Р Е Ш Е Н И Е
№260017/3.7.2024г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен СЪД,
гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, проведено в състав:
окръжен СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Галина Славова, като
разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2486 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
искове от „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. *******, представлявано от управителите К.К. и К.Д.
срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***
и П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 111400
лева, представляващи имуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от
ответниците спрямо ищеца престъпление „измама“ по чл.210 ал.1, т.2 и т.5, вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, на осн. чл.45 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от
17.08.2012г. до окончателното й изплащане, както
и срещу К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес:
***, П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 253000 лева,
представляващи имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от ответниците
спрямо ищеца престъпление „измама“ по чл.210 ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1
вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, на
осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата от 21.09.2012г. до окончателното й изплащане.
В условията на
евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен вторият осъдителен иск с правно
осн. чл. 45 ЗЗД срещу ответниците е предявен осъдителен иск срещу Ц.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на евентуалния
ответник да заплати на ищеца сумата от 252900 лева, представляващи дължим
остатък от заплатените от ищеца на ответника без основание, посредством трансферен превод от банковата сметка на
лицето Р.А. Г. на 21.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че в периода от
14 - 17 август 2012г. ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е., след предварителен
сговор помежду им, като съизвършители, и с посредственото извършителство на
лицето Р.А. Г., с цел да набавят за себе си лично и за всеки един от останалите
имотна облага, в условията на продължавано престъпление, осъществили състава на
престъплението измама като са възбудили у управителя на ищцовото дружество К.Д.,
заблуждение, че лицето Р.А. Г. е земеделски производител, който ще продаде и
достави на ищцовото дружество 600 тона царевица, вследствие на което на
дружеството е била причинена имотна вреда в размер на 320 400 лева.
Поддържа се, че в периода от 14-21 септември 2012г.,
след предварителен сговор помежду им, ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е.- като
съизвършители, а четвъртият ответник Ц.Н.И. - като помагач, и с посредственото
извършителство на лицето Р.А. Г., с цел да набавят за себе си лично и за всеки
един от останалите имотна облага, в условията на продължавано престъпление, с
описаните долу деяния са осъществили състава на престъплението измама като
първите трима - възбудили, а четвъртият - умишлено улеснил да възбудят у
управителя на ищцовото дружество К.Д., заблуждение, че лицето Р.А. Г. е
земеделски производител, който ще продаде и достави на ищеца 700 тона царевица,
вследствие на което на дружеството е била причинена имотна вреда в размер на
312 000 лева.
По отношение на първият иск се
поддържа, че с оглед възбуденото от тримата ответници заблуждение у управителя
на ищцовото дружество, е сключен договор за продажба на, при което на
17.08.2012 г. ищцовото дружество превело по банковата сметка на Р.А. Г. сумата
от 320 400 лева. Заплатената от ищеца парична сума била изтеглена от
ответниците по този иск.
По отношение на втория иск се
поддържа, че ответникът Е. провел разговор с К.Д. - управител на ищцовото
дружество, представяйки му се за несъществуващия земеделски производител Р. Г.
и му предложил да му продаде нови 700 тона царевица на зърно, независимо, че
отлично знаел, че такива не съществуват. Сключен бил нов договор за продажба от
19.09.2012г., както въз основа на този договор ищецът на 21.09.2012г. заплатил
сумата от 312000 лева.
Излага, че във връзка с
пристъпните деяния на ответниците е било образувано НОХД № 175/2016г. по описа
на РС- Горна Оряховица, като след образуване на наказателното производство,
част от посочените парични средства били възстановени, както следва: Сумата от
60 000 лева - намерена и иззета при претърсване дома на ответника П.Е. и
възстановена на ищеца от органите на досъдебното производство, както и сумата
от 149 000 лева - предадена доброволно на ищцовото дружество от ответника К.К..
По изложените съображения и след
приспадане на възстановените парични средства /320400-209000 лева/, намира че
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 111400 лева вследствие
противоправните деяния на първите трима ответниците, за която сума предявява първия
иск за солидарното им осъждане.
По отношение на втория иск
твърди, че след образуване на наказателното производство на ищеца са
възстановени сумите, както следва: 14 000 лева, предадена доброволно на
представител на ищцовото дружество от ответника Ц.И., както и сумата от 45 000
лева - намерена и иззета при претърсване адвокатската кантора на ответника И. и
възстановена на ищеца от органите на досъдебното производство.
По изложените съображения и след
приспадане на възстановените парични средства /312000-59000 лева/, намира че
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 253000 лева вследствие
противоправните деяния на четиримата ответници, за която сума предявява иск за
солидарното им осъждане.
В условията на евентуалност при
отхвърляне втория осъдителен иск срещу ответниците предявен по реда на чл. 45 ЗЗД, предявява иск срещу Ц.Н.И. да заплати на ищеца сумата от 252 900 лева,
представляваща заплатените му без основание, посредством трансферен превод от
банковата сметка на лицето Р.А. Г., на 21.09.2012 г. 311900 лева, след
приспадане на възстановената на ищцовото дружество сума в размер на общо 59 000
лева, собствени на ищцовото дружество парични средства , както и законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
По отношение на този евентуален
иск се посочва, че на 21.09.2012г. евентуалния ответник е посетил заедно с Р. Г.
клон на банкова институция в гр. Търговище, при което Р. Г. е наредил паричен
превод в полза на евентуалния ответник в размер на 311900 лева. При приспадане
на възстановената на ищеца сума от така получената /311900-59000 лева/,
предявява и евентуалния си осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника К.С.К.,
с който се оспорват по основание и размер предявените искове.
Оспорва като неверни изложените в
исковата молба твърдения, че той като служител на ищеца е предоставил
информация на ответника Е. за условията и цените, при които ищецът изкупувал
царевица. В евентуалност посочва, че дори и да и такава да им е била
предоставена то с това си действие той не е нарушил интересите на работодателя
си, доколкото информацията била публично известна. Излага възражения, че той
пред своя работодател – ищецът не е посочвал, че Р. Г. е земеделски
производител. Намира договорите за изкупуване на земеделска продукция за
напълно валидни, като за валидността на същите е без значение обстоятелството
дали Р. Г. е бил или не земеделски производител. В евентуалност намира, че
договори между ищецът и Р. Г. не са били сключвани, като представените
документи от 17.08.12г. и 19.09.2012г. са били само проекти, доколкото липсвали
подписи за продавача по тях, от където извежда възражението си, че за ищеца е
липсвало основание за осъществяване на плащане по същите. Самите проекто –
договори също не били изготвени от ответника. По отношение на сумата предмет на
първия иск поддържа, че той не е взел участие по нейното изтегляне.
По отношение на втория иск
посочва, че той не е осъществил противоправна дейност сговаряйки се с
останалите ответниците по иска, съответно не е извършил престъпление и не е
причинил веди на ищеца.
Поддържа, че са неверни
твърденията, че на 14.09.2012г. е постигната договореност за продажба на
посоченото в исковата молба количество царевица, доколкото между страните не е
уговорено количеството на стоката и нейната цена.
В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на
вземането на ищеца по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника К.С.К., както и от ответника по втория иск и единствен евентуален
ответник по този иск - Ц.Н.И..
В отговора на исковата молба
евентуалния ответник посочва, че във връзка с образуваното наказателно
производство за посоченото в исковата молба наказуемо деяние, той е бил
окончателно оправдан. Счита, че присъдата на наказателния съд по реда на чл.
300 ГПК е задължителна за гражданския съд разглеждащ спора.
По евентуалния иск излага
възражения, като посочва, че никога не е получавал парични средства от ищеца,
поради което не дължи връщане на такива. В случай, че се приеме, че това са
парични средства на ищеца, които той е заплатил на Р. Г., то се позовава на
осъдителната присъда, която е постановена по образуваното наказателно
производство, в което са признати за виновни и осъдени съответните лица.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за продажба на селскостопанска продукция с
предварително плащане на цената от 15.08.2012г., по силата на който ЗП Р. Г. в
качеството му на продавач се задължава да продаде на ищеца, като купувач 600 МТ
царевица – реколта 2012г. при цена от 445 лева на тон, съобразно Приложение №1
към договора, на обща стойност от 320400 лева.
Представена е фактура № 21/15.08.2012г. с доставчик ЗП Р. Г. и получател
ищцовото дружество са сумата от 320400 лева с вкл. ДДС, на посочено в същата
основание „Царевица собствено производство, реколта 2012г.“
Представено по делото е платежно нареждане от 17.08.2012г., от което се
установява, че на така посочената дата е осъществен паричен превод в размер от
320400 лева „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД по
сметка на ЗП Р. Г., като основание е посочено фактура 21/15.08.2012г.
Представен по делото е договор за продажба на селскостопанска продукция с
предварително плащане на цената от 19.09.2012г., по силата на който ЗП Р. Г. в
качеството му на продавач се задължава да продаде на ищеца, като купувач 650 МТ
царевица – реколта 2012г. при цена от 400 лева на тон, съобразно Приложение №1
към договора, на обща стойност от 312000 лева.
Представена е фактура № 27/19.09.2012г. с доставчик ЗП Р. Г. и получател
ищцовото дружество са сумата от 336000 лева с вкл. ДДС, на посочено в същата
основание „Царевица собствено производство, реколта 2012г.“
Представено по делото е платежно нареждане от 21.09.2012г., от което се
установява, че на така посочената дата е осъществен паричен превод в размер от
312000 лева „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД по
сметка на ЗП Р. Г., като основание е посочено фактура 27/19.09.2012г.
С обвинителен акт по ДП №182/2012г. по
описа на ОД на МВР Търговище е повдигнато обвинение срещу ответниците К., К., Е.
и И..
С присъда № 569/21.11.2017г., постановена по НОХД № 175/2016г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица, подсъдимият К.К. е признат за невинен за
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.
209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК във връзка с противоправно
деяние извършено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил
на „Агрис България“ ООД имотна вреда в
размер на 320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е
причинил на същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева.
Със същата присъда № 569/21.11.2017г., постановена по НОХД № 175/2016г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, подсъдимият Ц.И. е признат за
невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5
вр. чл. 209, вр. чл. 20, ал.4 НК във връзка с противоправно деяние извършено за
времето 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на ищеца по настоящото
дело същото имотна вреда в размер на
312000 лева.
Подсъдимият К.К. с присъда № 569/21.11.2017г., постановена по НОХД №
175/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.
чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК в, във връзка с деяние
извършено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил на „Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на
320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на
същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева.
Подсъдимият П.Е. с присъда № 569/21.11.2017г., постановена по НОХД №
175/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.
чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК в, във връзка с деяние
извършено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил на „Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на
320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на
същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева.
Представена по делото е присъда №15/07.02.2019г., постановена по ВНОХД №
378/2018г. Окръжен съд – Велико Търново, с която е отменена присъда по НОХД №
175/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта, в която
подсъдимите К.К. и Ц.И. за признати за невинни, като вместо това К. е признат
за виновен по така повдигнатото му обвинение във връзка с противоправно деяние
извършено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил на „Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на
320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на
същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева, а И. по повдигнатото му
обвинение с което е причинил на ищеца по настоящото дело същото имотна вреда в размер на 312000 лева.
От представеното по делото решение №135/18.07.2019г., постановено по
наказателно дело № 502/2019г. на ВКС се установява, че присъда №
15/07.09.2019г., постановена по НОХД № 378/2019г. на Окръжен съд – Велико
Търново е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представена по делото е присъда № 108/10.10.2019г., постановена по ВНОХД
№ 244/2019г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която е отменена
присъда постановена по НОХД № 175/2016г. на РС – Горна Оряховица, като вместо
това подсъдимия К.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление за деяние осъществено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с
което е причинил на „Агрис България“ ООД
имотна вреда в размер на 320400 лева, като и за периода 14.09.2012-
21.09.2012г., с което е причинил на същото дружество имотна вреда в размер на
312000 лева; подсъдимия Ц.И. е признат за виновен с оглед повдигнатото му
обвинение за престъпление във връзка с извършено противоправно деяние за
времето 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на ищеца по настоящото
дело същото имотна вреда в размер на
312000 лева; подсъдимия К.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение
за престъпление, във връзка с деяние извършено за времето от 14.08.2012г. –
17.08.2012г., с което е причинил на
„Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на 320400 лева, като и за
периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на същото дружество имотна
вреда в размер на 312000 лева; П.Е. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление във връзка с деяние осъществено за времето 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е
причинил на „Агрис България“ ООД имотна
вреда в размер на 320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с
което е причинил на същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева.
С решение № 64/06.08.2020г., постановено по наказателно дело № 62/2020г.
по описа на ВКС е отменена присъда № 108/10.10.2019г., постановена по ВНОХД №
244/2019г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Представена по делото е присъда №18/26.10.2021г., постановена по ВНОХД №
291/2020г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която е отменена присъда
постановена по НОХД № 175/2016г. на РС – Горна Оряховица по отношение на
подсъдимия К.К., както и в частта на подсъдимия Ц.И., с която същите са били
признати за невинни по повдигнатото им обвинение, като вместо това К.К. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с
деяние осъществено за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е
причинил на „Агрис България“ ООД имотна
вреда в размер на 320400 лева, като и за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с
което е причинил на същото дружество имотна вреда в размер на 312000 лева, а
подсъдимият Ц.И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление във връзка с деяние за времето 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е
причинил на ищеца по настоящото дело същото
имотна вреда в размер на 312000 лева.
Със същата присъда постановена по ВНОХД № 291/2020г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е изменена присъда по НОХД № 175/2016г. на РС – Горна
Оряховица в частта по отношение на подсъдимия К.К., като същия е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с деяние извършено
за времето от 14.08.2012г. – 17.08.2012г., с което е причинил на „Агрис България“ ООД имотна вреда в размер на
320400 лева, като с тази нова присъда въззивния съд е оправдал подсъдимия във
връзка с повдигнато обвинение за престъпление във връзка с деяние осъществено
за периода 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е причинил на същото дружество
имотна вреда в размер на 312000 лева /съставляващи разлика между сумата от
632400 лева и сумата от 320400 лева, за която е признат за виновен/.
Със същата присъда постановена по ВНОХД № 291/2020г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е изменена присъда по НОХД № 175/2016г. на РС – Горна
Оряховица в частта по отношение на подсъдимия П.Е., като е признат за виновен,
че е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение, като е оправдан за
това, че е извършил деянието за периода 14.09.2012г. – 21.09.2012г., за което
му е повдигнато обвинение, в частта – и след предварителен сговор с подсъдимия К.К.,
както и с цел да набави за същия подсъдим имотна облага.
Представено по делото е решение № 50152/12.01.2023г., постановено по
наказателно дело № 337/2022г. на ВКС, с което е отменена присъда постановена по
ВНОХД № 291/2020г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта, в която е
признат за виновен подсъдимия Ц.И. за повдигнатото му обвинение за престъпление
във връзка с деяние осъществено за времето 14.09.2012- 21.09.2012г., с което е
причинил на ищеца по настоящото дело същото
имотна вреда в размер на 312000 лева, като вместо това подсъдимият И. е
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Постановената присъда по ВНОХД № 291/2020г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е изменена частично и по отношение на подсъдимия К.К., като
същия е оправдан единствено в частта по повдигнатото му обвинение да е извършил
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК
– и в съучастие с подсъдимия Ц.И. – като помагач.
В останалата част постановената присъда по ВНОХД № 291/2020г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е оставена в сила.
Прието е заключение на вещото лице Е.Т. по назначена съдебно – счетоводна
експертиза. В същата се посочва, че в „СИБАНК“ ЕАД – клон Търговище е била
разкрита банкова сметка *** Г., по която на 17.08.2012г. е постъпило плащане на
сумата от 320400 лева от „Агрис България“ ООД. На 21.09.2012г. е извършен
банков превод по сметка на Р. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД на стойност от 312000
лева, която сума е преведена от „Агрис България“ на осн. ф. 27/19.9.2012г. С тази сума титуляр по
сметка се е разпоредил в полза на 21.09.2012г., като е преведена на Ц.И. сумата
от 311900 лева, а сумата от 100 лева
съставлява заплатени в полза на банка на такси. При проверка на движението на
банкова сметка *** Ц.И., същата открита в „Уникредит Булбанк“ АД, вещото лице
посочва, че по сметка на И. на 21.09.2012г. е получена сумата от 311900 лева.
От така посочените постъпили суми, сумата от общо 310 000 лева е изтеглена
от банковата сметка, а със сумата от 1125 лева са заплатени дължими банкови
такси.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В този смисъл
елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно
поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. Разпоредбата на чл. 300 ГПК посочва, че за гражданския съд постановената в наказателното производство
присъда е задължителна по отношение на това дали е извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представените по
делото писмени доказателства съдът приема за доказано, че въз основа на
договори за продажба
на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 15.08.2012г.
и 19.09.2012г., между ищцовото дружество и земеделския производител Р. Г. е
възникнало облигационно правоотношение по повод закупуване от ищеца на
селскостопанска продукция при цени и условия уговорени в договорите. От
представените по делото доказателства в
това число счетоводни документи, платежни нареждания, както и от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице Е.Т., което напълно се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ищецът е заплатил на земеделския производител Р. Г. уговорената по първия
договор сума от 320400 лева на 17.08.2012г., съответно сумата от 312000 лева на
21.092012г. по втория договор.
В исковата молба по
същество се поддържа, че досежно ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е., за
периода 14-17.08.-2012г., към който момент е възникнало първото облигационно
правоотношение, с цел да набавят за себе си лично и за всеки един от останалите
имотна облага са осъществили състава на престъплението измама като са възбудили
у управителя на ищцовото дружество К.Д., заблуждение, че лицето Р.А. Г. е
земеделски производител, който ще продаде и достави на ищцовото дружество 600
тона царевица на цена от 320400 лева. В тази насока са и твърденията, че в
периода от 14-21 септември 2012г., който период съвпада с възникване на второто
договорно правоотношение по продажба на селскостопанска продукция, в която
хипотеза се поддържа, че ответниците К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е.- като
съизвършители, а четвъртият ответник Ц.Н.И. - като помагач, и с посредственото
извършителство на лицето Р.А. Г., с цел да набавят за себе си лично и за всеки
един от останалите имотна облага са осъществили състава на престъплението
измама като първите трима - възбудили, а четвъртият - умишлено улеснил да
възбудят у управителя на ищцовото дружество К.Д., заблуждение, че лицето Р.А. Г.
е земеделски производител, който ще продаде и достави на ищеца 700 тона
царевица, вследствие на което на дружеството е била причинена имотна вреда в
размер на 312 000 лева.
От представените от
ищеца доказателства съдът приема, че ответниците К., К., Е. и И. са били
привлечени към наказателна отговорност, като на същите с обвинителен акт на РП
- Търговище по ДП №182/2012г. по описа на ОД на МВР Търговище е повдигнато обвинение
по реда на чл. 210 НК за осъществяване на противоправно и наказуемо деяние –
измама, вследствие на което за ищеца по настоящото дело са настъпили вреди в
размер на 320400 лева, съответно 312000 лева. По така повдигнатото и внесено в съда
обвинение срещу ответниците е постановена присъда по НОХД № 175/2016г. на
Районен съд – Търговище, с която ответникът К.К. е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 210 НК за противоправно деяние
осъществено за периода 14.08.2012.-17.08.2012г., с което за ищеца по делото е
настъпила вреда в размер на 320400 лева, както и за деяние осъществено
14.09.2012г. – 21.09.2012г., от което за ищеца са произтекли вреди в размер на
312000 лева. С този съдебен акт е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение и ответникът И. във връзка с деяние осъществено за периода
14.09.2012г. – 21.09.2012г., с което на ищеца е нанесена вреда в размер на
312000 лева. За виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 210 НК във връзка с деяния осъществени на 14.08.2012.-17.08.2012г., с което за
ищеца по делото е настъпила вреда в размер на 320400 лева, както и на
14.09.2012г. – 21.09.2012г., от което за ищеца са произтекли вреди в размер на
312000 лева, са признати ответниците по делото К.К. и П.Е..
От доказателствата
по делото, които са ангажирани във връзка с проведеното наказателно
производство, съдът приема, че по повод обжалване на така постановената присъда
е образувано ВНОХД № 378/2018г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в
което е постановена нова присъда, като признатите за невинни подсъдими в
първоинстанционното производство са признати за виновни от въззивната
инстанция. По повод касационно обжалване на този съдебен акт е образуван
наказателно дело № 502/2019г. на ВКС, като с решение по него делото е върнато
за ново разглеждане от въззивния съд. Образувано е ново ВНОХД № 224/2019г. на
Окръжен съд – Велико Търново, по което
също е постановена нова присъда, която от своя страна също е била
предмет на касационно обжалване, за което е образувано наказателно дело №
64/2020г. на ВКС, с което делото повторно е върнато за ново разглеждане от
Окръжен съд – Велико Търново.
След връщане на
делото за повторно разглеждане е образувано ВНОХД № 291/2020г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, по което е постановена присъда, с която
ответникът К.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление измама, от което са ищеца по делото са възникнали вреди в размер
на 320400 лева и 312000 лева. Ответникът Ц.И. е признат за виновен по обвинение
за осъществено престъпление измама, от което за ищеца са настъпили вреди в
размер на 312000 лева. Ответникът К.К. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 210 НК във връзка с деяние, от което за ищеца за произтекли
вреди в размер на 320400 лева, съответно оправдан във връзка с повдигнатото му
обвинение за деяние, с което на ищеца са нанесени вреди за 312000 лева, която
сума се формира от разликата между общия размер на вредата от 622400 лева, за
която му е повдигнато обвинение и частта за която същия е признат за виновен.
Ответникът П.Е. е признат за виновен за деянията, за които му е повдигнато обвинение, като е
оправдан за това, че е извършил деянието за периода 14.09.2012г. –
21.09.2012г., за което му е повдигнато обвинение, в частта – и след
предварителен сговор с подсъдимия К.К., както и с цел да набави за същия
подсъдим имотна облага. Настоящият съдебен състав приема, че присъдата постановена
по НОХД № 175/2016г. на РС Горна Оряховица по отношение на този ответник е
единствено изменена в осъдителната част на предварителния сговор с подсъдимия К.
/в която част е единствено оправдан/, което изменение е обусловено от
оправдателната присъда на ответника К. за деянието за периода 14.09.2012г. –
21.09.2012г., от което са настъпили вреди за ищеца в размер на 312000 лева.
Във връзка с обжалване на така постановената
присъда по ВНОХД № 291/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново е образувано
наказателно дело № 337/2022г. на ВКС, с което осъдителната присъда на въззивния
съд по отношение на ответника Ц.И. е отменена и той е оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл. 210 НК във връзка с деяние осъществено за периода
14.09.2012г.-21.09.2012г., за което за ищеца на настъпили вреди в размер на
312000 лева. Присъдата по ВНОХД № 291/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново. С
оглед оправдателната присъда на И., по отношение на ответника К.К.
постановената от въззивния съд присъда е единствено изменена, като същия е
оправдан в частта на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 210 НК,
което да е извършил в съучастие с ответника И., което изменение в тази част е
обусловено от оправдателната присъда на И..
С оглед изложеното съдът с окончателния си
съдебен акт по същество на спора приема, че ответникът К.К. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление измама, от което на ищеца
за нанесени вреди в размер на 320400 лева и 312000 лева. Ответникът К.К. е
признат за виновен с влязла в сила присъда единствено за деянието осъществено
за периода 14.08.2012.-17.08.2012г , за което му е
повдигнато обвинение по чл.210 НК, от което за ищеца за произтекли вреди в
размер на 320400 лева, като е оправдан по останалата част на повдигнатото му
обвинение. Ответникът П.Е. е признат е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление измама, от което на ищеца за нанесени вреди в размер
на 320400 лева и 312000 лева. Ответникът Ц.И. е окончателно оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 210 НК.
Между страните не е спорен факта, че сумата от
209000 лева, като част от общата сума от 320400 лева е възстановена на ищеца,
която възстановена сума се формира от сумата от 60000 лева, които са намерени и
иззети при претърсване в дома на ответника Е., съответно доброволно предадената
сума от 149000 лева от К.. Не се спори също така, че на ищеца в хода на
наказателното производство са възстановени 59000 лева, като част от общата сума
от 312000 лева.
При зачитане на осн. чл. 300 ГПК постановената
присъда от наказателния съд, настоящият съдебен състав разглеждащ гражданските
последици от деянието, намира че е доказан фактическия състав на непозволеното
увреждане уреден в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, при което първият предявен иск срещу
ответниците К., К. и Е. се явява доказан, както по основание, така и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен, като същите следва в условията на
солидарност да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата от 111400
лева, която сума се явява имуществена вреда за ищеца формирана от разликата
между сумата от 320400 лева заплатена от ищеца с оглед осъществяване на
наказуемо деяние от посочените ответници, за което същите са признати за
виновни с вляза в сила присъда, и възстановената на ищеца сума в наказателното
производство. Върху присъдената главница се дължи и лихва за забава считано от
датата на увреждането – 17.08.2012г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на втория осъдителен иск с правно
осн. чл. 45 ЗЗД, съдът намира същия за доказан по отношение на ответниците К. и
Е., които следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцовото дружество
сумата от 253000 лева, която сума се явява вреда формирана от разликата между
сумата от 312000 лева заплатена от ищеца с оглед осъществяване на наказуемо
деяние от посочените ответници, за което същите са признати за виновни с вляза
в сила присъда, и възстановената на ищеца сума в наказателното производство. Върху
присъдената главница се дължи и лихва за забава считано от датата на
увреждането – 21.09.2012г. до окончателно изплащане на задължението. При
зачитане оправдателната присъда по отношение на ответниците И. и К.,
предявеният иск срещу тях следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът намира, че предявеният под формата на
евентуалност иск с правно осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД срещу ответника И. не следва да
бъде разглеждан в производството по делото, доколкото същият е предявен в
условията на евентуалност при отхвърляне на втория осъдителен иск, който иск
съдът уважи по отношение на посочените ответници.
Съдът не споделя възраженията на ответника К.
за погасяване по давност на вземането на ищеца произтичащо от непозволено
увреждане, при следните мотиви:
С Тълкувателно
решение № 5 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2005 г., се дадоха за
задължителни указания по приложение на материални закон по въпросите за
момента, от който започва да тече давността, като се посочва, че съобразно разпоредба
на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и
че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът
изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Отново в същото Тълкувателно решение се сочи, че в повечето случаи
деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на
извършване на деликта. Не е
необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред.
Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а
не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му
характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от
престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
В процесния случай деянията, от които за ищеца
са настъпили вреди са извършени през 2012г., съответно отново през 2012г. е
повдигнато обвинение срещу осъществилите вредоносното деяние лица, от който
момент следва да бъде прието, че извършителя е известен. Независимо от кой
момент бъде прието, че давността е започнала да тече, било от датата на
увреждането или откриване на дееца, то към момента на сезиране на съда с искова
молба от 27.12.2016г., не е изтекъл предвидения в закона петгодишен довнесен
срок, който да погаси вземането на ищеца.
Съдът първоначално е сезиран с искова молба от
27.12.2016г., която е уточнена с оглед дадени на ищеца указания с уточнителна
молба от 19.01.2017г., съобразно която първоначално предмет на предявените
искове са частични искови претенции, като по отношение на първия иск същият е
частично предявен за сумата от 27850 лева, като част от общото вземане в размер
на 111400 лева, съответно втория иск е в частичен размер от 25300 лева, като
част от общото вземане в размер на 253000 лева.
С Тълкувателно решение постановено на 22.04.2019г.
по тълкувателно дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявяване на
иска за парично вземане като частичен и последващото негово увеличаване по реда
на чл. 214, ал.1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната
давност по отношение на непредявената част от вземането. С предявяване на
исковата молба в съда и на осн. чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва давността за
онази част от вземането, която е предмет на предявения иск, като от посоченото
тълкувателно решение следва, че за останалата непредявената част давността
продължава да тече. Законодателят в разглежданата хипотеза на чл. 116, б.“б“ ЗЗД е обвързал прекъсването на давността с действие на страната, а в случая с
осъществяване на активно процесуално действие на страната имаща качество на
кредитор, което действие е свързано с предявяване на иск в съда. Друго
процесуално действие за настъпване на правните последици, които са предвидени
за прекъсване на давността законът не е посочил, които действия да са
необходимо присъщи за извършване било то от страната, било то от съда. От
изложеното следва, че акт на съда – разпореждане, определение или решение не е
необходим за да настъпят правните последици, които са визирани в разпоредбата
на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Доколкото единствено депозиране на искова молба в съда
е достатъчно условие за да прекъсне давността на вземането на кредитора в
частично предявената за вземането част, то по аналогия с депозиране на молба за
изменение по чл. 214 ГПК от страната с искане за изменение на предявения иск по
размер следва да се приеме, че настъпват правните последици по прекъсване на
давността и за останалата част на вземането. Съдът намира, че и в тази хипотеза
аналогично на хипотезата на депозиране на искова молба, изричен акт на съда не
е необходим за да бъде прието, че е изпълнен фактическия състав на разпоредбата
на чл. 116, б.“б“ ЗЗД. Възможно и законът да не предвижда изричен акт, който
съдът дължи при сезиране с такова искане, съответно от друга страна да е налице
процесуална пречка за своевременно постановяване на такъв съдебен акт в
хипотеза на нередовност на молбата, с която е сезиран или в случай на спряно
съдебно производство по правилата на чл. 229 ГПК.
При привеждане на гореизложеното към настоящия
казус следва да бъде посочено, че след първоначалното си сезиране с частични
искове с искова молба от 27.12.2016г., която е уточнена с уточнителна молба от
19.01.2017г., ищецът е сезирал съда с искане по реда на чл. 214 ГПК за
изменение на предявените искове по размер, като вместо в първоначалния частичен
размер да бъдат изменени в окончателния претендиран такъв. Това си искане
ищецът е обективирал в молба от 09.08.2017г., която е приета по делото.
Към момента на депозиране на тази молба за изменение на исковете по размер,
производството по делото е спряно с определение №195/23.01.2017г. до
приключване на образуваното НОХД № 175/2016г. на РС – Горна Оряховица. Данни за
приключване на преюдициалното наказателно производство са получени от
наказателния съд през 2023г., поради което и с определение №
260178/27.09.2023г. производството по делото е възобновено. След отстраняване
на нередовността на молбата по чл. 214 ГПК, съобразно дадени с разпореждане №
260077/31.01.2024г. указания, с определение № 260036/26.02.2024г. постановено
по делото е уважено искането, като е допуснато изменение на предявените искове
по размер, като същите вместо в първоначално предявения частичен размер следва
да се считат предявени в окончателен такъв. Дори и да бъде прието, че давността
за цялото вземане е започнала да тече от момента на извършване на деликта, /а
не от по-късния момент свързан с повдигане на обвинение срещу ответниците, от
който да бъде прието, че дееца е открит/, който момент по първия иск е свързан
с датата на настъпване на вредата предвид заплащане на процесната сума –
17.08.2012г., а за втория иск – 21.09.2012г., то към момента на сезиране на
съда с исковата молба за предявената част от вземането по двата иска, съответно
към момента на депозиране на молбата по чл. 214 ГПК от ищеца - 09.08.2017г. за
останалата непредявена част от вземането, не е изтекъл предвидения в закона
петгодишен давностен срок. Постановеното по делото определение №260036 от
26.02.2024г., с което е допуснато изменение по чл. 214 ГПК не е относимо към
момента, в който давността за вземането на ищеца произтичаща на деликтно
основание се счита за прекъсната. Относимо и правно достатъчно се явява онова
активно процесуално действие на ищеца по депозиране на 09.08.2017г. на молба за
изменение на предявените искове по размер. От този момент и за останалата
непредявена до този момент част от вземането давността се счита за прекъсната,
съответно и за тази част давност не тече по време висящност на съдебния процес.
По отношение на разноските:
Първият предявен иск на ищеца е изцяло уважен
по отношение на ответниците К., К. и Е.. Вторият осъдителен иск е уважен по
отношение на ответниците К. и Е., като е отхвърлен по отношение на К. и И.. Ищецът
релевира искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски, други разходи и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 27010 лева.
Ответникът К. направи своевременно възражение за прекомерност, което следва да
бъде съобразено от съда при присъждане на разноски за страната.
На първо време съдът намира, че следва да даде
отговор на въпроса в какъв размер възлизат разноските на ищеца по първия иск и
в какъв по втория, доколкото втория е уважен само за част от ответниците срещу
които е предявен. Държавната такса по първия иск възлиза на 4456 лева от
претендираните 12450 лева с списък по чл. 80 ГПК. По отношение на съдебно
–деловодните разноски по заплащане на депозит за вещо лице, съдът приема, че
същите се относими поравно и към двата иска, при което по първия следва да
бъдат отнесени 200 лева. Доколкото не е посочено друго в договора за правна
защита и съдействие от 21.12.2016г., уговореното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство от 13680 лева следва да бъде прието, като
уговорено и заплатено и по двата иска поравно, като към първия следва да бъде
отнесена сумата от 6840 лева.
Сумата
от 480 лева /транспорт и настаняване на
процесуалния представител/ няма характер на сторени съдебно – деловодни
разноски по делото, поради което и същата не следва да бъде отнасяне към никой
от разгледаните искове.
По отношение възражението на ответника К. за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство по първия иск,
което съдът прие, че възлиза на 6840 лева:
На осн. чл. 633 ГПК решението на СЕС по дело C-438/22 е
задължително за съда, както от прието в него, така и в приетото с определение №
50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о. на ВКС, следва, че размерите
на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09.04.2004г.могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и
дължими разноски за процесуално представителство, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящото делото е
образувано по искова молба депозирана през 2016г. и приключило пред настоящия
съдебен състав през 2024г., като продължителността му е обусловена от
преюдициалното наказателно производство. След възобновяване на делото по същото
се проведоха две съдебни заседания в относително кратък промеждутък от време, в
рамките на които се събраха допуснатите доказателства – писмени доказателства и
съдебно – счетоводна експертиза. Делото не се отличава с висока фактическа и
правна сложност на спора, при което възнаграждението за процесуално
представителство при отчитане на ориентировъчния характер на възнагражденията
посочени в Наредба №1/09.04.2004г., следва да бъде определено в минимума
посочен в същата, като се отчете цената на иска. Цената на първия иск възлиза
на 111400 лева, при което минималния размер на дължимото възнаграждение възлиза
на 9106 лева, при което съдът намира, че възражението за прекомерност е
неоснователно.
По изложените
съображения ответниците К., К. и Е., по отношение на които е уважен първия иск дължат на ищеца по
разноски в размер на 11496 лева, от които 6840 лева възнаграждение за
процесуално представителство и 4656 лева съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК. По втория иск ответниците К. и Е. дължат разноски в размер на
15034 лева, от които 6840 лева възнаграждение за процесуално представителство и
8194 лева съдебно деловодни разноски, от които 7994 лева претендирана държавна
такса и 200 лева депозит по назначена експертиза, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Предявеният иск
срещу ответникът И. е изцяло отхвърлен. Ответникът в съдебното производство се
представлява от адвокат К.С.В. от Адвокатско дружество „Пантев и В.“, Булстат
********* със седалище гр. Търговище, ул. Георги Бенковски №1, вх.Б, ет.2, офис
№3, която е осъществила процесуално представителство по делото в полза на
ответника И. в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА – на друг юрист.
Аналогични следва да
бъдат основанията, което съдът следва да приложи при определяне размер на
възнаграждението за процесуално представителство, които се посочиха във връзка
с релевираното възражение за прекомерност. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, производството по делото приключи в две съдебни заседания, при
което и при използване на ориентировъчните минимални стойности посочени в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да бъде определено и дължимото възнаграждение за процесуалния
представител по реда на чл. 38 ЗА. В хипотезата на предоставена безплатна
правна помощ и съдействие на ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на
адвоката за действително положените усилия и съдът го определя съобразно
действащата към момента на постановяване на съдебния акт за разноските актуална
материалноправна уредба, в който смисъл Определение №576/31.10.2023г.,
постановено по гр. дело № 441/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна. Предявеният
иск, който е отхвърлен срещу ответника И. е с цена на иска 253000 лева, при
което минималното възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 14770
лева, за която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
предоставялия процесуална защита в производството процесуален представител, на
осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Б.Е., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „АГРИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******,
представлявано от управителите К.К. и К.Д. сумата
от 111400 /сто и единадесет хиляди и
четиристотин лева/ лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от ответниците
спрямо ищеца престъпление „измама“, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на увреждането - 17.08.2012г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят солидарно на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *******,
представлявано от управителите К.К. и К.Д. сумата
от 253000 /двеста петдесет и три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, изразяващо се в извършено от ответниците спрямо ищеца
престъпление „измама“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането -
21.09.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за солидарно осъждане да
заплатят посочената сума по отношение на ответниците К.С.К., ЕГН ********** с
адрес: *** и Ц.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, К.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Б.Е., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплатят на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******,
представлявано от управителите К.К. и К.Д. сумата
от 11496 /единадесет хиляди
четиристотин деветдесет и шест/ лева представляваща разноски сторени от ищеца по
уважения срещу тях иск, от които 6840 лева възнаграждение за процесуално
представителство и 4656 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Б.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. *******, представлявано от управителите К.К. и К.Д.
сумата от 15034 /петнадесет хиляди и
тридесет и четири лева/ лева представляваща разноски
сторени от ищеца по уважения срещу тях иск, от които 6840 лева възнаграждение
за процесуално представителство и 8194 лева съдебно деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АГРИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *******, представлявано от управителите К.К. и К.Д.
да
заплати на адвокат К.С.В. от Адвокатско дружество „Пантев и В.“,
Булстат ********* със седалище гр. Търговище, ул. Георги Бенковски №1, вх.Б,
ет.2, офис №3 сумата от 14770 /четиринадесет хиляди седемстотин и
седемдесет/ лева определено от съда възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в производството по гр. дело № 2486/2016г. по описа на
Варненски окръжен съд в полза на ответника
Ц.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
окръжен СЪДИЯ :