Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./05.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5019 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.Н.С.,
ЕГН **********,
с
адрес:
***, срещу ЗЕАД
„Булстрад
Живот
Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със
седалище
гр.
София
р-н
Възраждане,
ул.
„Света
София“
№ 6, представлявано
от
Светла
Иванова
Несторова-Асенова,
Кристоф Рат, иск с правно основание чл. 459, във вр. с чл. 441 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
в
размер
на 1 000 лева, представляваща
частичен
иск
от
общо 31 500 лева,
представляваща
застрахователно
обезщетение
по
застрахователен
договор
03/04391Т
от 30.11.2016г.,
вследствие
на
настъпила
трудова
злополука
на 18.02.2017г.
и
определена 50 % трайно
намалена
работоспособност,
ведно
със
законната
лихва
от
датата
на
Исковата
молба
до
окончателното
изплащане
на
сумата.
Претендира
заплащане
и
на
направените
по
делото
съдебно-деловодни
разноски
и
адвокатски
хонорар.
В исковата молба се излага, че от 01.09.2014г. С.Н.С. е в трудови правоотношения със „С.Р.“
ООД с ЕИК *********, назначен на длъжност - работник по поддържане на железен път и съоръжения, с месторабота „обекти на фирмата“,
при условията на пълно работно време - 8
часа, за неопределен период от време, като сключил Трудов договор с №
18/01.09.2014г. С допълнително споразумение
№ 5/30.12.2015г. към Трудов договор
№ 18/01.09.2014г. основното трудово възнаграждение е определено в размер на 750,00 лева. Работодателят „С.Р.“
ООД с ЕИК ********* сключил с ЗЕАД „Булсград Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, групова застраховка „Злополука“ в полза на работниците и служителите, за което е издадена застрахователна полица
№ 03/04391Т от 30.11.2016г. Съглано сключеният застрахователен договор ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ застрахова живота и работоспособността на застрахованите лица, сред които е и С.Н.С.. Твърди се, че срокът на застрахователния договор е 12
месеца и започва да тече от 01.12.2016г. до 30.11.2017г., като уговорената обща дължима премия за група била в размер на 391.19
лева, която сума е платена еднократно в брой, за което била издадена сметка №
03/043991Тот30.11.2016г.
На 18.02.2017г. С.С.,
заедно с колегите си Д.И.Я., М. Ф. А., Х. Г. Е. и Х. Е. Р. били изпратени на обект в междугарието Батановци и Радомир, за ремонт на жп линия -
полагане на нов релсов път на западния коловоз в условията на пълно прекъсване на движението на влаковете, които се движат по източния коловоз. Тръгнали за работното място в 8.30 ч. и пристигнали в 8.55 ч., след което започнали да подготвят нужните инструменти за извършване на ремонтната дейност. М. А. помолил С.С.
да му донесе ключ
№ 10, нужен му за да развие болт, тъй като се скъсало стартерното въже на една от машините. С.С.
му подал искания ключ, след което тръгнал обратно към заваровъчната машина, за да продължи да подготвя инструменти, за започване на работната дейност. В момента, в които седнал в заваряващата машина, държейки метален ключ в ръка, С.С.
усетил, че нещо го ударило, разтресло го, след което нищо не си спомня.
В следствие на получените травми С.С.
е освидетелстван от лекарска комисия. Съгласно издаденото Експертно решение
№ 2898 от 09.10.17г. на С.С.
е определена 30 %
т.н.р. за период от три години. На 14.12.2017
г. пострадалият С.С.
е освидетелстван от специализиран състав на НЕЛК към МБАЛ „Св. Анна“
Варна. След проведения преглед Комисията взела решение да „отмени до настоящият момент оценка на работоспособността и да издаде ново решение с определена 50%
трайно намалена работоспособност“
за срок от три години.
По случая е извършено разследване от страна на комисия на ТП на НОИ -Перник. В Протокол
№ 3 от 09.03.2017г., комисията излиза със становище, че имайки предвид вида на получените увреждания, вероятно се касае за намалено изолационно разстояние между тоководещите части на високоволтовата електропреносна мрежа (25kV) и тялото на С.Н.С., което може да се осъществи при качване на пострадалия върху заваровачната машина за електроконтактни заварки ПРСМ-3. Напрежението в мрежата, което е 25 kV не е било изключено, вследствие на което явно се е получила волтова дъга, довела до изгаряне на пострадалия и падане от машината. С разпореждане на ТП на НОИ -
Варна
№ 5104-03-82/27.03.17г., на основание чл. 60, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука, в резултат която пострадалия получил множество увреждания - съчетана травма - счупване на гр. стълб на ниво ТХ7 -
ТХ8, термични изгаряния на лице, гръб, коремна област, седалище, ляв дк и дясно бедро
-2-3 ст., 36%, счупвания на подбедрицата, закрито в дясно, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО. Твърди, че настъпилата злополука представлява покрит застрахователен риск. Излага се, че съгласно застрахователната полица
№ 03/043991Т от 30.11.2016г. при трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума в размер на седем годишни брутни заплати, равен на процента на загубената работоспособност. С.Н.С. уведомил застрахователя, като депозирал заявление за заплащане на застрахователно плащане по сключения застрахователен договор между работодателя му „Сем-ремонт“
ООД и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“
ЕАД. През февруари 2018г. получил писмо с изх.
№
634 -
ЛЛ/22.01.2018г. от застрахователното дружество, с което го уведомяват, че липсват основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че отказът е неоснователен. Излага, че не са налице условията, при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Твърди се, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на т.27.11 от Общите условия към застраховка „Каско“,
като същата се явява нищожна, съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща с повелителните законови норми на Кодекса за застраховането. Твърди се, че не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 7 от Общите условия по застраховки „Злополука“
и „Заболяване“,
като същата също се явява нищожна, съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща с повелителните законови норми на Кодекса за застраховането. Навеждат се твърдения, че разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 7
от Общите условия по застраховки „Злополука“
и „Заболяване“
се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 от Закона за защита на потребителите, доколкото въпреки изискванията за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Твърди се, че годишната му брутна заплата се равнява на 9 000.00
лева, като съгласно сключения застрахователен договор дължимото застрахователното обезщетение е в размер на 31 500.00
лева, представляващ 50 %
от седем годишни брутни заплати.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна. В отговора се излага, че застрахователният договор със страни, ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД и „СЕМ РЕМОНТ” ЕООД, е сключен при условията на чл.441, ал.2 от Кодекса за застраховането под формата на застрахователна полица № 03/043991Т съгласно Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”. В специалните условия, инкорпорирани в полицата, са посочени покритите рискове и размерите на застрахователните суми, дължими в случай на настъпило застрахователно събитие. Покритието включва риска „трудова злополука” по смисъла на чл.55, ал. 1 и ал.2 от КСО (т.нар същинска трудова злополука и случаите, приравнени на трудова злополука). Твърди се, че сключената застраховка има изцяло доброволен характер и същата не представлява застраховка при условията на Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, както неправилно се твърди в исковата молба. Излага се, че съгласно чл.12, ал.2, т.7 от ОУ застрахователят не покрива застрахователни събития
и
техните
последствия,
когато
са
пряк
или
косвен
резултат
от
събития,
настъпили
вследствие
на
излагане
на
опасност,
преднамерено
действие
или
непредпазливост
от
страна
на
застрахования,
независимо
дали
под
формата
на
самонадеяност
или
небрежност,
както
и
когато
застрахованото
лице
с
действията
си
е
нарушило
действащ
законов
или
подзаконов
нормативен
акт.
Твърди
се,
че
злополуката
е
настъпила
изцяло
по
вина
на
ищеца,
в
пряка
и
непосредствена
причинна
връзка
с
поведението
и
действията
му,
при
нарушаване
на
чл.33
от
Закона
за
здравословни
и
безопасни
условия
на
труд,
чл.34,
ал.1
от
Наредба
№
13 от
30.12.2005 г.
за
осигуряване
на
здравословни
и
безопасни
условия
на
труд
в
железопътния
транспорт
и
чл.4
от
Инструкция
за
безопасност
на
труда
при
работа
в
електрифициран
участък.
Сочи
се,
че
пострадалият
е
предприел
качване
на
заварочната
машина
за
електроконтактни
заварки
ПРСМ-3,
висока
около
4 м,
при
условията
на
включена
контактна
мрежа,
обстоятелство,
което
му
е
било
добре
известно.
По
този
начин
се
доближил
до
тоководещите
части
на
високоволтовата
електропреносна
мрежа
(25 kV).
Същият
е
предприел
тези
действия
въпреки
разпоредбата
на
чл.39
от
Наредба
№
13 от
30.12.2005 г.
за
осигуряване
на
здравословни
и
безопасни
условия
на
труд
в
железопътния
транспорт
(ДВ,
бр.12
от
7.2.2006 г.)
и
чл.4
от
Инструкцията
за
безопасност
на
труда
при
работа
в
електрифициран
участък,
утвърдена
от
управителя
на
фирмата,
с
които
е
бил
добре
запознат.
Твърди
се,
че
в Инструкцията е посочено, че е забранено приближаването на хора към намиращата се под напрежение контактна мрежа, части от нея или неоградени проводници на разстояние по-малко от два метра. Излага се още, че на ищеца е бил
провеждан
ежедневен
инструктаж,
който
се
е
провеждал
едва
след
започването
на
работния
ден
и
едва
след
изключването
на
напрежението
на
контактната
мрежа,
а
пострадалият
е
предприел
това
качване
преди
започването
на
работния
ден
и
преди
да
бъде
проведен
инструктажът.
В
процесния
момент
работният
ден
е
следвало
да
започне
в
10:00 часа
поради
ниските
температури
на
основание
Заповед
№
18/15.12.2016 г., съгласно която
при
температура
на
въздуха
под
5 градуса
работното
време
е
от
10.00 ч.
до
17.00 ч.
Видно
от
декларацията
за
трудова
злополука,
същата
била
настъпила
в
9.05 ч.
и
пострадалият
имал
съответната
правоспособност
за
извършваната
работа,
поради
което
е
съзнавал
или
е
следвало
да
съзнава
последиците
от
поведението
си.
Сочи
се,
че
законът
дава
възможност
да
се
изключи
определен
застрахователен
риск,
позовавайки
се
на
чл.449,
ал.2
от
КЗ,
във
вр.
с
чл.345,
ал.9
от
КЗ
по
застраховки
по
раздел
I от
приложение
I, както
и
по
застраховка
„Заболяване” застрахователният
договор
трябва
ясно,
недвусмислено
и
изчерпателно
да
определи
условията,
при
които
се
прилагат
изключенията
от
застрахователно
покритие.
Препраща
и
към
разпоредбата
на
чл.94
от
ЗЗД,
съгласно
която
недействителни
са
уговорките,
с
които
предварително
се
изключва
или
ограничава
отговорността
на
длъжника
за
умисъл
или
груба
небрежност.
Твърди,
че разпоредбата на
чл.408,
ал.1
от
КЗ
е
неприложима
за
застраховките
„Живот” и
„Злополука”, доколкото
систематично
се
намира
в
Глава
39, „Имуществено
застраховане”. Оспорва твърдяното в исковата молба, че на 14.12.2017 г. пострадалият С.С. е освидетелстван от НЕЛК с 50 % загубена работоспособност. Като самостоятелно основание за отхвърляне на иска сочи и обстоятелството, че работодател на пострадалия, С.Н.С., по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ е „Трейс София“ ЕАД, а страна по процесната застраховка е „С.Р.“ ООД, чийто служител е пострадалият. „С.Р.“ ООД е извършвал дейност на обекта, където е настъпила злополуката, в качеството си на изпълнител въз основа Договор за услуга от 15.12.2016 г., сключен с възложителя „ТЕМП – ПБ“ ЕООД. Инвеститор на проекта за механизирано подновяване на жп път е Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която е възложила с договор на „Трейс София“ ЕАД изпълнението на строителни работи на обекта, което от своя страна е възложило изпълнението на „Рилуей Билдинг Сървей“ ЕООД, което от своя страна го е възложило на „Темп ПБ“ ЕООД, което от своя страна е възложил изпълнението на „С.Р.“ ООД.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат процесуалните си позиции, изложени с исковата молба, респ. с отговора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД и „СЕМ РЕМОНТ” ЕООД, е сключен застрахователен договор при условията на чл.441, ал.2 от
Кодекса за застраховането под формата на застрахователна полица № 03/043991Т съгласно Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, със срок на действие от
00.00 ч. на 01.12.2016 г. до 24.00 ч. на 30.11.2017 г.,
като уговорената обща дължима премия за група в размер на 391.19 лева е платена еднократно в брой, за което била издадена сметка № 03/043991Т от 30.11.2016г.;
че съгласно застрахователната полица № 03/043991Т от
30.11.2016г. при трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума в размер на седем годишни брутни заплати, равен на процента на загубената работоспособност; че С.Н.С. е в трудови правоотношения със „С.Р.“ ООД; назначен е на длъжност „работник по поддържане на железен път и съоръжения“, с месторабота „обекти на фирмата“, съгласно Трудов договор № 18/01.09.2014 г. и Допълнителни споразумения №
3/01.10.2014 г. и №
5/30.12.2015 г., за неопределено време, при условията на пълно работно време от 8 часа; че на това основание е осигуряван за всички осигурени социални рискове, включително трудова злополука, съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО; че с допълнително споразумение №
5/30.12.2015г. към Трудов договор № 18/01.09.2014г. основното трудово възнаграждение е определено в размер на
750 лева; че в изпълнение на трудовите си задължения на 18.02.2017г. С.С., заедно с колегите си Д.И.Я., М. Ф. А., Х. Г. Е. и Х. Е. Р. били изпратени на обект в междугарието Батановци и Радомир, за ремонт на жп линия - полагане на нов релсов път на западния коловоз в условията на пълно прекъсване на движението на влаковете, които се движат по източния коловоз; че тръгнали за работното място в 8.30ч. и пристигнали в 8.55ч., след което започнали да подготвят нужните инструменти за извършване на ремонтната дейност; че М. А. помолил С.С. да му донесе ключ № 10, нужен му, за да развие болт, тъй като се скъсало стартерното въже на една от машините; че С.С. му подал искания ключ, след което тръгнал обратно към заваряващата машина, за да продължи да подготвя инструменти, за започване на работната дейност, че в момента, в които седнал в заваряващата машина, държейки метален ключ в ръка, С.С. усетил, че нещо го ударило и разтресло; че по случая е извършено разследване от страна на комисия на ТП на НОИ - Перник. В Протокол № 3 от
09.03.2017г., комисията излиза със становище, че имайки предвид вида на получените увреждания, вероятно се касае за намалено изолационно разстояние между тоководещите части на високоволтовата електропреносна мрежа (25kV) и тялото на С.Н.С., което може да се осъществи при качване на пострадалия върху заваровачната машина за електроконтактни заварки ПРСМ-3. Напрежението в мрежата, което е 25 kV не е било изключено, вследствие на което явно се е получила волтова дъга, довела до изгаряне на пострадалия и падане от машината; че с разпореждане на ТП на НОИ - Варна № 5104-03-82/27.03.17г., на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука, в резултат която пострадалия получил множество увреждания - съчетана травма - счупване на гр. стълб на ниво ТХ7 - ТХ8, термични изгаряния на лице, гръб, коремна област, седалище, ляв дк и дясно бедро -2-3 ст., 36%, счупвания на подбедрицата, закрито в дясно, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО; че във връзка с осигуряване на безопасни условия на труда са допуснати нарушения на нормативите актове:
от „Трейс-София" ЕАД, съгласно протокол ПР1706603/22.02.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник:
-Чл.16 от НАРЕДБА № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт (ДВ, бр. 12 от
7.02.2006 г.)- „Трейс София“ ЕАД и „С.р.“ ООД, при извършваме на работа от дружествата по железния път не са договорили писмено необходимите мерки за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
-Чл.11, cm. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.18, ал.2 от НАРЕДБА №13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт (ДВ, бр.
12 от 7.02.2006 г.) – „Трейс София“ ЕАД не е документирал провеждането на ежедневен инструктаж на всички работници и служители, пряко заети с дейности, извършващи се по ремонт на ж.п. линия между гр. Батановци и гр. Радомир;
-Чл.14, ал.2 от ЗЗБУТ- ..“Трейс София“ ЕАД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
от „С.Р.“ ООД, съгласно протокол ПР1706334/23.02.2017 г. на Дирекция „Инспекция но труда“ - Перник:
-Чл.16, ал.1, m.l от ЗЗБУТ (ДВ бр.124/97г.)
и чл.4 от Наредба №5 (ДВ бр.47/99
г.) - Към датата на проверката работодателят не е оценил рисковете за безопасността и здравето на работещите в обекта, като обхване избора на работното оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места;
-Чл. 16 от Наредба № 13 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт (ДВ, бр. 12 от
7.02.2006 г.), като работодателят не е договорил писмено необходимите мерки за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на работа от дружества или организации по железния път в гари, междугария и железопътни прелези; в устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и електрозахранването;
-Чл. 15, an. 1 от Наредба за работното време почивките, и отпуските (ДВ. бр. 21/15.03.2011г.), като при проверката на място на 18.02.2017 г. е поискана, но не е представена от работодателя заповед за полагането на извънреден труд. Работодателят не е издал заповед и не е съобщил най-малко 24 часа предварително.
Във
връзка с горното са
представени и приети по
делото следните писмени доказателства: трудов договор № 18/01.09.2014 год., сключен между „С.Р.“ ООД и С.Н.С.,; допълнително споразумение № 5/30.12.2015 год. към Трудов договор №18/01.09.2014 г.; застрахователна полица № 03/043991Т/30.11.2016 год.; Сметка № 03/043991Т/30.11.2016 год., Протокол № 3/09.03.2017 год. на ТП на НОИ – Перник за резултатите от извършеното разследване на злополука станала, на 18.02.2017 г., Декларация за трудова злополука № 1/20.02.2017 год., Протокол за трудова злополука № 1/20.02.2017 год., Разпореждане на ТП на НОИ-Варна № 5104-03-82/27.03.2017 год., сметка № 03/043991Т/30.11.2016 год. становище изх. № 634-ЛЛ/22.01.2018 год.
От представеното на л. 79 от делото експертно решение № 1117 - 176 от 14.12.2017 г. е видно, че с него се отменя по оценка на работоспособността и издава ново решение, съгласно което на С.Н.С. е определена неработоспособност 50% за срок от три години. В експертното заключение е поставена диагноза: „Електрическо
изгаряне на площ 36% І-ІІ-АВ – в
областта на лицето, дясно
рамо, дясно бедро, десен глутеус и дясна половина
на гърба със съпътстващи фрактури поради падане
от
височина
4 метра
(фрактура на носната кост,
фронтално на черепа на
прешлени Тх7, Тх8 с Комоцио церебри“.
Представена е и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – Начален инструктаж, съгласно която С.Н.С. е минал първоначален инструктаж на 02.09.2014 г.
Представена е и Инструкция за безопасност на труда при работа в електрифициран участък. Съгласно чл. 4 от Инструкцията е забранено приближаването на хора към намиращата се под напрежение контактна мрежа, части от нея или неоградени проводници, на разстояние по-малко от два метра, а също така до електросъоръженията на електрическия подвижен състав, непосредствено или посредством какъвто и да е предмет.
Съгласно чл. 5 от Инструкцията ръководителят на работата е длъжен да съблюдава дали се спазват от работниците безопасните начини на работа особено при работи, които се извършват в близост до контактната мрежа с дълги предмети (щанги, проводници и др.), като съгласно чл. 6 от Инструкцията разстоянието на тези предмети до частите на контактната мрежа намиращи се под напрежение трябва да бъде не по-малко от 2 метра.
Съгласно чл. 7 от Инструкцията, когато е необходимо приближаване към намиращите се под напрежение части на контактната мрежа на разстояние по-малко от 2 метра за извършване на някои видове работи, напрежението трябва да се изключи през времетраенето на работата, контактната мрежа да се заземи.
По делото е представена и Заповед №18/15.12.2016 г., издадена от управителя на „С.Р.“ ООД Ивайло Дилов, във връзка със сключен договор между „ТЕМП-ПБ“ ЕООД и „С.Р.“ ООД за направа на електро-контактни заварки на обект: Механизирано подновяване на железния път от км. 41 до км. 47 + 379 в междугарието Батановци – Радомир текущ път №1 с дължина 6214 м. Чл. 10, ал. 3 от Заповедта възлага на техническия ръководител да контролира провеждането от Възложителя на всички видове инструктажи по БЗУТ, в съответствие с конкретните условия и спецификата на обекта. С чл.10, ал. 6 на същата заповед е определено работно време от 10:00 сутринта до 17:00 вечерта при температура под 5 градуса. Съгласно последния параграф на заповедта е наредено да се проведе начален инструктаж по безопасността и хигиената на труда под контрола на Техническия ръководител на лицата, които ще работят на обекта в спазване на чл. 12 от сключения договор между „ТЕМП-ПБ“ ЕООД и „С.Р.“ ООД. По делото е представен и сключения договор, съгласно чл. 12, ал.2 от който Изпълнителят е длъжен да спазва стриктно КТ, ЗЗБУТ, ПДУП, Наредба №13/30.12.2005 г. за осигуряване на безопасни здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и действащите държани и ведомствени правилници по безопасност на труда и други подзаконови нормативни актове.
Представена е застрахователна полица №03/043901Т, сключена при специални условия. Съгласно тези специални условия в графата „Покрити рискове и застрахователни обезщетения е посочено се при „трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума
в размер на седем годишни брутни заплати, равен
на процента на загубената работоспособност, определен по ТЕЛК“.
Съгласно графата „Други условия“ от Специалните условия „посочените тарифни ставки включават покритие, съгласно чл.
55, ал.1 и ал.2
от КСО и Общите условия“
По делото са представени Общи условия по Застраховки „Злополука“ и „Заболяване“ на ЗАД „Булстрад Живот“. Съгласно чл. 12, ал. 2, т.7 от ОУ Застрахователят не покрива застрахователни събития и техните последствия, когато са пряк или косвен резултат от събития, настъпили вследствие на излагане на опасност, преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахователя, независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност, както и когато застрахованото лице с действията си е нарушило действащ законов или подзаконов нормативен акт.
От изслушаните по делото показания на свидетеля Д.В. - управител на „С.Р.“
ООД, се установява, че при постъпването на С. на работа са му проведени всички инструктажи. В деня на злополуката не е бил проведен ежедневният инструктаж, тъй като работното време още не е било започнало. Ежедневният инструктаж се провежда от представител на възложителя след изключване на електричеството на мрежата, след което машината излиза да работи. На предния ден на ищеца бил проведен ежедневен инструктаж, на който свидетелят присъствал. Не знае защо ищецът се е качил с ключ на машината. Никой не го е видял как се качва. Свидетелят казва, че като „нарушиш метър, метър и половина и удря ток“, което най-вероятно е станало.
От показанията, дадени по делото от свидетеля Д.Я. – колега на ищеца и присъствал лично на злополуката, се установя, сутринта около 9 часа, докато правили подготовка за започване на работа, която се по принцип се изразявала в почистване на машината, преглед на двигателя и др. и докато свидетелят бил в кабината на машината, се чул шум от падане, като ищецът бил паднал, прехвърляйки машината. Че ищецът е търсейки изчезнал инструмент се е качил високо на машината, като е приближил електрическата мрежа на разстояние по-малко от метър и петдесет. Дневният инструктаж, който се провежда преди започване на работа от техника на обекта, все още не бил проведен, тъй като не били започнали работа, но на предния ден бил проведен дневен инструктаж на ищеца, чието съдържание свидетелят не помни в подробности и по-конкретно дали е съдържал указание да не се скъсява разстоянието от метър и 50. При влажно време минималното разстояние се увеличава, а денят бил влажен и студен.
По делото е прието и изслушано заключението на вещото К.М., съгласно което нарушаването на нормативно определеното разстояние от два метра до контактната мрежа води до образуването на волтова дъга, което в случая е станало най-вероятно след като ищецът е стъпал или на парапета на заваровачната машина или на хидравличния ѝ цилиндър, вследствие на което е било нарушено разстоянието от два метра, тъй като с ръста си ищецът е навлязъл в забранения периметър.
По
делото е изслушана и
повторна тройна съдебно-електротехническа експертиза на вещите лица
– инж. Г.С., инж. Г.Г.
и инж. Д.К.. Съгласно представеното от тях заключение
и дадените разяснения в съдебно заседание
и на базата на
извършен оглед на място на
процесната машина се установява, че
по капака, който се намира на
покрива на
машината има обгаряния, което подкрепя извода на членовете на
експертизата за механизма на
злополуката, а именно, че
за да се получи волтова дъга и да се запалят дрехите на С. би трябвало същият да се е намирал на покрива на машината. Това най-вероятно е станало, след като е стъпил на кутията за инструменти, после на хидравличния цилиндър и от там на по-ниската платформа на покрива, като до този момент всичко е било нормално. Ищецът обаче отворил капака на най - високата платформа на покрива, под който се намират тягови съпротивления за движението на машината, търсейки липсващ инструмент. С вдигането на капака на тази платформа се установила връзка с контактната мрежа и се получила волтова дъга, като тя минала през машината и гърба на С.. От нея той изгубил съзнание и паднал от лявата страна на машината.
По отношение на разстоянието, на което следва да се намират предметите за образуване на волтова дъга експертизата сочи, че то е 2 метра, но дава и лични житейски примери за образуване на волтова дъга и при разстояние по-голямо от два метра, като сочи, че високата влажност на въздуха, каквато именно е била влажността в момента на настъпване на злополуката, способства за намаляване на минимално необходимото разстояние за образуване на волтова дъга.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
За доказването на претенцията си с правно основание чл. 459 от КЗ ищецът следва да установи в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка злополука, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователния договор, настъпването на вредоносния резултат (намалена работоспособност 50 на сто), наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е заплатена дължимата застрахователна премия.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът е сключен при Общи условия, осъществяването на нормативно предвидените или уговорени предпоставки за отказ от заплащане на обезщетение, евентуално, че е изплатил дължимото застрахователно обезщетение за причинените от процесното застрахователно събитие имуществени щети.
В конкретния случай е прието за безспорно, че между работодателя на ищеца и застрахователя – ответник е сключен застрахователен договор при общи
условия с покрит риск трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука, при който случай на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума
в размер на седем годишни брутни заплати, равен
на процента на загубената работоспособност, определен по ТЕЛК;
че процесната злополука е трудова, съгл.
нормата на чл.
55 от КСО.
Спорен е въпросът дали
в настоящия случай е действителна и приложима разпоредбата на чл. 12, ал.2
т.7 от Общите условия.
По така формулираният спорен въпрос съдът намира, че съгласно 9 от ЗЗД страните могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В чл. 460,
ал.1
от
КЗ
е
постановено,
че доколкото не е уговорено друго, застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта са настъпили:1. ако застрахованият съзнателно причини собствената си смърт; 2. в резултат на извършване от застрахования на престъпление от общ характер и 3. при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. В ал.2 на същия член обаче е посочено, че страните могат да договорят и други изключени рискове. Именно такива са договорени в чл. 12 от Общите условия на застрахователя. Съдът намира, че посочените в чл. 12, т.7 непокрити рискове, са уговорените изрично и ясно, поради което отговарят на условията чл. 345, ал.9 от КЗ. Същите не противоречат на закона или на добрите нрави.
Видно от обсъдените доказателства на ищеца е бил проведен задължителен първоначален инструктаж, с който му е указано, че включената контактна мрежа не трябва да се приближава на разстояние по-малко от 2 метра.
Съгласно чл.
33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, а в чл. 34, ал.1 от Наредба № 13 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт (ДВ, бр. 12 от
7.02.2006 г.) се забранява приближаването на лица непосредствено или чрез какъвто и да е предмет към части на контактната мрежа под напрежение на разстояние, по-малко от два метра. За тази забрана ищецът е бил информиран с провеждането на първоначалния инструктаж – чл. 4 от Инструкцията.
Видно от заключението на комплексната повторна тройна съдебно-електротехническа експертиза ищецът, в нарушение на нормативно определените правила за работа, самоволно е нарушил минималното нормативно допустимото разстояние до контактната мрежа отваряйки капака, намиращ се в горната част на покрива, като по този начин спомага образуването на волтова дъга преминала през капака по гърба му и хвърляйки го отвисоко. Същото се потвърждава и от събраните по делото други доказателства, като от свидетелските показания се установява, че С. е прелетял над заваръчната машина и че се чуло силно тупване (от падане), а от Експертното заключение на ТЕЛК се установяват „счупване на ребро (ребра), стренум и гръдна част от гръбначния стълб, както и Електрическо изгаряне на площ 36% І-ІІ-АВ – в областта на лицето, дясно рамо, дясно бедро, десен глутеус и дясна половина на гърба със съпътстващи фрактури поради падане от височина 4 метра (фрактура на носната кост, фронтално на черепа на прешлени Тх7, Тх8 с Комоцио церебри.
Или в конкретния случай съдът намира за основателни възраженията на ответника за приложимост на разпоредбите на чл. 12, ал.2, т. 7 от Общите условия поради нарушаване от страна на работника (застрахования) на действащ законов или подзаконов акт, като едновременно с това същият се е изложил на опасност, което му действие е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на злополуката.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че ответникът не следва да заплати застрахователно обезщетение, поради това че злополуката не представлява покрит застрахователен риск. Така искът на ищеца се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК за ответника се поражда право на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 1010,00 лв., представляваща направени разноски в производството, както следва: 60,00 лв. – депозит за свидетели, 200,00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-електротехническата експертиза; 550,00 лв. – заплатен депозит по повторна тройна съдебно-електротехническа експертиза и 200,00 лв. – заплатено от страната възнаграждение за един адвокат, доколкото само за тази сума са представени доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.С., ЕГН **********,
с
адрес:
***, срещу ЗЕАД
„Булстрад
Живот
Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със
седалище
гр.
София
р-н
Възраждане,
ул.
„Света
София“
№ 6, представлявано
от
Светла
Иванова
Несторова-Асенова,
Кристоф Рат, иск с правно основание чл. 459, във вр. с чл. 441 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
в
размер
на 1 000 (хиляда) лева,
представляваща
частичен
иск
от
общо 31 500 (тридесет и една хиляди и петстотин) лева, представляваща
застрахователно
обезщетение
по
застрахователен
договор
03/04391Т
от 30.11.2016г.,
вследствие
на
настъпила
трудова
злополука
на 18.02.2017г.
и
определена 50 % трайно
намалена
работоспособност,
ведно
със
законната
лихва
от
датата
на
депозиране
на
исковата
молба
до
окончателното
изплащане
на
сумата.
ОСЪЖДА С.Н.С.,
ЕГН **********,
с
адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад
Живот
Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК *********, със
седалище
гр.
София
р-н
Възраждане,
ул.
„Света
София“
№ 6, представлявано
от
Светла
Иванова
Несторова-Асенова,
Кристоф Рат сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: