РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502184 по описа за 2022 година
С решение № 2427 от 03.11.2022г., постановено по гражданско дело
№ 5005/2022г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна
дирекция на МВР-Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46 да заплати на Д. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 693,19 лева -
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд, преизчислен до 82,65 часа извънреден труд, за периода
20.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ****, на
структурно подчинение към ОД на МВР - Бургас, както и сумата от 163,13
лева - обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до
окончателното изплащане.
С горецитираното решение Областна дирекция на МВР – Бургас, е
осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 350 лева за направените по делото
разноски, както и да заплати по сметка на БРС сумата от 200 лева за държавна
1
такса и възнаграждение на вещо лице, от които: 100 лева за държавна такса и
100 лева за вещо лице.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“
№ 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и необосновано. Твърди, че неправилно е уважена
претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по
правилата на НСОРЗ и КТ, съгласно които нощният труд се преизчислява по
коефициент 1,143. По отношение на ищеца и положения от него нощен труд
приложение намира действалата към процесния период от време Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, както и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г,както и чл.187 от ЗМВР. В
сочените наредби липсва текст, който да урежда увеличаване на часовете
нощен труд по коефициент, в тях е предвидено, че за държавните служители
на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00
часа, което означава, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1
към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както е по
КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.
Счита, че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в
МВР действително работи извън установеното работно време. Цитира
заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-816/03.11.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., предвиждащи допълнително възнаграждение за
нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки
отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, а
считано от 01.02.2020г., се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на 1лв. за всеки отработен час.
Сочи, че в МВР има три категории служители- държавни служители по
ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови
правоотношения, което е законово регламентирано в чл.142 от ЗМВР. За
2
полицейските служители е приложима единствено регламентацията в този
нормативен акт и издадените въз основа на него подзаконови актове.
Във връзка с произнасянето на СЕС с решение от 24.02.2022г. по дело
С-262/2020г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на
Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство,
то предявените искови претенции са неоснователни. Това е така, съобразно
приетото в решението, не е необходимо да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. В полза на такива работници
следва да има други мерки за защита, които да компенсират полагания от тях
нощен труд. Твърди, че такива мерки са предвидени в националното
законодателство – допълнително трудово възнаграждение за прослужено
време от 2% ;допълнителен отпуск по 1 работен ден за всяка прослужена
година; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на толкова месечни възнаграждения, колкото е трудовия стаж в МВР
,но не повече то 20 и др. Цитираното решение допуска нормалната
продължителност на нощния труд за работниците в частния сектор да не се
прилага за тези, работещи в публичния сектор, ако тази разлика в третирането
се основава на разумен критерий,т.е. свързана е с допустима от закона цел и е
съизмерима с тази цел.
Според нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР за държавните служители в
МВР е установена нормална продължителност на работното време от 40 часа
при 5-дневна работна седмица и еднаква продължителност на работното
време през деня и през нощта.От друга страна КТ предвижда 7-часова
продължителност на труда през нощта. Това различие е обусловено от
основните функции на Министерство на вътрешните работи, свързани със
защитата на националната сигурност,защита правата на гражданите и
опазване на обществения ред .Следователно прилагането на различен метод
на правно регулиране на работното време по отношение на полицейските
служители се основава на разумен критерий,което прави разликата в
третирането съвместима с правото на ЕС.
Изразява несъгласие с извода, че липсата на изрична разпоредба в
нормативната уредба, действала по време на процесния период относно
3
преобразуването на положения нощен труд представлява празнота, поради и
което съдът субсидиарно е приложил НСОРЗ. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Направено е и възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по закон е депозиран отговор от ответната страна – Д. Г. Д.,
чрез адв.Ели Димова. В отговора жалбата е оспорена като неоснователна и се
иска потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и
събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по
предявен от Д. Г. Д., от гр.П., съдебен адрес: гр.Б., ул.“Г.Г.“ №**, ет.*, чрез
адв.Димова против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 246лв ,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 41 часа, за периода от 20.07.2019 г до 09.07.2020г, получени при
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
мораторна лихва в размер на 30 лв и законна лихва от датата на предявяване
на иска- 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че
ищецът през исковия период е полагал труд на 12-часови смени на длъжност
***, в структура на ОД на МВР Бургас. Той е със статут на държавен
служител. За положения извънреден труд от 41 часа, получени след
преизчисляване на положения 288 часа нощен труд в дневен, с коефициент
1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително
възнаграждение .
Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3,
вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е
оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение
нормите, регулиращи труда и работното време, съдържащи се в същия
нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з-
776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на министъра на
4
вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния
труд и положеният извънреден труд е отчетен и заплатен съобразно тези
наредби.В тези наредби липсва текст, уреждащ увеличението на положения
нощен труд с коефициент 1,143. Съобразно нормативната уредба в МВР е
възможно полагане на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов
период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не
както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравнява на 8 часа дневен труд.В допълнение, със ЗИД на ЗМВР от 2020г
бе направено изменение на чл.187 и съгласно ал.4 на същия текст при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта. Предвидено е
допълнително заплащане на нощния труд от 1,00лв, считано от 05.02.2020г, а
дотогава е било 0,25лв на час, който през исковия период е отчетен и
заплатен.Сочи се,че с оглед постановеното решение на СЕС по дело С-
262/2020 по отправено преюдициално запитване от РС –Луковит, исковите
претенции също са неоснователни, като излага подробни съображения в тази
насока-предвидени са компенсаторни механизми,които да компенсират
особената тежест на полагания нощен труд от полицейските
служители.Различията в продължителността на полагания нощен труд от
работниците по трудови правоотношения и полицейските служители е
обусловено от функциите на МВР ,свързани със защитата на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност и опазване на обществения ред.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е
изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на
министъра на вътрешните работи, действали през процесния период, не
съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г.Прието е, че при липса на такава норма следва да се приложи
субсидиарно общата НСОРЗ и поради факта, че в случая се касае за полагане
на нощен труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и
третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение
5
относно изчисляването на часове положен труд при сумарно изчисляване на
работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение, което е недопустимо.Анализирано е решението на СЕС по
отправеното преюдициално запитване от РС -Луковит, като е прието, че
твърдените от ответника мерки за защита не са такива, които компенсират
полагането на нощен труд от полицейските органи.Това е довело до извод за
основателност на предявените искове.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като през
процесния период е заемал длъжността ***. Безспорно е също така, че за
периода от 20.07.2019 г до 09.07.2020г , той е полагал труд на смени по
график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е
578 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след
преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той
възлиза на 660,65 часа. Разликата между отчетения нощен труд и
преизчисления е 82,65 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер на 693,19
лв.Съобразно заключението на вещото лице е направено и прието увеличение
на претенцията за главница в размер на 693,19лв и мораторна лихва в размер
на 163,13лв.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9
ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ , които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
6
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд
/чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично, при 5-
дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението
с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно
време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/. Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на
понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за
него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно
време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от
ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта
между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това е
нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за
всеки 24-часов период.Поради това съдът не споделя тезата на въззивника ,че
7
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/до
изменението му през 2020г/ не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на
това е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време
през нощта на 8 часа. За процесния период са действали няколко наредби на
министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г, като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по
коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на
отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР
или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и
Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от
последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от
НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г,т.е. действа по време на
исковия период, а разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание
от 2007г, когато е приета. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
8
коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с
ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове,
издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе
липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители/до изменението на
ЗМВР през 2020година/, вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият
състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-
чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов
акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.След като е безспорно, че полицейските служители са
държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на
ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
/подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална
продължителност на работното време през нощта за полицейските служители,
следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-
9
дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредба на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в
дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, т.е. при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място,т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавният служител
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.Що се отнася до
допълнителното възнаграждение за нощен труд в размер на 1 лв/час, то няма
общо с положения извънреден труд/то е друг вид допълнителното
възнаграждение/ и се дължи в същия размер и на работниците по трудово
правоотношение.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква
10
а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд.В националното законодателство изобщо не съществува до м.юли 2020г
/вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга
страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв/по-късно 1,00 лв/
за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може да
компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25
лв/1,00лв на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в
МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за
гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служитрлите в МВР,
с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени
от въззивника придобивки- допълнително възнаграждение за прослужено
време от 2%, по-дълъг платен годишен отпуск, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът
не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен
труд.По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава –членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
11
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид
,че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите,такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа на служителите в МВР,свързана със
защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред ,с което се обосновава
различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори
да се приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Тъй като в жалбата липсват други оплаквания във връзка с възприетата
фактическа обстановка от районния съд ,съдът намира ,че атакуваното
решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските: с оглед на изхода от спора на въззиваемата страна се
дължат направените в хода на делото разноски ,за което е направено изрично
искане в отговора на въззивната жалба/чл.78 ,ал.3 ГПК/.По делото има
доказателства за реално сторени разноски в размер на 500лв, представляващи
заплатен адв.хонорар. Направено е възражение за прекомерност на
адв.хонорар от страна на ОД на МВР, с правно основание чл.78,ал. 5 ГПК.
Минималният размер на адв.хонорар при тази цена на исковете ,съобразно
чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 400лв,освен ако не е уговорено отделно възнаграждение за
всеки иск, каквото в случая няма. Затова съдът приема,че уговореното
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 400лв.
Мотивиран от горното съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2427/03.11.2022г по гр.д.
№20222120105005 / 2022 г на районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР –Бургас, адрес: гр.Бургас ,ул.“Христо
Ботев“ №46 да заплати на Д. Г. Д., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Б.,
ул.“Г.Г.“ № **, ет.*, адв.Димова сумата 400лв, представляващи разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13