Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1449 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт П. Б. против Д.Н.Б..
В исковата
молба се твърди, че на
„Изи Асет Мениджмънт“
АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от
По реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3056291 от
Към настоящата искова
молба ищецът представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3056291/
Получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. Ето защо не бил от значение за основателността на
иска фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане.
Ищецът се позовава и на съдебна практика.
Сочи се още, че на
12.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Д.Б. /Заемател/ бил
сключен Договор за паричен заем с № 3056291, в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на основание Стандартен Европейски формуляр, който
бил представен предварително на заемателя и съдържал индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за заем, което било
направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се бил
задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 700,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора, страните били
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща
на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 777,87 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 77,87 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, Заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до 20.04.2018
г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 28,81 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 20.10.2017 г., а падежът
на последната погасителна вноска - 20.04.2018 г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го бил уведомил подробно
за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и заявявал, че желае
договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен
заем, Заемателят бил заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на
Изи Асет Мениджмънт АД, която била актуална към датата на сключване на
процесния договор. Съгласно същата, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни,
дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала при всяка забава
в плащането на погасителна с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело
да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби
на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал.
1 от договора, Заемателят се бил задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за
размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не бил представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била
начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 447,93 лева, за която страните били постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 16,59
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в
договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да
заплаща Заемателят била в общ размер на 45,40 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимото
като до момента, била заплатена само сума в размер на 23,00 лв., с която били
погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 5,00 лв. и такса
разходи – 18,00 лева.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно
В тази връзка по искане на ищцовото дружество по образуваното ч.гр.д.
729/2019 г., по описа на Районен съд – Кюстендил била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът бил уважил претенцията на заявителя за сумите от: главница 700,00 лв.,
договорна лихва 77,87 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение 442,93 лв., обезщетение за забава в размер на 82,08 лв. и
такса разходи в размер на 27,00 лв. или обща сума в размер на 1329,88 лв. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обусловило интересът на заявителя от подаването на исковата
молба.
Ето защо се иска да бъде
установено в отношенията между страните, че
длъжникът Д.Н.Б., ЕГН **********,***, има
задължения към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за сумите: 700,00 лв. (седемстотин лева и нула стотинки) - представляващи главница по договор за паричен
заем № 3056291/
Претендират
се и разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото -заплатената от ищцовото дружество държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е
упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител адв. А. от КАК. Навеждат
се доводи за недопустимост, а и неоснователност на претенцията. Сочи се, че прехвърлянето на
вземането не било съобщено на ответницата и договорът за цесия не е породил
действие спрямо нея. Отделно, името на ищцовото дружество въвеждало в заблуда
целия граждански и търговски мир. Претендираната „цесия“ противоречала на
интересите на обществото по см. на чл. 8, ал.2, изр.2 от ЗЗД. Съгласно чл. 21,
ал.1 от ЗЗД спрямо ответницата нямало действително правоотношение. С оглед
горното претенцията се явявала и изцяло неоснователна. Претенцията за лихви
противоречала на правилата на морала и добрите нрави. Оспорва всички
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото (на л. 4-8 от
делото) Договор за паричен заем №3056291
от
Не се спори, че
пълната сума по договора не е възстановена.
Видно от приложения Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от
Цесията била потвърдена
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени
доказателства – на л. 13 от делото.
Съгласно § 2, т. 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), вземанията
индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание
на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 17
„Агенция за събиране на вземания“
АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от
Било
изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №729/2019 г.
на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 441/2019 г., връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, според което остатъкът от задължението на ответника по процесния
договор за паричен заем възлиза на сума в общ размер на 1247.80 лв., от която:
700 лв главница; 77,87 лв. лихва; 442,93 лв. неустойка и 27,00 лв. такса за
събиране на вземането. Дължимата лихва за забава върху главницата от 700 лв.
възлизала на сума в размер на 82.08 лв., поради което и общият размер на
задължението бил 1329.88 лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 729/2019
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността: Целта на предявяването на иск в
хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването
й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност
на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн.
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за това били изпратени 2 бр. уведомления до ответника, за
които няма доказателства да са получени. Поради това се поддържа възражение, че
цесията не е породила действие спрямо ответника.
В този аспект следва да се посочи,
че по правило с
договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да
узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на
длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл.
235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се
извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор,
което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на
ответника особен представител адв. А.. Фигурата на особения представител цели
защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в
него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител
осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК,
като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК
получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е
сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е
прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се
приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен
състав приема, че изходящото от цедента уведомление, изпратено чрез
упълномощения за това цесионер, приложено към исковата молба на последния и
достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл за неоснователни съдът приема възраженията на ответната
страна, че цесионното правоотношение не е породило последиците си спрямо
длъжника, както и че липсва надлежна активна процесуална легитимация на
ищцовото дружество. В допълнение към последното, с оглед възражения на
ответника по т.1 от становище вх. № 3610/12.02.2020 г. (л. 77 от делото) съдът
счита, че ищцовото дружество е и надлежно представлявано от юрисконсулт П. Б.
Представена е служебна бележка от същото, видно от която Б. изпълнява
длъжността „юрисконсулт“ при него въз основа на Трудов договор № 336/16.11.2018
г. Ето защо са спазени изискванията на чл. 32 от ГПК, според който
представители по пълномощие на страните – юридически лица могат да бъдат
юрисконсултите, каквато се установи по делото, че е П. Б. като данни за
образованието на същата не са необходими, доколкото по смисъла на чл. 32, т.3 ГПК качеството „юрисконсулт“ е достатъчно за представителството по пълномощие.
Ето защо съдът счита, че е налице непритезателното право, изпълващо
съдържанието на представителното правоотношение, а именно представителна власт,
поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
Наред с това, процесният рамков договор за прехвърляне на
вземания между кредитора и ищцовото дружество е от дата
За основателността на
главната претенция следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума
от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
По делото е установено, че Договорът е надлежно
подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума
(страните са уговорили, че същият има силата на разписка – арг. от чл. 3, ал. 2
от същия), а падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е
изтекъл на
В допълнение, с оглед възражението на ответната страна
в т. 6 от Становище вх. № 3610/
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
Досежно договорната лихва в
размер на 77,87 лв.:
По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът
на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва - решение №
906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г.
на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по
гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите
обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателя.
В случая към момента на сключване на процесния договор - 12.10.2017 г., е била
приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ, бр.35 от
По претенцията за такса
разходи в размер на 27,00 лв.:
Член 9
от договора предвижда, че при неизпълнение на задължението на заемателя да
погаси дължимите вноски, заемодателят ще може да предприеме всички действия за
събиране на вземането, като това би обременило длъжника с допълнителни разходи.
Съгласно Тарифата при кредитора, с оглед посоченото в исковата молба, при
забава на плащане на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва,
с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи заплащането на такса разходи,
включваща изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др., чийто максимален размер не може да
надхвърля сумата от 45,00 лв.
Съгласно нормата на чл. 33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Но разпоредбите, предвидени в
Тарифата на заемодателя, така както са изложени те в обстоятелствената част на
исковата молба, се явяват в пряко противоречие с
посочената разпоредба. Приетото в нея представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането и цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК , с което
въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забава на
длъжника. Това заобикаляне на закона противоречи на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК и заради това
е нищожна. Но дори и
да не се споделя този извод по делото не бяха ангажираха доказателства от ищеца
за извършването на такива разходи. Действително изцяло във волята на кредитора
е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от
задължението да докаже действителното им извършване. Поради
това претенцията
досежно сумата от 27,00 (от общо дължимата такава от 45.00 лева, но частично
погасена чрез плащане), е неоснователна и като тава подлежи на отхвърляне.
Досежно
неустойката в размер на 442,93 лв.:
Фактическите предпоставки за уважаване на иск с
правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от
страна на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно
или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за
съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи
неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините, водещи до
отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника - случайно
събитие, непреодолима сила и др.
Наред с това, общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК), като съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави
на неустоечната клауза - виж решение № 229 от
В случая от съдържанието на чл. 4 от
процесния договор е видно, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечение – две физически лица -
поръчители, които да удостоверят с документ от работодателя си размера на
трудовото си възнаграждение; нетният размер на осигурителния им доход да е над
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други банкови или финансови институции, или ако имат – кредитната им история в
ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „ Редовен“ като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ валидна банкова
гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Съдът
намира, че така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя.
Поради това съдът намира,
че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ. не е налице валидно неустоечно съглашение и в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 447,93 лв., е неоснователна и като такава
ще бъде оставена без уважение.
По
дължимостта на обезщетение за забава в размер на 82.08 лв.:
Страните са уговорили,
че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната
лихва – чл. 8 от договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 82.08 лв.
Съгласно приетото по делото
заключение на вещото лице лихвата за забава, дължима за всяка просрочена вноска
до
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни
разноски с оглед уважената част от иска. Според пълномощното на л. 24 от делото
той е бил представляван от юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски за
възнаграждението му в този случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 100 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Така в полза на ищцовото дружество ще се присъди
сумата от 580.74 лв.
На ответната страна също се следват деловодни разноски по
арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, но искане в т.см. не е било заявено, а
доказателства за сторени такива не са били ангажирани.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
Съгласно
задължителните указания на т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. В посочения
смисъл съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание от
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д.Н.Б. (вписана в НБДН с фамилно име П.), ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева и нула
стотинки), дължима главница по Договор за паричен заем № 3056291/
ОСЪЖДА Д.Н.Б. (вписана в НБДН с фамилно
име П.), ЕГН: **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер 580,74 лв. (петстотин и осемдесет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 49.53 лв. (четиридесет и девет лева и
петдесет и три стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 729/2019 г. на КРС.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на
решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: