30.04.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на пети април две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка
Попова
Прокурор Цвета
Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№182 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от Н.Ш., гражданка на А., в лично качество, и
като майка и законен представител на малолетното дете А.Х., роден на ***г.,
както и по жалба от непълнолетната Б.Х.,
родена на ***г. в И., действаща със съгласието на нейната майка Н.Ш., с посочен по делото съдебен адрес
*** към ДАБ при МС, срещу
Решение №373/22.01.2019г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при
МС. Твърди се, че оспорваното решение необосновано, постановено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и незаконосъобразно поради
противоречие с материалноправната разпоредба на чл.9 от ЗУБ. Административният
орган приел в мотивите си, че майката не била обект на репресии и нямало риск
за живота ѝ и сигурността ѝ в Афганистан при заявените от нея
проблеми със страх от физическо посегателство срещу самата нея и семейството
ѝ. Положението на жените в А. било до такава степен тежко и
характеризиращо се с драстично ограничаване на основните човешки и граждански
права, че съставлявало нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл.3 от
ЕКПЧОС. Жената в А. била третирана като
предмет, собственост на нейния б. и други роднини от мъжки пол, а след брака
тази собственост преминавала върху съпруга и неговите роднини. Жените в А. били
лишени от всички права и възможности на практика, включително да гласуват,
работят, да се самоиздръжат и дори да излизат на улицата сами. Въпреки усилията
на правителството да насърчи равенство, то жените продължавало да бъдат жертва
на всепроникваща социална, политическа и икономическа дискриминация, дължаща се
на устойчиви стереотипи. Непридружените или неомъжени жени продължавали да се
сблъскат със социално заклеймяване и обща дискриминация, като без подкрепа и
защита нямали средства за оцеляване. Социалните норми налагали ограничения на
жените, които живеели сами, включително свобода на движението. Арести за
„морални престъпления“ като работа, ходене на училище или други като отказ да
встъпи в брак били често явление. Местното обичайно право имало предимство пред
светското право. През 2009г. в А. бил приет Закон за статуса на личността при
шиитите, който на практика давал правно оправдание за изнасилването в брака и
ограничението на свободата на движение на шиитските жени. Макар да бил и
изменен, то този закон запазил някои от най-спорните разпоредби за
настойничество, наследяване, брак с малолетни. Сочи се доклад на ВКБООН за
ситуацията в Афганистан от 17.12.2010г., съгласно който жените в публичната
сфера били лица в потенциален риск. Същото се потвърждавало и от доклад на
Европейската служба за подкрепа в областта на убежището – декември 2012г. Твърди
се, че към настоящия момент нямало промяна в ситуацията в А., а и положението
се влошило значително след оттеглянето на международния контингент. Нападенията
срещу работещи жени и жени-учителки ексалирали. Още повече, че в мотивите си
административния орган сам излагал, че през 2015г. се отчитал най-висок брой на
цивилните жертви от 2009г. насам, както и че се отслабвала защитата на
цивилното население. Жените в А. представлявали обособена социална група по
смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, чл.1А от Женевската конвенция за бежанците и
чл.10г. от Директива 2011/95/ЕС, а това се считало като мотив за преследване. В
доклада на ВКБООН изрично се заявявало, че жените в А. със специфични
характеристики, включително жертви на сексуално и основано на пола насилие и
вредни традиционни практики, както и жени, които се възприемали като нарушаващи
обществените нрави, можели да са изложени на риск заради принадлежност към
определена социална група, религия и/или приписвани им политически възгледи, в
зависимост от индивидуалните обстоятелства на случая. В този смисъл била и
практиката на националния съд, че самостоятелни жени без действителна подкрепа
от мъж или общност се явявала рискова категория, тъй като било налице опасност
от преследване и евентуално посегателство поради принадлежност към социална
група. Ответникът също така бил игнорирал обстоятелството на етническата
принадлежност на жалбоподателката Н.Ш., която била от таджикски етнически
произход, а не от мнозинствения пушунски етнос, като поради това по отношение
на нея рискът от преследване бил допълнително увеличен и усложнен. Не била
взета предвид и нейната бежанска история, като въпреки решението на ХАС от
06.06.2017г. не били приложени необходимите справки и документи, отразяващи
обективната обстановка в страната по произход. Така от тогава до постановяване
на оспореното решение имало дълъг период от време на постоянно променяща се
обстановка. Посочените справки били изцяло статистически. Счита се, че
административния орган така бил обсъдил формално и не задълбочено разгледал
бежанската история, като не изпълнил изискването на чл.35 и 36 на АПК, а
случаят изцяло отговарял на материалноправните критерии за представяне на
хуманитарен статут на основание опасения от бъдещо преследване заради
преживяното. Иска се отмяна на оспореното решение за отказ за предоставяне на
хуманитарен статут, като преписката бъде върната на административния орган със
съответни указания.
