№ 84
гр. Раднево, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20225520100638 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „****” ЕАД срещу Ж.
Д. И., с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Ищцовото дружество
твърди, че с ответника имали сключен договор за мобилни услуги от
10.05.2016 г., с клиентски номер **** и титуляр на предпочетен мобилен
номер ****, които отношения между страните били подновени с
допълнително споразумение от 17.01.2019 г., като абонатът избрал
абонаментна програма Тотал 30,99 лв. и уговорен срок на действие от 2
години до 17.01.2021 г. Твърди, че фактурирал на ответника суми съгласно
уговорките на договора и съобразно ползваните услуги, като в периода от
05.08.2020 г. до 14.12.2020 г., подробно посочени в исковата молба по период,
сума, вид услуга /две фактури от септември и октомври 2020 г./. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си да погаси сумите в размер на 69,24
лв., с оглед на което ищецът едностранно прекратил договора на основание
т.11 от договора вр. чл. 75 и чл.19б, б. „в“ от общите условия. Твърди, че била
начислена неустойка в размер на 3 месечни абонамента в размер на 62,79 лв.
съгласно чл. 11 от договора. За претендираните суми била издадена заповед
за изпълнение по ч.г.д. № 488/2022 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил
1
открит на адресите, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
предявил иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за
изпълнение за сумата от 69,24 лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и услуги за периода от 05.08.2020 г. до 14.12.2020 г. по
договор за мобилни услуги от 10.05.2016 г., сумата от 62,79 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги в размер на 3 месечни абонаментни такси, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Ж. Д. И..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 20.06.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
199/09.05.2023 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже
наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника по
договор за предоставяне на мобилни услуги от 10.05.2016 г. и допълнително
споразумение от 17.01.2019 г. с клиентски номер **** и титуляр на
предпочетен мобилен номер ****, с избрана абонаментна програма Тотал
30,99 лв. и уговорен срок на действие от 2 години до 17.01.2021 г.;
предоставените услуги в процесния период и дължими суми за тях в
претендираните размери; валидно сключена клаузи за неустойки при
предсрочно прекратяване на договора и нейния размер.
От приетите по делото писмени доказателства /договор за мобилни
услуги № ********* от 10.05.2016 г. и приложения към него на л.9-12;
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.01.2019 г.
на л.13-16; фактура № **********/05.09.2020 г. на л.17, издадена за сумата от
39,16 лв., платима до 20.09.2020 г.; фактура № **********/05.10.2020 г. на
л.18, издадена за сумата от 31,03 лв., платима до 20.10.2020 г.; фактура №
**********/05.11.2020 г. на л.19, издадена за сумата от -0,95 лв., платима до
2
20.11.2020 г.; фактура № **********/05.01.2021 г. на л.20, издадена за сумата
от 62,79 лв., платима до 20.01.2021 г./ се установява, че въз основа на
сключен договор за ползване на мобилни услуги, ответникът има начислени
услуги към ищцовото дружество в размер на 69,24 лв. и неустойка за
прекратяване на договора в размер на 62,79 лв.
Ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно плащане /л.21/, с
която му е посочил просрочените задължения по разглеждания в настоящото
производство договор, както и по друг договор между страните, и го е
поканил да ги заплати в 10-дневен срок.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и почти на никаква стойност за ползвани
услуги. Съгласно приетите по делото общи условия /л.22-29/, ответникът
следва да следи издадените фактури и при несъгласие да оспори същите,
което ответникът не е сторил, с което е признал пред ищеца начисленията. Те
впрочем за уговорените в договора абонаментни планове като месечна такса,
поради което и в случая оспорване на ползвани услуги е невъзможно за
уважаване поради липсата на такива.
Поради изложеното следва извод, че ответникът има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури в общ размер на 69,24 лв. за
ползвани мобилни услуги по договора, които дължи.
Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора и по
издадените фактури няма плащане, поради което ищцовото дружество е
прекратило договора за мобилни услуги. За тази цел е изпратено писмо до
ответника, който не доказа да е погасил задълженията си по договора с ищеца.
Ищецът е издал фактура № **********/05.01.2021 г., с настъпил падеж
на 20.01.2021 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 62,79 лв.
В тази неустойка същият е начислил такава в размер на 62,79 лв.,
представляваща сбор от 3 месечни вноски по 20,99 лв. без ДДС всяка.
В раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение от 17.01.2019 г. към
договор за мобилни услуги № ********* от 10.05.2016 г. е посочено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, посочен в него,
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
3
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече
от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорът е бил
с действие от 17.01.2019 г. до 17.01.2021 г. за срок от 24 месеца.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, с оглед
задължението да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза
за неустойка е нищожна.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени, а не каквито се
претендират в исковата молба. Това е така, защото те са уговорени по един
начин в разпоредбите, от които се претендират /както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба/, а се претендират като неустойки в
размер на 3 месечни абонамента с добавени размери на отстъпки, което се
различава от уговорения размер в основанията, на които се претендират.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение към договора
е уговорена неустойката като остатък от всички дължими месечни вноски до
края на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, тоест е с фиксиран краен предел. Договорът за мобилни услуги е
договор за периодично изпълнение и развалянето му има действие само
4
занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна неустойка. В случая
уговорената неустойка е именно резулаторна и поради това не се явява
нищожна клауза като противоречаща на добрите нрави, тъй като не би
излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Както приема и ОС-Стара Загора в свое определение № 260112 от
08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Поради изложените съображения съдът намира, че исковите претенции
са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло в
претендираните размери.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 410 лв., от
които за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното
производство и в размер на 25 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 180 лв. /договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2022 г., приложен към заявлението по
чл. 410 ГПК/ и 180 лв. за исковото производство /договор за правна защита и
съдействие от 26.09.2022 г. на л.8 от делото/, които са база за определяне на
разноските на ищеца. Същите следва да се уважат изцяло с оглед уважените
искови претенции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Д. И., ЕГН **********, с адрес
с. *****, дължи на „****” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *****,
с адрес на управление гр. София, ****, Бизнес парк София, сграда 6, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
сумата от 69,24 лв. /шестдесет и девет лева и 24 ст./, представляваща
незаплатени абонаментни такси и далекосъобщителни услуги, дължими по
допълнителното споразумение от 17.01.2019 г. към договор за мобилни
услуги № ********* от 10.05.2016 г., посочени във фактура №
5
**********/05.09.2020 г. и фактура № **********/05.10.2020 г. , и сумата от
62,79 лв. /шестдесет и два лева и 79 ст./, представляваща неустойка по раздел
III, т. 2 от допълнителното споразумение от 17.01.2019 г. към договор за
мобилни услуги № ********* от 10.05.2016 г., посочена във фактура №
**********/05.01.2021 г. в размер на 3 стандартни месечни абонаменти, ведно
със законната лихва върху главницата от 25.07.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260/26.07.2022 г. по ч.гр.д. №
488/2022 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Ж. Д. И., ЕГН **********, с адрес с. *****, да заплати на
„****” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *****, с адрес на
управление гр. София, ****, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6