Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 11064 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 23552/14.08.2020
г., подадена от А.П.К., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. С.П., срещу постановление от 09.07.2020 г., с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20158630401985
на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно и
небосновано, тъй като са налице основанията за прекратяване на изпълнителното
производство с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че
последното извършено изпълнително действие, изразяващо се в депозиране на
писмена молба от взискателя, е от дата 04.05.2017 г., като впоследствие други изпълнителни
действия не са осъществявани, поради което предвиденият в закона двугодишен
давностен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е изтекъл. Моли съдът да отмени
атакувания акт.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило
писмено възражение от взискателя „Т..С.“ ЕАД, ЕИК********.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за
допустимост,
но неоснователност на жалбата. Излага, че по
делото не е изминал двугодишен период, през който да не са поискани действия от
страна на взискателя или да не са насрочени или извършени действия по
инициатива на съдебния изпълнител.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 42624 от 10.06.2015 г., на взискателя „Т..С.“ ЕАД, ЕИК********
срещу А.П.К., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.10.2014
г. по гр. д. № 7076/2010 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, с който А.П.К., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Т..С.“ ЕАД, ЕИК******** сумата от 4013,16 лв. – стойност
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 348, вх. 1, по абонатен № 338989 за периода
м.07.2007 г. – м. 04.2009 г., със законната лихва от 25.05.2010 г. до
окончателното изплащане на дълга; сумата от 645,24 лв. законна лихва за забава
за периода от 01.09.2007 г. до 22.04.2010 г., както и 372,92 лв. разноски в
заповедното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело е
направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително
събиране на вземането, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е възложено на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците, да
определи начина на изпълнение и да бъдат извършени справки, набявяни документи
и книжа.
Изготвена е покана за доброволно изпълнение,
с изх. № 76591/15.09.2015 г., с която А.П.К. е поканена да заплати сумата от 4013,16
лв. - главница, законната лихва за периода от 25.05.2010 29.09.2015 г., в
размер на 2198,48 лв.; 645,24 лв. - законна лихва за забава; 372,92 лв. - присъдени
разноски; 491 лв. - разноски по изпълнителното дело; и 868,08 лв. - такси по
Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 11.01.2016
г.
Със разпореждане от 15.09.2015 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника А.П.К. в „Банка ДСК“ ЕАД.
С молба, с вх. № 60681/04.05.2017 г.,
подадена от „Т..С.“ ЕАД, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи
запор върху банковите сметки на длъжника, както и да наложи запор върху трудовото
възнаграждение и/или запор върху вземания от пенися на длъжника.
С постановление от 01.10.2018 г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника А.П.К., а
именно: апартамент № 105, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
Със разпореждане от 18.09.2018 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.П.К., връчено на
12.10.2018 г., след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 6 вр. чл. 50,
ал. 3 ГПК.
Със разпореждане от 17.10.2018 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.П.К., връчено на
07.11.2018 г., след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 6 вр. чл. 50,
ал. 3 ГПК.
С постановление от 16.10.2018 г. е
наложена възбрана върху собствени на длъжника А.П.К. недвижими имоти.
С молба, с вх. № 28121/18.09.2020 г.,
подадена от „Т..С.“ ЕАД, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде
извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника А.П.К. и
налагането на запор върху откритите на името на длъжника такива; да бъде
извършна справка в НОИ за наличието на трудови договори и налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника А.П.К.. В молбата е поискано от ЧСИ,
в случай, че при извършването на посочените справки не се установи наличието на
трудови договори и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника А.П.К., да бъде извършен опис и оценка на собствените на длъжника
движими вещи.
С молба от 07.07.2020 г. длъжникът А.П.К.
е направила искане да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С постановление от 09.07.2020 г.,
предмет на разглеждане в настоящото производство, съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като не са налице предпоставките
на. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу акт, който по
силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
По този въпрос е постановено Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно
което прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според цитирания акт не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай се установява, че не
са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Взискателят е поискал с молбата си за
образуване на изпълнително производство от 10.06.2015 г. от частния съдебен
изпълнител да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
Със разпореждане от 15.09.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
А.П.К. в „Банка ДСК“ ЕАД. С молба, с вх. № 60681/04.05.2017 г., подадена от „Т..С.“
ЕАД, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника, както и да наложи запор върху трудовото
възнаграждение и/или запор върху вземания от пенися на длъжника. С
постановление от 01.10.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника А.П.К., а именно: апартамент № 105, находящ се в гр.
София, ж.к. „********. Със разпореждане от 18.09.2018 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А.П.К., връчено на 12.10.2018 г., след
изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 6 вр. чл. 50, ал. 3 ГПК. Със
разпореждане от 17.10.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника А.П.К., връчено на 07.11.2018 г., след изтичане на двуседмичния срок
по чл. 47, ал. 6 вр. чл. 50, ал. 3 ГПК. С постановление от 16.10.2018 г. е
наложена възбрана върху собствени на
длъжника А.П.К. недвижими имоти. С молба, с вх. № 28121/18.09.2020 г.,
подадена от „Т..С.“ ЕАД, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде
извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника А.П.К. и
налагането на запор върху откритите на името на длъжника такива; да бъде
извършна справка в НОИ за наличието на трудови договори и налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника А.П.К.. В молбата е поискано от ЧСИ,
в случай, че при извършването на посочените справки не се установи наличието на
трудови договори и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника А.П.К., да бъде извършен опис и оценка на собствените на длъжника
движими вещи.
В този
смисъл се установява, че по делото са извършвани регулярно изпълнителни
действия, между всеки две от които описани по-горе, не е изтекъл предвиденият в
правната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок. Такъв не е изтекъл
и от последното предприето изпълнително действие – 18.09.2020 г. нито към
момента на произнасяне от ЧСИ с обжалваното постановление /09.07.2020 г./, нито
към датата на изпращане на делото в съда, с оглед на което не е настъпило основание за
прекратяване на изпълнителното производство.
Ето защо, правилно частният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати производството, поради което частната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. №
23552/14.08.2020 г., подадена от А.П.К., ЕГН **********, срещу постановление от
09.07.2020 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство
по изп. дело № 20158630401985 на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.