Р Е Ш Е Н И Е
№:262 28.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2634 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.167, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с
чл.10е от Закона за пътищата (ЗП).
Образувано е по жалба на „Интертранс Логистикс“ЕООД,
ЕИК-*********, с.Лъка, общ.Поморие, обл.Бургас, представлявано от управителя Т.А.Щ..,
чрез пълномощника адвокат Р.В. ***, против акт за определяне на компенсаторна
такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от главен специалист
/контрольор/ в Териториална дирекция Митница София, отдел Пътни такси и
разрешителен режим, Й.С.Д., със служебен адрес гр.София, ул.Веселец №84, за
собствен на дружеството товарен автомобил рег.№ А3239НН, заплатена с квитанция
№ 21BG005731Х43134644/04.11.2021г.
В жалбата се твърди, че е нямало предпоставки за
провеждане на производство по чл.10е от ЗП, вкл. предварително изпълнение,
защото не е било налице извършено нарушение и за процесното моторно превозно
средство (МПС) е била заплатена пътната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП за
маршрута ГКПП(Гранично-контролно пропускателен пункт)-Видин до ГКПП-Кулата.
Електронната система обаче, не позволявала изпращането на подробен маршрут до
водача, нито разпечатването на подробна карта, а съгласно картата към разписката
за закупуването на маршрутната карта, на нея се вижда само маршрута до София, а
не целия. За логично се счита, след като е била закупена картата за този
маршрут, тя да е съобразена с ограниченията за категориите МПС. Водачът е
предположил това, поради което не е проверявал дали маршрутът по маршрутната
карта отговаря на действителния. Твърди се, че системата недопустимо е задала
маршрут през път, забранен за МПС от посочената категория (над 12 тона) и
водачът не е имал възможност да го промени. Той пристигнал в 4.00 часа сутринта
на ГКПП-Кулата, където органът му съобщил, че има за плащане компенсаторна
такса и не може да напусне Р.България преди започване работното време на
администрацията на пункта. Не му било съобщено за нарушение на която дата е била
начислена таксата. Тъй като камионът бил пълен и доставката трябвало да се
извърши, определената компенсаторна такса била заплатена. След извършена
онлайн-справка било установено, че санкцията е за нарушение осъществено на обхода
на Враца. Поради това жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен.
Поскал е от Националното ТОЛ управление заличаване на задължението по заплатената
компенсаторна такса като предположил, че срещу него са издадени актове за
установяване на административно нарушение (АУАН) или електронни фишове (ЕФ),
които не са му връчени и подал възражение срещу тях. Твърди допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на акта, тъй като преди
издаването не му е била предоставена възможност да прегледа документите по
преписката и не е бил запознат с фактите относно твърдяното нарушение. Счита
също, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. По изложените
съображения жалбоподателят иска обжалвания акт да бъде обявен за нищожен или да
бъде отменен като незаконосъобразен и немотивиран. В подкрепа на твърденията си
представя писмени доказателства. В проведеното открито съдебно заседание
дружеството, чрез адвокат Р.В., поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита в която доразвива
тезите си. Счита, че процесният акт е нищожен, защото издаден в нарушение на
формата – устна, вместо писмена. Липсват мотиви при издаването му, като фактите
при които е бил издаден не са били сведени до знанието на санкционираното лице.
Като ответник в производството е конституиран главен
специалист /контрольор/ в Териториална дирекция Митница София, отдел Пътни
такси и разрешителен режим, Й.С.Д., която изразява писмено становище по
жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, тъй като заплащането на
компенсаторна такса представлява доброволен акт от страна на лицето осъществило
състава на административното нарушение. С това си действие превозвачът е признал,
че не е заплатил изцяло или частично
дължимата тол такса, съгласил се е да заплати компенсаторната такса с
цел да избегне както заплащането на максималната такава, ката и съставянето на
АУАН и наказателно постановление (НП). Ответникът заявява, че контролът по
чл.10е от ЗП на съответните ГКПП се осъществява на база интеграция на
информационните системи на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) и Агенция Митници
в реално време. Описва действията извършвани при тези проверки от митническия
служител, който няма правомощия каква такса да начисли – компенсаторна или
максимална, тъй като това е предоставено на субективната преценка на
превозвача. Представя писмени доказателства.
По искане на ответника съдът задължи АПИ, Национално
ТОЛ управление да даде информация за регистрираното нарушение с процесното МПС,
датата и място на заснемането му. Поисканата информация не беше предоставена до
приключване събирането на доказателства, а беше изпратена след това, под
формата на карти и таблици. Тъй като същата е в пълно съответствие с
твърденията на жалбоподателя, съдебният състав прецени, че не е нужно да връща
делото в открито съдебно заседание за да я обсъжда.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
От твърденията на дружеството-жалбоподател и
представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че „Интертранс
Логистикс“ЕООД е собственик на влекач Мрецедес
Актрос рег.№ А3239НН (свидетелство за регистрация част І – л.14). Не е спорно също, че на 04.11.2021г. в 06.38
часа същият влекач с рег.№ А3239НН, с ремарке рег.№ А2635ЕМ, управляван от И.С.С., е бил спрян на ГКПП-Кулата, Товарни, Изход-2 и в 06.38 часа на същата
дата е издадена квитанция № 21BG005731Х43134644/04.11.2021г. за заплащане на
компенсаторна такса в размер на 750 лв. (л.6 и л.25).
Квитанцията е издадена от главен специалист /контрольор/ в Териториална
дирекция Митница София, отдел Пътни такси и разрешителен режим, Й.С.Д., която
на 03 срещу 04.11.2021г. е била на работа на ГКПП-Кулата (отчетен график за месец ноември 2021г. на л.49).
Преди това на 02.11.2021г. в 16,37 часа дружеството-жалбоподател заплатило за
този камион, който бил от клас евро 6, с 5 оси, за маршрута ГКПП-Видин (І-1) –
ГКПП-Кулата (І-1), тол такса в размер на 28,24 лева, видно от представената
разписка към маршрутната карта (л.12 и 13). Към тази разписка е издадена карта
на заплатения маршрут върху приложението Google Maps (л.13, задна
частта), за която на разпечатаното от жалбоподателя нейно съдържание
действително се вижда само част от маршрута от София до ГКПП-Кулата, но не и
този от ГКПП-Видин до София, в района на която е установено нарушението (обхода
на Враца). Не може обаче, да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че
това се дължи на несъвършенство на приложението, тъй като видно от
представената разпечатка, скриването на част от маршрута е заради увеличения
мащаб на изображението, тъй като бутоните „+“ и „–“ са активни. Общоизвестният
принцип на работа с Google Maps позволява при намаляване мащаба да се види
пълното изображение. Освен това съгласно представената от жалбоподателя
разпечатка от екрана на тестово закупуване на маршрутна карта за въпросното МПС
(л.11), определеният маршрут за движение би следвало да му е станал известен
още при закупуването на картата.
При движението на автомобила, на 03.11.2021г. той бил заснет на обхода на
гр.Враца по път І-1, км.8+848, нарастващ километър, от автоматизираната система
за контрол на АПИ, като отчетеното нарушение било – няма маршрутна карта или
бордово устройство. Последното е логично, тъй като Враца не попада в
определения по заплатената карта маршрут. Жалбоподателят по никакъв начин не
доказа твърдението, че по този определен му маршрут за движение е имало забрана
за МПС над 12 тона и то в района северно от София където е било констатирано
нарушението. Напротив, от представената от него карта (л.10) се установява, че
забрани има южно от София, но не и по пътищата от Видин до София в районите на
Монтана и Враца, които са възможни за движение по маршрута. Както през Монтана,
където е преминавал зададеният му по заплатената карта маршрут, така и през Враца,
където е маршрутът за движение избран от водач, липсват забрани за МПС над 12
тона.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Квитанцията за заплащане на
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП изразява властническо волеизявление
пораждащо задължение, с оглед което и правилото на чл.21, ал.1, вр. чл.145 от АПК и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България подлежи на съдебно
оспорване.
Самата жалба изхожда от задължения правен субект. Дружеството-жалбоподател
е собственик на влекача с рег.№ А3239НН, за чието движение по платена пътна
мрежа е регистрирано нарушението по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. То е сред кръга от
лица по чл.10, ал.2 от ЗП, което е задължено да заплаща тол такса за
преминаване по платената пътна мрежа на собственото му МПС по чл.10б, ал.3 от
ЗП. Възложеното с квитанцията задължение за заплащане на пътна такса, определя
и правният интерес на дружеството от подаване и поддържане на разглежданата
жалба – чл.147, ал.1 от АПК.
Тя е подадена на 18.11.2021г.
на електронната поща на съда (л.15), т.е. както в 14-дневният срок по чл.149,
ал.1 от АПК, така и в двумесечния срок по чл.140, ал.1 от АПК, доколкото в акта
не е указана възможността за обжалване на акта. Отсъстват други основания по
чл.159 от АПК, поради което жалбата е допустима за разглеждане на основанията
по чл.146 от АПК.
По първото от тези основания по т.1 – издалият
квитанцията и изразеното чрез нея волеизявление по чл.10, ал.2 от ЗП митнически
инспектор е именно компетентният за осъществяването на контрола по изпълнение
на задължението за заплащане на таксите по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като
длъжностно лице на Агенция Митници – чл.10е, ал.1 от ЗП и чл.167, ал.3б, т.1 от ЗДвП. Самата Й.С.Д., заемаща длъжност главен
специалист /контрольор/ в отдел Пътни такси и разрешителен режим в Териториална
дирекция Митница София на Агенция Митници, е била разпределена на 03 срещу
04.11.2021г., нощна смяна на работа на ГКПП-Кулата, като е безспорно, че е
осъществила контрола по чл.10е, ал.1 от ЗП на собствения на „Интертранс
Логистикс“ЕООД камион. С оглед закона – чл.10е, ал.1 от ЗП и писмените
доказателства по делото (отчетен график за месец ноември 2021г. на л.49)
отсъстват основания за признаване на нарушения на материалната и териториалната
компетентност на митническия инспектор, издал квитанцията за заплащане на
компенсаторна такса, съответно по чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата за определяне на компенсаторна такса
по чл.10, ал.2 от ЗП – необходими за спазването й са удостоверените с
квитанцията обстоятелства, индивидуализиращи пътното превозно средство (ППС), с
посочените регистрационен номер и вид, собственик, водач, датата и мястото на
проверката, основанието за начисляването й – вписаният резултат от ТОЛ
проверката, размерът на таксата, определен съобразно категорията на превозното
средства, броя на осите, които са отразени в съдържанието на квитанцията (л.25).
Особени правила за определянето на компенсаторна такса
законът не предвижда, с изключение на условието по чл.10, ал.2, вр. чл.10е,
ал.2 от ЗП – установено движение на ППС по платената пътна мрежа, за което не е
заплатена съответната пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП – тол такса за ППС
по чл.10б, ал.3 от ЗП – над 3,5 тона, както е в случая. В случая собствено на
дружеството-жалбоподател превозно средство е пристигнало на ГКПП-Кулата,
Товарни, Изход-2, като в ТОЛ системата е отчетено като нередовно, поради
движение по платената пътна мрежа на територията на страната на 03.11.2021г. без
да е заплатена изцяло съответната пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Декларираните от дружеството данни за изчисляването
на маршрута на собственото му ППС, не съответстват на заснетото от стационарно
техническо средство по чл.167а, ал.2, т.2 от ЗДвП, движение на обхода на
гр.Враца, представляващо нарушение на правилото по чл.10, ал.1 от ЗП. Поради
това е изпълнена процедурата за определяне на компенсаторна такса по чл.10,
ал.2 от ЗП, чието заплащане е условие за преминаване на границата – чл.10е, ал.2 от ЗП.
Законът не изисква за определянето на компенсаторната
такса по чл.10, ал.2 от ЗП да е проведена процедурата по чл.36 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – за установяване на
фактите на нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП със съставянето на АУАН.
Разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗП освобождава от административнонаказателната
отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП собственика на ППС –
отговорен за заплащането на тол таксата при движение извън предварително
заплатения маршрут – чл.10б, ал.3 от ЗП, вр. чл.179, ал.3б, изр.1 от ЗДвП,
поради което АУАН не се съставя. Данните за движение по платена пътна мрежа без
да е заплатена изцяло или отчасти таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се
установяван от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП.
Оспорването на данните от електронната система е
възможно в производството по установяване на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, изборът за чието провеждане е на собственика на ППС – при отказ от
заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, в който случай се дължи
и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП (вж. чл.10е, ал.3 от ЗП) –
максималната по тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП (по чл. 29, ал. 1 от Тарифата 27
лв./км.).
В случая дружеството е признало фактите със
заплащането на компенсаторната такса, възползвайки се от привилегирования
режим, вместо да заплати максималната такса, което би му позволило в
последствие да оспори наличието на нарушение след издаването НП, като го
обжалва. Тук няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от
задължението, с цел да се избегне както заплащането на по-голям негов размер – 27
лв./км., така и реализирането на административно-наказателна отговорност, също
със значителна по размер санкция от 2500 лева, предвидена в чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Освен това събраната такса е по реда на Закона за
пътищата, поради което съгласно чл.55, изр.2 от ЗП, приложимият ред за
възстановяването й е по ДОПК. Ако счита, че въпросната такса е неправомерно
събрана, то жалбоподателят може да направи искане по смисъла на чл.129, ал.1 от ДОПК до НАП, за да му бъде възстановена, ако са налице условията за това.
Не могат да бъдат споделени разсъжденията на
жалбоподателя, че водачите на МПС не можели да бъдат задължавани да притежават
мобилни телефони, чрез които при промяна на маршрута да следят дали той
съответства на зададения му такъв по маршрутната карта или да притежават
дигитална компетентност за работа с информационната система bgtoll.bg, или да
изчакват закупуването на нова карта от офиса на превозвача. Всички тези
дейности касаят организацията на работа, която самият превозвач трябва да
извърши, за да спази предвидените нормативни изисквания по заплащането на
пътните такси. Дали водачите ще притежават мобилни телефони, дали ще бъдат
обучени да работят с тях и със съответните приложения, или тази дейност ще бъде
осъществена от други служители, е въпрос който дружеството трябва да разреши и
не може да се вмени в отговорност на контролните органи.
По изложените съображения отсъстват основания по
чл.146, т.4 от АПК за отмяна на волеизявлението за заплащане на компенсаторна
такса по чл.10, ал.2 от ЗП по квитанция № 21BG005731Х43134644/04.11.2021г.,
която е определена във фиксирания й размер по чл.28, ал.1 от тарифата по чл.10,
ал.6 от ЗП – Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370/20.12.2019г. (обн., ДВ, бр.101/2019г.).
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интертранс
Логистикс“ЕООД, ЕИК-*********, с.Лъка, общ.Поморие, обл.Бургас, против акт за
определяне на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, издаден от главен
специалист /контрольор/ в Териториална дирекция Митница София, отдел Пътни
такси и разрешителен режим, за собствен на дружеството товарен автомобил рег.№
А3239НН, заплатена с квитанция № 21BG005731Х43134644/04.11.2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: