МОТИВИ
към
присъда № 4/26.01.2017 год. по НОХ дело № 162/2016 год. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора.
Обвинението против
подсъдимия В.Й.М. е за престъпление по чл.343, ал.ІІІ,
предл.първо и предложение предпоследно,б. “б,”,предложение първо вр. с ал.І,б.»в» във вр. с чл.342,
ал.1, предложение трето от НК, за това, че на 06.09.2013 г. на път 5701 северно от с. Х.А., община Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка "***" с per. № СН *** КК в посока юг-север нарушил правилата
за движение, визирани в Закона за движението
по пътищата / ЗДвП /, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение
"първо" от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено:
да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол...", но не
сторил това; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", но не сторил това; чл. 21, ал. 1, предл. второ от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно
превозно средство от Категория “В” извън
населено място - 90 км/ч", като управлявал лекия автомобил "***"
с per. № СН *** КК със скорост 134 км/ч; чл. 150 от ЗДвП -
"Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач", но управлявал лекия автомобил "***" с per. № СН *** КК като неправоспособен
и по непредпазливост
причинил смъртта на П.С.П. ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача
1, 34 на хиляда, установено по надлежния ред
с протокол за химическа експертиза № 569 от 09.09.2013 г. на сектор БНТЛ към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора
и деецът е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на
наказателното производство доказателства поддържа обвинението и пледира за
признаване подсъдимия за виновен по обвинението и определяне на наказание при
превес на отегчаващи вината обстоятелства над средния размер предвиден в
специалната норма на НК.
Повереникът на
частните обвинители адв.Б. и самите частни обвинители Д.П. и С.П. поддържат
публичното обвинение досежно фактическата обстановка, споделят становището за
превес на отегчаващите вината обстоятелства и молят съда да определи наказание
на подс.В. М. в размер максимално предвиденото наказание за престъплението по
чл. 343,
ал.ІІІ, предл.първо и предложение предпоследно,б. “б,”,предложение първо вр. с ал.І,б.»в» във вр. с чл.342,
ал.1 от НК
В съдебно заседание подсъдимият
В. М. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като
застъпва становище, че не той, а пострадалият П. П. е управлявал процесния автомобил, който е
причинил ПТП.
Лично и чрез защитника
си – адв. Св. С. моли съда, да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.
Въз основа на събраните
в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият В.Й.М.
притежавал лек автомобил марка “***” с рег. № СН *** КК. Бил е неправоспособен
водач на МПС – никога не е придобивал свидетелство за управление на МПС.
На 06.09.2013г.-привечер,
подсъдимият В.М. потеглил от с.***, където живеел, за с.П., общ.Стара Загора,
за да зареди с гориво автомобила, който притежавал. Неговото намерение било
същата вечер да пътува до гр.Стара Загора. Преминавайки през центъра на с.Х.А.,
общ.Стара Загора в близост до беседка видял пострадалия П.С.П. ЕГН **********.
Спрял автомобила до пострадалия и му предложил да пътува с него до
бензиностанцията. П.П. се съгласил и се качил на предна дясна седалка в
автомобила на подсъдимия. Потеглили за с.П., като лекия автомобил се управлявал
от подсъдимия В.М.. Извън населеното място /с.Х.А./ автомобилът управляван от
подсъдимия се движил със скорост от порядъка на 109 км/ч. Лекият автомобил се
движил в дясната пътна лента по широкото 6,3 метра платно за движение, което
било без хоризонтална маркировка /разделителна линия/, на прав участък, а
посоката на движение е била от юг - север към път ІІ – 66 /главен път гр. Стара
Загора – гр.Бургас/, на който път се намирала и бензиностанцията. Пътното
платно било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности, а настилката била
суха.
Около 19.40 ч., южно
от кръстовището с път ІІ-66 подсъдимият загубил контрол над управлявания от
него автомобил, вследствие на високата скорост, с която се движил, и
неконтролируемо внезапно завъртане волана на ляво. В резултат на това
последвало навлизане в лентата за насрещно движение, като автомобилът започнал
да се плъзга с дясната си страница към левия по посока на движението си банкет,
преминал банкета и терена извън него и се блъснал в крайпътна топола, намираща
се на 3 метра западно от платното за движение. При първоначалния контакт с
дървото автомобилът сключил ъгъл около 84 градуса спрямо оста на пътя, а в
момента на реализиране на удара с дървото скоростта на лекия автомобил е била
около 76 км/ч. В този момент /на фазата на удара/ изпаднало тялото на водача на
автомобила. Автомобилът се ударил в дървото с дясна предна страница пред предна
дясна колонка /окачване на дясната врата/. В резултат на удара автомобилът
придобил ъглова скорост в посока обратна на часовниковата стрелка, при което
автомобила се разцепил /разделил/ на три основни възела, като коша и
спускателните тръби, полуоска и скоростна кутия се отделили след отделяне на
автомобила от дървото, докато декоративната решетка се отделила към момента на
фазата на удара, а задната кора с тонколоните малко преди крайното положение
при движение на автомобила с малка ъглова скорост. Малко след удара е изпаднало
тялото на пътника возещ се на предната дясна седалка, а след удара лекият
автомобил се установил северозападно извън платното за движение на 19 метра от
мястото на удара.
В резултат на
настъпилото ПТП са пострадали пътуващите в лекия автомобил лица, водачът -
подсъдимия В.М. и П.П.. Непосредствено след ПТП първи на мястото на
произшествието пристигнал свид. Р.М., който заварил пострадалите на земята един
до друг, като П.П. лежал по гръб не контактен, а върху краката му по корем
лежал подсъдимия В.М.. Свидетелят веднага се обадил на тел.112. До пристигане
на екипи на ЦСМП гр.Ст.Загора и на сектор “Пътна полиция” - Стара Загора на
местопроизшествието пристигнал и свид. А.П., който също позвънил на тел.112 и
съобщил за ПТП. Този свидетел заварил пострадалите в същото положение на
телата, но в последствие забелязал, че подсъдимият успял да се измести с около
1-2 метра встрани в посока гр.Стара Загора. И двамата пострадали се намирали в
ниската част до пътното платно и южно от задната част на автомобила.
Пристигналия екип на сектор “Пътна полиция” - Стара Загора в състав свидетелите
Г.Г. и Д.Д. запазили
местопроизшествието, а екипът на ЦСМП гр.Ст.Загора откарал пострадалите, като
първи бил извозен пострадалия П.П., който бил и в по-тежко състояние. По-късно
на местопроизшествието пристигнали и свид.К.Е. и Г.С., които се познавали с подсъдимия, както и с
пострадалия П.П.. Тези свидетели са пристигнали на местопроизшествието в момент
когато П.П. бил качен в линейката, а подсъдимият В.М. лежал на земята до дърво
извън пътното платно.
Травматичните
увреждания на подсъдимия В.М. вследствие на ПТП
са мозъчно сътресение /комоцио/ и леки травматични увреждания без
опасност за живота, докато П.П. вследствие на удара получил тежка черепно
мозъчна травма с изпадане в кома. Въпреки положените медицински грижи
получените травматични увреждания били несъвместими с живота и по-късно на
11.09.2013г. пострадалият П.С.П. починал.
Според заключението на
тройната съдебно медицинска експертиза на труп № 238/2014г. /л.37-л.41 от т.1/ П.П.
е получил: тежка черепно мозъчна травма със счупване на черепната основа;
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; цялостно размекчение на мозъка; оток на
белите дробове; гръдна травма, вкл. дълбоки кръвонасядания в областта на гърба
и контузия на двата бели дроба; счупване на лявата лопатка, охлузвания и
кръвонасядания на дясната хълбочна област, лявата мишница и долните крайници.
Причината за смъртта на П.С.П. била тежката черепно мозъчна травма, като тези
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при ПТП от детайли в купето на лек автомобил и последващото изпадане на
пострадалия върху терена.
По отношение на
подсъдимия В.Й.М. съдебно медицинската експертиза дава заключение, че при ПТП е
получил редица травматични увреждания – травматичен оток на главата, контузия
на шията, разкъсно-контузна рана и драскотини на шията в дясно, множество
охлузвания по горния и долния десен крайник, фисура /непълно счупване/ на
средната фаланга на ІІ пръст на лявата ръка, масивно кръвонасядане и охлузване
на лявата хълбочна област, както и кръвонасядане на дясната седалищна област.
Констатираните увреждания отговарят да са получени при ПТП от детайли от купето
на лек автомобил и последващо изпадане на същия извън автомобила /СМЕ №
307/2013г. л.44-46 от т.1 ДП/.
По досъдебното
производство са били взети кръвни проби за изследване за употреба на алкохол от
пострадалия П.П. и подсъдимия В.М.. Според заключение по протокол за химическа
експертиза № 571/09.09.2013г. /л.34, т.1 ДП/ е установена концентрация на
алкохол 1,34%о в кръвта на подсъдимия В.М.. Според протокол за химическа
експертиза № 569/09.09.2013г. /л.100,
т.1 от ДП/ е констатирано, че в кръвта на пострадалия П.П. липсва алкохол.
Назначената в хода на
съдебното следствие повторна петорна комплексна авто-техническа и съдебно
медицинска експертиза дава заключение и отговор на въпроса, кой от двамата,
пътуващи в лекия автомобил е управлявал /бил на шофьорската предна лява
седалка/ превозното средство при настъпването на ПТП. В задача № 6 – 8 вещите
лица категорично заключават, че “непосредствено преди реализиране на удара на
лекия автомобил с дървото на предната лява седалка /седалката на водача/ се е
намирал М., а до него в дясно, на предната дясна седалка се е намирал П.”.
Според вещите лица
техническата причина за настъпване на ПТП е завиването на волана за управление
от водача на автомобила на ляво, в резултат на което изборът на траектория на
движение е била несъизмерима с наличната му скорост на движение.
В хода на
наказателното производство и двете фази/досъдебна и съдебна/ подсъдимият
застъпва тезата, че в момента на настъпване на ПТП автомобилът е управляван от
пострадалия, като двамата разменили местата си извън село Х.А.. Причината била
желанието на П. П. да управлява /”кара”/ автомобила.
Обясненията на
подсъдимия са самостоятелен източник на доказателства, а едновременно с това и
средство за защита. Подсъдимият винаги е заинтересован от изхода на делото, но
по силата на своето процесуално положение не носи отговорност за отказа да даде
обяснения по обвинението, както и за даване на лъжливи обяснения. Настоящия
случай е типичен пример на оговор, когато подсъдимият, непризнавайки своята
вина уличава друго лице в извършване на деянието-в случая пострадалия П. П..
При оценката на
обясненията на подсъдимия и съпоставяйки ги с останалите доказателства по
делото съдът прие, че твърденията на подс.В. М. не се потвърждават.
По делото липсват преки
доказателства, а единствено косвени, но които да достатъчни, за да се
установят фактите включени в предмета на доказване.
Основен въпрос свързан
с предмета на доказване е кое лице от двамата пътували в автомобила мъже е
управлявал процесното МПС. В тази връзка обясненията на подсъдимия остават
изолирани спрямо останалите свидетелски показания и особено със заключенията на
експертизите. Страните по делото поставиха основен акцент показанията на св.А.А./“Левски“/ и в
кой момент е видял лекия автомобил на подсъдимия и от кого е бил управляван автомобила
в този момент.
Логически признаци за
достоверността на свидетелските показания са редица качества между които и
вътрешна хармония,т.е. липса на вътрешни противоречия във всички части на
показанията на свидетеля, съчетано с данните за личността на конкретното
лице-доколко се поддава на внушения, подвластен ли е на опредени зависимости от
трети лица и доколко неговите показания са потвърдени от други доказателства
извън тези на свидетели.
Отношенията на св.П. П./чичо
на пострадалия и настоящ кмет на с.****/ и св.А. А. , свързани със заплащания
на задълженията на св.А. А. от страна на св.П. П. от една страна и отношенията
на св.А. А. със семейството на св.Г.Г./ кмет на с.*** по време на ПТП/ налагат
извод за лице, което е зависимо, поддаващо се на натиск и внушения, което
обяснява и причините за дадени противоречиви показания пред два съдебни състава в досъдебното производство и което го прави и
заинтересовано лице. От своя страна показанията на св.А. А. са и вътрешно
противоречиви, защото св.А. А. в един случай сочи, че пътувал в кабината на автомобила „на чорбаджията“, а
в друг случай, че е бил в каросерията на МПС, от където е махнал с ръка при
разминаването с автомобила на подс.В. М., без да посочва кой е този негов
работодател.
Особените отношения на
св.А. А. със страните / с брата на частния обвинител и със св.Г. Г., където пък
подсъдимият живеел и работел/ водят до
извода, че вътрешнопротиворечивите показания на този свидетел не са резултат на
добросъвестно заблуждение, а тази промяна и неточности в показанията са
умишлени и насочвани от трети лица. В тази връзка съдебния състав игнорира
показанията на този свидетел, защото са силно компрометирани и неподкрепени от
други доказателства.
Не случайно при
поставен въпрос от съда, защо е променял показанията си свидетелят не даде
обяснения.
По искане на защитата
беше допусната като свидетел Г.Г., която през 2013 год. е била кмет на с.Х.А..
Освен дадено описание на състоянието на пътната настилка между селата Х.А. и П.
през лятото на 2013 год. по делото се установиха добрите отношения между
свидетелката и св.А. А./по времето на нейния кметски мандат/. В добри отношения
към настоящия момент е семейството на св.Г. Г./нейния син/ с подс.В. М..
Установи се в хода на съд. следствие и изострени отношения между тази
свидетелка и св.П.П.-настоящ кмет и брат на частния обвинител.
Показанията на този
свидетел съдът цени дотолкова, че съдържат информация за отношенията между
участниците в наказателното производство и потвърждават резервите на съдебния
състав относно добросъвестността и достоверността на показанията на св.А. А..
Други двама свидетели-К.Е.
и Г.С., са бивши колеги на подс.В. М. и към момента са в добри отношения с
него. Тези обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват съмнение в
истинността на дадените показания. Техните показания обхващат два момента
свързани с предмета на доказване. Според показанията на св.Кр. Е. подсъдимият
след ПТП не е бил бос, а намерената маратонка е част от чифт маратонки, които
по принцип се намирали в купето на катастрофиралия автомобил и се използвали от
подсъдимия В. М. по време на работа, като след ПТП са били изпаднали на пътното
платно. Вторият момент е пристигането на местопроизшествието, когато са
забелязали, че подсъдимият е по-близо до дървото, в което л. автомобил се е
блъснал.
Твърдението свързано с
веществените доказателства чифт маратонки е неправоподобно поради две причини.
Откритата при извършения на 25.09.2013 г. оглед на л.а.м.“***“ с рег.№ СН ***
КК лява маратонка м.“Адидас“ се намирала заклещена до предна лява врата на
автомобила,т.е. мястото на шофьора, при това точно лява маратонка, което
съответства на мястото на водача на МПС. Ако показанията на св.Кр. Е. бяха достоверни
маратонката не би следвало да е заклещена. Що се касае за втората маратонка
открита при извършения в хода на съдебното следствие оглед на лекия автомобил три
години след ПТП/на 19.09.2016 год./, при извършени до момента два огледа на
процесния автомобил, съдът е склонен да приеме изразеното становище от
комплексната експертиза, че при товарене на катастрофиралия автомобил от Пътна
помощ тази маратонка/дясната/ и била изпаднала на пътното платно и е била поставена
в купето от присъствалите на място служебни лица.
Откриването на тази дясна маратонка едва при
третия оглед на 19.09.2013 год.,
извършен в хода на съдебното следствие, сам по себе си е факт силно
дискредитиращ качеството на досъдебното производство и извършените до момента
огледи на автомобила, тъй като катастрофиралия лек автомобил след ПТП е бил
откаран в тилова база на МВР-Стара Загора и там се е съхранявал три години.
По отношение
местоположението на телата на пострадалите съдът счита, че показанията
свидетелите Кр. Е. и Г. С. не поставят под съмнение изводите на съда за
фактическата обстановка. На първо място тези свидетели са пристигнали на
местопроизшествието след свидетелите Р. М., А.П. и полицейските служители Г. Г.
и Д. Д.. Всички тези свидетели съобщават, че докато пострадалият П.П. е бил
през цялото време в безсъзнание, подсъдимият се е придвижвал и дори разговарял
с полицейските служители до откарването му с линейка до болницата. И при
разпита пред съдебния състав и след прочитане и приобщаване на показанията на
свидетелите Кр.Е. и Г. С. дадени в хода на досъдебното производство става ясно,
че в момента, когато са пристигнали на местопроизшествието пострадалият П. П.
бил вече качен в линейката, затова и те твърдят, че подсъдимият се намирал
близо до дървото,
Нещо повече. Първият
пристигнал на местопроизшествието, абсолютно незаинтересован от изхода на
делото свидетел Р.М. е категоричен, че по-близо до дървото е било момчето с
бялата тениска, както е бил облечен именно пострадалия П. П.. В тази насока са
и показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Д.
– полицейски служители в Сектор “Пътна полиция”-Стара Загора, пред които
свидетелят Р. М. е съобщил същото обстоятелство.
Всички свидетели,
които се намирали на местопроизшествието съобщават, че подсъдимият е бил
съзнание и се придвижвал, пълзейки. При приетия механизъм на произшествието,
при който първо е изпаднало тялото на подсъдимия, а след него това на постр.П. П.
констатациите на св.Р. М./пръв пристигнал на местопроизшествието/, че постр.П. П.
е лежал по гръб в безпомощно състояние, а върху краката му и лежал подс.В. М.
се потвърждават показанията на свидетелите, че подсъдимият се е предвижвал след
ПТП
Защитата е права
в твърдението за допуснати пропуски при разследването, някои от които съдебния
състав положи усилия да допълни с извършване на следствени действия, които
обичайно се извършват в началото на ДП.
По отношение на
допуснати пропуски беше повдигнат въпроса дали е изследван от вещите лица
въпроса в какво състояние се е намирала ръчната спирачка на лекия автомобил и
при включена ръчна спирачка дали се отразява върху заключението на комплексната
експертиза досежно травматичните повреждания на пътуващите в лекия автомобил .
Основание за направеното искане е ф.к.№11 от фотоалбума изготвен при извършения
на 19.09.2016 год. оглед на катастрофиралия лек автомобил от съдебния
състав и страните по делото.
Отговорът на този въпрос
беше даден от вещите лица, които се позоваха на ф.к.№14 от фотоалбума при
първоначалния оглед на ПТП на 06.09.2013 год., от която е видно, че ръчната
спирачка е в долно положение,т.е. не е включена. Съдът прие за достоверен този
отговор, защото в. лица се позовават на доказателства събрани/изготвени/ в
началния етап на разследването и не биха могли да бъдат манипулирани.
Заключенията на
съдебномедицинските експертизи изключват ползването на предпазни колани и от
подсъдимия и пострадалия П. П., което се потвърждава и от заключението на
КАТСМЕ/л.86 ДП/.
Всички разпитани
свидетели са единодушни, че в момента на потегляне от с.Х.А., на лявата предна
седалка е седял подсъдимият, а до него-на предна дясна седалка, е седнал
пострадалия П. П.. Съдът прие, че категорично, с оглед заключението на ПКАТСМЕ,
а и тройната КАТСМЕ, тази конфигурация се запазва до момента на настъпване на
ПТП. Съдът, както и по-горе посочи не дава вяра на показанията на св.А.А.
дадени пред съдия/л.185 ДП/, защото са в противоречие с останалите гласни и
писмени доказателства, противоречиви са с
дадени преди и след това показания пред съд, както и установената обвързаност и
зависимост със страните по делото в различни периоди от настъпването на ПТП до
приключване на ДП.
Във връзка със
заключението на ПКАТСМЕ и в частност, че тялото на пътника в автомобила е
изпаднало по-близо до дървото в което се удря МПС, са показанията на
свидетелите Р. М., Дим. Д., Г. Г. и А.П., които подкрепят изводите на вещите
лица.
В настоящото
производство от особено значение като доказателство е заключението на вещите
лица от комплексните експертизи.
Като способ за доказване експертизата е
наложителна, когато за изясняване или проверка
на обстоятелства от значение за предмета на доказване са необходими
специални знания. В някои случай експертизата е ефективно средство за
установяване обстоятелства по делото особено при липсата на преки доказателства,
както е при ПТП предмет на разглежданото наказателно дело. Особеността на
заключението на вещите лица, че установява факти и прави изводи за тях.
Доказателствено значение по делото в показанията на свидетелите имат фактите, а
не мнението на свидетеля за тях. При експертизата , напротив, доказателствено
значение имат изводите на вещото лице.
При оценката на заключението на ПКАТСМЕ / комплексната експертиза / съдът обсъди
няколко компонента.
Безспорно заключението на комплексната експертиза
е допустимо като доказателство. Спазен е процесуалния ред на назначаването й,
постъпила е в съда в предвидения по НПК срок. При снемане самоличността на
вещите лица беше извършена проверка на тяхната компетентност и
незаинтересованост от изхода на делото/с.2 с.сл.-26.01.2017 г./. Върху
допустимостта на експертното заключение не оказва влияние продължителността и
условията на съхраняване на вещ. доказателство
лек автомобил м.“***“с рег.№ СН *** КК.
Съдът прие, че заключението на комплексната
експертиза е и достоверно, т.е. правилно и обосновано.
Отговорите на поставените задачи са аргументирани
и потвърдени от направените изследвания.
Надеждността на използваната методика, при определяне
на скоростта на движение на лекия автомобил преди и по време на удара в
дървото, отговорите на шеста, седма и осма задача и особено при отговора на
задача девет, са научно обосновани, онагледени със схеми, фотоси, формули и
изчисления, като вещите лица са обосновали научно различията в скоростта на
движение на автомобила изчислена при тройната комплексна СМАТЕ.
За обосноваността на комплексната експертиза от
голямо значение са изходните данни предоставени на вещите лица. На
с.6/с.сл.-26.01.2017г./ в. лица са
заявили, че на разположение са им били
всички материали по делото – от
досъдебеното и съдебното производство, и не са изключвали доказателства при
изготвяне на заключението. Данните, които в.лица са използвали са достоверни,
защото са получени от протоколите за
оглед и останалите гласни писмени и веществени доказателствени средства,
събрани по предвидения в НПК ред.
Съдът счита, че проведеното изследване е пълно и
изчерпателно, което изпъква на фона на тройната комплексна експертиза. В
отговора на девета задача/с.19 на ПКСМАТЕ/ е посочена причината за различието с
дадените отговори от първата тройна КСМАТЕ-липсата на “динамичен анализ на
силите, действащи на телата, като се анализира сложния им характер, базирайки
се на динамиката на релативното им
движение спрямо подвижната координатна система”.
Приетото в с.заседание на 26.01.2017 год. заключение
на петорната комплексна експертиза съдът прие, че е правилно, защото
съпоставено с други събрани доказателства – показания на свидетели/без тези на
св.А.А./, веществени доказателства-лява маратонка/, категорично потвърждават
извода на заключението, че в момента на удара на л. автомобил в крайпътната
топола на предна лява седалка е бил подсъдимият В. М., а до него на предна
дясна седалка е пътувал пострадалия П. П..
Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за
безспорно установени въз основа на протокол
за оглед на ПТП л.5 до л.10 от ДП, предавателно приемателен протокол л.11, л.12
- номер на полица на гаранционен фонд и сметка за вноска, фотоалбум л.13 – л.17
от ДП, препис извлечение от акт за смърт л.27, протокол за оглед на веществени
доказателства л.31, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и
други упойващи вещества касаещо лицето В.М. с протокол за химическа експертиза
– л.33 и л.34, съдебно медицинска
експертиза на труп № 238/2013г. л.37-л.41, епикриза от отделение по
Невро-хирургия към МБАЛ “проф. д-р Ст.Киркович” л.42, съдебно медицинска
експертиза на живо лице № 307/2013г. - л.44-л.46, епикриза л.47,
приемо-предавателен протокол л.70, фотоалбум л.78, огледен протокол - л.80,
комплексна тройна съдебно
авто-техническа и съдебно медицинска експертиза заедно със скица л.84-л.93,
протокол за химическа експертиза кръвна проба на лицето П.С. л.100, протокол за
медицинско изследване л.101, справка от централна база КАТ касаеща
собствеността на л.а. “***”с рег.№СН ****КК, протокол за разпит на свидетел Н.И.К.
л.118, договор за покупко-продажба на МПС заверено копие, протокол от следствен
експеримент л.120 - 121, втори протокол за следствен експеримент л.123-л.124,
справка за нарушител водач л.126-128, протокол за оглед на веществени
доказателства л.142, справка за съдимост л.219, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние л.220, както и в хода на съдебното
производство удостоверение за наследници на пострадалия л.45, копие от история
на заболяването касаещо П.С.П. л.106-107, заключение на съдебно биологична
експертиза л.112, фотоалбум л.115.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си на 06.09.2013 год.
подсъдимият В.Й.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3,
предложение „първо" и предложение "предпоследно", б.
"б", предложение "първо" вр. чл. 343, ал. 1, б.
"в" вр. чл.342,ал. 1, предложение "трето" от НК, като на
същата дата, на път 5701, северно от с. Х.А., община Стара Загора при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "***"
с per. № СН *** КК в посока юг-север нарушил правилата за движение, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП /, а именно:
-чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение "първо" от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол...";
-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
-чл. 21, ал. 1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от
категория “В” извън населено място - 90 км/ч. като управлявал лекия автомобил
"***" с per. № СН *** КК със скорост 109 км/ч;
-чл. 150 от ЗДвП -
"Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач", но управлявал лекия автомобил "***" с per. № СН *** КК
като неправоспособен и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта на
водача 1, 34 на хиляда промила и по непредпазливост причинил смъртта на П.С.П.
ЕГН ********** ***.
От обективна страна
е безспорно, че подсъдимият В. М. е управлявал МПС- л.а.”***" с per. № СН ***
КК като неправоспособен водач. От справка за нарушител/водач на ОД на МВР
гр.Стара Загора, Сектор “Пътна полиция”/л.125-л.128 ДП/ е видно, че подсъдимият
никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС/нарушение на чл.150 от ЗДвП/.
Безспорен е и
резултатът от заключението на химическата експертиза-л.34 ДП, според който
повече от два часа след ПТП-21.50 ч. съдържанието на алкохол в кръвта на
подс.В. М. е 1,34 промила, т.е. налице е пияно състояние по смисъла на закона/нарушение
на чл.5,ал.ІІІ,т.1 от ЗДвП/.
При управлението на
лекия автомобил "***" с per. № СН *** КК подсъдимият е нарушил и
чл.20,ал.І от ЗДвП, задължаващ всеки водач да контролира непрекъснато пътното
превозно средства, което управлява. Със завъртането на волана на управлявания
автомобил в посока на ляво, подс.В М. се поставил в невъзможност да задържи
превозното средство върху пътното платно и лекият автомобил, плъзгайки се, напуснал
платното за движение, преминал през банкета и се блъснал с дясната си страна в
крайпътно дърво.
За да се стигне до загуба контрол на лекия автомобил
основна роля изиграва и нарушението на чл. 21, ал. 1, предл. второ от ЗДвП -
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно
превозно средство от категория “В” извън населено място - 90 км/ч.
Като управлявал лекия автомобил "***" с per.
№ СН *** КК със скорост 109 км/ч преди настъпване на ПТП и завил волана на
лекия автомобил на ляво, подсъдимият не е бил в състояние да контролира
превозното средство, което загубило напречната си устойчивост, а това довело до
пълна загуба на управление на лекия автомобил.
Допуснатите нарушения на правилата за движение
комплексно са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат-
смъртта на пострадалия П.П.. Неправоспособността е признак за липса на умения и
знания за управление на МПС съобразно изискванията на ЗДвП. Употребата на
алкохол е предпоставка за неправилна оценка на пътната обстановка и необоснована завишена самооценка на
възможностите, без да се отчита отрицателното въздействие на алкохола върху
реакциите на водача на превозното средство. Тези обстоятелства –
неправоспособност, пияно състояние и превишена скорост, са довели да загубата
на управлението на лекия автомобил.
В конкретния случай подсъдимият, при
управлението на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на пътно транспортното произшествие, ако не е завил волана на
автомобила на ляво, което е довело до избор на траектория на движение
несъизмерима с наличната му скорост на движение – 109 км/ч.
От субективна страна вината на подсъдимия
е проявена под формата на непредпазливост и тази форма на вина е елемент от
субективния състав на престъплението по чл.343 от НК. В случая подс.В. М..
В конкретния случай подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но след като е
управлявал автомобила с превишена скорост и взел решение да предприеме маневра-завиване на волана на ляво, е могъл и
е бил длъжен да предвиди, че това ще доведе до загуба на управлението на
автомобил с последващи последици от това.
Заключението на ПКСМАТЕ доведе до корекция
във величината на скоростта на движение на лекия автомобил"***" с
per. № СН *** КК непосредствено преди настъпването на ПТП от 134 км/ч според
обвинителния акт, респ.заключението на тройната КСМАТЕ. Съдът прие за доказана
скорост от 109 км/ч, като взе предвид обосноваването на този извод на вещите
лица с конкретните изчисления и отчетените допълнителни обстоятелства, които се
отразяват върху скоростта на управлявания от подс.В. М. автомобил
непосредствено преди ПТП. В тази връзка подсъдимият беше и оправдан, че
скоростта на движение в коментирания момент е била от порядъка на 134 км/ч.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение „първо" и
предложение "предпоследно", б. "б", предложение
"първо" вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл.342,ал. 1,
предложение "трето" от НК, към датата на ПТП - 06.09.2013 год.,
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от три до десет
години. С последващо изменение на тази специална норма размерът на предвиденото
наказание е завишено на лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години/ДВ,бр.74/2015
год./. Очевидно е, че законът в сила при извършване на деянието, е бил
по-благоприятен за подс.В. М.. В тази връзка и предвид нормата на чл.2,ал.ІІ НК
съдът определи наказателната отговорност на подсъдимия по закона действал към датата
06.09.2013 год., който е по благоприятен за дееца предвид по-нисък максимален
срок на наказанието лишаване от свобода.
При определянето на
наказанието съдът се ръководеше от принципите залегнали в чл.54 от НК.
При конкретизиране
размера на наказанието съдебния състав се съобрази той да е в пределите
установени в специалната норма на НК и да е достатъчен, за да обезпечи
постигане целите на наказанието.
Съдът се съобрази и с
втория принцип да определи наказанието в съответствие с определенията на понятията
в Общата част на НК, като престъпление, вменяемост, вина и т.н.
При определяне на
наказанието съдът се ръководеше и от общия принцип да се вземе предвид степента
на обществената опасност на деянието, личността на виновното лице и смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
Конкретното
престъпление е с висока степен на обществена опасност. Като количествен признак
на престъплението от обективна страна характеристиките и изводите за степента
на обществената опасност произтичат от размера на причинените вреди, начина на
извършване, поведение на дееца преди и по време на извършване на деянието и т.
н. В настоящото производство настъпилите вредни последици са резултат от
поведението на подсъдимия, който в пияно
състояние поканил пострадалия П.П. в процесния автомобил и в това състояние, с
превишена скорост, предизвикал ПТП. Налице са няколко квалифициращи признака на специалната норма – пияно състояние,
неправоспособен водач.Тежестта на деянието се подсилва и от обстоятелството, че
е отнет живота на 18-годишен младеж.
По отношение
обществената опасност на дееца съдът прие, като смекчаващо вината обстоятелство
чистото съдебно минало и младата възраст при извършване на деянието.
Освен множеството
квалифициращи признаци, съдът отчете и
допълнителни конкретни разпоредби на
ЗДвП – чл.20,ал.І и чл.21,ал.І, които е нарушил подсъдимия В. М. и които се
отчетат като отегчаващи вината обстоятелства. Такива са и множеството
административни наказания за нарушения на ЗДвП. Само влезлите в сила
наказателни постановления са девет и обхващат период от пет години, което е
белег за трайно установена нагласа да се пренебрегват изискванията на закона за
управление на МПС от правоспособно лице и безотговорно да се поставя в опасност
живота и здравето на участниците в движението. Концентрацията на алкохол в
кръвта на водача/пияното състояние/, макар да е квалифициращ елемент от
престъпния състав и според чл.56 НК не следва да се отчита като отегчаващо
вината обстоятелство, не може да не се вземе предвид, когато драстично
превишава предвидената минимална граница на алкохолна концентрация в кръвта,
водеща до съставомерност на деянието. В настоящия случай повече от два часа
след ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на подс.В. М. е 1,34 промила,т.е.
преди разграждането на алкохола концентрацията в кръвта е била значително
по-висока.
При това положение
съдът прие, че наказанието на подсъдимия В.Й.М. следва да се определи при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка размерът
на наказанието, което съдът счита за справедлив е шест години и шест месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип с оглед разпоредбата на чл.60,ал.І, вр.
чл.61,т.2 ЗИНЗС.
В този размер и начин
на изтърпяване на определеното наказание съдът прие, че могат да се постигнат
целите на наказанието – възстановяване на социалната справедливост на фона на
постоянно растящия брой на ПТП с тежък общественоопасен резултат, поправяне на
подсъдимия и въздействащо предупредително, както по отношение на подс.В. М. и особено върху останалите членове на
обществото, да се въздържат от управление на МПС без необходима
правоспособност, след употреба на алкохол и нарушаване правилата разписани в
ЗДвП.
По отношение веществените
доказателства:
иззети косми от
предно стъкло на л.а. "***”,
парче с
размери 20/10 см от горна задна част на тапицерия на предна дясна страна с
начало 34см. от горен заден край на рамката на стъклото; парче от тапицерията
на предната дясна седалка в преден десен край – парче с размери 8/10 см.; парче
от тапицерията на предна дясна седалка от десен централен край с ромбовидна
форма и диагонали 9х15 см. и сенник, който се
намира пред погледа на водача на МПС, съдът постанови да се отнемат в полза на Държавата и след влизане на
присъдата в сила, да се унищожат като вещи с малозначителна стойност.
Друга част от веществените доказателства: лек
автомобил марка "***" с per. № СН *** КК оставен на съхранение в
Тилова база на ОД на МВР – Стара Загора, 2 бр./чифт/ маратонки марка “Адидас” и
запечатан джоб, находящ се на л.12 от ДП, съдържащ 1 бр.
свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ за л.а. марка “Хонда”, модел
“Сивик”, с рег. № СН *** КК на името на Н.И.К., ЕГН **********, 1 бр. контролен
талон към знак за технически преглед № *********, 1 бр.застраховка “ГО”
изписани № 02113000283060 и № 528047/07.01.2013г., 1 бр. контролен талон за
“ГО” с № 02113000283060 за застрахователна полица, 1 бр. контролен талон за
“ГО” с № 02112000283060 на застрахователна полица, 1 бр. сметка за вноска с №
0632899 на полицата от гаранционен фонд “Бул Инс” от 12.04.2013г. и 1 бр.
хартиен къс, наподобяващ банкнота с напдис “musik
klub VERMONT”, след
влизане в сила на присъдата съдът постанови
да се върнат на собственика им.
Съдът осъди подсъдимия В.Й.М. да заплати:
-на частните обвинители Д.Н.П., ЕГН ********** и С.П.П.,
ЕГН ********** сумата от 800 лв./осемстотин лева/, представляваща направени
разноски за ангажиране на повереник;
- по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора
сумата от 860,43 лева – разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство;
- в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 3590,60
лв./ три хиляди петстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени съдебни и деловодни разноски.
Причини за извършване на престъплението са грубите
нарушения на основни правила за движение на МПС от страна на подсъдимия В. М.,
а условия за настъпването на ПТП е пияното състояние на водача и липсата на
правоспособност да управлява МПС.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: