№ 16844
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110104067 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Л. Х., ЕГН **********, съдебен
адрес: АДРЕС чрез адв. Х. Н. срещу М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: АДРЕС Иска се да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор **************** по КК и КР, с адрес на имота: АДРЕС намиращ се в
сграда с идентификатор **********, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, целият с площ от 74,16
кв.м., с прилежащи части: таван 23-7.27кв.м., 0.927 % ид.ч. от общ.ч., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********.22, под обекта:
**********.19, над обекта: **********.27, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на описания недвижим имот.
Твърди се, че с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.2012 г. наследодателят на ответниците ПММ. (продавач) и ищцата Т. Л. Х. (купувач)
се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да
прехвърли на купувача собствеността на процесния недвижим имот. Сочи се, че владението
върху вещта било предадено на ищцата в момента на сключване на предварителния договор
и от тогава до момента на предявяване на исковата молба същата владее имота
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години. В тази връзка моли съда да
признае за установено, че е собственик на имота.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Т. И. М. и М. П. М. са депозирали отговор на
исковата молба, с който оспорват допустимостта на иска с наведени доводи за липса на
правен интерес от предявяването му поради възможността на ищцата да предяви осъдителен
или конститутивен иск за защита на правата си, които обективно и ефективно вече е
реализирала.
Твърди се, че с Решение № 4644 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. № 19429/2014 г.
1
по описа на СГС, 1-6 състав, влязло в сила на 26.11.2018 г., е отхвърлен искът на настоящата
ищца Х. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С Решение № 20238525 от 29.10.2020 г., постановено по
гр.д. №16008/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав, е признато за установено по
отношение на Т. Л. Х., че Т. И. М. и М. П. М. са собственици по наследство на процесния
апартамент, като на основание чл. 108 ЗС ответницата в производството /ищец в
настоящото/ е осъдена да предаде на наследниците владението на същия имот.
Първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло с Решение № 1113 от 06.03.2023 г.,
постановено по в.гр.д.№ 7353/2021 г. по описа на СГС, възз. II-д състав. Сочи се, че в хода
на така цитираните производства настоящата ищца е реализирала правото да предяви
всички и всякакви възражения и искове за защита на твърдяното от нея потестативно право,
поради което исковата претенция е недопустима, а производството следва да бъде
прекратено.
По същество искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че ответниците имат
качеството на наследници на ПММ., като е посочено, че по силата на наследствено
правоприемство същите са придобили процесния недвижим имот. Твърди се, че правото на
собственост на ответниците е било имплицитно установено с постановяването на решение
по гр.д. № 16008/2014 г. по описа на СРС, 124 състав. В този смисъл се поддържа, че е
налице произнасяне на съда с оглед цитираните съдебни актове относно обстоятелството, че
посоченото лице - ползвател /ищец в производството/ няма основание да владее и да ползва
имота. Затова считано от развалянето на предварителния договор ищцата се е превърнала в
държател на имота на отпаднало основание, поради което същата не разполага с правата на
владелец на имота, нито може да придобие същия по силата на осъществено давностно
владение.
Твърди се, че никакви срокове за придобивна давност в полза на ищцата не са текли по
време на висящност на производствата по предявения иск за разваляне на предварителния
договор, както и по ревандикационния иск.
Посочено е, че ищцата не е заплащала данъци за имота, нито консумативните разходи
по него, с което е причинила вреди на ответниците, тъй като срещу тях е образувано гр.д. №
532/2022 г. по описа на СРС, 126 състав, по предявен от “ФИРМА” ЕАД установителен иск
за съществуването на вземания по неплатени задължения за топлинна енергия.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Сключен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.2012 г. между ПММ. с ЕГН **********- продавач и Т. Л. Х. с ЕГН **********-
купувач, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен договор за
покупко-продажба, с който Продавачът да прехвърли на Купувача собствеността на следния
недвижим имот: апартамент, нахождащ се в гАДРЕС, състоящ се от 2 стаи, трапезария и
кухня с бокс с площ от 74,16 кв.м и 0,927 % ид.части от общите части и таван № 23 от 7,27
кв.м при съседи на апартамента: двор, двор, двор, ап.72 и коридор. Уговорена е цена от
78 000 лева, платима в срок до 1 година от датата на подписване на предварителния
договор. Видно от чл. 1, ал. 2 от договора владението на описания недвижим имот се
предава на купувача в деня на подписване на предварителния договор.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Т. И. М. и
М. П. М. имат качеството на наследници по закон на починалия ПММ..
С влязло в сила решение №4644/28.06.2017 г. по гр.д. №19429/2014 г. на СГС е
отхвърлен предявения от Т. Л. Х. срещу ПММ., заместен в производството от Т. И. М. и М.
П. М. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на
предварителен договор, сключен на 08.12.2012 г. относно апартамент, нахождащ се в
2
гАДРЕС, състоящ се от 2 стаи, трапезария и кухня с бокс с площ от 74,16 кв.м и 0,927 %
ид.части от общите части и таван № 23 от 7,27 кв.м при съседи на апартамента: двор, двор,
двор, ап.72 и коридор за продажната цена от 78 000 лева.
На 26.03.2014 г. ПММ. е депозирал искова молба с вх. №4693/26.03.2014 г. на СРС, по
която е образувано гр.д. №16008/2014 г. По същото е постановено Решение № 20238525/
29.10.2020 г., с което е признато за установено по отношение на Т. Л. Х., че Т. И. М. и М. П.
М., конституирани в производството като наследници на ПММ., са собственици по
наследство на недвижим имот - АДРЕС с площ 74.16 кв.м., състоящ се от две стаи,
трапезария, кухня – бокс, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж **************, под обекта
***************, над обекта **************, и на основание чл. 108 ЗС Т. Л. Х. е осъдена
да предаде на Т. И. М. и М. П. М. владението на същия недвижим имот. С Решение
№1113/06.03.2023 г. на СГС по в.гр.д. №7353/2021 г. е потвърдено Решение № 20238525/
29.10.2020 г. на СРС по гр.д. №16008/2014 г. Видно от изисканата от СГС справка към
17.08.2023 г. въззивното решение не е влязло в сила, като по него е депозирана касационна
жалба с вх. №68474/19.07.2023 г.
Свидетелката ИВХ живее в АДЕРС, като е съседка на Т. Л. Х., която живее на ет.9 в
същия блок. Разказва, че е ходила на гости у ищцата, като жилището й е идентично на
нейното двустаен апартамент с площ от 80 кв.м., състоящо се от хол, кухня, коридор, баня и
спалня. Свидетелката разказва, че от 2010 г. живее постоянно в имота си и познава ищцата
от тогава. Тя сочи, че Т. има три деца, както и партньор, който също живее в жилището от
около 5 години. Свидетелката сочи, че ищцата постоянно обитава жилището и е виждала със
входа сметки за комунални услуги на името на ищцата. Те не е споделяла някой да иска и да
се е опитвал да я гони от жилището, като и свидетелката не е виждала някой да идва да
изявява претенции тя да напусне жилището. Преди Т. в жилището живеели двама
възрастни хора- леля Тинка и мъжа й, които починали.
Свидетелят ВСЛ живее АДРЕС, като е съсед на Т. Л Х., живееща на ет.9 в дясно.
Свидетелят сочи, че живее в сградата от както е построена през 1992 г., а ищцата се е
нанесла около 2009 г. - 2010 г. Той Тя сочи, че Т. има три деца, както и партньор, който
също живее в жилището, което е двустаен апартамент с площ от около 70-80 кв.м.
Свидетелят е виждал ищцата по общи събрания на етажната собственост и от там има
впечатление, че тя е собственик на имота, като не е виждал нотариален акт. Свидетелят не
знае съдебни изпълнители или други лица да са искали да извеждат и гонят ищцата от
имота.
Въз основа на установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. С оглед разпределената доказателствена тежест
ищцата следва, при условията на пълно и главно доказване, да докаже основанието, на което
почива правото й на собственост върху имот с идентификатор ****************. С оглед
твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност на недвижимия имот ищцата
следва да установи, че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато за периода от сключване на процесната сделка /08.12.2012 г./ до предявяването
на исковата молба в съда /26.01.2023 г./, с намерението да свои имота, т.е. да придобие
собствеността върху него.В тежест на ответниците е да докажат настъпването на
обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на придобивната давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни права, е уредена в чл. 79
ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно
и недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона
3
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Купувачът по предварителен договор, който е заплатил цената, владее имота на правно
основание, което е годно да го направи собственик, ако упражнява фактическа власт върху
вещта непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десетгодишен срок. /Решение №
520 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1070 / 2009 г. на Върховен касационен съд/.
В процесния случай не се спори, че между ПММ.- наследодател на ответниците и
ищцата Т. Л. Х. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот с идентификатор ****************. Не се спори и, че държането на имота е
предадено на ответницата на 08.12.2012 г. В този смисъл и показанията на разпитаните
свидетели са относими и имат нужната степен на конкретика, съответно са годни да
установят, че действително ищцата живее в процесния имот поне от датата на
предварителния договор 08.12.2012 г./ каквито са твърденията в исквоата молба и до които
съдът е ограничен в преценката си/, ерго упражнява фактическа власт върху същия.
Като правен институт, придобивната давност намира приложение само в областта на
вещното право. Фактическият й състав е уреден в ЗС, а посредством метода на
препращането (чл. 84 ЗС) съответно приложение намират и правилата на чл. 113, чл. 115, чл.
116, чл. 117 и чл. 120 от Закона за задълженията и договорите. Тъй като към института на
придобивната давност тези норми се прилагат не непосредствено, а съответно, то при
съотнасянето им следва да се отчита специфичността на придобивната давност като
институт на вещното право. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва „с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство”. Съответното приложение на тази норма е основание за безспорно
възприетото в теорията и практиката положение, че основание за прекъсване на течението
на срока на придобивната давност представлява предявяването на иск за собственост в
различните му форми, както и на иск за делба, защото в предмета им е включено
установяване на правото на собственост./ в т.см. Решение № 30 от 01.07.2020 г. по гр. д. №
600 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Същото пренесено на
плоскостта на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ж) означава, че предявяването на иск за
собственост спира теченето на давностния срок докато е висящо съдебното производство по
същия.
В процесния случай с предявяването на ревандикационен иск на 26.03.2014 г./ искова
молба с вх. №4693/26.03.2014 г. на СРС, по която е образувано гр.д. №16008/2014 г. и
производството по който иск е висящо/ от ПММ. е спряла да тече придобивна давност в
полза на Т. Л. Х..
Изтеклата такава за периода от 08.12.2012 г. до 26.03.2014 г. не е годна да направи
ищцата собственик.
С тези мотиви предявеният иск следа да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски и такива следва да бъдат
присъдени съгласно приложения списък за сумата от 1000 лева адвокатски хонорар.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР №
6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато
съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените
4
от процесуалния представител на ответниците действия се изразяват в подаване на отговор
на искова молба и извършване на процесуално представителство в съдебно заседание с
изслушване двама свидетели по оценяем собственически иск, като претендираното
адвокатско възнаграждение от 1000 лева е под минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /3128.90 лева/ и не следва да бъде редуцирано.
С определението по чл. 140 ГПК е указано на ищцата в срок до о.с.з. да представи
доказателства съобразно изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК в подкрепа на отразената
информация в депозираната по делото декларация за имуществено състояние /доходите на
лицето и на неговото семейство, семейното положение, трудовата заетост/, с оглед
заявеното искане да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Видно от
съдържанието на представената декларация ищцата не притежава недвижимо имущество,
нито МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки, не реализира и трудови
доходи, като същевременно издържа четирима души. Отразено е, че получава месечен доход
в размер на 1000 лв. от друг източник, различен от заплата, пенсия или наем, без същият да
е конкретизиран. Указанията не са изпълнени. Служебно известно на настоящия състав е и,
че ищцата е адвокат, вписана в регистъра на адвокатурата по номер **********, в т.ч. е и
назначавана от настоящия съдебен състав за особен представител по други дела. Ето защо
съдът счита, че не са налице основанията за освобождаване на ищцата от държана такса и
същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК такава
в размер 1 % от 30086.20 лева или 309.86 лева, определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 71, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Х. , ЕГН **********, съдебен адрес: АДРЕС чрез
адв. Х. Н. срещу М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН **********, и двамата с адрес:
АДРЕС иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор **************** по КК и КР, с адрес на имота: АДРЕС намиращ се в
сграда с идентификатор **********, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, целият с площ от 74,16
кв.м., с прилежащи части: таван 23-7.27кв.м., 0.927 % ид.ч. от общ.ч., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********.22, под обекта:
**********.19, над обекта: **********.27, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Т. Л. Х. , ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК да заплати на
М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. -разноски по
делото.
ОСЪЖДА Т. Л. Х., ЕГН **********, на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 309.86 лева- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5