Решение по дело №231/2019 на Районен съд - Русе

 

 

  МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД №231/2019г., РРС, ХІ н.с.

 

Русенска Районна прокуратура е внесла материалите по ДП №32/2018г., по описа на РРП,  с предложение за освобождаване на Д.С.Т.,с ЕГН-**********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, за извършено престъпление по чл.182, ал.2,  вр. чл.26, ал.1 от НК.

Русенска Районна прокуратура е редовно призована и изпраща представител, който поддържа постановлението.

Обвиняемата Д.С.Т. е редовно призована, явява се лично и упълномощения представител – адв.Я. П. ***. Желаят съдът да постанови оправдателен съдебен акт по повдигнатото обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

След анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намирам за установена следната фактическа обстановка:

 Обв. Д.С.Т. е род. на ***г***, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, безработна, с ЕГН-**********.      

Обв. Д.С.Т. и св. Венелин Димитров Г. били съпрузи. От брака си имали  две деца- Димитър В.Г., с ЕГН-********** и Р.В.Г., с ЕГН-**********. С Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г. бракът между двамата бил прекратен с развод по взаимно съгласие и било утвърдено споразумение съгласно което местоживеенето на децата да бъде при майка им в гр. Русе, като на същата били възложени родителските права. Със същото решение бил определен режим на лични контакти на св. Г. с децата както следва: всяка първа и трета събота от 9 до 18 часа в неделя с преспиване и 30 дни през лятната ваканция, които не съвпадали с годишната отпуска на майката. В първите месеци след влизане в сила на съдебното решение св. Г. осъществявал безпрепятствено режима на лични отношения с децата си, като били в добри отношения и се съгласували с майка им. Още от 2015г. обв. Т. започнала да създава проблеми на св. Г. с осъществяване на режима на лични отношения с децата, особено свързани с малкия му син  Р.Г., като твърдяла, че те не искали да го виждат. Поради това в края на октомври 2015г. св. Г. образувал изпълнително дело 20154520407061/2015г. по описа на СИС при РРС, но не уведомил органите на МВР.  Дълго време обв. Т. не можела да бъде открита за обяснения от ДСИ на известния за нея адрес гр. Русе, ул.“Цар Асен“ №26, вх. 9, ет. 5, ап. 14, като не били изяснени безспорно причините, поради които децата не били при баща си в съответствие с решението. В последствие се установило, че същата променила адреса си и живеела в гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“№2, вх. 5, ет. 6, ап. 14, а в последствие от м. декември 2015г. посочила пред ДСИ като неин настоящ адрес ***,  от където св. Г. следвало да взема децата си. По изп. производство не било насрочвано принудително отнемане и предаване на децата и не били изготвяни постановления за налагане на глоби на обв. Т.. В течение на изпълнително производство, по- големият син на св. Г.  Димитър В.Г., поради възрастта си, сам ходел при баща си и той се виждал с него, били много привързани, като дори от април 2016г. заживял при баща си със знанието и съгласието на обв. Т.. Р.Г. обаче останал при нея съобразно решението. Двамата родители още повече  обтегнали отношенията си след заживяването на Димитър Г. при баща му. На неустановени дати св. Г. правил няколко опита да види сина си Р.Г./предимно искайки го чрез разговор по телефон с обвиняемата/, но винаги му било обяснявано от нея, че Р. не искал да го вижда и се разстройвал. Търсел го, включително в училището му, но тъй като било в работни дни, не му се разрешавало да го взима. Поради това, за да тушира създалото се напрежение, св. Г. известен период от време проверявал дали може да се види със сина си Р. като разпитвал само по– големия си син Димитър.

На 18.11.2017г. /трета събота от месеца/ св. Г. решил да отиде до дома на обв. Т. и да направи неопосреден опит да се види със сина си Р.Г. и да го вземе съобразно режима на лични  контакти с него, определен в съдебното решение. Отишъл на адреса на обв. Т., където същата живеела с детето около 9 часа съобразно решението, като този път взел със себе си св. Надежда Николова/ с която съжителствал/ и св. Галина Георгиева. Св. Г. почукал на входната врата и обв. Т. отворила. Той поискал да се види със сина си и да го вземе съобразно определения му режим, като последната категорично му отказала, без да посочва каквато и да било причина за отказа си. Не му предала детето, затворила вратата и по този начин не изпълнила съдебното решение, въпреки че знаела, че следвало да му го предаде въпросния ден за личен контакт и че именно това било постановено и в съдебното решение. Тъй като бил твърдо решен да се види със сина си Р., св. Г. в 09,00 часа на 18.11.2017г. подал сигнал на тел. 112, като съобщил, че отишъл да си вземе детето съобразно определения му режим, но майката не му го давала и поискал съдействие на органите на МВР за предаване на детето. От РЦ 112 го насочили към съответното РУ на МВР за подаване на жалба, като на място не били изпратени органите на МВР. Така на 18.11.2017г. той не успял да се види с Р. заради обв. Т. и да осъществи определения му режим на лични контакти с него.

Малко преди да си тръгнат от адреса, при тях в л.а. дошъл другият му син Димитър, който тогава гостувал за уикенда при майка си и му предал, че майка му била поръчала, че щяла да предаде Р. на св. Г. другия път-на 25.11.2017г., ако св. Г. отидел да го вземел сам, без свидетели. Поради това, макар извън режима на лични контакти, на 25.11.2017г. св. Г. отново отишъл до дома на обв. Т. и поискал да вземе сина си. Тя се разкрещяла защо я безпокоял и му отказала, след което затворила вратата.

На 02.12.2017г. /първа събота от месеца/ св. Г. направил отново опит да се види със сина си Р.Г. съобразно режима на лични  контакти с него, определен в съдебното решение. Отишъл на адреса на обв. Т., като този път взел със себе си само св. Надежда Николова.  Детето обаче било болно от предния ден, поради което на 01.12.2017г. му била издадена и медицинска бележка от училищния лекар и не се чувствало добре. Св. Г. почукал на входната врата и обв. Т. отворила, като до нея била и леля и. Той поискал да се види със сина си и да го вземе съобразно определения му режим. Обвиняемата му отказала, като този път заявила, че детето било болно и затворила вратата.   

За случилото се в края на м. ноември 2017г. св. Г. сигнализирал Районна прокуратура Русе. Предварителна проверка по случая извършил св. Красимир Кирилов– полицейски служител при ОДМВР Русе, който снел обяснения от лицата, като такова било снето на 08.12.2017г. и от обв. Т.. Тогава св. Кирилов предупредил устно последната, че носи наказателна отговорност по чл.182, ал.2 от НК при неизпълнение на съдебното решение относно личните контакти на св. Г. със сина му Р. и и  разяснил разпоредбата на чл.182, ал.3 от НК, което разяснение същата дори вписала в обясненията си. Въпреки това проявила упоритост в умисъла и продължила да не изпълнява същото.

Макар извън режима на лични контакти, на 09.12.2017г. св. Г. отново отишъл до дома на обв. Т. със св. Николова, за да види Р.. Почукал, вътре светело, но никой не отворил.

Тъй като бил работно възпрепятстван, на 16.12.2017г. /трета събота от месеца/ св. Г. не успял да отиде до дома на обвиняемата, за да вземе Р.. Сторил го  на 17.12.2017г. / трета неделя от месеца/, като на тази дата бил придружен от негов познат св. Марио Атанасов. Св. Г. почукал няколко пъти на входната врата на жилището. От вътре се чували стъпки и светело, но никой не отворил. По този начин обв. Т. отново не изпълнила съдебно  решение- Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г.  относно  личните  контакти  на бащата Венелин Димитров Г. с детето му Р.В.Г., род. на  ***г.  и св. Г. не се видял с Р..

Следващият път, когато св. Г. направил опит да види сина си Р. за личен контакт съобразно решението, бил на 07.01.2018г. / първа неделя от месеца/, тъй като бил работно възпрепятстван на 06.01.2018г. /първа събота от месеца/. Така на 07.01.2018г. отишъл до дома на обвиняемата в гр. Русе, за да вземе Р., като бил придружаван от св. Марио Атанасов, св. Надежда Николова и дъщеря и. Св. Г. почукал няколко пъти на входната врата на жилището, почакал известно време и пак почукал. От вътре се чували стъпки, но никой не отворил. По този начин обв. Т. за пореден път не изпълнила съдебно  решение- Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г.  относно  личните  контакти  на бащата  Венелин Димитров Г. с детето  му  Р.В.Г. , род. на  ***г.  и не предала Р. на баща му.

На 20.01.2018г. /трета събота от месеца/ св. Г. направил пореден опит да се види със сина си Р.Г. съобразно режима на лични  контакти с него, определен в съдебното решение. Отишъл на адреса на обв. Т. около 9 часа, като този път взел със себе си св. Надежда Николова. С тях бил и сина му Димитър Г.. Св. Г. почукал на входната врата и обв. Т. отворила. Той поискал да се види със сина си и да го вземе съобразно определения му режим. Обв. Т.  му отвърнала, че детето не искало да става от леглото и му се спяло. Св. Г. решил да се съобрази със състоянието на сина си и се уговорили с обв. Т. той да се върне към 11 часа същия ден, за да се наспи Р. и да го вземе. Въпреки че имали предварителна уговорка за 11 часа и въпреки постановеното в съдебното решение, обв. Т. отново решила да не го изпълни и да не предаде Р. на баща му съобразно режима. Така и сторила, като в момента, в който св. Г. пътувал, за да вземе сина си от дома на майка му, обв. Т. му звъннала на мобилния телефон и му заявила да не си правел труда да ходи, тъй като тя и Р. не били в дома и, а били отишли на гости. Така и на 20.01.2018г. заради неизпълнението на съдебното решение от обв. Т., св. Г. не се видял с Р. и не осъществил постановения в него режим за лични контакти с детето му.

  След приключване на проверката и предвид продължаващото неизпълнение на съдебното решение от обв. Т., започнало и процесното досъдебно наказателно производство.

Заключението на назначената техническа експертиза възпроизвежда на хартиен носител подадения на 18.11.2017г. на тел. 112 сигнал от св. Г..

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства- протоколи за разпити на свидетели в ДП и разпит на свидетели в съдебната фаза на производството, справка за съдимост, заключение на ТЕ, съдебни решения, соц. доклади, материали по изпълнително производство, акт за раждане, материали от учебното заведение на Р.Г., протокол за разпит на обвиняем, декларация по  ЗСМПИС и автобиография.

Анализ на доказателствата и правни изводи

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинена Д.Т.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на обвиняемата и за постановяване на осъдителна присъда спрямо нея.

В съдебната фаза на производството и по искане на защитника на обвиняемата, в качеството на свидетел бе разпитано малолетното дете Р.Г.  /в присъствието на педагог/, което твърдеше, че не желаело и не искало да се вижда в инкриминирания период с неговия родител баща - Венелин Димитров Г.. Тези показания са без значение за правния спор, т.к. това дете е малолетно и като субект не е правоспособно да е взема каквито и да са самостоятелни волеви решения относно начина на отглеждането, грижата за себе си и др., за които действия са отговорни родителите му съобразно и по начин постановен с Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе, в сила  от  17.09.2014г., и в частност относно  личните  контакти  на бащата  Венелин Димитров Г. с детето  му  Р.В.Г..

По делото в качеството на свидетел беше разпитана като свидетел и И.А., която е съседка и в приятелски отношения с обв.Т., която не беше конкретна в отговорите на зададените й въпроси в кои периоди и дати била свидетел или не, на посещението или липсата на такова /заинтересованост/ на родителя Венелин Димитров Г. при обв.Т. да вземе сина им Р.Г., съгласно определените му Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе, в сила  от  17.09.2014г., лични контакти с детето. Освен това, св.А. не живее в домакинството /жилището/ на обв.Т., от свидетелските й показания става ясно, че не е запозната с процесното и посочено по – горе съдебно решение, поради което и съда не кредитира изцяло като относими на настоящото производство нейните показания, констатирайки, че противоречат на останалия доказателствен материал, както и че е заинтересовано лице по делото /в приятелски отношения с обв.Т./.

Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си обв. Д.С.Т. осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.182, ал.2,  вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 18.11.2017г.- 20.01.2018г.  в  гр. Русе,  в условията на продължавано  престъпление- на четири  пъти, като родител, не  изпълнила съдебно  решение- Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г.  относно  личните  контакти  на бащата Венелин Димитров Г. с детето  му  Р.В.Г., род. на  ***г. От обективна страна изпълнителното деяние  на обвиняемата било осъществено чрез бездействие, неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като не предала детето на баща му за осъществяване на лични контакти в инкриминирания период и по – конкретно на дати 18.11.2017г., 17.12.2017г, 07.01.2018г. и 20.01.2018г., както било постановено в Решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г. При извършване на това деяние същата притежавала качеството родител на детето Р.В.Г., род. на  ***г. 

Деянието, извършено на четири пъти от обвиняемата, което осъществява поотделно състав на едно и също престъпление- това по чл. 182 ал. 2 НК, през непродължителен период от време – през периода 18.11.2017г.- 20.01.2018г, при една и съща обстановка- неизпълнение на едно и също съдебно решение, касаещо все детето Р.В.Г., дори след предупреждение от полицейски орган и при еднородност на вината, така че всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение  на предшестващото, обосновава квалификацията  по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, а именно да е в условията на продължавано престъпление.

От субективна страна обвиняемата всеки път вземала  отделни и самостоятелни решения за извършване на престъпното посегателство- неизпълнение на съдебното  решение №1298/17.09.2014г по гр. дело  № 5156/2014г. на  Районен съд - Русе,в сила  от  17.09.2014г. и  извършила деянието с пряк умисъл като форма на вина -съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала общественоопасните му последици и искала настъпването им.

Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало

Отегчаващи отговорността обстоятелства – упоритост в умисъла при извършване на деянието на четири пъти, в условията на продължавано престъпление

При индивидуализацията на наказанието на обв.Т., Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията по обвинението.

Съдът намира, че спрямо обв. Т. са налице предвидените в чл. 78а ал.1 от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: към момента на извършване на деянието – 18.11.2017г.- 20.01.2018г. обвиняемата е била пълнолетна ; за престъплението по чл.182, ал.2,  вр. чл.26, ал.1   от НК, за което е привлечен като обвиняема, е предвидено наказание  „пробация или глоба“; към момента на извършване на деянието деецът не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел Четвърти на Глава Осма от НК ; от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, както са налице и останалите продпоставки за приложението на чл.78а от НК. 

Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи, съдът е определил на обв.Т. наказание, предвидено в чл.78а, ал.1, вр. чл.182, ал.2,  вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно „Глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Така определеното наказание към минимума в пълна степен би постигнало целите по чл.36, ал.1 от НК и най-вече личната превенция.

 

Обвиняемият следва да заплати и разноските по това производство.

 

Мотивиран така, Съдът се произнесе с решението си.

 

 

                 Районен съдия :