№ 271
гр. Търговище, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530101215 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1
ГПК.
Ищецът – „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди в исковата си
молба, че със заповед № 374/21.06.2023г. по Ч.гр.д. № 806/2023г. по описа на
РСТ е разпоредено на длъжника: Ж. А. П. от гр. Търговище да заплати на
кредитора - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, сумата от 1852,43лв.
- главница по договор за кредит № 872654/05.05.2017г., сключен между
длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и 1345,85лв. - възнаграждение по договор за
поръчителство от 05.05.2017г., сключен между длъжника и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, договорна лихва в размер на 251,76лв. за периода от 05.05.2017г. до
10.05.2018г. по договора за кредит и обезщетение за забава в размер на
672,00лв. за периода от 05.05.2017г. до 02.03.2021г., както и обезщетение за
забава в размер на 429,81лв. за периода от 18.02.2021г. до 02.03.2021г. по
договора за поръчителство, ведно със законната лихва от 24.04.2023г. до
изплащане на задължението, цедирани на настоящия заявител от „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД гр.София, като платил поръчител, на осн. чл. 410, ал.1, т. 1 от
ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 91,04лв. - държавна
такса и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 във вр.
чл.47 ал.1 ГПК. Указано е на заявителя от заповедния съд да предяви иск за
установяване на вземането си. В законния едноседмичен срок заявителят
1
предявил иск по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен между „Кредисимо“ АД - в
качеството си на кредитодател, и Ж. А. П., в качеството си на
кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 872654 от
05.05.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
По силата на сключения Договор за потребителски кредит № 872654 от
05.05.2017 г. длъжникът - Ж. А. П., е получила от „Кредисимо“ АД сумата от
2000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 191.29 лева в
срок до 10.05.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към ДПК, съдържащ Погасителен план, неразделна част
към Договора за кредит. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на 50 %.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
Раздел VI, чл. 7 от ОУ, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща
всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ
било уговорено правомощие на кредитора -„Кредисимо“ АД да уведомява
длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
Ответникът - Ж. А. П., в качеството на потребител, е сключила на
05.05.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в качеството на поръчител. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице - „Кредисимо“ АД и да отговаря пред
2
„Кредисимо“ АД солидарно с длъжника за всички задължения по посочения
по-горе Договор за потребителски кредит № 872654 от 05.05.2017 г. така,
както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството-
поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е задължило да плати всички изискуеми
задължения на длъжника-кредитополучател при поискване от кредитора -
„Кредисимо“ АД.
„Кредисимо“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в качеството на поръчител,
сключили на 05.05.2017г. Договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е задължил спрямо „Кредисимо“ АД за
всички задължения на Ж. А. П., по ДПК. Така „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е
изпълнило задълженията си към Ж. А. П. по сключения Договора за
предоставяне поръчителство.
Ответникът - Ж. А. П. не изпълнила в срок задълженията си по ДПК. На
18.02.2021 г. „Кредисимо“ АД е поканило „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да плати
всички изискуеми задължения на кредитополучателя по ДПК. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпратило
уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от поръчителя.
На 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е погасило дължимите от Ж. А.
П., на „Кредисимо“ АД суми, както следва: 1852.43 лева /главница/ по
Договор за кредит; 251.76 лева /договорна лихва/ за период 05.05.2017 г до
10.05.2018 година; 672 лева /обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава/:във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението.
На 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е уведомило по електронна поща
длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3. ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на поръчителя-
Ай Тръст в правата на кредитора-Кредисимо, както и за задължението му за
заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
в размер на 1345.85 лева, ведно със сумата от 429.81 лева. представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр. София. Длъжникът е
уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 30.03.2021 г.
С Приложение № 1 към описания по-горе договор за цесия
„Кредисимо” ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД
вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от
3
Приложение № 1 вземането на „Кредисимо” ЕАД към ответника по
гореописания ДПК № 872654 /05.05.2017 г. е прехвърлено на „АПС Бета
България” ЕООД, за сумата от 4551.85 лв.
В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да
се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по ДПК до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита - 10.05.2018г. Към
настоящия момент задължението все още не е погасено.
Сумата в общ размер от 4551.85 лв. е формирана както следва:
-1852.43 лв. - главница по ДПК № 872654/05.05.2017г.;
-1345.85 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство;
-251.76 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 05.05.2017 г до 10.05.2018г.;
-672 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от
05.05.2017 г. до 02.03.2021 г.,
-429.81 лв. - законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена
заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован в открито заседание ищецът
няма упълномощен процесуален представител. Постъпило е преди първото по
делото заседание писмено становище Вх.рег.№ 3300:17.04.2024г., с което
поддържа положителните установителни искове.
Ответникът - Ж. А. П., редовно уведомена за исковата молба по реда
на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК
постъпи писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП
особен процесуален представител на ответника – адв. И. И.,от АК-Търговище,
който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Основните възражения на ответната страна са следните:
-Не е представено и липсва като писмено доказателство Приложение
№1 към Договор за цесия между „Кредисимо“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД като
цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, от което да е видно
предмет на посоченият договор за цесия ли е вземане от страна на
„Кредисимо“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД спрямо Ж. А. П..;
-Не е представено и липсва уведомяване на длъжника от страна на
кредиторите „Кредисимо“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обстоятелството че
вземането им е прехвърлено на друг кредитор.;
-Не е представено и липсва като писмено доказателство подадено от
4
длъжника заявление за предоставяне на потребителски кредит, както и дали е
подадено в заявлението искане за предоставяне на кредитоискателя на
поръчителство, съответно не става ясно дали Договора за предоставяне на
поръчителство е подписан при условията на ЗПФУР.;
-Не е ясно и не са представени доказателства дали кредитоискателя Ж.
А. П. реално е получила кредит в размер на 2000 лв., как е станало това - по
банков път, чрез пощенски запис или някакъв друг начин;
-Не е представено и липсва като писмено доказателство счетоводна
справка или друг документ, от които да се установи: има ли направени вноски
по кредита предвид посочената разлика в сумите - договорена сума в размер
на 2000 лева, а претендирана главница в размер на 1852.43 лева. Липсва
уведомяване за възникване на предсрочна изискуемост на кредита. Липсата
на каквато и да било информация за внесените суми от страна на
ответницата прави претенциите по иска изцяло неоснователни.;
- Не е представено и липсва като писмено доказателство уведомяването
на длъжника на 18.02.2021г., че ще задейства чл.3 ал.2 от договора за
предоставяне на поръчителство и в тази връзка липсват и доказателства, че
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпълнило задължение по договор за поръчителство и е
превел дължимата сума на „Кредисимо“ АД.;
-Договорът за потребителски кредит е бланкетен, без да е ясно разбран
от кредитополучателя, липсва реално възможност същия да се запознае с
Общите условия за отпускане на кредити на „Кредисимо“ АД. От
представените доказателства е невъзможно да се установи как е било
договорено кредитът да бъде отпуснат единствено след като се сключи
договор за предоставяне на поръчителство. Кредитоискателят е нямал
възможност да направи информиран избор дали да сключи ДПК, като е бил
лишен от възможността да получи информация за крайна сума на връщане на
кредита. На практика са заложени максимално възможните лихви и годишен
процент на разходите.Същевременно е прикрито под наименованието
Договор за предоставяне на поръчителство допълнителна лихва.;
-Налице е практика целяща заобикаляне на ЗПК, и по своето същество
тези два договора /ДПК и Договор за предоставяне на поръчителство/ се
явяват нищожни като противоречащи на чл.143, т.5 от ЗЗП, като заобикаляща
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като сключена в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 от ЗЗД.
-ДПК е нищожен, поради неспазване на предвидената форма /чл.10, ал.1
от ЗПК/. В случая договорът касае предоставяне на финансова услуга от
разстояние, което предпоставя спазена процедура по Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние и Закона електронния документ и
електронния подпис. На практика не е представена преддоговорна
информация на кредитополучателя, няма никакви данни относно
разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения, за да се
прецени дали отговарят на изискванията на ЗЕДУУ;
5
-Кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на ДПК - видно от приложените екземпляри същите са
попълнени в момента на сключването на уеб базирана платформа, без да има
възможност да се запознае в спокойна обстановка с всички изписани текстове
което да и даде възможност да постави подписа си под формата на
информирано съгласие. Освен това няма данни клаузите от договора да са
индивидуално договорени. Заложени са неравноправни клаузи в
предварително подготвените бланки на ДПК от кредитора; В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на търговец/доставчик на финансови услуги
говори, че кредитополучателят ми не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузите по договорите. Не е налице индивидуално
договаряне на разпоредбите относно ГПР и ГЛП, както и относно сключения
договор за предоставяне на поръчителство-предвид че дължимото
възнаграждение по него е включено в исковата претенция. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на доказване
за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито доказателства
по делото няма.
-Нарушени са нормите на ЗПК, като видно от приложените
доказателства, че кредитът е с ГЛП 26.24% , а ГПР размер на 50% и не е
ясно какво включва ГПР освен договорната /възнаградителната/ лихва.
Отделно от налице е скрито увеличение размера на кредита, доколкото в
договора за поръчителство се посочва, че се дължи възнаграждение за
поръчителството в размер на 122.38 лева на месец за 12 месеца, или общо
дължима сума за възнаграждение за поръчителство в размер на 1468.56 лв.
Разходът за възнаграждение за поръчителя следва да бъде определен като общ
разход по кредита, тъй като е задължително условие за сключването на
договора. Той е пряко свързан с кредита и е бил известен на кредитора, в това
число и досежно неговия размер.
В във второто открито заседание, назначеният особен процесуален
представител на ответника – адв. И. не се яви, като е подал писмена молба
Вх.рег.№ 4590/31.05.2024г., с която поддържа писмения отговор и моли
исковете изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 4962/23г. по описа на РС-Варна,
изпратено по подсъдност на РС-Търговище, ищецът „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-София, е подал на 21.04.2023г. заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – Ж. А. П. от гр.
Търговище. По Ч.гр.д. № 806/2023г. по описа на РС-Търговище е издадена
заповед № 374/21.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която разпоредено длъжникът да заплати на кредитора - „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД: сумата от 1852,43лв. - главница по договор за
6
кредит № 872654/05.05.2017г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД
и 1345,85лв. - възнаграждение по договор за поръчителство от 05.05.2017г.,
сключен между длъжника и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, договорна лихва в размер на
251,76лв. за периода от 05.05.2017г. до 10.05.2018г. по договора за кредит и
обезщетение за забава в размер на 672,00лв. за периода от 05.05.2017г. до
02.03.2021г., както и обезщетение за забава в размер на 429,81лв. за периода
от 18.02.2021г. до 02.03.2021г. по договора за поръчителство, ведно със
законната лихва от 24.04.2023г. до изплащане на задължението, цедирани на
настоящия заявител от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД гр.София, като платил поръчител,
на осн. чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК, както и направените по делото разноски в
размер на 91,04лв. - държавна такса и 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това
определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по
реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Ищецът като цесионер основа вземането си на сключен между
„Кредисимо“ АД - в качеството си на кредитодател, и Ж. А. П., в качеството
си на кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 872654 от
05.05.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Безспорно е, че между „Кредисимо“ АД - в качеството си на
кредитодател, и Ж. А. П., в качеството си на кредитополучател са сключили
Договор за потребителски кредит № 872654 от 05.05.2017 г.
Съгласно чл.1 от ДПК, предмет на договора е потребителски кредит,
който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя – в
размера и при условията, посочени в същия договор, и под условието, че
подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитора. На осн.
чл.3 от ДПК, след подписването на договора от кредитополучателя, след
проверка на кредитоспособността, кредиторът одобрява заявлението за
кредит. Съгласно чл.4 ал.2 от ДПК, в случай че в посочения в чл.4 ал.1 изр.1-
во срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на
кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно ДПК не
поражда действие.
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ДПК гласи, че: в случай че
Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение
на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на
Обезпечението:
-да предостави на КРЕДИСИМО Б. гаранция съгласно Общите условия
в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или
-да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
7
КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и
осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението
на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет
и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби
на Общите условия относно Обезпечението.
По настоящото дело ищецът не е представил като писмено
доказателство заявление от кредитополучателя за предоставяне на
потребителски кредит и съответно не е доказано, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение и кое точно от двете обезпечения. А с
оглед клаузата по чл.4 ал.2 във вр. с ал.1 от ДПК, оказва се, че
предоставянето на съответното обезпечение /Б. гаранция или поръчителство/
в срок /10 дни или 48 часа от подаване на заявлението/ е условие за
одобряване на заявлението от кредитора и съответно – за пораждане
действието на ДПК.
Процесният Договор за потребителски кредит, ведно с приложенията
към него, Общите условия за предоставяне на кредити /ОУ/ и заявлението
представляват цялостно и единно споразумение между страните, по силата на
чл.2 ал.1 от ДПК. А с подписването на ДПК се приема, че
кредитополучателят заявява, че е съгласен с ОУ , които са му предоставени и
се е запознал. Както е записано в края на ДПК, неразделна част от него е
Приложение № 1- Условия на кредита.
Съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, параметрите на
кредита са следните: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с
Условие с погасителен план; 2. Кредитен продукт: „Credissimo плюс“; 3.
Общ размер на предоставения Кредит: 2000 лв.; 4. Срок на Кредита: 12
месеца; 5. Брой на Погасителните вноски: 12 вноски; 6. Размер на
Погасителните вноски: 191.29 лв.; 7. Лихвен процент по Кредита: 26.24 % /;
8. Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 50.00 % , като взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, са посочени в Общите условия.; 9. Общ размер на всички
плащания: 2 295.48 лв. 10.Погасителен план с посочени брой вноски и падеж;
размер на главница, на лихва и общ размер на погасителната вноска.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и приложение
№ 1 към ДПК-условия на кредита, в него не е отразена действителната "обща
сума, дължима от потребителя". Така в параметрите на кредита при главница
от 2000 лв. , в т.9 фигурира т.нар. "общ размер на всички плащания“ -
22945.48 лв., което съвпада с посочения в т.5- „брой погасителни вноски“ и
т.6 „размер на погасителните вноски“, който отчита само общия размер на
кредита 12 х 191.29 лв. = 22945.48 лв. и договорна лихва, без да включва
общите разходи за потребителя, в това число, и разходи и такси за
извънсъдебно събиране. ГПР е посочен като абсолютна стойност 50.00 % и
не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 26.24 % . Това,
8
от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на
разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В раздел VII. чл.11 от ОУ за предоставяне на кредити, се сочи, че по
Кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен в съответствие с
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази
разпоредба общи положения, както и на допълнителни допускания /изброени
от б.“а“ до б.“ж“/. Формално погледнато в ОУ има текст за ГПР, но на
практика е бланкетен, преписан буквално или перифразиран текста /напр.
вместо „потребител“ е използвано „кредитополучател“; б. „е“ и „ж“ от ОУ
отговарят на б. „з“ и „и“ / от Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, т. 3 /по
отношение на допълнителните допускания/, от б.“а“ до б. „и“. За
кредитополучателя по конкретния ДПК за Кредитен продукт: „Credissimo
плюс“ изобщо няма яснота, защото не е посочено точно и по разбираем начин
как е формиран този ГПР в размер на 50 % и какви разходи по кредита
включва той. Същевременно обаче в раздел VI. чл.8 от ОУ е
регламентирано, че в случай че Кредитополучателят заплати сума в размер,
който не е достатъчен, за да погаси всички дължими към съответния момент
суми, с платената сума се погасяват първо разноските, извършени от
КРЕДИСИМО във връзка с неизпълнение на задължението на
Кредитополучателя за погасяване на Кредита (разноски по съдебно и
извънсъдебно събиране на вземането, разноски за напомнителни писма,
изпращане на съобщения и др. подобни), на второ място начислената законна
лихва за забава или неустойки за забава, в случай че такива са уговорени, на
трето място дължимата Лихва и на четвърто място главницата по Кредита.
Също така в раздел VIII. чл.3.4. е уговорено като задължение на
кредитополучателя да поема всички разноски, свързани с неизпълнението на
задължението си по Кредита, предвидени в Договора и тези ОУ, в това число,
но не само разноски за покани за доброволно изпълнение, посещения на
място, телефонни разговори, държавни такси, адвокатски хонорари, пътни и
други разходи.
По силата на чл.4 ал.1 предлож.2-ро от ДПК, е сключен на
05.05.2017г. Договор за предоставяне на поръчителство, между „Ай Тръст“
ЕООД като „поръчител“ и кредитополучателя като „потребител“, като
съобразно приложение № 1 към него-ДПП, възнаграждението за поръчителя
е в размер на по 122.38 лв. на месец за периода на действие на договора за
кредит т.е. за 12 месеца до падежа – 10.05.2018г. или общо възнаграждение
1468.56 лв., което оскъпява кредита с около 74 % . Възнаграждението на
поръчителя е дължимо на същия падеж за всяка погасителна вноска както по
ДПК. Възнаграждението за поръчителство, уговорено като обезпечение в
ДПК, си е друг разход по кредита, въпреки че формално кредитополучателят
е сключил отделен договор за предоставяне на поръчителство.
9
Формално в Общите условия за предоставяне на кредити от кредитора
„Кредисимо“ АД е записано в раздел III. “Кандидатстване за
кредит.Обезпечение“ в чл.12, че кредитополучателят „може“ да предостави
обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението за
кандидатстване за кредит. Обезпеченията са: Б. гаранция, която да се
предостави в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Съгласно чл.3 от Раздел V. „Договор за кредит“,
договорът се счита сключен под отлагателното условие, че кредитора ще
одобри подаденото от кредитополучателя заявление, а съгласно чл. 4
изр.последно от Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя.Одобряване на заявлението“, в случай, че
кредитополучателят не е предоставил обезпечение съгласно заявлението в
посочения в т. III. 12. срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора. Същевременно в чл.4 ал.1 от конкретния договор за потребителски
кредит се казва за обезпечението-да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, но с одобрено от кредитополучателя юридическо лице.
Освен това по силата на чл.8 ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство сключен между поръчителя -„Ай Тръст“ ЕООД и длъжника по
ДПК, кредиторът е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнагражденията по този
договор за поръчителство.
Сключеният договор за Предоставяне на поръчителство с юридическо
лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано
с него лице, доколкото същият - „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик
на капитала на дружеството поръчител - „Ай Тръст“ ЕООД, сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, респективно - че сключването на въпросния договор не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. В случая договорът за предоставяне
на поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции.
На следващо място обвързването на възможността за отпускане на
кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, формулирано като
10
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, се основава на
неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Претендираната лихва за забава се явява акцесорна претенция спрямо
главницата и уважаването и зависи от уважаването на главната претенция.
След като съдът счита претенцията за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство за неравноправна клауза, няма как да уважи
претенцията за заплащане на лихва върху нея.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, прието в
о.з. като обективно и компетентно изготвено се установи безспорно следното:
1. ССЕ не може да отговори на коя дата е преведена чистата стойност
по кредита по сметка на кредитополучателя, кога и в какъв размер е
усвоения кредит, тъй като няма документ, от който да се установи т.е от
„Изипей“ оригиналния екземпляр от разписката с подписа на длъжника Ж. А.
П., удостоверяваща усвоената сума.
2. Параметрите, които са взети предвид при изчисленията на ГПР, са
както следва: Главница - 2000.00лв., срок на кредита 12 месеца, лихвен
процент 26.24%, други месечни такси - 122.38лв., които представляват
възнаграждение на поръчителя.
При така заложените параметри реалният, действителният размер на
ГПР е 264.5439 % .
3. От представена справка извлечение от системата на Кредисимо ЕАД
се установи, че е имало едно единствено плащане - на дата 13.06.2017г. в
размер на 191.29лв.
С тази внесена сума са погасени главница по погасителен план в размер
на 147.57лв. и договорна лихва в размер на 43.72лв. с падеж 10.06.2017г. ,
което отговаря на първата погасителна вноска по погасителния план към
ДПК.
Други плащания към Кредисимо ЕАД няма.
Към „АПС Бета България“ ЕООД няма извършвани плащания.
4. Размерът на неплатената главница е 1852.43лв. за периода
10.07.2017г. до 10.05.2018г. /при кредит от 2000 лв. след приспадане на
първа вноска за главница от 147.57 лв./
5. Размерът на неплатеното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство е 1345.85лв.
6. Размерът па неплатената договорна възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит е 251.76лв. /при договорна лихва от
295.48 лв. след приспадане на първа вноска за договорна лихва от 43.73 лв./.
7. Размерът на неплатената законна лихва за забава по договора за
потребителски кредит върху неплатената главница е общо 602.88лв. за
периода от датата на падежа до 02.03.2021г.
