№ 62897
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110136158 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№138428/04.07.2022 г. на *** ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЕМ. Н. Н. за задължения по
договор за потребителски кредит №***/14.06.2016 г. между К ЕАД и длъжника, обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016 г. между *** ЕООД и длъжника,
които са били цедирани на заявителя, като със заявлението се претендират и следните суми:
872,77 лв.-възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, 352,79 лв.-
мораторна лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
както и 100,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
1. Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е
нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД)-налице е заобикаляне
на чл.33 ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, представлява заобикаляне
на ограниченията на императивната норма на чл.33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора. По този начин кредиторът постига незаконен
1
резултат, което представлява заобикаляне на закона.
Договорите са сключени на една и съща дата. Както договорът за поръчителство между
заявителя „***” ЕООД и „К” ЕАД, така и договорът за предоставяне на поръчителство
между „***” ЕООД и длъжника, имат акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с
договора за потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се
поръчителства по договора за потребителски кредит между физическото лице-длъжник по
договора за потребителски кредит и търговското дружество „***” ЕООД, сключило
договора с длъжника като част от своята търговска дейност.
Съдът намира, че уговорената между длъжника и „***” ЕООД клауза за плащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на
„***” ЕООД да сключи договор за поръчителство с „К” ЕАД, по силата на който да отговаря
солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП.
Възнаграждението за поръчителя се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план. Така уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата на страните по него. Капиталът на „***”
ЕООД е 100% собственост на „К" ЕАД, поради което двете дружества се явяват свързани
лица по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон. Следователно посредством договора за
предоставяне на поръчителство ще се кумулира плащане, което в крайна сметка
икономически ще бъде в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна
съставлява разход пряко свързан с кредита, невключен в годишния процент на разходите
(ГПР). Именно чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово
собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за
предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл.19 ЗПК. На практика длъжникът връща на
кредитора значително оскъпен получения от него кредит, а отделно дължи и
възнаградителна лихва.
Следователно претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство съставлява прикрито допълнително възнаграждение за „К” ЕАД извън
договорната лихва, което води до съществено и неоправдано обременяване на длъжника -
потребител,и което ако се включи в ГПР, би се стигнало до надхвърляне на
законоустановения по чл.19, ал.4 ЗПК максимум, при уговорен в договора за кредит ГПР в
размер от 48,21 %. Чрез въвеждане на това допълнително плащане се заобикаля и
ограничението на чл. 33 от ЗПК, тъй като уговорено възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи, независимо от това дали отговорността на
поръчителя е ангажирана-независимо от това дали длъжникът е в неизпълнение по договора
за кредит. Следователно е налице заобикаляне на закона-чл.33 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а според
чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
2
заобикаляне на закона, е нищожна. Тъй като клаузата, предвиждаща възнаграждението, се
явява нищожна и оттам - възнаграждение не се дължи, следва да се приеме, че не се дължи и
лихва върху него.
В общите си условия и договора за потребителски кредит са предвидени опциите на
обезпечено и необезпечено кредитиране, но характеристиките на всеки от двата избора се
различават съществено по обема на правата на потребителя. Няма данни при
кандидатстването за отпускане на кредит на потребителя да е била предоставена
“
информация относно предварително одобрените от „К ЕАД поръчители. Посочването на
конкретно одобрен от кредитора поръчител, представляващ свързаното с него юридическо
лице, вместо кредитополучателят да е свободен да се договори с лице, на което има доверие
и би поело ангажимента безвъзмездно, както и определянето на банковата гаранция като
единствен друг допустим способ на обезпечаване е индиция за ограничаване на избора на
потребителя. Задаването на тези възможни опции представлява злоупотреба със
затрудненото финансово състояние на потребителя.
2) С оглед неоснователността на заявлението за възнаграждение по договора за
поръчителство, то следва да се отхвърли и в частта му относно претенцията за мораторна
лихва върху това възнаграждение.
3) Заявлението в частта за разноските също е частично неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв.“-следователно неговият размер не зависи от
материалния интерес по делото.
При сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК единствената процесуална дейност за
защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на заявлението по
нормативно утвърдения образец и депозирането му в съда, поради което съдът намира, че
следващо се юрк.възнаграждение следва да е в минималния размер по чл.26 НЗПП.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски,
съответни отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№138428/04.07.2022 г. на *** ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЕМ. Н. Н. за задължения по
3
договор за потребителски кредит №***/14.06.2016 г. между К ЕАД и длъжника, обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016 г. между *** ЕООД и длъжника,
които са били цедирани на заявителя, за следните суми: 872,77 лв.-възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, 352,79 лв.-мораторна лихва върху
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, както в частта му
относно искането за присъждане на държавна такса от 24,51 лв. (над дължимата държавна
такса от 29,25 лв. до пълния претендиран размер-53,76 лв.), и за присъждане на
юрк.възнаграждение по делото в размер на 72,80 лв. (над дължимото юрк.възнаграждение
от 27,20 лв. до пълния му заявен размер-100,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4