферата на обучителния процес. Така чрез действие и бездействие
създава напрежение в колектива и неуважава труда на колегите си. За
поведението си вкл. отказа да провежда напомнителни разговори по телефон
с клиенти В. П. не дал обяснения.
Така ищецът според заповедта нарушил чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ –
„неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и
технологични правила“; чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на
други трудови задължения. С поведението си В. С. П. нарушил и чл. 228б от
КТ – а именно задължението си да участва в организирани и финансирани от
работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на
професионалната квалификация в съответствие с характера на изпълняваната
работа.
Съгласно заповедта нарушението е установено на 16.06.2022 г.
4
По делото са приложени в пълнота обясненията на ищеца по случая –
като същият твърди, че на 08.06.2022 г. поради рязко влошаване на
здравословното му състояние излязъл в болничен отпуск до 28.11.2022 г.
Посочва, че действително бил отказал да работи като материално
отговорно лице и да ползва слушалки за водене на телефонни разговори
поради здравословното си състояние и медицински препоръки. Извън това
поддържа, че изпълнявал съвестно възложената му работа, за което бил
редовно хвален от клиентите на дружеството. С обясненията е приложена
медицинска документация.
Видно от представени по делото болнични листове /л. 79 до л. 85/ -
ищецът е започнал ползване на болничен отпуск от 08.06.2022 г. – като
същият не е преустановяван и е продължил поне до 25.10.2022 г. /до която
дата е последният болничен/.
От функционална характеристика на дирекция „Обслужване на клиенти
и управление на вземания“ и протокол № 27 от заседание на УС на ответното
дружество се установява, че в ответното дружество е предприета вътрешна
структурна реорганизация. Щатната численост не се променя, но длъжността
„специалист информация“ се променя в „специалист, обслужване на клиенти“
– като за целта на работниците се предлагат допълнителни споразумения със
срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Промяната се прави с
цел оптимизиране на работата и въвежда режим „обслужване на клиентите на
едно гише“.
По делото са представени две длъжностни характеристики – за
длъжността „специалист информация“ и длъжността „специалист,
обслужване на клиенти“. При съпоставка на двете съдът установи, че в
задълженията на служителя на длъжност „специалист информация“ се
изисква да приема клиенти „на място“ като им предоставя информация, а
заедно с това обработва и техническа документация; изготвя документи,
приема заявления, предоставя формуляри, при необходимост насочва
клиентите към друг служител – като видно от длъжностната характеристика е
предвидено тези задължения да се изпълняват от служител при приемане на
клиенти на дружеството „на място“ в негов офис. Същевременно в
длъжностната характеристика „специалист, обслужване на клиенти“ се
предвижда, че служителят освен да приема клиенти „на място“ следва да
извършва материално отговорна дейност по документиране на парични
операции и да осъществява телефонни разговори с битови длъжности.
Добавени са задължения за работа по телефон и осъществяване на връзка с
битови длъжници на длужеството. Заложено е всеки служител да обработва
поне 50 клиенти на ден – на място и по телефон.
Съгласно представени присъствени протоколи за проведено обучение
последното е осъществено на няколко нива: 1/ниво едно теоретично обучение
за изходящо телефонно обаждане – с период на провеждане 01.04.2022 г. до
15.04.2022 г. – като ищецът е включен в присъствения списък, но липсва
негов подпис. В тази връзка под протокола е отразено, че В. П. отказва
участие в обучението; 2/ниво две – практическо обучение за телефонно
5
обаждане – с период на провеждане от 03.05.2022 г. до 13.05.2022 г. – като
ищецът е включен в присъствения списък, но липсва негов подпис. В тази
връзка под протокола е отразено, че В. П. отказва участие в обучението;
3/ниво три – симулация на телефонно обаждане, проведено на работно място
в центрове за обслужване на клиенти– с период на провеждане 06.06.2022 г.
до 10.06.2022 г. – като ищецът е включен в присъствения списък, но липсва
негов подпис. В тази връзка под протокола е отразено, че В. П. отказва
участие в обучението.
От доклад № К-4989 от 16.06.2022 г. е видно, че на 02.06.2022 г. ищецът
отказал да получи срещу подпис технически средства за провеждане на
телефонно обаждане. Впоследствие при провеждане на третият етап от
обучението в периода от 06.06.2022 г. до 10.06.2022 г ищецът В. П. отказал да
се включи в обучението. Отказът бил демонстриран пред обучаващите
служители и други служители, участници в обучението.
Видно от заповед № 20/02.06.2022 г. на ищеца е наложено наказание
„забележка“ – за отказ от участие в обучение, проведено на 10.05.2022 г.
Представени са и множество заявленията за похвала, от които се
установява, че клиентите на дружеството имат положително впечатление от
обслужването, оказано им от ищеца В. П..
Видно от електронна кореспонденция от 10.05.2022 г. между св. Д. Н. и
лицето Петя Господинова /л. 95 от делото/, св. Д. Н. като пряк ръководител на
ищеца към посочената дата е била уведомена, че същият отказва да ползва
слушалки по здравословни съображения.
По делото са изслушани две съдебно медицински експертизи –
първоначална с вх. № 339133/27.11.2023 г. от в.л. д-р. А. П. и повторна
съдебно медицинска експертиза с вх. № 90140/19.03.2024 г. от в.л. д-р. Антон
С..
От първоначалната експертиза се установява, че в.л. д-р. А. П. е
специалист по вътрешни болести и обща медицина. Същата посочва, че е
провела среща с ищеца – като при нормално воден разговор не е установена
загуба на слуха. Вещото лице обаче уточнява, че не е специалист в областта.
Обръща внимание, че ищецът съобщава, че заболяването е възникнало преди
около две години и оттогава прогресира. Видно от изследваната от в.л.
документация ищецът е с диагноза към 24.11.2022 г. – тежък двустранен
неврит нервус акустици, особено за високи честоти.
От повторната СМЕ от с вх. № 90140/19.03.2024 г. от в.л. д-р. Антон С.
се установява, че към 21.11.2022 г. ищецът е с диагноза – тежък двустранен
неврит на слуховите нерви, предимно за високи честоти. Лицата страдащи от
подобни увреждания по съвет и препоръки на специалисти не следва да
работят със слушалки. Ищецът има оплаквания от субективен шум в ушите и
загуба на слух – като м. януари 2023 г. е постъпил за болнично лечение.
Впоследствие е хоспитализиран повторно. Прави се извод, че оплакванията
датират повече от 2 години.
Според в.л. това е заболяване, свързано с работата на вътрешното ухо,
където са разположени рецепторите на слуха и равновесието, които трудно се
6
лекуват. Ищецът се е подложил на редица изследвания в това число
аудиометрия – установила намаление на слуха на високите честоти. Поради
това препоръката е да се ограничи работата в шумна среда със слушалки и
телефон.
На последно място ищецът има и ЕР на ТЕЛК с оценка на
работоспособността 72 % т.н.р. с основна диагноза диабет.
Така вещото лице дава заключение, че ищецът има увреждане на слухово
сетивната система – субективен шум в ушите и постепенно намаление на
слуха. Оплакванията му се засилват като заболяването прогресира. Лицето
страда от придружаващи заболявания, които има вероятност да повлияят и на
заболяването на слуха.
Прави се извод, че носеното на слушалки не е препоръчително –
доколкото може да доведе да увреждане на слухово сензорната система и
специално на вътрешното ухо.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че е извършил няколко
прегледа на ищеца с оглед засичане на резултатите като е ползвало клиничен
аудиометър. Така вещото лице е установило съвпадение между медицинската
документация по делото и резултатите от извършените от самото него
изследвания. Вещото лице посочва, че при обикновен разговор ищецът
действително чува. Диагнозата двустранно намаление на слуха, двустранен
неврит на слуховия нерв обаче е категорична. Действително вещото лице
посочва аудиометрията би могла да бъде манипулирана, доколкото е
изследване със субективен елемент. По делото обаче са представени няколко
такива изследвания, като и самото вещо лице е провело няколко такива
изследвания и резултатите от всички съвпадат. Поради това и вещото лице
счита, че дори да има опит за субективно влияние, то е налице съвпадение на
резултатите – от прегледи при различни специалисти и в различен момент.