Ответната страна - Председател на Държавна агенция за
бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
В образувано на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ
производство по молба на Н.Ш. №105450-3901/22.08.2016г. за закрила в Република
България на посочената чужденка и на придружаващите я м. деца С., Б. и А. е
постановено оспорваното Решение №373/22.01.2019г. В хода на производството
малолетният С. е навършил 14 години, поради което искането за закрила по
отношение на него е разгледано в отделно производство. Чужденката Н.Ш. има
други четири деца, които също са регистрирани като търсещи закрила и тяхното
положение е обсъдено в оспореното решение – М. Х., М. Х., Х. Х. и А. Р. Х..
Обсъдено е и Решение №5665/15.03.2017г. на Председателя на ДАБ, което е било
отменено с Решение №362/06.06.2017г. на Хасковски АС, постановено по
а.д.№451/2017г., в частта на отказан хуманитарен статут. Съдът е дал указания
при новото произнасяне по молбата в тази ѝ част Председателят на ДАБ да
събере относими доказателства и да извърши преценка дали в случай на връщане на
чужденците в страната им по произход - А., биха били изложени на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността им
като граждански лица поради насилие в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт. Като е взето предвид, че административният акт е потвърден в
останалата част относно отказано предоставяне на статут на бежанец и в тази
част съдебното решение е влязло в сила, то административният орган обсъжда в
оспореното решение само възможността за предоставяне на хуманитарен статут.
С чужденката Н.Ш. е проведено интервю – протокол на
л.196-197, в което тя заявява на 04.01.2017г., че не била имала проблеми с
официалната власт в родината си, не се занимавала с политика и била домакиня.
Напуснала преди 10-12г. А., а преди 6-7 месеца И., като минали нелегално
границата с Б., защото искали да стигнат място, където било сигурно. С. ѝ
п. преди 3 години. Бил от м. и затова талибаните го преследвали, а и б. му бил
убит от тях. Лично тя не била получавала заплаха, но на съпруга ѝ
талибаните казали, че ще ги убият. Тръгнали от И., защото там децата ѝ не
можели да учат, а и да работят не им давали
пари. Докато с. ѝ бил жив било горе-долу добре, но като починал
станало много зле. Сочи, че не би се върнала нито в А., нито в И., защото
децата ѝ щели да бъдат в опасност. Имало атентати и убийства.
На основание чл.25, ал.2 от ЗУБ и със Заповед
№РД-1172/31.10.2017 г. на Кмета на Община Х. за представител с правомощията по
чл.25, ал.3 от ЗУБ на малолетните си деца С. Х., Б. /към този момент не са
навършили 14-години/ и А.Х. е назначена Н.Ш. – м. и законен представител на д..
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-114/13.07.2018г. на Директора на
Дирекция Социално подпомагане Х. на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила
на детето е определен социален работник, който да присъства при провеждането на
изслушване на детето А.Х.. На 19.07.2018г. в присъствието на майката, като законен
представител на детето, на преводач и на определения социален работник, с детето А., е проведено
изслушване, за което е съставен Протокол Рег.№УП-9824/19.07.2018г. Детето
разказва, че е родено и живяло в И. и там ходило на училище в гр.Ш.. Помни, че
баща им починал и те напуснали И.. Там не се чувствал добре и спокоен, но тук
му било добре и не се страхувал. В И. си играел само с афганистанчета, защото
иранците там не се държали добре с тях.
Със Заповед №2605-ЗДЗД-1714/24.10.2017г. на Директор
на ДСП Харманли на основание чл.15, ал.4 от ЗЗДетето е определен социален
работник, който да присъства при провеждането на изслушване на детето Б.Х.. На 27.10.2017г.
в присъствието на майката, като законен представител на детето, на преводач и
на определения социален работник, с
детето Б., е проведено изслушване, за което е съставен Протокол Рег.№УП-9824/27.10.2017г.
М. разказва, че е родена и живяла в И.и
там ходила на училище до 5-ти клас в гр.Ш.. Била с афганистанско гражданство и
поради това не се държали с тях добре в И.. Иранските ѝ съученици не
говорели с нея, като цяло иранския народ не харесвал а., но нямала други
притеснения. Тук се чувствала добре и искала да живее тук, затова искала
закрила.
От АСП, ДСП Х., е изготвен и Социален доклад с
рег.№СЛ/Д-Х-Х/324-001/20.11.2017г. за децата С. Х., Б.Х. и А.Х., както и
Социален доклад от 26.07.2018г. за детето А.. За децата А. и Б. са изготвени и
актуални социални доклади по настоящото съдебно производство – към
29.03.2019г., видно от които децата се отглеждат в семейна среда, получават
адекватно обгрижване и са със задоволени жизнени потребности в сигурна и
безопасна среда. Децата са изслушани и в с.з., в присъствието на майка им,
социален работник и преводач.
С Регистрационен лист Рег.№УП 9824/24.08.2016г. е
регистрирана като търсеща закрила Н.Ш. – м., с д. Б.Х., Саид Х., А.Х., Х. Х., А. Р. Х., М. Х., М. Х.,***. Посочено е, че съпругът на
чужденката Д. М. е п..
С писмо рег.№УП 9824/10.10.2016г.на Директор
Специализирана Дирекция М - ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република
България на Н.ш., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
С оспореното Решение №373/22.01.2019г. на Председателя
на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ и поради липса на предпоставките
по чл.9 от същия закон е отказано предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателите.
На 04.02.2019 г. срещу подпис решението е връчено на
жалбоподателката Н.Ш., която е запозната със съдържанието му на език, който
разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 06.02.2019г. –
чрез административния орган.
Като писмени доказателства по делото в с.з. от
жалбоподателите са представени документи на чужд език, с превод на български
език, като видно от удостоверенията с №493 и №494/25.06.2012г. на Министерство
на външните работи на Ислямска република А. Р. Х. и Д. Х. с молба към държавите от
Международната общност да съдействат за получаване на убежище от посочените две
лица, които били предани старши командири, служили под прякото командване на А.
Ш. М., и които поради политически причини и задачите, които са им поставяни, били
преследвани от талибаните и враговете на държавата в повечето области на
страната. С представеното писмо от 18.10.2007г. от Посолството на К. до
семейството на покойния Х. А. М., се установяват изразените съболезнования по
повод скорошната смърт на посоченото лице, което било посветило живота си на
благородна кауза да спаси живота на другите.
Видно от приетите като писмени доказателства,
ангажирани от ответната страна, писмо Рег.№М-2920/18.04.2018г. от Зам.-Председателя
на ДАНС и писмо от Директора на ГДГП №УРИ 3282р-00-5351/30.03.2018г. до
Председателя на ДАБ, има постъпила информация за масово използване на
фалшифицирани и неистински документи от чужденци, на които е отказано предоставянето
на закрила в Република България.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който
съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, пр.2 от ЗУБ има правомощие да отказва
международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ в срок
до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на
Държавната агенция за бежанците взема решение, с което отказва хуманитарен
статут – т.4.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателите
не следва да се предостави хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена
както обстановката в страната на произход - А., така и обстановката в И.,
където децата са родени и живели. Обективираните в решението фактически
съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените
правни норми и дават възможност на жалбоподателите да разберат какви са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което им се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
В хода на административното производство
има проведено интервю с жалбоподателката Н.Ш., както и са изслушани двете малолетни
към момента на подаване на молбата за закрила деца.
Административният орган е
изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервютата, проведени с другите
деца на Н.Ш., които са пълнолетни братя и сестри на децата А. и Б. - М. Х., М. Х.,
Х. Х., като е посочил, че те не са изложили факти и обстоятелства, релевантни
към молбата за международна закрила на майката Н.Ш. и децата А. и Б., които да
бъдат обсъждани. Обсъдено е и че
производството по жалбата на А. Р. Х. е приключило с отказ да се предостави
международна закрила, а производството по отношение на непълнолетния С. Х. е
разгледано отделно от настоящото след разделяне поради навършените 14-години. В
този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне
по молбата за хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка
на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното
положение на чужденците и с държавата по произход, поради което съдът приема, че
няма допуснато съществено процесуално нарушение.
Спазени са и процедурните
изисквания на чл.15, ал.6 от ЗЗДетето, като в административното производство,
по което се засягат правата или интересите на малолетно дете, административният
орган е уведомил ДСП по настоящия адрес на децата и е изготвен социален
доклад.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Доколкото с влязъл в законна сила
административен акт е отказано предоставянето на статут на бежанец на Н.Ш. и
децата Б. и А., правилно в производството са обследвани единствено основанията
за предоставяне на хуманитарен статут на тримата.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е
преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не
се установява в държавата си по произход Н.Ш. и децата Б. и А. да са изложени
на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17
февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно Афганистан
/държава по произход за майката Н./ – справка вх.№МД-739/05.11.2018г.
нарасналия износ през първото тримесечие на 2018г. с 50% спрямо първото
тримесечие на 2017г., което се дължи на разрешаването на гранични въпроси и
създаването на въздушни коридори, поради което и се наблюдава завърнали се от
съседни страни афганистанци, получили и хуманитарна помощ. Същите данни се потвърждават и от
представената в с.з. справка №МД-88/04.02.2019г., видно от която А. е изправен
пред значителни рискове в краткосрочен план, произтичащи от възможността за
политическа нестабилност и насилие в контекста на предстоящите избори и решението
те да се отложат до 20 юли поради забавяне на регистрацията. Изрично
административният орган сочи и че под внимание следва да бъде взет факта, че Н.Ш.
е живяла дълго в И., а също и данните, които са събрани при провеждането на
интервю, защо е напуснала със семейството си И.. Както в интервюто, така и в
с.з., жалбоподателката Н.Ш. сочи като причина за напускането си на И. това, че
децата ѝ не можели да се образоват, а и дори да работели, то не им се
заплащало добре. От друга страна, обсъдена е обстановката в И., при което е
направен правилен извод, че там не е налице въоръжен конфликт, като е цитирана
и справка вх.№МД-762/16.11.2018г. и е посочено, че гражданските власти
поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност.
Действително в представената справка относно А. има констатации
относно наблюдавано занижена посещаемост в образованието на момичетата, както и
висока обща безработица, а в справката относно И. се установява, че въпросите,
свързани с правителствени ограничения върху правата на жените, не отговарят на
международните правни стандарти, но съдът намира, че изложеното както в
жалбата, така и в съдебно заседание, за риск от посегателство над
жалбоподателката и децата е неоснователно и не кореспондира със ситуацията в А.
или И.. Няма данни правата на оспорващата да са били нарушени, не са налице и
данни за осъществено спрямо нея преследване. Н.Ш. не е била обект на лични
заплахи, не са налице и данни за преследване на лица от етноса на оспорващата -
таджик. Освен това, от наличните по делото данни и доказателства, както и
предвид настоящата политическа обстановка в А., не може да се приеме, че в тази
страна жените представляват особена социална група, както се твърди в жалбата,
съответно изложеното в тази насока не следва да се приема като основание за
предоставяне на закрила. Жалбоподателката не твърди, че самата тя има
специфични характеристики, а също и да е непридружена или неомъжена, доколкото
сочи, че е останала вдовица.
Така настоящият съдебен състав
намира извършената преценка относно ситуацията в страната по произход на
заявителя за правилна. В случая, въпреки наличието на данни за свързани със
сигурността инциденти, то от съдържащата се в административната преписка справка
вх.№МД-739/05.11.2018г., както и от допълнително представената
вх.№МД-88/04.02.2019г., не се разкрива наличието на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния
регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Съответно на
доказателствата е и заключението на органа, че доколкото в конкретния случай
няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за
живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут, безогледното насилие в А. следва да е изключително,
каквото то не е, видно от събраната информация. Настоящата инстанция напълно
споделя този извод на административния орган. Съгласно концепцията за
„пълзящата скала“ (concept of a sliding-scale), посочена в т.39 от Решението на
СЕС от 17 февруари 2009 г., само в изключителни случаи е възможно общата
ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с
такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл.3 от ЕКПЧ без да е
необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. В конкретния
случай за Н.Ш. не се установява
специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността ѝ
поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства,
който риск да е реално осъществим при завръщане в А., поради което ситуацията в
страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна
опасност, каквато тя не е. Представените от страна на жалбоподателите
доказателства не могат да опровергаят този извод, тъй като удостоверенията са
издадени през 2012г. и касаят дейност на съпруга и бащата на кандидатите за
закрила, но не могат да обосноват специфичен риск от посегателства, реално
осъществими при завръщане на Н.Ш. и децата ѝ А. и Б. в А.. С оглед
установеното, че майката и децата са живели дълго в И., то страната следва да
се приеме като трета сигурна страна за тях, на територията на която не
съществува реален риск чужденците да понесат тежки посегателства, с оглед на
което те могат безпрепятствено и трайно да се ползват от ефективна закрила там.
В този смисъл съдът счита, че административният
орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ш., гражданка на А., в лично
качество, и като майка и законен представител на малолетното дете А.Х., роден
на ***г., както и по жалба от непълнолетната Б.Х., родена на ***г. в И. действаща със съгласието
на нейната майка Н.Ш., с посочен по
делото съдебен адрес *** към ДАБ при МС, срещу Решение №373/22.01.2019г. на Председател на
Държавната агенция за бежанците при МС
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: