ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45913
гр. С., 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110137852 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. А. срещу И. М.
А., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за ползването на собствената му идеална част от недвижим имот.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на съпружески начала повече от 10
години в съсобствения им имот, представляващ апартамент № *, с идентификатор
*****.***.***.*.*, област С. (столица), община С., гр. С., район О., ул. "Я.С" № **, вх.
*, ет. *, със застроена площ по документ 72.95 кв. м., състоящо се от: две стаи,
вестибюл, кухня, баня с тоалетна, гардеробно и черно антрета, заедно с избено
помещение № * с площ 7,30 кв. м., заедно с таванско помещение № 1 с площ 10,30 кв.
м., заедно с 3.281/100 идеални части от общите части на сградата. Придобили го през
2012 г. с Нотариален акт № ***, том **, per. № *****, дело № 1032 от 2012 г., вписан в
Службата по вписвания – гр. С., с вх. per. № ***** от 26.10.2012 г., под акт № ***, том
СХ, дело № 22929. Твърди още, че те били родители на две малолетни момичета –
А.С. А.а и Л.С. А.а. Поддържа се, че ответницата, заедно с двете деца, продължила да
живее в процесния имот след раздялата им с ищеца. С решение от 23.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 32131/2023 г., упражняването на родителските права било
предоставено на майката (ответникът), а бащата (ищецът) изплащал по 450 лв.
издръжка за всяко от двете деца. Ищецът твърди, че повече от две години бил лишен
от право да ползва собствения си имот и към настоящия момент продължавал да
изплаща банковия ипотечен кредит, с който имотът бил закупен. Във връзка с това,
през 2024 г. чрез ЧСИ С.Я. отправил покана до ответника на основание чл. 31, ал. 2 ЗС
да му плаща обезщетение за ползването на собствената му идеална част от
1
гореописания имот в размер на 900 лева. Подчертава, че тази сума не се отнасяла до
жилищната площ, ползвана от ненавършлите им пълнолетие деца, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК. Твърди, че чрез ЧСИ М.Б. получил отговор на
поканата, в който ответницата заявявала, че не считала, че дължала тези пари. Ищецът
моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за минало време за
ползването на собствената му идеална част от недвижимия имот в общ размер от 9000
лева, считано от датата на получаване от ответника на поканата чрез ЧСИ С.Я. –
05.03.2024 г., до предявяването на настоящата искова молба, ведно с мораторната
лихва за забава, възлизащи на сумата от общо 704,80 лева, начислена за периода от
01.04.2024 г. 31.05.2025 г. Претендира разноските по делото.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
така предявения иск като неоснователен. Потвърждава, че страните съвместно
придобили процесния недвижим имот, но оспорва изцяло твърдението на ищеца, че
последният бил лишен от право да ползва съсобствения им имот. Ответникът твърди,
че по никакъв начин не възпрепятствал ползването на имота от ищеца, като през целия
период на фактическата им раздяла той имал достъп до имота и упражнявал правото
си на ползване. Ответникът твърди, че ищецът притежавал ключ от апартамента, който
никога не бил предавал. Твърди още, че в отговора на молбата, получена чрез ЧСИ
Якимов, ответникът заявил, че не пречи на ползването на имота и че предложил
доброволно да прекратят съсобствеността върху имота. Ответникът моли, в случай че
съдът реши, че дължи обезщетение за лишаване от право на ползване, да вземе
предвид възражението му за прекомерност на същото. Ответникът отбелязва, че
ищецът доброволно напуснал апартамента през м. юли 2023 г., но многократно
осъществял достъп до имота, до избеното му помещение, внасял и изнасял вещи.
Ответникът, въпреки че ищецът притежавал ключ от имота, отправя покана до него да
му предостави отново ключ, с цел гарантиран и безпрепятствен достъп. В условията на
евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск за заплащане на обезщетение,
ответникът прави възражение за прихващане до размера на погасяване на присъденото
обезщетение с вземането по договора за ипотечен кредит, тъй като ищецът (като
солидарен длъжник по кредита) и ответникът (като кредитополучател) били
съдлъжници по договора. От момента на отпускането на кредита през 2012 г. до 2019 г.
погасяването на вноските било осъществявано почти изцяло от ответника. Последният
твърди, че заплатила сума в размер на 68917.83 лева, а до момента на делото ищецът
възстановил сумата само от 1950 лв., от които през 2015 г. – 1500 лв., а през 2018 г. –
250 лв. Ответникът твърди, че задължението на ищеца към ответника възлизало на
32508.92 лева, т. е. ½ от заплатеното от ответника, от които били приспаднати
платените от него 1950 лв. Моли искът да бъде отхвърлен, а в случай че бъде приет за
основателен – да бъде уважено възражението за прихващане. Претендира разноските
по делото.
2
Направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане не следва
да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство, доколкото
разглеждането му ще затрудни процеса на доказване поради разширяването предмета
на спора, като за ответника не са налице пречки да претендира така заявеното вземане
в самостоятелен процес.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи, следва да бъде уважено. Искането
на ответника за разпит на свидетели при режим на довеждане е основателно, но до
разпит следва да бъде допуснат един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза е
неоснователно, доколкото съдът не приема за съвместно разглеждане направеното
възражение за прихващане.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане направено от ответника с отговора на
исковата молба възражение за прихващане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 9000,00 лева за лишаване от ползването на
съсобствения на страните недвижим имот – апартамент №*, с идентификатор
*****.***.***.*.*, находящ се в гр. С., район О., ул. "Я.С" №**, вх. *, ет. *, в периода
от 05.03.2024 г. до 25.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 704,80 лева, начислена върху главницата за периода от 01.04.2024 г.
31.05.2025 г.
Не е спорно между страните по делото и не се нуждае от доказване
3
обстоятелството, че процесният недвижим имот – апартамент № *, с идентификатор
*****.***.***.*.*, находящ се в гр. С., район О., ул. "Я.С" № **, вх. *, ет. *, е
съсобствен между страните по делото при квоти за всеки от по 1/2 идеална част, както
и че двамата имат две малолетни деца, които живеят в процесния имот заедно с
ответника като лице, на което са предоставени по съдебен ред родителските права.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
По иска по чл. 31, ал. 2 ЗС:
съществуването между него и ответника на съсобственост върху процесния имот
през исковия период при посочените квоти;
отправянето до ответника на писмена покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на имота и датата на получаване на поканата;
обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал имота;
размера на претендираното обезщетение,
всички факти и обстоятелства, на които основава своите твърдения.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
наличие на изискуемо вземане;
датата, на която ответникът е изпаднал в забава;
всички факти и обстоятелства, на които основава своите твърдения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
По иска по чл. 31, ал. 2 ЗС:
обстоятелството, че е предоставил възможност на ищеца да ползва имота;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и към отговора на исковата молба документи.
4
ДОПУСКА изготвянето по делото на съдебно-оценителна експертиза , която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. И.ов Т., който да бъде уведомен за възложените
му задачи след представяне на доказателства за заплащане на определения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400,00 лева, който да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане в първото по делото открито
съдебно заседание един свидетел на ответника на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г.
от 10:30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5