Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 433

28.06.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №209 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.С.Х.,***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж.П., с посочен по делото съдебен адрес:***, ***, против Решение №26/09.02.2022 г., постановено по АНД №1244/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че били налице основанията за оспорване, предвидени в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на оспорения електронен фиш бил нарушен материалния закон, като били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че съдът бил длъжен да изложи подробни мотиви, в които да обсъди и анализира всички събрани доказателства, и да изложи съображения. В случая бланкетните мотиви, приравнени на липса на мотиви, необсъждането на доказателствата по делото, неотговаряне на доводите на жалбоподателя и неговия процесуален представител, правело решението на съда немотивирано, и било съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място се твърди, че електронният фиш бил издаден в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН. Сочи се, че необжалваемият минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН, към който препращал чл.39, ал.4 от ЗАНН, бил в размер от 10 до 50 лева. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН уреждала специално правило за поведение, тъй като поставяла допълнително изискване за начина, по който да се  реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. Нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН имала императивен характер и неспазването на същата било съществено процесуално нарушение, тъй като се достигало до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това било изрично изключено от действащото законодателство. Твърди се, че от една страна бил налице „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране бил този с фиш (но не електронен такъв), а при оспорване на нарушението от нарушителя, или при отказ да плати глобата, следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП. Този извод следвал недвусмислено и от разпоредбата на чл.85а ЗАНН. Т.е. в случаи от категорията на процесния, ЗАНН имал приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В конкретния случай, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила бил издаден електронен фиш, доколкото санкцията била в размер на точно 50 лв., какъвто бил необжалваемият минимум в чл.39, ал.2 от ЗАНН. Издавайки електронен фиш в конкретния случай бил нарушен материалния закон. На следващо място се твърди, че били неправилни изводите на Районен съд – Хасково за липса на процесуални нарушения, свързани с осъществения видеоконтрол на правилата за движение. В хода на развилото се административно-наказателно производство били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на Протокол за използване на АТСС с рег.№1253р-13313/29.12.2020 г., водещи до недоказаност на нарушението. В протокола за използване на АТСС било вписано, че мястото на осъществения контрол с АТСС било на ПП-I-5, но не било обозначено на кой километър и метър бил осъществен видеоконтрола. Така не можело да се направи преценка къде точно е осъществен видеоконтролът. В протокола за използване на АТСС не било отбелязано да е приет по надлежния ред, като липсвала дата на приемането му и брой работа на АТСС. Възниквало съмнение приет ли е по надлежния ред този протокол и дали такъв реално е бил създаден за конкретното използване на АТСС, или е съставен впоследствие. Коментира се т.5.4. от Ръководството за работа с техническото средство и се твърди, че такава информация – за разпознат номер на МПС и метаданни, характеризиращи нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на движение „от-към“, дата, час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с техническото средство и др.), липсвала в представената по делото снимка. Липсвали данни относно регистрационния номер на моторното превозно средство и точно местоположение. Вписано било само ПП-I-5 с-з Евро Ауто, но не бил вписан конкретен километър и посока от - към. Цитира се разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП и се сочи, че липсата на данни относно регистрационния номер на моторното превозно средство представлявала нарушение на административно-производствените правила и водела до недоказаност на нарушението. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш като незаконосъобразен.

Ответникът по касационната жалба, в представена чрез процесуален представител писмена защита, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и недоказана, а решението на районния съд да се потвърди изцяло като законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Моли, на основание чл.68д, ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №26/09.02.2022 г., постановено по АНД №1244/2021 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия  К №4306296, издаден от ОДМВР Хасково, с който на Ц.С.Х.,***, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лева.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е посочил, че размерът на наложеното наказание е точно определен в съответствие с нормативно установения и констатираното превишаване на скоростта.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на електронния фиш.

Не са налице наведените в касационната жалба оплаквания. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по делото доказателства.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 26.12.2020 г., в 13:35 ч. е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743ba движение на автомобил Крайслер 300, вид – лек автомобил, с рег.********, собственост на касатора, с превишаване от 19 км./ч. над разрешеното ограничение от 90 км/ч. Нарушението е извършено в обл.Х., на ПП-I-5 км.285 до Сервиз Евроауто в посока към гр. Х., установено с АТСС (ARH CAM-S1), което е насочено в посока към гр. Д.. С това действие Ц.С.Х. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП въвежда забраната при избиране скоростта на движение водачът на пътно превозно средство да превишава определена стойност на скоростта, която за движение на пътно превозно средство от категория В, каквото е лекият автомобил, извън населено място, е равна на 90 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

При анализа на посочените нормативни разпоредби може да се направи извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки, както на заснетото МПС, собственост на касатора, така и за разположението на уреда.

Въз основа на попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, посочени в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на касатора се явява законосъобразно ангажирана.

Настоящата инстанция намира, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология, което е удостоверено с представените по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, валидно до 07.09.2027 г., и Протокол от проверка №67-С-ИСИС от дата 01.10.2020 г., от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1. При установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението, кой е неговият извършител и вината. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50.00 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишаване на скоростта за движение извън населено място.

Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател за немотивираност на решението на районния съд. Същият е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към законосъобразността на електронния фиш, без да игнорира или изопачава доказателства, и без нарушения на правилата на формалната логика. Макар и лаконични, изложените от съда мотиви не са бланкетни и не се споделя възражението на касатора, че решението е постановено при липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Неоснователни са и възраженията, че електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Така регламентираното не игнорира възможността за нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган, наказанието за което е в размер на 50 лв., да се издаде електронен фиш. Противно на вижданията на касатора, подобна забрана разпоредбата не въвежда. Според чл.85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл.189, ал.4 от ЗДвП), какъвто не е процесният.

Не се споделят и възраженията, че били неправилни изводите на Районен съд – Хасково за липса на процесуални нарушения, свързани с осъществения видеоконтрол на правилата за движение. Автомобилът, който е заснет, е достатъчно индивидуализиран и относно това няма спор. В случая, за да бъде проверена посочената като разрешена скорост от 90 км/ч е достатъчно посочването, че това е лек автомобил. Правната квалификация на нарушението е правилно определена, тъй като административният състав на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е самостоятелен и завършен, като съдържа и съответната санкция при посоченото нарушено правило. Липсата на удостоверяване в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на това кога и от кого бил приет, не са от категорията на съществените нарушения и по никакъв начин не рефлектират върху правото на защита на наказаното лице. Най-съществените реквизити в протокола като дата, време на работа, контролиран участък, ограничение на скоростта и номер на първо и последно статично изображение от АТСС, са посочени, поради което доводите за съществени непълноти в същия са неоснователни.

По отношение възраженията за неустановено място на извършване на нарушението следва да се има предвид, че посоченото „до Сервиз Евроауто“ е уточняващо обстоятелство, а предвид липсата на разминавания в посоката на движение на контролираните МПС и насочеността на АТСС, то не може да се счита, че мястото и посоката на нарушението не са установени, или са неправилно установени. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Отбелязаните номера за първо и последно статично изображение/видеозапис в протокола имат съответствие с автоматично посочения номер на представения клип, като на същия се установява и номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от ± 3% в полза на жалбоподателя. Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният водач е обжалвал своевременно електронния фиш по съдебен ред и в производството пред районния съд, който при това е съд по същество, е изложил всички свои доводи и възражения за незаконосъобразност, както и е могъл да представи доказателства за тези доводи. С оглед на посочените вече реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила при извършването на нарушението, то последното се явява ясно и недвусмислено установено.

С оглед изложеното, оспорваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/09.02.2022 г., постановено по АНД №1244/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Ц.С.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

                                                                                       

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                    2.