РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Пловдив, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501729 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. И. В., ЕГН ********** против
Решение № 2146/15.05.2024г., постановено по гр. д. № 1048/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че районният съд не е обсъдил
наведените възражения за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит. Акцентира се върху събраните по делото гласни
доказателствени средства. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата "Айзаем. БГ" ЕООД, ЕИК ***** заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
1
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 535, 83 лева - възнаградителна
лихва и сумата от 1999, 17 лева – възнаграждение за допълнителни услуги,
представляващи недължимо платени суми по сочения за недействителен
Договор за заем iZaem № 7000000012210R от 23.05.2018г. сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното
плащане.
Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни.
Моли съда да ги отхвърли изцяло и претендира направените от него разноски
по делото.
С постановеното по спора Решение № 2146/15.05.2024г.,
постановено по гр. д. № 1048/2023г. по описа на Районен съд Пловдив,
първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е, че между страните е сключен Договор за заем iZaem №
7000000012210R от 23.05.2018г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищцата сума в размер от 3000 лв. Същата е следвало да бъде върната ведно
с договорените между страните акцесорни вземания на 9 месечни вноски до
23.02.2019г. (съобразно приетия по делото погасителен план- л. 41). Сключен
е и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг.
Между страните не съществува спор и че ищцата е заплатила на
ответника сума в размер от 3000 лв., с което изцяло е погасила дължимата
главница по договора.
Представена е разпечатка от информационната система на ответното
дружество, обективираща извършени плащания от страна на ищцата по повод
на сключения между страните Договор за заем, която справка не съдържа
подпис, печат или друго обозначение, че е издадена от ответника „Айзаем.БГ”
ООД.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно-
техническа експертиза. От приетото по нея заключение се установява, че
2
договор между страните действително фигурира в системата на ответника,
където се съдържа и таблица с направените погашения по него (л. 86- 87).
Съгласно тази таблица длъжникът е заплатил единствено суми, за погасяване
на главницата в общ размер от 3000 лв., което се разминава с отразеното в
представената от ищцата справка, където фигурират още плащания по
клаузата за възнаградителна лихва и за предоставени допълнителни услуги.
Прието е и заключение по изготвена съдебно – счетоводна
експертиза, според която отразеното в справката от системата на дружеството
(л. 86), съвпада и със счетоводните отразявания за договора. Експертът е
изготвил и вариант за размера на надплатените по договора суми, като е
ползвал представеното от ищцата фотокопие на справка за осъществени
плащания по договора.
Пред районния съд е разпитан св. К. Н.. От показанията му се
установява, че същият е бивш служител при ответното дружество. Сочи, че
всяко едно осъществено плащане се отразява в системата на ответното
дружество. В рамките на проведения разпит свидетелят заявява, че той не е
издател на представената от ищцата справка. Описва процедурата по издаване
на справки от ответното дружество за извършени плащания, като сочи, че в
горен десен ъгъл на справката следва да фигурира служителят, от профила на
когото е генерирана справката. Видно от материалите по делото, от
разпечатката за платени суми по процесния договор на л.86 от делото
(представена от ответното дружество) ясно се установява кое е лицето, от
което е генерирана. Същевременно, в представената от ищцовата страна
справка (л. 67- 68), този елемент липсва.
По делото е постъпила информация от ЦУ на НАП за регистрирани
фискални устройства на името на ответното дружество (л. 100- 101), като от
същата се изяснява, че фискалните апарати на „Айзаем.БГ” ООД не
притежават функционална възможност за предаване автоматично по
дистанционна връзка към НАП на данните от всяка фискална бележка.
Спорен е въпросът дали В. В. е заплащала на ответното дружество
суми по процесния кредит, надвишаващи размера на главницата (3 000лв.) -
суми, които са послужили за погасяване на възнаградителната лихва и
начислената сума по клауза за допълнителна услуга. В тази връзка ПОС
намира следното:
В случаите на недействителност на договора на кредит, съобразно
чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на
отпуснатия кредит, която сума в конкретния случай е безспорно платена. При
иск по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание над
тази чиста стойност в тежест на ищеца-кредитополучател е възложено
доказването на размера на платеното, а ответникът по този иск има тежестта
да въведе и докаже евентуалното основание на плащането.
По делото ищецът е представил справка от компютърната система на
ответното дружество, обективираща извършени плащания от страна на В.В.
3
по повод на сключения между страните Договор за заем iZaem №
7000000012210R от 23.05.2018г, която справка е оспорена от ответника, тъй
като в нея не е посочен автор и липсват подпис и печат. В тази връзка
разпитаният в хода на първоинстанционното производство свидетел - К.Н.
(бивш служител в "Айзаем. БГ" ООД) установява, че при поискване да се
издаде справка за платените от длъжника суми на всички негови кредити, не е
задължително да се слага на справките подпис и печат. В конкретния случай в
представената справка не фигурира и потребителският профил, с който се
влиза, за да се изготви справката. Свидетелят сочи, че не е издател на
представената справка и не може да каже кой е издал същата.
При съпоставка на двете справки, представени от В. В. и
„Айзаем.Бг“ ООД, относно постъпилите от длъжника плащания се
установява, че в първата разпечатка се съдържа информация за следните
погасени суми- 3 000 лв. /главница/, 545,83 лв./договорна лихва/ и 1999,17
лв./неустойка/. Съгласно втората разпечатка, с извършените плащания в общ
размер от 3 000 лева са осчетоводявани само суми за погасяване на
главницата.
В същото време, не са налице данни представеният към договора за
кредит погасителен план да не е спазван до датата на последната погасителна
вноска. По - конкретно не се твърди и не се установява между страните да е
било постигнато съгласие с извършените от кредитополучателя плащания да
бъде погасявана само главницата. Всяка от погасителните вноски включва
съответна част от главницата, възнаградителна лихва и възнаграждение за
допълнителната услуга - имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг. Обективно невъзможно е с извършените
от жалбоподателя плащания да не са погасявани и посочените суми за
възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителна услуга. От друга
страна, вече погасени чрез плащане в изпълнение на погасителния план
задължения за лихви и за възнаграждение не биха могли да бъдат опростени
от дружеството. Щом такова опрощаване на задължения е невъзможно,
единственият възможен извод е, че те са погасени чрез плащане. Ето защо
съдът кредитира представената от длъжника справка за извършени
погашения, като кореспондираща с останалия доказателствен материал.
Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на потребителският
кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита. Нормата на чл. 55 от ЗЗД изисква доказване на първо място да е
извършено плащане, а едва след това - липсата на основание за него.
Доколкото по делото се доказва плащане над чистата стойност, следва да се
разгледат възраженията за недействителност на договора, с оглед преценката
за липса на основание за това плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т.
7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
4
изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените
им размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от
потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното в договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
възнаграждение, реално представлява разход, който произтича от и е пряко
свързан с договора за кредит и следва, но не е включен в ГПР. Това се
установява от отговора на втори въпрос, поставен по приетата ССчЕ.
Действително възнаграждението за услугата по имуществено
проучване не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за
неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се
заплащат отново на заемодателя и касаят услуга, изпълнението на която
съгласно чл. 3 от съставените от последния ОУ, представлява условие за
отпускане на кредита, без практическо приложение извън правоотношенията
между страните е, а задължението за оценка на кредитоспособността на
потребителя, преди сключване на договор за кредит има всеки кредитор (чл.
16 от ЗПК) и това е част от дейността по кредитиране. Съпоставката на датите
на сключване и съдържанието на двата договора налага извод, че в
действителност възнаграждението по договор за имуществено проучване от
представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита
възнаградителна лихва). Поради това, доколкото разходите за същото са пряко
свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при
изчисляване на ГПР.
След като в уговорения с процесния договор ГПР (възлизащ на 49.70
%) не е включено възнаграждението по договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, ГПР не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин
5
се прави опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в
директно противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно,
процесният договор за заем се явява недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК. По силата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това не
се налага отделно обсъждане на доводите за нищожност на процесната клауза
за възнаградителна лихва.
С оглед на всичко изложено, не е налице соченото от въззиваемото
дружество основание да задържи процесните суми, послужили за погасяване
на възнаградителната лихва и начислената сума по клауза за допълнителна
услуга.
Ето защо въззивната жалба се явява основателна, а
първоинстанционното решение следва да се отмени.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя в общ размер 389,97 лева, от които: 129,97 лв. – държавна
такса за първоинстанционното производство; 5 лв. – такса за съдебно
удостоверение; 230 лв. – възнаграждение за вещи лица; 25 лв. – държавна
такса за въззивното производство. В полза на адв.К.К. следва да се присъди
сумата от общо 1 600 лв., платима от въззиваемата страна - 800 лв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и 800 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2146/15.05.2024г., постановено по гр. д. №
1048/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА "Айзаем. БГ" ООД, ЕИК ***** да заплати на В. И. В.,
ЕГН ********** сумата от общо 2 535 лева, от които 535, 83 лева -
възнаградителна лихва и сумата от 1999,17 лева – възнаграждение за
допълнителни услуги, представляващи недължимо платени от ищцата на
ответника суми по недействителен Договор за заем iZaem № 7000000012210R
от 23.05.2018г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.01.2023 г. до окончателното плащане.
6
ОСЪЖДА "Айзаем. БГ" ЕООД, ЕИК ***** да заплати на В. И. В.,
ЕГН ********** сумата от 389,97 лв., представляваща разноски за двете
инстанции.
ОСЪЖДА "Айзаем. БГ" ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.К. К.,
с адрес: гр.*****, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в
размер от общо 1 600 лв. за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7