Р
Е Ш Е Н И Е
Номер .... 01.12.2020г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски
състав,
на втори
ноември две хиляди
и двадесета година,
в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
САХАТЧИЕВА
т.д. №270 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.52 ОТ ЗЗД
,ЧЛ.86 ОТ ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Л.А.М., ЕГН**********,чрез
пълномощника адв.С.Н. от Пл.АК, с посочен съдебен адрес *** против ЗК „***“АД,
гр.София, ЕИК***, като е предявен иск
с пр.основание чл.432 от КЗ
вр.чл.45 и сл. от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,чл.86 ЗЗД, с цена на иска 100 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП на 06.07.2018г.,ведно със
законната лихва,считано от 22.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 06.07.2018г. в гр.Плевен,ул.“***“до №22,при управление на л.а.м.“***“модел ***,с рег.№***,водачът Г.Л.Г. от гр.Плевен,е нарушил правила за движение по пътищата –чл.5,чл.20,ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил на Л.А.М. телесни увреждания,а именно:1.счупване на лява раменна кост в долния й край,довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка,2.счупване на четири ходилни костици под главичките им на ходилото на долен ляв крайник,довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник,3.счупване на костите на скулите и горната челюст-закрито,4.разкъсно-контузна рана на дясното носно крило,връх и септум на носа в цяла дебелина,5.разкъсно-контузни рани по гърба и челото,6.изкълчване на челюстите,7.лицева асиметрия,оток и изтръпване на зъбите.
Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Г.Л.Г.,извършил престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“ вр.ал.1,б.“б“ вр.чл.342 от НК.Налице е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените телесни увреждания на ищцата.
Образувано е ДП №1242/2018г.
по описа на РП-Плевен,като впоследствие делото е предоставено за разглеждане от
Пл.РС по внесен обвинителен акт срещу водача Георги Георгиев. Образувано е НОХД№2692/2018г.
по описа на Пл.РС,приключило с влязла в сила присъда от 13.12.2018г.,като е
наложено наказание на подсъдимия за извършено престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“
вр.ал.1,б.“б“вр.чл.342 ,ал.1от НК.
Същевременно за л.а.м. “***“модел ***,с рег.№***,,
след извършена справка е ,установено,че има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество - полица №22118000***190 ,с
начална дата на покритие 19.01.2018г. до 19.01.2019г.,поради което ответното
дружество е активно легитимирано да отговаря по предявените искове.
Ищцата твърди,че е спазена процедурата по чл.380 от КЗ,като е депозирана
писмена застрахователна претенция от 21.05.2019г.,като е образувана щета №***
при ответното дружество. Към настоящия момент няма отговор на застрахователната
претенция от застрахователното дружество,който ищецът приравнява на отказ
съгласно закона от изплащане на обезщетение.
Ищцата посочва,че не престава да страда от последиците на претърпените
телесни увреждания,като болките и страданията са и в резултат на преживян
стрес,довел и до посттравматичен такъв, изразяващ се в безсъние,често
главоболие,тревожност и депресия.
Налице е правен интерес от страна на ищеца
да предяви настоящия осъдителен иск
с правно основание чл.432 ,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД против ЗК „***“АД, гр.София, ЕИК***,за заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв., за
причинените й неимуществени вреди /болки и страдания/ ,настъпили вследствие на
ПТП от 06.07.2018г. ,ведно със законната лихва,считано от 22.08.2019г. /съгл.
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/, до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се
представят писмени доказателства,правят се доказателствени искания за назначаване на съдебна автотехническа
експертиза/САТЕ/,съдебно-медицинска/СМЕ/ и съдебно –психиатрична експертизи/СПЕ/,
с поставени в исковата молба задачи.
Прави
се доказателствено искане за допускане на гласни доказателства-двама свидетели
за установяване на обстоятелства относно обема на претърпените болки и
страдания от ищцата като неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен
отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Такъв е постъпил в законовия срок от ответното дружество,чрез
юрк.Ч..
С писмения отговор се оспорва изцяло предявения иск по основание
и размер.Ответникът оспорва твърдението,че процесното ПТП е настъпило
единствено поради виновното поведение на водача на лекия автомобил, оспорва и
механизма на настъпване на произшествието,описан в исковата молба.Твърди,че за вредоносния резултат е допринесла и
пострадалата с поведението си,тъй като не е използвала обезопасителен колан
като пътник в МПС към момента на
настъпване на ПТП.
Оспорват
се изцяло твърденията за настъпилите неимуществени вреди,техния
интензитет,период на продължителност и срок за пълно възстановяване на
пострадалата. Ответното дружество
оспорва иска и по размер като прекомерно завишен и в нарушение на принципа за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Възразява по претенцията за присъждане на
законна лихва,която счита за неоснователна.
Постъпила е Допълнителна ИМ,с която се заявява,че
се поддържат
всички твърдения и доказателствени искания с исковата молба. Оспорват се всички възражения
и твърдения на ответника относно вината за настъпване на процесното ПТП с оглед
разпоредбата на чл.300 от ГПК,относно съпричиняване от страна на ищцата за настъпване
на вредоносния резултат,като и твърденията
за характера на претърпените вреди и тяхното справедливо обезщетяване.
Постъпил
е Допълнителен писмен отговор от ответника,с който се поддържат всички
оспорвания и възражения по предявения иск.
С определение на съда по реда на чл.374 от ГПК е допуснат до разглеждане по същество предявеният осъдителен иск от Л.А.М., ЕГН********** против ЗК „***“АД,
гр.София, ЕИК***, с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл.
от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,чл.86 ЗЗД, с цена на иска 100 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди,в
резултат на настъпило ПТП на 06.07.2018г.,ведно със законната лихва,считано от
22.08.2019г. до окончателното изплащане
на сумата,приети са представените писмени доказателства,а ответното дружество на
осн.чл.190,ал.1 от ГПК е задължено да
представи в срок до първото по делото съдебно заседание заверено копие от полица №***.
Съдът
е допуснал и назначил СМЕ ,с поставени
задачи в ИМ от страна на ищеца и от ответника с писмения отговор, САТЕ с поставена задача в ИМ и от ответника
в писмения отговор и допълнителна САТЕ,както
и съдебно –психиатрична експертиза с
поставена в исковата молба задача. Допуснати са и гласни доказателства.
В хода на съдебното дирене не е приложено изисканото НОХД №2692/2018г. по описа на Пл.РС,тъй
като същото е приложено по т.д.№212/2019г. по описа на Пл.ОС.
Окръжният съд като прецени
доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните,че на 06.07.2018г. в гр.Плевен, ул.“***“до №22,при управление на л.а.м.“***“модел ***,с рег.№***,водачът Г.Л.Г. от гр.Плевен,нарушавайки правила за движение по пътищата –чл.5,чл.20,ал.1 от ЗДв.П ,причинил ПТП,вследствие на което ищцата Л.А.М. –пътник на предна дясна седалка в автомобила,е претърпяла телесни увреждания.
Не се спори,че с
влязла в сила присъда от 13.12.2018г. по НОХД№2692/2018г. по описа на Пл.РС ,водачът на лекия автомобил Г.Л.Г. е признат
за виновен да е извършил престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“
вр.ал.1,б.“б“вр.чл.342 ,ал.1от НК,като му е наложено съответно наказание.Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който
разглежда гражданските последици от деянието,а именно дали е извършено
деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца.
В първото по делото
съдебно заседание е признато за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП–06.07.2018г.,
е било налице застрахователно правоотношение по сключена задължителна
Застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № *** за процесния автомобил марка „***“, модел „***“
с рег. номер ***.
С исковата молба като писмено доказателство е представена писмена застрахователна претенция от ищцата от 21.05.2019г. до ответното дружество и образувана щета под №***,като е спазено рекламационното производство по реда на чл.380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Предвид изложеното съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,е допустим, налице е активна легитимация у ищцата в качеството й на пострадала от
процесното ПТП за предявяване на пряк иск срещу застрахователя, както и
основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Спорни по делото са въпросите дължи ли се претендираното обезщетение от страна на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 06.07.2018г. ПТП,ведно със законната лихва ,считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, в какъв размер ,налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД от пострадалата.
Съдът
намира предявения иск за доказан по основание и частично по размер.
От заключението на в.л.доц. д-р Д.Д. по назначената СМЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно,се установява,че в резултат на ПТП от 06.07.2018г. ищцата Л.А.М. е получила следните травматични увреждания:
1. Разкъсно-контузна рана на челото ,
2.Дълбока разкъсно-контузна рана на носа,засягаща меките тъкани в цялата им дълбочина и носната преграда,
3.Излив на кръв в кухината на левия горночелюстен синус и счупване на долния ръб на лявата орбита,
4.Изкълчване на челюсти,
5.Счупване на лакътната кост на лявата ръка,
6.Счупване на трета и четвърта костици на стъпалото на левия крак,
Травматичните увреждания с номера от 1 до 4 представляват „разстройство на здравето временно и неопасно за живота“. Счупването на лакътната кост на лявата ръка представлява „трайно затруднение на движенията на лявата ръка“,а счупването на трета и четвърта костици на стъпалото на левия крак-„трайно затруднение на движенията на ляв крак“.В резултат на причинените увреждания ищцата е търпяла болки и страдания,които вещото лице условно разделя на силни-първите 5-6 денонощия след травмата,средни-следващите 4-5 седмици и слаби-за още един и половина до два месеца.Няма данни за усложнения и удължаване на оздравителния процес,както и някакви късни последици за здравето.Счупванията на лявата ръка и левия крак са лекувани с налагане на гипсова имобилизация за срок от 35 дни.
Налице е причинно-следствена връзка между телесните увреждания и механизма на ПТП-удари на главата и крайниците в части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката на движение на автомобила.
По отношение на въпроса дали пострадалата е била с предпазен колан по време на настъпване на процесното ПТП,вещото лице доц.д-р Д. посочва,че в представените медицински документи не са описани външни слади от травматични увреждания по кожата,каквито е възможно да се получат при поставен предпазен колан като „коси ивицести охлузвания и кръвонасядания с ширина 4 см.“От медицинска гледна точка това обаче не изключва с категоричност възможността пострадалата да е била с колан поради следните причини:подобни „отпечатъци“ от автомобилни колани се получават много рядко,а също така и тези охлузвания и кръвонасядания обикновено несе описват в клиничната медицинска практика,тъй като не се нуждаят от някакво специално лечение.Поради горното вещото лице не може с категоричност да отговори на въпроса дали ищцата е била или не с поставен предпазен колан.
По делото е назначена и
съдебно-психиатрична експертиза,като е изготвено заключение от вещото лице д-р И.В.,което се възприема от съда.От
заключението се установява,че в резултат на претърпените травматични
увреждания при процесното ПТП,ищцата е развила „Посттравматично стресово
разстройство“.То е каузално свързано с преживяното психотравмиращо събитие-ПТП
на 06.07.2018г. и последиците за здравето й,което надхвърля по силата си
обикновените човешки преживявания и води до нарушение в социалната
комуникация,емоционален срив,понижена себеоценка с нарушаване в стереотипите
и активността.Ищцата по време на
инцидента е била на 18 години,като на тази възраст много болезнено се
преживяват дефекти във външния вид и телесните функции,поради преживяване за
загуба.Понастоящем ищцата отчита известно подобрение на психичното си
състояние,но всяко поставяне в ситуация,напомняща за психотравмата води до
оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане.На този етап не може да
се прогнозира дали при Л.М. ще настъпи пълно възстановяване,тъй като й
предстоят операции по реконструкция на носа.Вещото лице психиатър посочва,че
„Посттравматично стресово разстройство“ възниква като закъснял и протрахиран
отговор на личността към прекомерната заплаха,каквато е претърпяното ПТП и
възникналите последици от него за здравето и социалното функциониране на
ищцата.
За установяване характера и механизма на настъпване
на процесното ПТП,както и досежно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и пострадала ,са назначени
първоначална и и допълнителна САТЕ на
осн.чл.201,пр.първо от ГПК.От заключението на вещото лице инж.В. П. се установява,че при движение на процесния
автомобил е настъпило рязко изменение на оборотите на двигателя,предаден към
трансмисията,като в резултат на това изменение е настъпило намаляване на
коефициента на сцепление на ходовите колела с пътното платно.Автомобилът е
нарушил напречната си устойчивост,отклонил се е надясно и през бордюра с
десните колела е преминал на десния тротоар.При висока скорост л.автомобил е
станал неуправляем,а и водачът при тази висока скорост не е мила възможност да
го контролира в границите на пътното
платно.Предната част на автомобила е достигнала до крайпътно дърво,намиращо се
на тротоара и с висока скорост е настъпил челен удар в крайпътното дърво.След
удара е деформирана силно предната челна част на купето и преместване на
двигателя към купето.Излизането на автомобила извън пътното платно не се дължи
на техническа неизправност на превозното средство,а на неправилни технически
действия на водача при движение на автомобила с висока скорост.Вещото лице е
посочило,че при такъв удар правилно поставен обезопасителен колан не позволява
при изменение рязко на скоростта,тялото да се премества по посока на удара.
Във
връзка с доказване по категоричен начин на обстоятелството дали пострадалата е
била с обезопасителен колан при настъпване
на процесното ПТП и на основание чл. 201, предл. 1-во от ГПК, е назначена
допълнителна САТЕ ,със задача, поставена от ищеца в открито съдебно заседание след изслушване на в.лице
инж.В.П., а именно: 1. Какви сили действат на тялото в купето на процесния автомобил,
съобразно скоростта на движение на същия автомобил; 2. Към момента на удара
край пътното дърво, с каква числена стойност са тези сили съобразно тяхното
действие върху тялото на пострадалата; 3. В какво направление ще се промени и
отклони посоката на движение на тялото на пострадалата в купето на автомобила,
при поставен предпазен колан и в кои части от интериора на купето ще контактува.
Изготвено е заключение от вещото лице инж.
В.Т.И..От допълнителното заключение се установява,че при удара на л.а.м.“***“модел ***,с рег.№***,върху тялото
на пострадалата,седяща на предна дясна седалка,е действала инерционна
сила,насочена напред и надясно спрямо първоначалната посока на движение на МПС,която
се стремиш да измести тялото на пострадалата на предна дясна седалка напред и
надясно спрямо мястото,на което е седнала.Процесният лек автомобил е снабден
фабрично с триточкови колани за седящите места.Схемата за поставяне определя
три точково захващане на колана,като две зони от него фиксират тялото към
предна дясна седалка на автомобила,а диагоналната част от кола минава през
среда рамо и гръден кош.Тази зона на колана не позволява при инерционно
натоварване изместването на горната част
на тялото напред. Долната зона на колана е под масовия център на тялото,в
областта на хълбоците и осигурява изместване на тазовата част на тялото напред
и нагоре при процеса на удара.Коланът не фиксира главата и крайниците.Отстоянието
на различните части на тялото на пострадалата до различните части на купето на
МПС ,е различно. Предвид действието на кориолисовите сили при ротация на МПС и
отклонение на пострадалата и надясно
спрямо посоката на МПС,страничната дясна част от тялото на пострадалата е
най-близо до вътрешната стена и обзорно стъкло на предна дясна врата.При
определените инерционни сили,при наличие на поставен предпазен колан от
пострадалата,движението на торса на пострадалата ще се ограничи напред,на не и
настрани/надясно/ спрямо посоката на движение на МПС,като долните,горните
крайници и главата ще се преместят надясно и напред спрямо посоката на МПС.
При
разпита на вещото лице инж.В.И. в съдебно заседание от 02.11.2020г.,същото
посочва,че характерът на
травмите е такъв, че могат да бъдат получени и с колан. Инерционната сила при
удара в крайпътното дърво е изключително голяма и при отсъствие на колан
горната част на тялото ще е контактува с челното стъкло, а такъв няма, т.е.
движението на тялото при поставен обезопасителен колан е в състояние да се
движи в страни, надясно спрямо посоката на движение на автомобила, те.е към
вътрешна стена на предна дясна врата и обзорното стъкло на вратата, с посока
към предна дясна колона, т.е. има контактност на странична част на тялото в
областта на торса, десен крайник, глава, към тази посока от интериора на
процесния автомобил. Обезопасителният колан въздейства върху торса на тялото на
пострадалия, но не и на крайниците-горни, долни, които се отклоняват по посока
обратно на ударния импулс и обратно на инерционното ускорение, т.е. тези крайници
придобиват посоката на действащите на инерционните сили и те не се ограничават
от поставен или не обезопасителен колан.
В
хода на съдебното дирене е разпитан като свидетел посоченият от ответното
дружество Д.А.Д..От показанията на същия се установява,че живее в жилищна
кооперация, близо до мястото на ПТП. В просъница ,около полунощ -12ч. и малко
след това, чул удар и поглеждайки през
щорите на прозореца видял как една кола
се е забила в дървото и пуши. Слязъл
долу и отишъл към колата да видя
какво става Колата е била марка ***,
ударена челно в дървото. Свидетелят Д. е видял първо момиче-пострадалата ищца, която
е излязла от дясната врата, а колата е била с две врати. Шофьорът е бил на
седалката, а другото момиче от дясно/ищцата/ е било до вратата на
автомобила, клекнало плачи и крещи. Свидетелят
хванал ищцата и я преместил на
определено място до училището наблизо на 5-10 метра.
След това
е дошла полиция –две патрулки.Свидетелят не може да посочи дали пострадалата
ищца е била с колан ,тъй като когато е пристигнал на
местопроизшествието,ищцата вече е била
излязла от колата.Също така свидетелят е помогнал на другите две момичета в
колата,като ги е извадил,а едното от тях е било в по-лошо състояние. Шофьорът на
лекия автомобил не е бил адекватен, спял е на седалката и е бил вързан с колан,
имало е вероятност да се запали колата.
Предвид изложеното съдът намира,че не е доказано по несъмнен начин
обстоятелството за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата-ищца за
настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП,а именно същата да е била
без поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП.
За
установяване на претърпените болки и
страдания от страна на ищцата и техния интензитет, по делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката Е.Ц., приятелка и съученичка на ищцата, се установява ,че същата е преживяла много тежко
катастрофата и получените увреждания
вследствие на нея. Свидетелката е видяла пострадалата на следващия ден,когато Л. й разказала, че лошото е било, че всички са били в безсъзнание освен
нея.Седяла е на предната седалка с колан и добре, че е бил коланът,защото само тя е останала в съзнание и е видяла
абсолютно всичко ,като в първия момент си е помислила, че останалите са загинали на място. Момче на име Георги е
карал колата. Били са в една компания. Свидетелката посочва,че цялата лява
страна на ищцата е пострадала, счупен лакът, счупени костици на лявото ходило,
спукана скула, като Л. не е виждала известно време с лявото око, лявата страна
на зъбите от горната страна. Все още има моменти, в които изтръпват и при смяна
на времето всичко я боли. Пострадалата е била в болница- отделение по УНГ във
Втора база на МУ-Плевен, а след това и за няколко дни в болница „***“-София. След инцидента ищцата
се е затворила в себе си, не е излизала известно време, тъй като не се е чувствала добре. Сигурно месец е била обезобразена,
носът ѝ е бил почти отрязан.
Понастоящем иска да си направи операция, защото има проблеми с дишането.
Отбягва и не желае да се качва в кола. Когато се е случило процесното
ПТП,ищцата тъкмо е завършила 12
клас. Кандидатствала е през месец
септември след това в университет в гр. София, а сега е студентка.
Сходни са и показанията на свидетелката А. Ч.,
също приятелка на ищцата.Свидетелката потвърждава обстоятелството, че
най-големият шок за Л. е бил, че е вижда останалите как изглеждат и в какво състояние са.Вследствие на настъпилото
ПТП лицето на ищцата е било обезобразено
,особено носът ѝ.Все още има проблем с носа, трудно диша. Лявата ѝ
страна, скулата все още я боли и е изтръпнала челюстта отляво. Всички
наранявания са били отляво, на левия крак също е имала гипс. Първо се е възстановило
лицето, а с гипс е била до края на
лятото.
Свидетелката Ч. посочва,че са излизали
предимно вечер излизахме из квартала, понеже живеят в един квартал,тъй като
ищцата не е искала да я виждат много хора заради вида ѝ. След катастрофата е променена и все още не иска да
излиза много както преди. Предпочита да си прекарва повече време в къщи.Също
така свидетелката твърди,че ищцата й е споделила,че е останала жива заради колана.
Същата година ищцата е станала
студентка,като е била приета още преди инцидента. Майка ѝ е искала да ѝ купи кола ,но после всичко се е объркало след
катастрофата.Ищцата е много емоционална
и тежко приема случилото се с нея в резултата на процесното ПТП..
При така събраните писмени и гласни доказателства,както и заключения по назначените съдебни експертизи ,в резултат на съвкупната им преценка,съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.432 ,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,чл.86 ЗЗД ,за заплащане на обезщетение от страна на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травми,а именно : разкъсно-контузна рана на челото ,дълбока разкъсно-контузна рана на носа,засягаща меките тъкани в цялата им дълбочина и носната преграда, излив на кръв в кухината на левия горночелюстен синус и счупване на долния ръб на лявата орбита,изкълчване на челюсти, счупване на лакътната кост на лявата ръка,както и счупване на трета и четвърта костици на стъпалото на левия крак, а също така и развито „Посттравматично стресово разстройство“в резултат на гореописаните телесни увреждания.
Счупването на лакътната кост на лявата ръка представлява „трайно затруднение на движенията на лявата ръка“,а счупването на трета и четвърта костици на стъпалото на левия крак-„трайно затруднение на движенията на ляв крак“.,а останалите травматични увреждания представляват „разстройство на здравето временно и неопасно за живота“ на ищцата. Както се посочи по-горе в настоящите мотиви,съгласно заключението на в.лице по назначената СМЕ,в резултат на причинените увреждания ищцата е търпяла болки и страдания,условно разделени на силни-първите 5-6 денонощия след травмата,средни-следващите 4-5 седмици и слаби-за още един и половина до два месеца,като няма данни за усложнения и удължаване на оздравителния процеса също така други късни последици за здравето на ищцата.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.
Доказано е и виновното поведение на водача на лекия автомобил м.“***“модел ***,с рег.№*** - Г.Л.Г. от гр.Плевен,за настъпване на процесното ПТП.
Предвид
изложеното и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, следва да бъде
присъдено обезщетение в размер общо на 60 000,00 лв., платимо от ответното
дружество за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 06.07.2018г., ведно със
законната лихва,считано от 22.08.2019г.- изтичане на срока по чл.496,ал.1 от КЗ,до окончателното изплащане на
сумата. За разликата до претендираното обезщетение в размер на 100 000,00 лв. за причинените на ищцата
неимуществени вреди, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответното дружество ЗК „***“ АД ЕИК ***, гр. София следва
да бъде осъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА
да заплати на адвокат С.Н. от
Пл.АК , пълномощник на ищцата Л.А.М., ЕГН**********, и
осъществявал безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция ,адвокатско възнаграждение в размер на 2 330лв.
съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
На
осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответното дружество има право на заплащане на
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди.Съгласно представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК ответникът е
направил разноски за настоящата инстанция в размер на 525лв.Съразмерно с
отхвърлената част от иска на него му се дължат разноски в размер на 210лв.
Следва да бъде осъдено ответното дружество ЗК “***“АД, ЕИК***, гр. София
на основание чл.76,ал.6 от ГПК да
заплати в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в
размер на 2 400лв.
На осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати в полза
на Пл.ОС и част от разноските за вещи
лица,направени от бюджета на съда,тъй като ищцата е освободена от заплащането
на такси и разноски по това дело,съразмерно с уважената част от иска в размер
на 627,24лв. /при разноски за вещи лица
в общо размер на 1045,40лв./.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр. София,
бул.“Черни връх“№51Д ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.М., ЕГН**********,сумата в размер
на 60 000,00лв. /шейсет хиляди лева/ ,като застрахователно обезщетение за
причинените от ищцата неимуществени
вреди,в резултат на настъпило ПТП на 06.07.2018г. в гр.Плевен, по вина на водач
на л.а.м. “***“модел ***,с рег.№***, застрахован
по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество - полица №*** ,с начална дата на покритие 19.01.2018г. до 19.01.2019г.,ведно
със законната лихва,считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираното
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 100 000,00
лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА
ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Н. от Пл.АК, пълномощник на ищцата Л.А.М., ЕГН**********, и осъществявал безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция ,адвокатско възнаграждение в размер на 2 330лв.
съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание
чл.76,ал.6 от ГПК ЗК“***“АД, ЕИК***,
гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен
съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в размер на
2 400лв.,както и разноските за вещи лица съразмерно с уважената част от иска в размер
на 627,24лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК Л.А.М., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “***“АД, ЕИК ***, гр.
София, направените от него деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 210лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: