№ 20327
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
Сложи за разглеждане докладваното от С Г Гражданско дело №
20221110100965 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:06 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Й. С. Т. – редовно уведомен на 31.08.2022 г., не се явява,
представлява се от адв. С., с представено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ И. М. М. – редовно уведомен на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК,
не изпраща процесуален представител.
С оглед липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. С.: Поддържам исковата молба. Нямам възражение по отношение на
изготвения проект за доклад. Нямам други доказателствени искания. С оглед
процесуалното поведение, считам, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, които не сочат
възражения по отношение изготвения проект за доклад на предявените
искове,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА исковете, предмет на производството по гр.д. № 965 по
описа за 2022 г. на СРС, 151 състав, съобразно изготвения в определение от
04.08.2022 г. проект за доклад.
Обявява доклада за окончателен.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, като неоснователно.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед процесуалното поведение на страните, Съдът СЧЕТЕ делото за
изяснено от фактическа страна. Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Моля да уважите така предявените искове. Претендирам
разноски, за които представям списък.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключени и пристъпи към
постановяване на съдебното решение:
Предявени са при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.534, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 3000 лева – представляваща
задължение по запис на заповед от 16.01.2017 г., с която ответникът И. М., в
качеството си на издател се е обогатила във вреда на Й. Т. поради изтичане на
погасителната давност и изгубване на исковете по запис на заповед, издаден
от И. М. на 16.01.2017 г., с падеж на плащане на 31.05.2017 г. и иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
От представените по делото доказателства съдът приема, че е налице
редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа изискуемите по
чл. 535 ТЗ реквизити, поради което по него е възникнало валидно
менителнично задължение, като при липсата на твърдения от страните за
наличие на каузално правоотношение, за уважаването на ищцовата претенция
е достатъчно единствено да се изследва редовността от записа на заповед от
външна страна.
За да бъде основателен искът с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ,
следва да са налице следните правопораждащи юридически факти - редовен
от външна страна менителничен ефект, с предвиденото в чл. 535 ТЗ
съдържание; менителничният ефект да е прескрибиран, поради което
приносителят не може да реализира правата си по него. При кумулативното
наличие на посочените предпоставки, в полза на приносителя възниква
правото да получи от издателя или платеца на менителничния ефект сумата, с
която той се е обогатил във вреда на приносителя, съизмеряваща се с
инкорпорираното в ценната книга парично вземане. В процесния случай е
2
налице запис на заповед, платим на определения в него падеж – 27.10.2006 г.,
редовен от външна страна по смисъла на чл. 535 ТЗ. Юридическият факт, с
който приносителят -ищец свързва възникването на правото на специалния
субсидиарен иск срещу издателя на ефекта, е изтичането на тригодишна
погасителна давност от падежа - чл. 535, ал. 1 ТЗ.
Ищцовата страна не е въвела твърдения за наличие на каузално
правоотношение. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение № 74 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 119/2011 г., II т. о., ТК и
Решение № 132 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о., ТК, ,
изгубеното право на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради изтекла давност по чл.
531, ал. 1 ТЗ е юридическият факт, от който за приносителя на записа на
заповед възниква право да реализира правата си срещу издателя чрез
специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1
ТЗ. В случая към момента на завеждане на исковата претенция на 11.01.2022
г,. е изтекъл тригодишният давностен срок от определения в записа на
заповед падеж – 31.05.2017 г.
Ищцовата страна не е въвела твърдения за наличие на каузално
правоотношение. При отсъствие на твърдения за съществуване на каузално
правоотношение между страните, осъществяваната от решаващия съд
проверка следва да бъде ограничена единствено в рамките на въведените от
длъжника абсолютни менителнични възражения (в този смисъл Решение №
133 от 5.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 104/2011 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
При така установените фактически положения за наличие на редовен от
външна страна прескрибиран менителничен ефект и липсата на абсолютни
менителнични възражения и доводи за наличие на каузално правоотношение
от страните, се налага извод за дължимост на претендираното с исковата
молба парично вземане. По изложените съображения предявеният главен иск
с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД и същият следва да се остави без разглеждане.
Относно разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски в производството, като страната претендира сумата от 120.00 лв.
държавна такса и сумата от 840 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 11, да заплати на Й. С. Т., ЕГН **********,
3
чрез адв. Я. С. адвокат от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № .., по
предявения иск с правно основание чл. чл. 534, ал. 1 от ТЗ сумата от 3000
лв., представляваща задължение по запис на заповед от 16.01.2017 г., с падеж
на 16.01.2017 г., с която сума Й. Т. е обеднял поради прескрибиране на записа
на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 11, да заплати на Й. С. Т., ЕГН **********,
чрез адв. Я. С. адвокат от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № .., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 960 лв., разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на ответника и от днес - от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:14 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4