Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 750
гр. Пловдив, 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№833
по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.258 и
сл.
ГПК.
Съдът е сезиран
с въззивна жалба с вх.№12079/16.04.2019
депозирана от В. Н. Л., чрез
процесуалния му представител адв. Ц.П.,*** против Решение №100 от 10.01.2019г. постановено по гр.д.№5579/2017г. по
описа на ПРС, десети гр.с., с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Л., ЕГН ********** *** против Р.Н.Л., ЕГН ********** *** иск за възстановяване
на запазената част от наследството на С.
В. Л., ЕГН **********, поч. на ***г., в размер на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. ***, със ЗП
110.92 кв.м., ведно с избено помещение № 7, с площ 11.77 кв.м., както и 7.996 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от правото на
собственост върху терена, върху който е построена – дворно място от 375 кв.м.,
съставляващо парцел VІ-512 от кв.13 по плана на гр.Пловдив, комплекс „М. х.”, който имот по КККР на гр.Пловдив представлява
самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.309.1.3, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 110.92 кв.м., ведно с изба 7
– 11.77 кв.м. и 7.996% от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 56784.517.309.1.4, под обекта:
56784.517.309.1.1, над обекта: 56784.517.309.1.6, 56784.517.309.1.5, чрез
намаляване на дарението, извършено от С. В. Л. в полза на Р.Н.Л. на 12.04.2001
г. по нотариален акт № 104, том ІІ, рег.№ 2841, дело № 286/2001г. на Нотариус
при ПРС до размер на 1/6 ид.ч. С постановеният съдебен акт е осъден В. Н. Л., да
заплати на Р.Н.Л., сумата от
850 лв. направени по делото разноски.В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт
по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като вместо това, въззивният съд
уважи предявения иск. Не се претендират разноски пред настоящата
инстанция. Направено е възражение за прекомерност на разноските претендирани от
другата страна.
Въззиваемият Р.Н.Л., ЕГН ********** *** , чрез процесуалния
представител адв.В.К. –Б. оспорва жалбата като неоснователна, по съображения
подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционният акт като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски съгласно представения списък с
направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоизискуемия срок и от лице имащо правен интерес да обжалва,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на
чл.266 ГПК, които да променят така
установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно,
преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от В. Н. Л.
против Р.Н.Л., като ищецът навежда твърдения, че страните са единствените
законни наследници – синове на С. В. Л., починала на ***г. Твърди се, че с
нотариален акт № 104, том ІІ, рег.№ 2841, дело № 286/2001г. на Нотариус
Светлана Запрянова, наследодателката, заедно със съпруга си Н. Г. Л. даряват на сина
си - ответника Р.Н.Л. свой недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр.
П., ул. ***, със ЗП 110.92 кв.м., ведно с избено помещение № 7, с площ 11.77
кв.м., както и 7.996 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална
част от правото на собственост върху терена, върху който е построена – дворно
място от 375 кв.м., съставляващо парцел VІ-512 от кв.13 по плана на гр.Пловдив,
комплекс „М. х.”.
Ищецът твърди, че с разпоредителната сделка от 2001г. е
накърнена запазената му част от процесния имот възлизаща на 1/6 ид.ч., поради което моли да се възстанови
запазената му част чрез намаляване на дарението, извършено от С. В. Л. в полза
на Р.Н.Л. на 12.04.2001 г. до размер на 1/6идеална част.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като
неоснователна , като е приел че доколкото стойността на имуществото, което ще получи
ищецът от чистия актив е по-висок от размера на запазената му част, се налага
извод, че запазената част на ищеца не е накърнена и дарението не подлежи на
намаление.
Недоволен от постановеният съдебен акт е
останал ответникът – настоящ
жалбоподател, който твърди, че съдът неправилно е определил размер на
запазената му част, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.
Настоящият
съдебен състав след
като прецени събраните по делото
доказателства, намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни по
следните съображения:
С договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален № 104, том ІІ, рег.№ 2841, дело № 286 от 2001г.
от дата 12.04.2001г. на Нотариус с район на действие ПРС, Н. Г. Л. и съпругата му С. В. Л. даряват на
сина им Р.Н.Л. свой собствен в режим на
СИО недвижим имот , представляващ апартамент трети, находящ се в гр. П., ул. ***,
ет.***, със ЗП от 110.92 кв.м., ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от
11.77 кв.м., както и 7.996 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната
идеална част от правото на собственост върху терена, върху което е построена –
дворно място от 375 кв.м., парцел VІ-512 от кв.13 по плана на гр.Пловдив.
Видно от представеното удостоверение за
наследници, С. В. Л. е починала на ***г., като за свои законни наследници е
оставила двамата си синове: В. Н. Л. и Р.Н.Л..
Съгласно договор за доброволна делба от 15.12.2011г. на Нотариус, рег.№ 154 на
НК, с район на действие Районен съд Пазарджик, в дял на С. В. Л. е поставен в
дял ПИ с идентификатор № 55155.5254 по КККР на гр.Пазарджик, както и 1/2 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 55155.52.58 по КККР на гр.Пазарджик, както и 3/12 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 55155.5259 по КККР на гр.Пазарджик.
Установява се, че към
момента на откриване на наследството на С. Л.– ***г., наследодателката
е притежавала следните недвижими
имоти - ПИ с идентификатор № 55155.52.54 по КККР на гр.Пазарджик, както и 2/12
ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.52.59 по КККР на гр.Пазарджик /доколкото 1/12
ид.ч. от описания недвижим имот същата е прехвърлила чрез покупко-продажба на
ответника с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 137, том І,
рег.№ 1715, дело № 127 от 2012г. на Нотариус с район на действие Районен съд
Пазарджик/, както и СОС с идентификатор 56784.521.1093.2.2.
Установява се от заключение на приетата пред първата инстанция
СТЕ, която съдът кредитира като
безпристрастна и компетентно изготвена,, че стойността на ПИ с идентификатор №
55155.52.54 по КККР на гр.Пазарджик към момента на откриване на наследството е
27 760 лв.; стойността на 2/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.52.59 по
КККР на гр.Пазарджик – 2 750 лв.; стойността на СОС с идентификатор
56784.521.1093.2.2 – 134 500 лв. а стойността на СОС с идентификатор 56784.517.309.1.3 – процесния недвижим
имот е 126 780 лв.
Спорът в случая се свежда до
това, накърнена ли е запазената част на
ищеца от наследството със сключване на договора за дарение, обективиран в
нотариален № 104, том ІІ, рег.№ 2841, дело № 286 от 2001г.
За да се прецени дали с
атакуваното дарствено разпореждане е накърнена запазената част на ищеца, от
определената в парична стойност маса на имуществата по чл. 31 ЗН следва да се пресметне стойността на запазената и разполагаема част в
пари.
Стойността на всички недвижими
имоти към момента на откриване на наследството на С. Л., ведно със стойността
на притежаваните идеални части от
надарения на ответника имот/ т.е 1/2идеална част от 126 780лв , а именно
63 390лв/, възлиза на общата сума от 228 400лв.
Страните
са от кръга на наследниците с
право на запазена част, съгласно чл.28 ЗН. Не се спори също, че съгласно
нормата на чл.29 ал.1 ЗН, запазената част
на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил
съпруг, е: при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя. В случая при две деца, запазената част от
наследството е в размер на 2/3 от стойността на
наследствената маса, която е в размер на 228 400лв т.е. запазената
част възлиза на сумата от 152 266лв, от която всяко едно от двете деца има
право на 1/2 идеална част. Разликата между наследствената маса по чл.31 ЗН и
запазената част, формира разполагаемата
част, която възлиза на сумата от 76 134лв.
Както се установи по-горе
наследодателката се е разпоредила с имущество на стойност 63 390лв, която
стойност е в рамките на разполагаемата и част. Изложеното обосновава извода, че запазената част на ищеца от
наследството на С. Л.не е накърнена с атакуваното
дарствено разпореждане, поради което дарението не подлежи на намаление.
Гореизложеното обосновава неоснователността на
предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Районният съд е достигнал до
правилни и законосъобразни правни изводи, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна се дължат направени по делото разноски в размер на 600лв,
който с оглед фактическата и правна сложност не следва да бъдат редуцирани.
Мотивиран от горното
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №100 от 10.01.2019г. постановено по гр.д.№5579/2017г. по описа на
ПРС, десети гр.с.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Л., ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на
600.00лв/шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: