Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1632 Година
2020, 17.09. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
Х състав
на 29.07.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3755 по описа за 2018 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на Б.Р.Д. *** срещу Експертно решение/ЕР/ №0328 от заседание №029 от
15.11. 2018г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ Специализиран
състав по психични и вътрешни болести, с искане да бъде отменено като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Ответникът
– Национална експертна лекарска комисия – София оспорва жалбата, счита същата
за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения излага в
нарочно писмено становище, приложено по делото.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в
процеса.
Заинтересованата
страна ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, Втори състав не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна ТП на НОИ – Пловдив не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция за хора с увреждания не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна - Регионална дирекция „Социално подпомага-не“ - Пловдив не изразява
становище по жалбата.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Х състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, поради следните съображения.
С
експертно решение №3246 от заседание №139/29.08.2018г. на Втори състав на ТЕЛК
при УМБАЛ „Пловдив“АД, при освидетелстване на Б.Р.Д., след извършен преглед, е
извършена оценка на работоспособността, като е определена 80% трайно намалена
работоспособност/ТНР/ за срок от две години/до 01.08.2020г./ с дата на инвалидизирането 28.05.2018г. За да достигне до този извод,
съставът на ТЕЛК е приел, че трайната декомпенсация
при диссоциална личност в съчетание с лек
интелектуален дефицит и злоупотребата с ПМВ, довели до значително затруднение в
соц. адаптация, се обхващат от ч.II, р.VI, т.1.2 и обуславят 80%ТНР за срок от две години
по НМЕ 2017г. и допълнение от 03.08.2018г. За понесеното изгаряне без остатъчен
функционален дефицит не се следва процент ТНР. За носителството
на Австралийски антиген не се следва процент ТНР.
Недоволен
от така постановеното ЕР, Д. го е оспорил, по повод на което е образувано
административно производство, приключило с ЕР №0328 от заседание
№029/15.11.2018г. от Специализиран състав по психични и вътрешни болести на
НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по всички поводи.
Общата
оценка на степента ТНР от 80 % е определена, както следва:
НЕЛК по
психични и вътрешни болести:
В МЕД
има медицинска документация за трайна невротична декомпенсация
на Диссоциално личностово
разстройство – състояние, което значително затруднява социалната адаптация на
лицето/загуба на умения за справяне с всякаква робата, независимо от
специфичната й природа/. Следват се 80%ТНР по т.1.2, р.IV, ч.II от НМЕ/2018г.
За лекостепенната умствена изостаналост се следват 50%ТНР по
т.1.2, р.II, ч.II от НМЕ/2018г.
Данните
за употреба на летливи разтворители са анамнезни и
с-м. на зависимост не е доказан според изискванията на р.VIII, ч.II от НМЕ/2018г. и НЕЛК не го обсъжда на основание
чл.4 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г. изм. и доп. ДВ бр.62 от 27.07.2018г.
В МЕД
няма приложени медицински документи/епикризи/ за преболедуване
от Остър вирусен хепатит. Приложено е изследване за вирусен хепатит В, който е
/+/ пол. Прието е „Носителство на Австралийски
антиген“, за който не се следва % ТНР.
НЕЛК по
хирургични и ортопедични болести:
От Епикриза на УМБАЛ “Св. Георги“ гр.Пловдив ИЗ
№5824/27.01.2018г. е отразено на 30.01.2018г. Ексциозионно
почистване на рана/инфекция или изгаряне на задната повърхност на бедрата по
повод на изгаряне с неясна давност/. От описания статус в ЕР на ТЕЛК „епителизирани повърхности без рани“. Заключение: Състояние
след хирургична обработка на изгаряне на двете бедра, без раневи
повърхности не се определя % ТНР по част VIII от НМЕ/2018г. За определяне на евентуален ФД след изгаряне се коментира
по част I от НМЕ/2018г. В ЕР на ТЕЛК няма описан
ортопедичен функционален дефицит при прекарано изгаряне на глутеусите.
НЕЛК по
нервни и очни болести:
В МЕД е
приложена консултация от невролог от 21.08.2018г. с диагноза: Други
мозъчно-съдови болести. Описан квадрипирамиден
синдром. Проведени: ЕЕГ – фокална възбудна
активност в ляво темпорално. Доплерсонография – без
данни за стенози. В ЕР на ТЕЛК не е описан
функционален невр. дефицит.
Допълнително
получени медицински документи на 06.11.2018г. с приложена епикриза от
неврологично отделение от 18.10.2018г. с диагноза: Непиогенна
тромбоза на вътречерпната венозна система. Шийно черепен синдром. Описани клинични данни за: цефалгичен, дискоординационен, вертебрален, квадрипирамиден
синдром. МРТ – състояние след мозъчна контузия, парциална тромбоза на венозните
синуси.
1.Съгласно
чл.45 ал.3 ПУОРОМЕ – НЕЛК не се произнася за заболявания, установени след ЕР на
ТЕЛК, подлежи на обсъждане от ТЕЛК.
2.За
приета диагноза: Мозъчно-съдова болест – без описан функционален неврологичен
дефицит в ЕР на ТЕЛК – не се следва процент ТНР.
В
заключение НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи, като определя 80% ТНР
в съответствие с т.III от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР/вида и степен на
увреждане/ в проценти от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ, изм. ДВ
бр.64/03.08.2018г. Срок на инвалидност – две години за динамично клинично
наблюдение. Дата на инвалидизиране, причинна връзка и
противопоказани условия на труд – правилно определени от ТЕЛК.
Решението
на НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ изм. и доп.
ДВ бр.62 от 27 юли 2018г.
Това
решение на НЕЛК е обжалвано пред настоящата инстанция и по този повод е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода
на съдебното производство към делото е приобщено медицинското експертно
досие/МЕД/ на Б.Р.Д..
В хода
на съдебното производство е изслушано и прието, без заявени възражения от
страните, заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвено от
д-р С.С. - невролог, д-р М.Й. – интернист и д-р М.П.
– психиатър.
След
запознаване с наличните по делото доказателства, вещите лица са достигнали до
заключение, че жалбоподателят е с правилно биологично развитие, не е боледувал
от инвалидизиращи заболявания в детството, налице са
данни за изоставане в психическото развитие, с изразеност
на интелектуален дефицит, като фамилно е неясно дали е обременен с психични
заболявания. До настаняването му в детско социално заведение – в ранна детска
или подрастваща възраст не е търсена специализирана консултативна или
терапевтична помощ във връзка с когнитивни нарушения и затруднения или
поведенчески девиации, изискващи и налагащи
терапевтичен контрол. По време на пребиваването на лицето в социалното
заведение му е направена психиатрична оценка и е поставена диагноза: Лека
умствена изостаналост като състоянието не е обективизирано
при проследяване в хоспитални условия. Не е
установено дали интелектуалното равнище в ниски нормативни стойности има
болестна обусловеност или са изводими от домашно неглижиране,
социално-битовата среда и спецификите на етническата принадлежност. Д. е бил
обект на експертни оценки във връзка с противообществени деяния, пребивавал е в
пенитенциарни заведения като няма данни за грубо
нарушени адаптивни възможности в принудителна среда. През годините на
пълнолетието си е обитавал територията на града и състоянието му не е налагало
да бъде настаняван в психиатрично заведение в спешен порядък, респ. не е имал
физически опасно поведение по болестни причини. Злоупотребите на жалбоподателя
с психоактивни вещества са с неясна давност и продължителни, състоянието му е обективизирано в хоспитални
условия в ЦПЗ – Пловдив еднократно през 2018г. Преценено е, че се касае за лека
степен на интелектуална непълноценност, личностнови
особености с превалиране на асоциални черти и синдром
на зависимост към психоактивни вещества. Констатирано е също така, че
продължителните злоупотреби водят до промяна личността по органичен път и ограничават
възможностите за пълноценно социално функциониране, като състоянието му не е
определило да провежда медикаментозно лечение или по спешност да се промени
формата на лечение. Логопатният говор, недоброто
владеене на български език, както и особености в поведението, според
експертите, могат да оставят впечатление за по-ниско интелектуално ниво от
реалното, с което се обяснява и преценката за умерената умствена изостаналост
по време на хоспитални лечения за соматични
заболявания. През втората половина на 2019г. е инициирана процедура за
организиране на принудително лечение на Д. в психиатрично заведение, като е бил
осигурен в съдебно заседание и е преценено, че не представлява, поради наличие
на психотична симптоматика, физическа опасност за
себе си и околните. Не е предприета принудителна медицинска мярка. Посочва се,
че е установено, че жалбоподателят продължава да води по обичаен начин и места
скитнически начин на живот и независимо от непълноценното си функциониране, се
справя самостоятелно в ежедневието, според елементарните си потребности.
По
отношение носителството на Австралийски АГ/222,5 МКБ/
е установено, че се касае за хронична инфекция с Хепатит В или хронично
носителство, тъй като Хепатит В вирусният повърхностен антиген/НBsAg/ представлява част от външната обвивка на
вируса, който е първият маркер, който се позитивира,
обикновено 6-16 седмици след заразяване и наличието му в кръвта след шестия
месец, се явява индикатор. Констатирано е, че това не налага лечение и не е
възможно да се определи моментът на заразяване, отделно от това не води до инвалидизиране и не е повод за % ТНР. Посочва се също така,
че носителството на Австралийски антиген предполага
заразяване, вероятно по полов път/предвид рисковото поведение на жалбоподателя/
и доколкото същото е свързано с някакъв функционален дефицит с отражение върху
общия % ТНР, не може да се определи, поради отказ на лицето от хоспитализация и
изследване в тази насока.
По
отношение наличието на обменно и/или генетично заболяване е посочено, че осъществените
изследвания и преглед от д-р Консулова отхвърлят
наличието на такива.
Досежно изгарянето на седалищната област е установено,
че се касае за термична травма, която, макар и продължително третирана, е
излекувана. Независимо, че е причинила временни болки и физически дискомфорт,
не е довела до трайна функционална увреда и инвалидизиране и не е основание за % ТНР. Понесената травма
е излекувано остро настъпило заболяване и датата на възникване/м.02.2018г./ се
сочи, че няма никакво отношение към задачите на експертизата.
По
отношение на заболяването Епилепсия е установено, че към момента на изготвяне
на заключението, такава не може да се приеме, тъй като е бил налице един
единствен пристъп с характеристика на колапс, тъй като при жалбоподателя има
регистрация на ниско артериално налягане, т.е. пристъпът е като резултат на
прилошаване, без загуба на съзнание. Допълнително в съдебно заседание се сочи,
че не са установени гърчови прояви. Дори да се приеме
епилептичен характер на пристъпа, съгласно съвременните международни изисквания
и българския консенсус за диагноза и лечение на заболяването Епилепсия, един
единствен, дори два непровокирани епилептични пристъпа, не се приемат за
наличие на заболяването. От проведени две ЕЕГ – това при болничния престой в неврологичната
клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ е установено, че е в норма, а второто, описано с огнищни промени, също не води до поставяне на диагнозата
Епилепсия. Посочва се, че при различните степени на умствената изостаналост,
може да има и епилептични пристъпи, нормален или променен ЕЕГ запис, но като
цяло водеща е клиничната картина и регистрацията на пристъпите от свидетел, но
при този случай такива не са налице, поради което и диагнозата Епилепсия не
подлежи на обсъждане.
По
отношение на понесена една или повече черепно-мозъчни травми, липсва медицинска
документация. Сочи се, че има описано счупване с давност според рентгенолога на
черепната база в ляво на ниво мастоиден израстък и
основа на лява пирамида. Констатирано е разминаване в становищата на рентгенолога
и неврохирурга, който не приема наличното счупване. Експертизата приема
становището на рентгенолога, поради наличното с давност кръвотечение на моменти
с характер на гной от ляво ухо. Такива прояви се посочва, че се наблюдават при
счупвания на черепната основа в областта на средната черепна ямка, както е при този случай. Като усложнения/навлизане на
възпалителен процес в черепната кутия или вътречерепни
кръвоизливи/ може да се наблюдава и главоболие. В случая обаче няма приложено
магнитно-резонансно изследване на главен мозък, за да се оцени допълнително
описаната фрактура, а доказването или не на такава е много вероятно да налага
изследвания в болнична обстановка. Допълнително в съдебно заседание вещото лице
д-р С. уточнява, че разминаването между становищата на рентгенолога и
неврохирурга не води до промяна на диагнозата, тъй като липсват данни кога и
как е получена травмата, липсват и данни за проведено лечение, за да бъде
извършена преценка налице ли е степен на инвалидизиране.
В
заключение експертите посочват, че водещото заболяване на жалбоподателя е
умствена изостаналост и същото може да има причинно-следствена връзка с
различни причини. Но след анализ на всички налични данни приемат, че е налице
връзка в прецененото състояние на Д. от експертите на ТЕЛК и НЕЛК и в хода на
неговото общо боледуване, т.е. определените процент и срок на ТНР, според
експертите, са правилни. При направена справка в НМЕ от 2017г. и 2018г. е
установено, че в решенията на ТЕЛК и НЕЛК е налице техническа грешка, а именно:
общият процент ТНР е изчислен по Част Втора – Психични заболявания, Раздел II, точка 3.2.1, което отговаря на дадените 80 % ТНР/обхват 70-90% ТНР/. В
НМЕ от 2018г. оценката е извършена по Част Втора – Психични заболявания, Раздел
II, точа 2.1, което отговаря на дадените 80 %.
Съдът
кредитира заключението на вещите лица като компетентно и безпристрастно
изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по
същество.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са също така
и събраните по искане на страните писмени доказателства, както следва: копия на
Епикриза по ИЗ №68414/1036/2018г. от УМБАЛ „Свети
Георги“ЕАД, Медицинско направление за ехография от д-р Михайлов, ведно с
резултат от 09.11. 2018г. и Удостоверение изх.№4077/02.11.2018г., издадено от
РС-Асеновград, представени с жалбата/л.4-6/; копия на медицинска, съдебна и
друга документация, в т.ч. и снимков материал, постъпили от жалбоподателя с
молби от 18.02.2019г./л.57 и сл./ и от 13.03.2019г./л.76 и сл./.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните. За
пълнота следва да се посочи, че с жалбата до съда, а и с допълнително постъпили
молби са направени искания за разпит на свидетели, но жалбоподателят след
първото съдебно заседание не се явява и не е открит от назначения му служебен
защитник за конкретизация на лицата, които се иска да бъдат разпитани, както и
уточняване на обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с това
доказателствено искане.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Съгласно
чл.142 ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на
устните състезания.
На
първо място, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в
установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма, въз основа на нормативно
установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на
чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл.3 ал.2 от Наредбата да медицинската
експертиза/НМЕ/ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия
- решението е взето от специализиран състав по психични и вътрешни болести,
определен съобразно водещата диагноза – „Специфични разстройства на личността“/Диссоциално разстройство на личността/, в изпълнение на
чл.49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ.
Не е
нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари заедно с неговия председател/чл.18 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ/.
Обжалваното
решение е постановено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.101 ал.7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската
експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и
степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл.103 ал.3 се определят с наредба на Министерския
съвет.
В
случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза/в редакцията ДВ, бр.64
от 3.08.2018г., в сила от 3.08.2018г./, съгласно чийто чл.3 ал.1, експертизата
на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от
лекарските консултативни комисии/ЛКК/, от териториалните експертни лекарски
комисии/ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/, като относимите материалноправни
разпоредби и административнопроизводствени правила са
регламентирани в Глава Четвърта „Експертиза на трайно намалена работоспособност
и на вида и степента на увреждане“.
Спорът
по делото се концентрира относно оценката на трайно намалена работоспособност,
като единствените възражения на жалбоподателя са във връзка с определения краен
процент ТНР/80%/ при игнориране на другите заболявания, както и относно датата
на инвалидизиране.
Ответникът
пък, в своето писмено становище твърди, че крайният процент ТНР е изчислен
съгласно Методиката за прилагането на отправните точки за оценка на ТНР в
проценти, съставляваща Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ. Все в тази насока се
посочва, че съгласно точка III от методиката, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за
заболявания от общ характер или за заболявания с причинна връзка, за всяко от
които в отправните точки за оценка на ТНР/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на ТНР/вид и степен на увреждане се определя, като се взема
най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане.
Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при
оценката, но се изписват в мотивната част на
експертното решение. В случая заболяването, което определя най-висок процент
ТНР е Диссоциално личностно разстройство, за което
съгласно Част II, Раздел VI, т.1.2 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 НМЕ се следват 80 % ТНР. По
отношение датата на инвалидизиране се сочи, че
съгласно чл.70 ал.4 изречение второ от НМЕ, когато липсва медицинска
документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание,
за дата на инвалидизиране се определя датата на
издаване на протокола на ЛКК, който е от дата 28.05.2018г., която именно дата е
и определена като дата на инвалидизиране.
Ето
защо, следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на
чл.62 НМЕ/в относимата редакция ДВ, бр.64 от
3.08.2018г., в сила от 3.08.2018г./, предвид разпоредбата на §2 ПЗР към
Постановление №139 на Министерския съвет от 6 юни 2019г. за изменение и
допълнение на Наредбата за медицинската експертиза/ДВ, бр.46 от 2019г., в сила
от 11.06.2019г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективираща степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз
основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Съгласно
чл.63 ал.1 НМЕ/в същата редакция/ установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната
отправна точка съгласно приложение №1. Предвидено е в ал.2 на същата
разпоредба, че когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка
в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се
взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва
„във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка. И най-сетне, съгласно
ал.3, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в
приложение №1, процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента
на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ в
проценти съгласно приложение № 2.
Съгласно
т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ/в приложимата редакция/, когато са
налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер,
или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/ вид и степен на увреждане е
посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за
съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.
При
тази нормативна база е бил определен и установеният % ТНР на Б.Р.Д., а именно
80% ТНР, при което за водещата диагноза „Диссоциално
разстройство на личността“ в Приложение № 1 към чл.63 ал.1 НМЕ е регламентирано
следното:
Съгласно
Част Втора „Психични болести“, Раздел VI „Неврози и абнормни развития на личността“, т.1.2, за тежки невротични
състояния, тежки страхови състояния, затегнати
тревожно-депресивни състояния, много чести (ежеседмични и по-чести) психогенни
кризи и прилошавания, астазия-абазия (всички доказани
документално преди освидетелстването) със
значителни затруднения в социалната адаптация се следват 80 % (загуба на умения
за справяне с всякаква работа, независимо от специфичната й природа).
Или, от
приложените по делото доказателства, се установява, че НЕЛК в съответствие
именно с посочените специални изисквания на НМЕ и въз основа на установената
трайна невротична декомпенсация на Диссоциално личностово
разстройство – състояние, което значително затруднява социалната адаптация на
лицето, е определил 80 % ТНР.
Тук е
мястото да се посочи, че в ЕР на НЕЛК е допусната техническа грешка, като
вместо „ч.II р.VI т.1.2“, е посочено „ч.II р.IV т.1.2“, което обаче по никакъв начин не се
отразява върху волеизявлението на административния орган, защото от една страна
в Раздел IV липсва точка 1.2, а и даденото описание в мотивите съответства на
разпоредбата на точка 1.2 от Раздел VI на Част Втора. Отделно от това в диспозитива на оспореното решение НЕЛК потвърждава ЕР на
ТЕЛК по всички поводи, в което решение на ТЕЛК е посочен правилният раздел.
На
следващо място се установява, че така определеният % ТНР, а именно 80 е
най-високият такъв, следващ се на освидетелстваното лице.
Това е
така, защото за следващото установено увреждане, а именно: „Лекостепенна
умствена изостаналост“ по Част Втора „Психични болести“, Раздел II „Умствена ограниченост“, където оценката на намалената работоспособност
при умствената ограниченост не изхожда единствено от степента на понижената
интелигентност и съответните резултати от тестовете, тъй като те винаги
обхващат затруднението в определен период от време, поради което едновременно с
това трябва да се вземе под внимание и развитието на личността – афективно и емоционално, а така също и в областта на
подтиците, паметта и вниманието, способността за интегриране на нови знания и
възможността за социално вграждане, в т.1.2 за ограничения в умствените
възможности, позволяващи обучение само в специални училища, професионално
вграждане само в елементарни, т.нар. незаучаеми
дейности, леки смущения в развитието на говора, изоставане в интелигентността,
при интелектуален квотиент (ИК) на около 10 –
12-годишна възраст, (ИК 60 – 70 при възрастни), намален контрол на влеченията и
подтиците с влошена социална адаптация, се следват 50 %
(частична загуба на умения за търсене, намиране и извършване на елементарна
работа).
Във
връзка с твърденията за носителство на Австралийски антиген от жалбоподателя
следва да се посочи, че от една страна е невъзможно да бъде определен моментът
на заразяване, от друга, носителството не налага
лечение, отделно от това същото не води до инвалидизиране
и не е повод за % ТНР, в каквато насока е и заключението на вещите лица по СМЕ.
Не са налице данни и за наличие на обменно и/или генетично заболяване.
Понесената термична травма от изгаряне в седалищната област е излекувана и не е
довела до трайна функционална увреда и инвалидизиране, поради което не е основание за % ТНР.
По
отношение на останалите претендирани като налични
увреждания /епилепсия, черепно-мозъчна травма, зависимост към употреба на
летливи разтворители/ е необходимо да се посочи, че с оглед липсата на
предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в
медицинските документи, същите не подлежат на обсъждане от НЕЛК на основание
чл.4 ПУОРОМЕРКМЕ. Отделно от това, съгласно чл.45 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ/в
приложимата редакция/, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, Националната
експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след
постановяване на експертното решение. А по отношение на твърденията за наличие
на функционален неврологичен дефицит към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК
липсват представени надлежни доказателства, установяващи това заболяване, а от
друга, представените пред НЕЛК медицински документи са с дата, следваща ЕР на
ТЕЛК.
Ето
защо и правилно и законосъобразно в ЕР на НЕЛК не са посочени отправни точки
съгласно Приложение №1 към чл.63 ал.1 НМЕ, съответно не е определен и процент
ТНР за тези заболявания, който извод се подкрепя и от приетото и неоспорено от
страните заключение по СМЕ.
Все в
тази насока следва да се посочи и че правилно и законосъобразно в съответствие
с приложимите разпоредби, в ЕР на НЕЛК е определен и краен процент ТНР,
съгласно т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ.
За
пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ е отменена, но на лицата,
освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК в периода от 3 август 2018г. до
влизането в сила на Постановление №139 на Министерския съвет от 6 юни 2019г. за
изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза/ДВ, бр.46 от
2019г., в сила от 11.06.2019г./, с §3 ПЗР на същото постановление,
законодателят е предоставил право да подадат заявление-декларация за
преосвидетелстване, извън случаите по чл.56 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ/обн., ДВ, бр.34 от 2010г.; изм. и доп., бр.5 и 41 от
2011г., бр.55 от 2014г., бр.96 от 2016г. и бр.62 от 2018г./ в едномесечен срок
от влизането в сила на това постановление. Т.е., в случай, че жалбоподателят е
бил недоволен от прилагането на т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ при определяне на крайния процент
ТНР, е разполагал с възможността да подаде заявление-декларация в указания
срок, но това няма данни да е било сторено.
Във
връзка със следващия спорен въпрос, а именно, датата на инвалидизиране,
следва да се посочи, че начините за нейното определяне са предвидени в нормата
на чл.70 НМЕ/в редакцията ДВ, бр.64 от 2018г., в сила от 3.08.2018г./, като
съгласно ал.1, дата на инвалидизиране се определя,
когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на
увреждане). Съгласно ал.2, когато лицето е било във временна неработоспособност
и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране
се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по
болничните листове. Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на
работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране
се приема датата на преминаване на лицето на тази работа, като това
обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите
за трудов стаж /ал.3/. Съгласно ал.4, когато лицето не е ползвало отпуск по
болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране
се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние
при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното
състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на
ЛКК. Алинеи 5, 6 и 7 предвиждат съответно, че когато лицето работи или се
намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране
да се определя датата на освидетелстването; датата на инвалидизиране
може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било
в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му;
отпускът при временна неработоспособност в размер 30 календарни дни, ползван на
основание чл.42 ал.3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.
В
случая,при спазване на посочените изисквания на чл.70 НМЕ, настоящият съдебен
състав намира, че правилно е определена датата на инвалидизирането
на жалбоподателя – 28.05.2018г., дата на която е издаден протоколът на МК /обща
ЛКК/ при „Център за психично здраве Пловдив“ЕООД – Решение №103/28.05.2018г.,
съгласно чл.70 ал.4 НМЕ.Датата на инвалидизирането не
би могла да се определи по друг начин, тъй като липсва каквато и да е медицинска
документация, изключая наличната в МЕД на лицето, която е обсъдена от ТЕЛК и
НЕЛК, и от нея не се установяват необходимите за целта данни, в каквато насока
е и заключението на СМЕ. Отделно от това липсват и данни лицето да е
трудоустроено, да е работило или да се е намирало в платен, неплатен отпуск или
отпуск по болест.
С оглед
на всичко, изложено до тук, съдът намира, че ответникът в пълна мяра е отчел
нормите на чл.50 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ и чл.62 НМЕ и се е произнесъл въз основа на
данните от наличната медицинска документация, даващи представа за степента на
увреждане на предварително уточнените заболявания на лицето, в т.ч. и стадиите
на тяхното развитие, което в конкретния случай е единственото относимо
обстоятелство. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производство.
За
пълнота е необходимо да се посочи също така, че принципите на обективната
истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да
основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда.
При
това положение, въпросът за доказателствената тежест
се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи, доказателствената тежест е свързана със задължението на
съда да реши във всеки случай правния спор даже при пълна липса на
доказателства дали релевантните за правото факти са се осъществили, или не.
Изходът от това задължение при недоказване, каквото е налице в конкретния
случай, е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.
При
това положение, твърдението на жалбоподателя за краен процент ТНР и дата на инвалидизиране, различни от тези, определени с оспореното
ЕР на НЕЛК, остана недоказано в съдебното производство.
По
отношение на останалите факти, които са от значение за законосъобразността на
ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази
посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма причина при това
положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от
административния орган.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че правилно в обжалваното решение
е прието, че са налице всички предпоставки за определяне именно на 80% ТНР на Б.Д.
и дата на инвалидизиране 28.05.2018г., поради което
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
От
страните не са претендирани разноски. Доколкото обаче
жалбоподателят е бил освободен на основание чл.83 ал.2 ГПК от внасянето на
разноски по делото, а решението не е в негова полза, по аргумент от чл.78 ал.6 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК, във връзка с чл.143 АПК,
същите в общ размер на 354,62 лева, направени за възнаграждения на вещи лица,
ще останат за сметка на бюджета на съда.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Р.Д. *** срещу Експертно решение №0328 от заседание №029 от
15.11. 2018г. на Национална експертна лекарска комисия – Специализиран състав
по психични и вътрешни болести, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: