РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Перник, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600073 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 260004 от 01.02.2021 г. постановена по НОХД НА СЪДА
00519 по описа за 2020 година, Пернишкият районен съд е признал подсъдимия В. И.
М. - роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ адрес:***,българин, български
гражданин, с *** образование, неженен, неосъждан, ***, с ЕГН:**********,за
ВИНОВЕН в това, чеI за периода от месец декември 2015 г. до месец януари 2020 г.
включително, в ***, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 50 /петдесет/ месечни вноски - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.57 ал.1 вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2
вр. с ал.1 от НК го осъжда и му НАЛАГА наказание „Пробация“ с пробационни мерки
както следва:“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, с продължителност на пробационната мярка шест
месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
1
продължителност на пробационната мярка шест месеца.
Във въззивната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство,
се навеждат оплаквания, че наложеното наказание на М. е явно несправедливо, като се
акцентира, че, съдът и представителят на прокуратурата, игнорирали молбата и
желанието на подсъдимия за още една отсрочка за погасяване на цялото задължение.
Това и сторил, 10 дни по-късно заплатил и остатъка от разликата до 6000,00 лева или
общо внесена сума в размер на 1200,00 лева, т.е. 25,00 лева платени в повече. Сочи, че
имал желание да плащал издръжка, като това е задължение, не искал да тормози детето
си, преди всичко, са неговите нужди и интереси. Сочи, че наложеното наказание ще
препятства трудовата му дейност. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура-Перник излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи,
че наложеното на подсъдимия М. наказание е справедливо. Моли за потвърждение на
първоинстанционния съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен.
Посочва, че действително подсъдимият е заплатил дължимата от него издръжка, но
това се е случило след постановяването на тази присъда. Видно от материалите по
делото той не е плащал дължимата издръжка в период от време общо 50 месеци и
самото внасяне на тази издръжка, не оправдава неговата забава. Тези 50 месеца не са
просто една забава. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна моли въззивната инстанция да я потвърди.
Адв. А. – защитник на жалбоподателя, сочи, че така постановената присъда е
неправилна и несправедлива, поддържа изложеното в жалбата, и счита, че са налице
основания за отмяна на присъдата изцяло.
Жалбоподателят М. в лична защита, посочва, че знае, че не го оправдава това, че
50 месеца не е внасял издръжката на детето си, но многократно твърди, че се е опитвал
да взема банкова сметка, но така и не му била предоставена, докато не се стигнало до
делото, и че е направил всичко възможно да внесе сумите в срока, но му трябвала още
десетина дни, след това ги внесъл, и погасил всичко, което имам като задължение.
В последна дума на жалбоподателя М., същият моли да му бъде отменена
присъдата.
Пернишкият окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок
от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване
акт, а разгледана по същество – за неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. От съвкупната преценка на
събраните доказателствени материали, въззивният съд установи фактическа
обстановка, съответстваща с описаната в мотивите на първоинстанционния съд, а
именно:
Подсъдимият В. И. М. е роден на *** година в ***. Българин, с българско
2
гражданство.Живее в ***.Има *** образование.Работи като ***.Не е женен.Не е
осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.
Подсъдимият М. и св.Б. за периода от 1990 година до 2005 година живели на
съпружески начала- във фактическо съжителство. От съвместното им съжителство
през *** година се родил синът им ***. Съгласно постигната съдебна спогодба по
гр.дело №6101/2006 година по описа на РС-Перник подсъдимият бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на своя син в размер на 40 лв. С влязло в законна сила
на 15.03.2013 година съдебно решение по гр.дело 5530/2012 година по описа на РС-
Перник размерът на тази издръжка бил увеличен,като подсъдимият следвало да
заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 120 лв.Същото следвало да се
осъществи чрез неговата майка и законен представител С. Н. Б.. Подсъдимият не
изпълнявал задължението си за издръжка ,като за периода от месец декември 2015
година до месец януари 2020 година не изпатил нито една месечна вноска.
Видно от събраните доказателства по делото В.М., П. районна прокуратура е
счела, че като не е изпълнявал редовно задължението си за издръжка, поради което за
периода от м.12.2015г. до м.01.2020г. вкл. обвиняемият е осъществил състава на
чл.183, ал.1 от НК го е предала на съд. В хода на проведеното по делото пред първа
инстанция производство, протекло по общия ред, подсъдимият е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му е било наложено наказание пробация,
с горепосочените пробационни мерки и срок 6 месеца за всяка от тях.
Пред въззивната инстанция, с въззивната жалба е представено писмено
доказателство, прието от съда, че подсъдимият е заплатил и остатъка от дължимата от
него издръжка за детето му /разписка за сумата от 1205, 97 лева/.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
ходда на ДП доказателства- показанията на С. Б. / л. 11,12/, В. М./л.17/, както и от
приложените писмени доказателства - препис от Решение на ПРС /стр.56-57/,
протоколно Определение/л.71/, съдебно-счетоводна експертиза/л.25-38/, писма от
Община Перник/л.41-42,/изпълнителни листа/л.48-50/, писмо от Община Перник и
Заповед/л.66-68/, свидетелство за съдимост /л. 3 и 4/
В хода на проведеното по делото съдебно следствие пред първата инстанция
подсъдимият е упражнил процесуалното си право да даде обяснения по
обвинението.По същество не е оспорил отразеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Заявил е,че е имал желание да изпълнява задължението си,но е бил
възпрепятстван за това от майката на неговото дете.Заявил е също, че е помолил
същата да му предостави банкова сметка по която да превежда сумите за издръжка ,но
не е получил такава.В хода на развилото се пред Районен съд-гр.Перник наказателно
производство подсъдимият е пожелал да му бъде предоставена процесуална
възможност да изпълни изцяло задължението си за издръжка.Видно от хронологията на
развитие на производството по делото такава му е предоставена и подсъдимият е
изпълнил част от своето задължение, като едва пред въззивната инстанция е
представена разписка за заплащане и на останалата част от сумата.
Разпитана в качеството на свидетел С. Н. Б.,след като е била предупредена за
наказателната отговорност,която би понесла в случай на лъжесвидетелстване през
ПРС е заявила, че между синът й и неговия баща, подсъдимият не са налице никакви
контакти. Не е отрекла факта,че в хода на производството по делото подсъдимият е
изпълнил част от задължението си за издръжка,но не изцяло.За същото е представила
писмени документи,които съдът е приел и приложил като доказателства по делото.
3
По реда на чл.283 ал.1 от НПК ПРС е приел и приложил като доказателства по
делото и приложените по ДП№203/2020 година по описа на ** РУ П. такави, а
именно: съдебна спогодба по гр.дело №6101/2006 година по описа на РС-Перник,
съдебно решение по гр.дело 5530/2012 година по описа на РС-Перник,писма от
Община Перник,свидетелство за съдимост,заключение по назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза.
В съответствие с разпоредбите на НПК първоинстанционният съд на база събирания
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е
изградил фактическата обстановка по делото и е извел занокосъобразни правни изводи
на база същата, като е приел, че по делото е катогеорично доказано обвинението, както
от обективна, така и от субективна страна. Следва да се посочи, че както пред първата,
така и пред настоящата инстанция, подсъдимият не е отричал, че не е изпълнил
задължението си за заплащанена издръжка на детето си, но е направил набор от усилия
за да изплати същата в хода на двете производства, видно и от представената разписка
и пред втората инстанция, като във връзка с искането за отмяна на
първоинстанционната присъда, следва да се посочи, че това възражение в жалбата,
поддържано от защитника е неоснователно, като подсъдимият – жалбоодател е
заплатил остатъка от дължимите, суми едва след поставовяване на присъдата на ПРС,
където следва да се посочи, че в първоинстанционното производство, съдът му е давал
неколкократна възможност за това. Следователно, идва да се посочи, че това
обстоятелство не влече след себе си отмяна на атакувания съден акт, а сочи на волево
желание от страна на подсъдимия да заплати дължимите от него суми за издръжка на
детето си, което следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието.
Безспорно установен е и фактът, че в процесния период – периода от м.12.2015г.
до м.01.2020г., подсъдимият не е изплащал дължимата на детето си издръжка- общо 50
вноски.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразен правен извод, че инкриминираното поведение на
подсъдимия М. изпълва от обективна и субективна страна признаците на престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е насочено срещу обществените отношения
в семейната единица. Те защитават ежедневните нужди на лицата, които са в
неравноправно положение, защото са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя
следва да се плаща ежемесечно. Престъпното поведение намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, в случая 50 вноски. В случая
подсъдимият не е заплащал дължимата на сина си издръжка през период, значително
надхвърлящ предвидения в закона минимум от два месеца, който обосновава
възможността за ангажиране наказателната отговорност на лицето. Установено е и
второто изискване за съставомерността на деянието, доколкото по делото е
категорично доказано наличието на влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка съобразно чл. 146, ал. 2 СК и
за което е знаел.
От субективна страна е налице пряк умисъл в инкриминираното поведение на
подсъдимия М.. Умисълът е обективиран с обстоятелството, че подсъдимият е знаел за
наличието на съдебно решение, установяващо задължението му за заплащане на детето
4
му, и въпреки това е проявил престъпно бездействие, като е отказал да изпълни
периодичните плащания, като несъстоятелно е поддържаното възражение, че майката
не е предоставила банкова сметка, като при желание от страна на подсъдимия, същият
е следвало да намери начин да изпълни това свое алиментнто задължение. Без значение
е обстоятелството дали подсъдимият е бил безработен /като същият сочи, че е работил
в ***, но по време на пандемичното положение е останал без работа/, тъй като това не
го освобождава от задължението да издържа детето си. Съгласно нормата на чл. 143,
ал. 2 СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Подсъдимият е физически и психически здрав, в трудоспособна възраст и поради
това е бил в обективна възможност да започне работа, респективно да поеме изплащане
на издръжката. От друга страна, той не е бил освободен от задължението да доставя
издръжка на децата си и е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение
на гражданския съд. Същият умишлено не е изпълнил задълженията си по заплащане
на издръжката на детето си, което е в нетрудоспособна възраст и не може да се
издържа от имуществото си. Финансовите затруднения не изключват съзнание относно
обективните елементи на състава на чл. 183, ал. 1 НК.
Настоящият въззивен състав счита, че първата инстанция неправилно е приложила
закона, приемайки, че с неплащането на издръжка по отношение на сина на
подсъдимия /непълнолетен/ се субсумира под правна квалификация на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК.
За да достигне до този извод, съдът отчете, че престъпното поведение по чл. 183
НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само
на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни
потребности. Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно
съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни
вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги
факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи
наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като
задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с влязъл в сила
съдебен акт. Последният е основание за възникване на задължението в неговия
конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива се и
съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето, носител на
вземането – в случая подсъдимия и детето му- негов низходящ. Законодателят е отчел
това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение на посоченото
задължение именно в Глава Четвърта "Престъпления против брака, семейството и
младежта", Раздел I "Престъпления против брака и семейството". Оттук следва, че от
съществено значение е неизпълнението на самото семейно задължение. Тези
отношения са двустранни и размерът на дължимата издръжка и поведението на
подсъдимия спрямо отделните задължения също могат да бъдат различни, както е в
случая, същият е незаплатил един голям набор от ежемесечни задължение – 50 на брой,
което сочи на укоримост на поведението. В случая законодателят приема за укоримо
поведение не само по себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в
хипотезата по чл. 293а НК, а неизпълнението на задължение към низходящ, с което
отрицателно се засягат отношенията в семейството, поставяйки като условие
наличието на осъждане на дееца за неговото изплащане.
5
Предвид изложеното, настоящият състав на Окръжен съд-Перник счита, че
правилно ПРС е счел, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1
НК, като е налице целият правопораждащ фактически състав на същото. Подсъдимият
е бездействал по отношение на дължимата издръжка спрямо детето си в един дълъг
период от време, видно от гореизложеното, и това че е заплатил задълженията си в
хода на делото, и то пред въззивната инстанция, не сочи на извод за отмяна на
първостепенния акт, като се касае за месечни задължения с точен падеж, като не е
налице привилегиржвания състав на чл. 183, ал.3 НК, като М. не е заплатил дължимите
суми в хода на делото пред ПРС.Същевременно правилно ПРС е счел и че наказанието
следва да се наложи при разпоредбата на чл. 54 НК, като не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по делото, като напротив дългият период на
абдикация от това задължение за подсъдимия, сочи, че същият в един много
продължителен период от време се е дезинетерсил от детето си и неговите нужди.
Съдът като първа инстанция е отчел и положените усилия за заплащане на сумите,
заплащането на които отчита и ПОС, но настоящият състав намира, че на подсъдимият
е наложено едно достатъчно снизходително наказание което неоснователно се атакува
с направеното искане във въззивната жалба за отмяна на присъдата, за явна
несправедливост на наложеното наказание, в която връзка се иска намаляне на размера
на първите две задължителни пробационни мерки, ПОС намира искането за
неоснователно с оглед на всичко изложено, като съобрази и че ПРС е наложил
наказание в минималния срок от 6 месеца.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК правилно е
определил като най-подходящо второто алтернативно предвидено в нормата на чл. 183,
ал. 1 НК наказание, а именно "пробация". При определяне на вида и сроковете на
пробационните мерки, включени в наказанието пробация, първостепенният съд е отчел
като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – опит за заплащане на
сумите. Това поведение обаче е направено едва в съдебна фаза, а не е по своето
естество продължително поведение на М. още от етапа на досъдебно производство,
което да е улеснило разкриване на обективната истина и с което той действително да е
показал разкайване на извършеното. Напротив, прави впечатление, че вероятното
разкаяние на подсъдимия и пред разглеждащия първоинстанционното дело състав на
съда и понастоящем, подсъдимият е мотивиран единствено от възможността да получи
по-леко наказание. Единственото смекчаващо обстоятелство, според настоящия
съдебен състав, е чистото съдебно минало на М.. Не следва да се пренебрегва обаче
продължителният период от време, през който М. не е изпълнявал своето задължение
спрямо неговите детето си, както и размерът на дължимото от него по отношение на
детето му. Наложеното наказание пробация, с ангажиране на първите две
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок по шест
месеца за всяка от двете мерки, въззивният съд намира за напълно справедливо и
съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца и отговаря на целите
по чл. 36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху
подсъдимия и върху другите членове на обществото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК,,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260004 от 01.02.2021 г.
6
постановена по НОХД 00519 по описа за 2020 година на Пернишкия районен съд
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7