11
8. Размерът на неплатената законна лихва за забава върху
възнаграждението по договор за поръчителство е 440.34лв. за периода от
датата на падежа до 02.03.2021 г.
В открито заседание вещото лице Е. В. потвърди заключението си и
допълнително разясни, че когато прави изчисление на ГПР, при зададените
параметри автоматично системата-калкулатор и генерира погасителен план,
който отговаря на погасителния план, приложен по делото. Но при записан в
договора ГПР 50 % реално ГПР е 264.5439 %, като нарастването идва от
месечните вноски за заплащане на възнаграждение за поръчител по договора
за предоставяне на поръчителство.
На 05.05.2017 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД са
сключили договор за поръчителство, по силата на който поръчителят – „Ай
Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо кредиторът – „Кредисимо“АД за
всички задължения на кредитополучателя - Ж. А. П., по Договора за
потребителски кредит.
Ищецът твърди още, че поръчителят – „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил
задълженията си към Ж. А. П. по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по ДПК. Кредиторът -
„Кредисимо“АД е поканил на 18.02.2021 г. поръчителя - „Ай Тръст“ ЕООД
да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя - Ж. А. П., по
ДПК. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД е изпратило
уведомление до ответницата на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане в полза на „Кредисимо“АД.
Но за така твърдените обстоятелства ищецът не представи писмени
доказателства.
Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021 г., а в молбата си Вх.рег.№ 2996/05.04.2024г. /л.109-110 по делото/
твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 01.04.2024г. Но доказателства в подкрепа на
изложените твърдения не са представени.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит № 872654 от
05.05.2017 г., сключен между кредитора „КРЕДИСИМО“ АД и
кредитополучател – Ж. А. П. и последващия договор за продажба и
12
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г., с който „КРЕДИСИМО“
ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент прехвърлят своите вземания към
длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като в Приложение № , към визирания договор за
цесия са индивидуализирани по основание и размер вземанията. Безспорно
се доказа също, че ответникът на посочения от него в договора адрес не е
получил писмено уведомление за прехвърляне на вземанията. Цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление ведно с
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр.
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;
решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ;
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. За
пълнота на изложението, съдът е длъжен да отбележи още следното:
Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника, с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Право на длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
паричното си задължение на стария кредитор или на овластено от него лице
до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение по договора за заем не е погасено, както е и в
конкретния случай. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/201Зг., ТК.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит №
872654 от 05.05.2017 г., попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
13
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Но както безспорно се установи от писмените доказателства и от
заключението по ССЕ, в ДПК при главница от 2000 лв. , в т.9 фигурира т.нар.
"общ размер на всички плащания“ - 22945.48 лв., което съвпада с посочения
в т.5- „брой погасителни вноски“ и т.6 „размер на погасителните вноски“, но
отчита само общия размер на кредита 12 х 191.29 лв. = 22945.48 лв. и
договорна лихва, без да включва общите разходи за потребителя, в това
число, и разходи и такси за извънсъдебно събиране, и други разходи, които са
предвидени в ОУ. При записан в договора ГПР 50 % реално ГПР е 264.5439
%, като нарастването идва от месечните вноски за заплащане на
възнаграждение за поръчител по договора за предоставяне на поръчителство.
При сключване на ДПК не са спазени императивните изисквания по чл.10
ал.1 ДПК за сключване по ясен и разбираем начин, по чл.11 ал.1 т.10, както и
по чл.19 ал.5 ДПК, доколкото действителният, реален ГПР надвишава 50 %.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил, упоменал разходи и
възнаграждение за поръчителство в "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и по чл.19 ал.5 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
По отношение на претенциите за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и законна лихва за забава върху
14
възнаграждението по същия договор за предоставяне на поръчителство:
Макар и формално уговорено възнаграждението в договор за предоставяне на
поръчителство и Приложение № 1 към него, то е абсолютен атрибут от
задълженията на кредитополучателя по ДПК, доколкото поръчителството
като обезпечение е условие за одобряване от кредитора на заявлението на
кредитополучателя за сключването на ДПК. Учредяването на надлежно
обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на доброволно
изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде
удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация.
Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и
не се отразява върху основното задължение на кредитополучателя – да върне
заетата сума. Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита /арг. чл. 16 ЗПК/. В договора и в общите
условия към него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии,
фактори и начин е формиран размерът на възнаграждението за поръчител, а
само препраща към Приложение № 1 към ДПП, където възнаграждението е
посочено бланкетно в размер от 191.29 лв. месечно за 12 месеца. Глобалният
размер на възнаграждението за поръчителство е близък до главницата по
предоставения кредит /почти 74 % от главницата/, като по този начин води до
скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно
обогатяване на едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за
сметка на потребителя. Подобен прекомерен размер не би могъл да се
оправдае с поетия от кредитора риск от неизпълнението и тази уговорка
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя и в този смисъл накърнява добрите нрави и се явява нищожна.
Отделно от изложеното, ищецът изобщо не представи писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си, че поръчителят е изплатил на
кредитора задълженията, които имал кредитополучателя /потребителя/, а
именно: заявление за сключване на ДПК, в което кредитополучателят е
посочил за обезпечение точно – сключване на договор за предоставяне на
поръчителство, съгл. чл.4 ал.1 от ДПК; уведомление от поръчителя към
потребителя по ДПП - по чл.3 ал.2 от ДПП – че е постъпило искане от
кредитора към поръчителя за плащане; уведомление от поръчителя към
потребителя по ДПП – по чл.4 ал.4 от ДПП в срок от 2 работни дни след
извършено плащане, че е платил действително, както и да предостави
относимата за това информация на потребителя. В този смисъл претенциите
за възнаграждение по ДПП и законната лихва върху него се явяват и
недоказани.
Съобразявайки изложеното по-горе и заключението на ССЕ, че при
кредит с главница в размер на 2000 лв. е платена реално на 13.06.2017г.
15
една месечна погасителна вноска в размер на 191.29 лв. /без значение, че с нея
кредиторът е погасявал главница в размер на 147.57 лв. и договорна
възнаградителна лихва в размер на 43.72 лв./, то с оглед разпоредбата на чл.23
ЗПК, ответницата дължи единствено остатъкът от главницата в размер на
1808.71 лв. /2000 лв. - 191.29 лв./
Предвид това и във вр. чл.23 от ЗПК претенциите, и по установителния
положителен иск по чл.422 ГПК за останалата част от главницата за размера
над 1808.71 лв. до пълния претендиран размер от 1852.43 лв.; за 1345.85 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; за 251.76 лв. -
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.05.2017
г до 10.05.2018г.; за 672 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
период от 05.05.2017 г. до 02.03.2021 г., за 429.81 лв. - законна лихва за
забава по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърлят
като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и на осн. т.12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75.91
лв. и направените в исковото производство разноски в размер на общо 496.27
лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, бул. «България“ № 81
В, ап.3, представлявано от Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник –
юрисконсулт Е. Д. Ц., против Ж. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Търговище, ул. *** представлявана по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от
назначен особен процесуален представител – адв. И. И. от АК-Търговище,
съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ст.117, за сумата в размер на
1808.71 лв., представляваща неизплатена част от главница по цедирано на
заявителя от „Кредисимо“ АД задължение по Договор за потребителски
кредит № 872654 от 05.05.2017 г., ведно със законната лихва от
24.04.2023год., до изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 374/21.06.2023г. по
Ч.гр.д. № 806/2023 г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК
от иск за установяване съществуване на вземане за останалата част от
главницата за размера над 1808.71 лв. до пълния претендиран размер от
1852.43 лв.; за 1345.85 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; за 251.76 лв. - договорна възнаградителна лихва върху
16
главницата за периода от 05.05.2017 г до 10.05.2018г.; за 672 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за период от 05.05.2017 г. до 02.03.2021 г.,
за 429.81 лв. - законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ж. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
ул. *** представлявана по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен
процесуален представител – адв. И. И. от АК-Търговище, съдебен адрес гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ст.117 ДА ЗАПЛАТИ на на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1404, бул. «България“ № 81 В, ап.3, представлявано от Х. М. М. и П.
В., чрез пълномощник – юрисконсулт Е. Д. Ц., сумата от 75.91 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д.
№ 806/2023г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и сумата от 452.13 лв.,
представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д. №
1215/2023г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
17