№ 14619
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110167645 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Е. К. Б. в качеството й на наследник на К. Б. А.,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 3639,99 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. за в
топлоснабден имот, находящ се в – *** с аб. №***, за сумата от 557,33 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019г. – 03.11.2021 г.,
сумата от 26,41 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от 01.10.2018г.до 30.04.2020г. и 5,59 лв. – лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 03.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба до плащането. Ищецът твърди, че между
него и К. А., чийто наследник по закон е ответника Е. Б., е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребитЕ.те.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури. Твърди, че
процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32,
ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за
доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен
отговор, в който заявява че оспорва изцяло предявения иск. Оспорва се дължимостта на
претендираните суми, както и основанието на което се претендира лихва за забава, както и
се оспорва обстоятелството, че СТИ е минало на метеорологична проверка. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че липсва облигационна връзка с
ищцовото дружество, доколкото ответницата не е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Третото лице-помагач представя и писмени доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребитЕ. на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на опредЕ.телната
правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на
енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател
на преносна и/или разпредЕ.телна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребитЕ.) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приет като писмено доказателство по делото е Договор за продажба на държавен
2
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 14.11.1990г. видно от който К.
Б. А. и Анка Иванова А.а са придобили право на собственост върху №91, вх. В, етаж 5, бл.
329, стар 29, жк. Красна поляна – трета част.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на К. Б. А., че
ответницата Е. Б. е негова дъщеря и единствен наследник.
С оглед така представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът
Е. К. Б. има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството
„собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в
хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание, но само за ½
част от претендираните вземания, доколкото не са налице данни същата да е наследник и на
другия собственик на имота – Анка А.а.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като по делото е установено, че между ответницата в качеството и на наследник
на починалия собственик на имота и „Т.С.“ЕАД е налице облигационно правоотношение, то
съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е
доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребитЕ.те на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
3
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общият топломер в абонатната станция,
където се намира процесният имот, се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена
между всички потребитЕ.. Вещото лице сочи още и че по данни от ФДР в процесното
жилище радиаторите са демонтирани, като ТЕ за отопление на имота е определяна от ТЕ
отдадена от 1 брой щранг лира. Потреблението на топла вода е на база узаконен водомер за
топла вода, като отчитането е извършвано на база, поради неосигурен достъп. Според
вещото лице отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата ЕС са
извършени в съответствие с нормативната уредба. В заключението е посочено, че размерът
на задължението за доставената в имота на ответника топлинна енергия за процесния период
възлиза в общ размер на 3492,08лв. Експертът сочи още и че общият топломер е преминал
съответните проверки.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребитЕ.те на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника не са извършвани плащания. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и
за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
3639,99 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 26,41лева за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ.
В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението
посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е
съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане
за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. следва да бъде уважен в размер от 1820 лева. съответстваща на установената по
делото отговорност на ответника Е. Б..
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 26,41лв. лева, като дължимата от ответника ответника
4
Е. Б. е в размер на 13,21лв.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните се уреждат от общите условия от
2016г. Доколкото е установена дължимостта на главницата, се дължи и мораторната лихва
върху нея в размер на 278,67лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането. В случая исковата молба е подадена на 30.11.2021г. С решение по
протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ,
одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018
г. са погасени по давност. Непогасените по давност вземания обхващат периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. В този смисъл непогасени по давност с оглед заключението на
ССЕ са следните суми: главница в размер на 3131,84лв. за периода от 01.11.2018г. –
30.04.2020г., стойността на дължимата сума за дялово разпределение е 26,41лв. за периода
от 01.11.2018г. – 30.04.2020г, а размерът на лихвата за забава е 489,10лв. за периода от
15.09.2019г. – 29.11.2022г., като с оглед установеното наследствено правоприемство
ответницата дължи ½ от претендираните вземания.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съответстващи на уважената
част от исковете. Последните възлизат на сумата от 1234,17лв., като съразмерно на
уважената част от исковете ответницата дължи сумата от 532,17лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. Б., с ЕГН **********, в качеството й на наследник на К. Б. А. да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1565,92лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
м.01.11.2018 г. -30.04.2020 за имот находящ се в – *** с аб. №***, мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г, до 21.11.2021 г. в размер на 244,55лв, както и сума за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 13,21лв. - главница за периода от 01.11.2018г. –
30.04.2020г. ведно със законната лихва върху двете главници от датата на исковата молба -
5
29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл 78,ал.1
ГПК сумата от 532,17лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД
искове за осъждане на Е. К. Б. сумата над 1565,92 лв. до предявения размер от 3639,99 лв.;
сумата над 244,55 лв. до предявения размер от 557,33 лв. - лихва за забава върху дължимата
главница; сумата над 13,21лв. до 26,41лв. – цена на услугата за дялово разпределение и иска
за сумата от 5,59 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2018г. до 03.11.2021г като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6