О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.05.2020г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2020 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр.д. № 233/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 435, ал. 3 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника Н.А.Б. срещу непроизнасянето на ЧСИ Магдалена Стоянова
по молбата му за прехвърляне на изп. д. №
20199280400712 на ЧСИ Стилян Бадев с район на
действие ОС- Перник. В жалбата се твърди, че взискателката
Т.К. се била снабдила с два изпълнителни листа по едно и също гражданско дело,
като единият от тях е бил представен на ЧСИ Бадев и
по него било образувано изп. д. № 20149540402029, а
другият бил представен на ЧСИ Стоянова и по него било образувано изп. д. № 20199280400712. Жалбоподателят счита, че тези
действия на К. следва да се квалифицират като злоупотреба с права. Изтъква, че
на 04.02.2020г. е поискал на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК, изп. д. № 20199280400712 по описа на ЧСИ Стоянова да бъде
прехвърлено на ЧСИ Бадев, тъй като при него вече има
образувано друго изпълнително дело между същите страни. Позовава се на съдебна
практика в подкрепа на искането си. Твърди, че ЧСИ Стоянова не се е произнесла
по така направеното искане в продължение на един месец. Поради това, на
06.03.2020г., Б. подал второ заявление, като пожелал да бъде уведомен за
произнасянето на съдебния изпълнител. Напомнително
писмо в същия смисъл било изпратено и на 09.03.2020г. Жалбоподателят моли съда
да уважи жалбата му срещу непроизнасянето на ЧСИ Стоянова по искането му за
препращане на изпълнителното дело, както и да се произнесе по това искане.
Препис от
жалбата е бил връчена на взискателката по
изпълнителното дело, която е изразила писмено становище, че по изп.д. № 20149540402029 на ЧСИ Бадев
не се събират парични суми, а Б. прави всичко възможно, за да осуети
изпълнението на задължението си. Твърди, че, от началото на правоотношенията й
с него, той действа недобросъвестно. Изтъква, че по изп.д.
№ 20149540402029 липсва обезпечение, както и каквото и да е продаваемо
имущество на длъжника, докато по изп.д. №
20199280400712 все пак е наложена възбрана на недвижим имот, гарантираща до
известна степен изпълнението на дълга. Счита, че прехвърлянето на
изпълнителното дело би й нанесло вреди.
Жалбата е
постъпила в съда с приложено копие от изпълнителното дело и мотиви по чл. 436,
ал. 3 от ГПК. В тях се излага становище за недопустимост на подадената жалба
поради това, че с нея се атакува неподлежащо на обжалвано действие по чл. 435,
ал. 2 от ГПК. Съдебният изпълнител твърди, че се е произнесъл по направеното
искане за прехвърляне на изпълнителното дело, като с постановление №
135/25.02.2020г. е постановил отказ. Сочи, че това постановление е връчено на
длъжника, но той не го е атакувал. Прави извод, че жалбата е безпредметна.
От фактическа
страна съдът констатира, че изп.д. № 20199280400712
по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова е било образувано на 12.12.2019г.
по молба на Т.К. въз основа на изпълнителен лист № 687/20.11.2019г. за сумата
3000лв., издаден от РС- Радомир. В молбата се съдържа искане за налагане на
възбрана върху четири недвижими имота на длъжника, находящи
се в с. А.. Такава е била наложена с постановление изх. № 12372/18.12.2019г.
(л. 25 от изпълнителното дело) и вписана на 27.12.2019г. (л. 35 от изпълнителното
дело).
На 18.12.2019г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение (получена от длъжника на
27.12.2019г.), а на 09.01.2020г. същият е подал заявление по чл. 454 от ГПК за
допускане на разсрочено плащане на задължението му, както и за намаляване
размера на адвокатския хонорар и преизчисляване на таксата от 498,79лв.
С
разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е определил схема за
разсрочено плащане на процесния дълг, а с
постановление от 20.01.2020г. е уважил искането за намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя.
На
04.02.2020г. е постъпило заявление от длъжника Б. за прехвърляне на
изпълнителното дело на ЧСИ Стилян Бадев на основание
чл. 427, ал. 5 от ГПК и във връзка с образувано пред този съдебен изпълнител
друго изпълнително дело между същите страни в същото им качество. Цитирана и
приложена е съдебна практика в подкрепа на искането.
На
20.02.2020г. взискателката Т.К. е изразила становище,
с което е изразила несъгласие с поисканото прехвърляне.
На
25.02.2020г. съдебният изпълнител е издал постановление по протокол №
135/25.02.2020г., с което е отказал прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ Бадев, като е изложил мотиви, че същото е било образувано
при спазване на правилата за местна компетентност в района на съдебния изпълнител,
където се намира имотът, срещу който е насочено изпълнението – чл. 427, ал. 1,
т. 1 от ГПК. Посочено е, че този начин на изпълнение не е изоставен от взискателя, а и той не е дал съгласие за прехвърляне на
делото.
Постановлението
е било съобщено на длъжника на 12.03.2020г., видно от известието за доставяне,
намиращо се на л. 63 от изпълнителното дело.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка на
допустимостта на подадената жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата
е процесуално недопустима поради следните съображения:
1. Жалбата е
насочена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява изчерпателно действията, които
подлежат на обжалване от длъжника в изпълнителното производство и тя не може да
се тълкува разширително (арг.
от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Това са постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо; отнемането
на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл.
468, ал. 4 и чл.
485; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл.
486, ал. 2; отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. В случая
длъжникът обжалва непроизнасяне на съдебния изпълнител по негово заявление за
прехвърляне на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител, а това е
(без)действие, за което процесуалният закон не предвижда възможност за
обжалване.
2. Липсва посоченият
от жалбоподателя предмет на обжалване (непроизнасяне на ЧСИ Стоянова по негово
заявление), тъй като – противно на твърдяното в жалбата – съдебният изпълнител
вече се е произнесъл по искането за прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ Бадев.
3. Дори да
се приеме, че жалбата е насочена срещу изричния отказ на съдебния изпълнител да
прехвърли изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител, този отказ също не е
годен предмет на обжалване, доколкото не попада сред изчерпателно изброените
подлежащи на обжалване действия от страна на длъжника (виж. по- горе), т.е.
жалбата срещу него е недопустима. Не би могло да се приеме, че в случая е
налице хипотеза по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (отказ да се прекрати
принудителното изпълнение), тъй като тази разпоредба визира прекратяване по
смисъла на чл. 433 от ГПК, при което изпълнителното производство въобще
престава да съществува, а не неговото прехвърляне и продължаване пред друг
съдебен изпълнител.
4. Разпоредбите
на чл. 427, ал. 2-5 от ГПК предвиждат възможност единствено за взискателя, но не и за длъжника, да поиска препращане на
изпълнителното дело към, респ. продължаване на изпълнителното производство от,
друг съдебен изпълнител. Поради това, самото искане на Н.Б. до ЧСИ Стоянова в
този смисъл е било недопустимо.
С оглед
гореизложеното, жалба вх. № 2198/11.03.2020г. по изп.д.
№ 20199280400712 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Не
обосновава обратен извод цитираната и приложена от жалбоподателя съдебна
практика. В преобладаващата си част тя касае различни хипотези, несъпоставими с
процесната – напр. подадени жалби от взискател (а не от длъжник) срещу отказ на съдебния
изпълнител за образува изпълнително производство или да извърши определено
изпълнително действие, както и да прехвърли изпълнителното дело към друг
съдебен изпълнител. Дори представеното
от самия жалбоподател Определение № 89/22.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 99/2019г. на
ПАС изрично застъпва становището, че в последния случай обжалването е
недопустимо.
Единствено
за пълнота на изложението съдът отбелязва, че, разгледана по същество, жалбата
е и неоснователна. Липсва основание за препращане на изпълнително дело към
съдебен изпълнител, чиято териториална компетентност е обоснована с
разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, след като то вече е образувано
пред съдебен изпълнител, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл.
427, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като
изпълнението е насочено (чрез налагане на възбрана - арг.
от т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК) върху принадлежащи на длъжника недвижими имоти,
намиращи се в с. А., т.е. в района на действие на ЧСИ Магдалена Стоянова.
Поради това сезирането именно на този съдебен изпълнител е законосъобразно, и
няма основание да прехвърляне на изпълнителното производство към друг такъв,
избран въз основа на различен критерий.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2198/11.03.2020г. по изп.д. № 20199280400712 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова срещу непроизнасяне на съдебния
изпълнител по искането на длъжника Н.Б. за прехвърляне на изпълнителното
производство към ЧСИ Стилян Бадев на основание чл.
427, ал. 5 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 233/2020г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.