Вещото лице поддържа, че пациентът има шум в ушите и изследването
показва, че има увреждане на вътрешното ухо т.е. рецепторите са афектирани
и всяко друго въздействие оказва негативно влияние върху ушния статус.
Поради това при поставянето на слушалки това би влошило неговото
състояние. На ищеца са направени аудиометрии – в болнични условия и в
център за слуха като данните и от двете изследвания са, че има звукоприемно
и нервносензорно намаление на слуха. Поради това вещото лице счита, че
всички високи честоти са ампутирани. При това положение диагнозата е
сигурна „Слухов неврит“ като заболяването при ищеца прогресира.
Не се препоръчва работа със слушалки при това заболяване, тъй като
рецепторите на вътрешното ухо са много чувствителни и заболяването може
да прогресира. Според вещото лице и данните по делото се е очаквало
ищецът да носи слушалки повече от веднъж – дори да е веднъж обаче пак
имало дразнене на слуховия нерв.
При формиране на изводите си по делото съдът се основава
преимуществено на повторната експертиза, независимо от оспорванията на
ответната страна. Това е така, доколкото повторната експертиза е извършена
от в.л. специалност УНГ, като същата се основава на представената по делото
7
медицинска документация. Обстоятелството до колко и в каква степен
изследванията са обективни или имат и субективен елемент следва да се
обсъжда с оглед предмета на делото и останалите налични доказателства. От
приложената медицинска документация безспорно се установява, че ищецът
страда от заболяване, свързано със слуха. Дали посочените документи са
манипулирани е извън предмета на установяване по настоящото дело и извън
компетентността на настоящия съд.
По делото е разпитана свидетелката Цветелина Й. Станулова
/служител на ответното дружество/, която посочва, че познава ищеца,
доколкото и двамата работят при ответника. Уточнява, че тя е ръководител на
отдел „Събиране на вземания“, а ищецът работел в отдел „Информация“.
Разказва за провеждано в нейния отдел обучение за провеждане на разговори
по телефона с клиенти. Обучението според свидетелката било на няколко
етапа – през м. април, м. май и м. юни 2022 г. – като ищецът следвало да
присъства на два от етапите. В тази връзка свидетелката поддържа, че ищецът
се явил на обучението, но отказал да участва в същото – като в частност
отказвал да говори по телефон.
В тази връзка свидетелката разказва, че до момента в работата си
ищецът не бил имал задължение и необходимост да говори по телефон. Към
2022 г. обаче било извършено преструктуриране на предприятието на
работодателя и в длъжностните характеристики било вписано задължение на
служителите да говорят по телефон. Именно поради това обстоятелство и
било организирано съответното обучение.
Свидетелката разказва и че ищецът отказал участие в обучението с
аргумент, че има проблеми със слуха и не желае да говори по телефон.
Ищецът не представил пред самата свидетелка никакъв документ в подкрепа
на това твърдение, а свидетелката уведомила неговия пряк ръководител за
отказа на му да участва в обучението. Предвид това прекият ръководител на
ищеца Д. Н. му се обадила – като между двамата бил проведен „неприятен
разговор“ с повишаване на тон, възприет от повечето присъстващи. Това
според свидетелката възмутило и притеснило другите присъстващи
служители – като същото се случило през втория етап на обучението.
Самото обучение включвало работа с компютър и телефон като всеки
служител следвало да постави в ухото си слушалка с микрофон. Обучението
било един ден в рамките на 8 часа с 4 почивки.
Ищецът според свидетелката присъствал и на първия етап на
обучението като седял до обучителя си, но бил незаинтересован от
обучението.
На последно място свидетелката посочва, че не знае ищецът да има
проблеми със слуха независимо, че го познава от около 10 години. Не знае и
същият да има други заболявания.
В показанията си свидетелката Д. Милкова Н.-К. /вече пенсионер, но
бивш служител на ответното дружество/ посочва, че преди пенсионирането си
заемала длъжността ръководител на отдел „Обслужване на клиенти“.
Свидетелката познава лицето В. С. П., доколкото същият бил служител в
8
отдела.
Разказва за провеждано на нейни служители обучение, което се
осъществило на няколко етапа. Теоретичен първи етап, втори етап под
ръководството на обучаващо лице, което да следи и коригира процеса на
работа и трети етап – обучаване за провеждане на разговори и самостоятелна
работа. Ищецът обаче не взел участие дори в първия теоретичен етап, който
не включвал ползване на слушалки. Доколкото ищецът отказал участие в
обучението свидетелката информирала за това своя пряк ръководител. За
отказа си ищецът не дал обяснение пред свидетелката.
Според свидетелката отказът на ищеца да участва нарушил реда на
обучението, доколкото отказът бил възприет и от други служители.
Свидетелката уточнява, че работила с ищеца в продължение на 15 години, но
той никога не й се бил оплаквал от проблеми със слуха. В тази връзка
уточнява, че ищецът работил „на гише“ в център за обслужване на клиенти –
като нямал проблем да общува с тях дори през преграда.
Свидетелката уточнява, че тя не е провеждала лично обученията и НЕ Е
присъствала, когато ищецът бил отказал участие в обучението. Свидетелката
била извикана, защото ищецът отказвал участие и така спирал процеса на
обучение – това било на първия етап на обучението. Последното било в отдел
„Събиране на вземания“ – като според свидетелката ищецът отказал участие
във всички етапи.
Свидетелката уточнява, че не е присъствала при раздаването на
слушалките за обучението, но получила протокол от обучаващите – в който
липсвал подписът на ищеца.
Показанията следва да бъдат кредитирани при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК – доколкото и двете свидетелки са едната
настоящ, а другата бивш служител на ответника на ръководни длъжностни –
т.е. за тях е налице възможна заинтересованост от изхода на делото.
Независимо от този показанията са еднопосочни и си кореспондират в
значителна степен – като неточностите и разминаванията се дължат на
изминалия период от време и на това, че втората свидетелка не е очевидец на
описаното поведение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на
труда.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника към момента на налагане на наказанието, както
и налагане на оспореното наказание.
От своя страна ответникът работодател следва да установи, че
дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона,
при спазване на всички императивни правни норми, съблюдаването на които е
необходимо за законосъобразното налагане на наказание, че наказанието е
наложено за действително извършено от служителя дисциплинарно
9
нарушение и че съответства на тежестта на това нарушение.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявения иск за допустим. В тази връзка
на първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 358,
ал. 1, т. 2 от КТ искът за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се предявява в двумесечен срок. Съгласно ал.
2 на същия законов текст срокът тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед.
Посоченият двумесечен срок е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ подлежи на оспорване
с иск пред съда в двумесечен срок от връчване на заповедта. В тази връзка и в
настоящия случай заповед № 39/12.12.2022 г. е връчена на ищеца лично на
13.12.2022 г. Исковата молба е подадена на 07.02.2023 г., поради което и
срокът е спазен.
От своя страна спазен е и срокът по чл. 194, ал. 1, предл. 1-во от КТ –
като възраженията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни. Както
ответното дружество правилно посочва, съгласно ал. 3 от чл. 194 от КТ
сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е
в законоустановен отпуск или участва в стачка. В случая по делото се
установи, че нарушението е открито на 16.06.2022 г., но още на 08.06.2022 г.
ищецът е започнал ползване на болничен отпуск /БЛ на л. 79 от делото/. По
твърдения на самия ищец от писмените обяснения същият е бил в болничен
отпуск до 28.11.2022 г., а в доказателствата по делото са представени
болнични листове до 25.10.2022 г. Това води до извод, че двумесечният срок
за налагане на наказанието от установяване на нарушението е спазен.
На следващо място не може да бъде споделен и доводът на ищеца, че е
наказан два пъти за едно и също нещо – със заповед № 39/12.12.2022 г. и със
заповед № 20/02.06.2022 г. В тази връзка действително се касае за участие в
едно обучение, но провеждане на три етапа досежно ищеца. Със заповед №
20/02.06.2022 г. ищецът е наказан за отказ от участие във втория етап на
обучението – на 10.05.2022 г. С процесната заповед № 39/12.12.2022 г. е
наказан за няколко вменени нарушения – за отказ от участие в трети етап на
обучението и за отказ да получи техническа апаратура /слушалки/.
По делото се установи и че на ищеца са изискани надлежно обяснения
преди налагане на наказанието, като същият е предоставил такива.
Досежно законосъобразността на заповедта налице са четири основни
спорни въпроса: дали същата е достатъчна ясна досежно вменените на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, дали ищецът правомерно се е позовал
10
на разпоредбата на чл. 283 от КТ; дали с поведението си същият е нарушил
чл. 228б от КТ и съответства ли наложеното наказание на вменените
нарушения.
Предвид наведените от страните доводи съдът намира, че следва да
обсъди на първо място съдържанието на процесната заповед. При преглед на
същата на не може да се установи за какво точно нарушение е наказан ищеца
и кога е допуснато същото. Посочено е че нарушението е извършено в
периода от 06.06.2022 г. до 10.06.2022 г. /пет работни дни/ - като се твърди, че
в този период ищецът отказал да участва в обучение. Видно от приложените
по делото болнични листа обаче, считано още от 08.06.2022 г. ищецът е
започнал да ползва болничен отпуск. От тук следва извод и че същият няма
как да бъде наказан за отказ от участие в обучение на 08.06.2022 г. и във
всички случаи на 09.06. и 10.06. 2022 г. – доколкото е бил в разрешен отпуск.
От своя страна свидетелите по делото уточниха, че всеки етап от обучението
реално е бил в рамките на един календарен ден – т.е. в заповедта не е
уточнено точно на кой ден ищецът е отказал участие в обучението.
На следващо място от заповедта не става ясно и кога ищецът е отказал
да получи техническо оборудване – слушалки. От събраните по делото
доказателства – докладна записка на л. 16 от делото се установи, че това е
станало на 02.06.2022 г. т.е. ден извън периода от 06.06.2022 г. до 10.06.2022
г. В тази връзка и липсата на посочване на датата на нарушението затруднява
според съда правото на защита на работника. По делото не се представя и
документ, от който да се установява кога ищецът отказва получаване на
процесните слушалки.
На следващо място от събраните по делото писмени доказателства се
установи, че процесното обучение е провеждано с оглед вътрешно
преструктуриране в работната организация на дружеството. Това води до
извод, че същото не е било необходимо с оглед заеманата от ищеца длъжност
– а е проведено с оглед преназначаването му на друга длъжност. От
показанията на единия свидетел, а и от длъжностната характеристика на
заемата от ищеца длъжност „специалист информация“ се установи, че на
същия не се е налагало да води телефонни разговори до момента с клиенти. В
тази връзка и няма как да се приеме доводът на ответника за нарушение на чл.
228б от КТ – доколкото в случая обучението не е целяло придобиване на нови
умения или поддържане на квалификацията – доколкото същото не е било
въобще относимо към задълженията на ищеца по длъжностна характеристика.
Следва да се отбележи, че на ищеца е предложено подписване на
допълнително споразумение – за преназначаване на друга длъжност
„специалист, обслужване на клиенти“ – към която именно длъжност е било
насочено обучението. Ищецът обаче напълно законосъобразно и разумно е
отказал да подпише това споразумение – от една страна, защото същото
предвижда задължение за работа със слушалки и материално отговорна
дейност /задължения, които ищецът на длъжността „специалист информация“
не е имал/, а от друга страна – защото споразумението предвижда срок на
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Т.е. с подписването му
ищецът би означавало да даде възможност на ответното дружество да
11
прекрати трудовото му правоотношение без мотиви и без съблюдаване на
специална закрила по КТ /с каквато се ползват работни с ЕР на ТЕЛК над 50
%/. Поради това и доколкото ищецът не е приел новата длъжност за него е
липсвала и обективна необходимост да участна в обучението, което е целяло
усвояване на знания и умения, безполезни за изпълнение на задълженията му.
На следващо място съдът намира и че в случая позоваването на
разпоредбата на чл. 283 от КТ е напълно законосъобразно от ищеца. Същата
предвижда, че работникът или служителят има право да откаже изпълнението
или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена
опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия
ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само
след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на
непосредствения ръководител. В случая действително законовият текст
предвижда „сериозна и непосредствена опасност за здравето на работника“. В
контекста на трайната съдебна практика обаче – напр. Решение №
116/17.05.2022 г. по гр.д. № 3897/2021 г. на ВКС, 4-то г.о. – по въпроса кой
следва да докаже съществуването на безопасни условия за изпълнение на
трудовите задължения и какви са причините, които могат да породят обективна
невъзможност за изпълнение на същите. В тази връзка ВКС приема, че
задължение на работодателя е да докаже, че е осигурил безопасни условия за
изпълнение на трудовите задължения, а работникът или служителят е този който
следва да докаже съществуването на обективни причини за неизпълнение на
същите. Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда задължава работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота
и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени.
В настоящия случай по делото категорично се доказа, че ищецът има
заболяване, влияещо на слуха – недвит на слуховите нерви. Установи се и че
въпросните слушалки е трябвало да се ползват поне целодневно през време на
обучението –според едната свидетелка обучението е било с продължителност
от 8 работни часа. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„специалист обслужване на клиенти“ всеки служител има вменено
задължение да обслужи „50 клиенти дневно“ – по телефон и на място. Всичко
това в съвкупност предполаага носеното на слушалка през значителна част от
работния ден. Установи се по делото, че ищецът е уведомил дружеството за
заболяването си. Последното обаче не е извършило проверка относно
състоянието на ищеца и възможстта му да работи със слушалка. Напротив –
извършена е единствено житейска преценка от лица без медицинско
образование, че ищецът „чува при нормален разговор“. Предвид изслушаната
по делото повторна СМЕ обаче съдът намира за установено, че ползването на
слушалки е било от естество да увреди здравето на ищеца – като му причини
дразнение на вътрешното ухо и прогресира на заболяването му. Поради това и
ищецът правомерно е отказал да работи със слушалка.
Съдът намира за нужно да отбележи и че по делото не установи ищецът
да е уронвал престижа на дружеството, да е нарушавал реда на обучението
или да е засягал труда на свои колеги. Посочените констатации се дължат
12
единствено на субективни оценки на свидетелите по делото, едната от които
дори не е била очевидец на поведението на ищеца.
На последно място съдът намира, че дори да се приеме извършено
някакво нарушение от страна на ищеца, то същото не може да се приеме, че
съответства на тежестта на наказанието. Това е така, доколкото мотивът на
ищеца да откаже участие в третия етап на обучението същият е аргументирал
със здравословни съображения – като не се установи ищецът да е целял да
наруши реда на обучението или да злепостави прекия си ръководител. Освен
това ищецът е отказал единствено да ползва слушалка, а според първата
свидетелка е присъствал през целия ден на самото обучение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира иска за основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни, но
предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Същият претендира разноски за адвокат от 1000 лева /съгласно списък
по чл. 80 от ГПК към исковата молба/, които са действително извършени,
видно от договор за правна защита и съдействие /л. 2 от делото/. Възражение
за прекомерност на същите от ответника не е въведено /видно от протокола от
о.с.з./. Независимо от това предвид фактическата и правна сложност на
делото е обема доказателствен материал съдът не намира разноските за
прекомерни. Предвид изхода на делото разноските следва да бъдат
присъдени изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноски в полза на съда – за държавна такса от 60 лева /доколкото
настоящият иск следва да се приеме за неоценяем/, както и 100 лева
възнаграждение на в.л. по повторната експертиза /платени от бюджета на
съда/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск на В. С. П., с ЕГН: ********** и адрес: ***** против
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, заповед № 39/12.12.2022 г. на
изпълнителния директор и на председателя на управителния съвет на
„Топлофикация София“ ЕАД, връчена на 13.12.2022 г., с която на В. С. П. е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. С. П., с ЕГН: **********
и адрес: *****, сумата от общо 1000 лева адвокатско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 6729/2023 г. на СРС.
13
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС
сумата от 60 лева за държавна такса и сумата от 100 лева възнаграждение за
вещо лице по допусната повторна съдебно медицинска експертиза.
УКАЗВА на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да внесе
възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14