Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.02.2017г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
16.11. 2016 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
С.И.
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д.
№ 370 по описа за 2015
година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба от Ж.С.Т. от гр. С.З., с ЕГН ********** против "А." ООД, с ЕИК ***
и със седалище и адрес на управление: село Б.П., община О., област С.З..
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 124 от ГПК за прогласяване на нищожност на
решенията на извънредно общо събрание на съдружниците на ответното дружество от
29.12.2015г., които са алтернативно съединени с обективно кумулативно съединени
искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на същите решения като незаконосъобразни и
противоречащи на императивните норми на ТЗ и дружествения договор.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2015г. по партидата на "А." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: село Б.П.. община О., област С.З., е депозирано Заявление А4 с вх.
№ 20151229132059, с което се заявяват за вписване по партидата на дружеството
следните промени: заличаване на управителите, начина на представляване и
съдружниците и вписване като едноличен собственик на капитала на дружеството на
З.В.З., към което са приложени документи, сред които: Предизвестие от ищцата до
ОСС на „А." ООД, връчено на 28.09.2015г.; Протокол от 20.10.2015г. за
приемане на предизвестието; Протокол от 29.12.2015г. за освобождаване като
Управител на Ж.С.Т.; Учредителен акт на „А." ЕООД от 29.12.2015г.
Тези решения, описани в протокол от 29.12.2015г. на
единствения съдружник на „А." ООД, ищцата счита за нищожни, алтернативно
незаконосъобразни и противоречащи на императивните норми на Търговския закон и
дружествения договор, като излага следните съображения:
Посочва, че на 28.09.2015г. на „А." ЕООД е
връчено предизвестие на основание чл. 125 ал. 2 от ТЗ за прекратяване участието
на ищцата Ж.С.Т. в ответното дружество
като съдружник. По-късно, на 17.12.2015г. ищцата връчила на ответното дружество
уведомление, с което отменя и оттегля подаденото от нея предизвестие за
прекратяване на членството й като съдружник в дружеството и за напускане на
същото, което било получено лично от управителя и съдружник З.В.З.. Въпреки
това на 29.12.2015г. същият приел, че предизвестието е възпроизвело действие и
че той е единствен съдружник в дружеството и като такъв е провел заседание, на
което е взел решение за освобождаването на Ж.С.Т. като управител на дружеството
и приел учредителен акт. Ищцата твърди, че тези решения не изхождат от
действителните собственици на капитала на ответното дружество, тъй като към
29.12.2015г. счита, че е пълноправен съдружник (предвид оттеглянето на
предизвестието за напускане, преди изтичането на тримесечния срок по чл. 125 от ТЗ) и така взетите решения са нищожни.
Алтернативно, в случай, че не е налице нищожност на
решенията, взети на 29.12.2015г., заявява, че оспорва редовността на
проведеното на 29.12.2015г. общо събрание на съдружниците на „А." ООД за
освобождаването й като управител, приемане на нов учредителен акт, като твърди,
че такива решения не са вземани, а ако са взети, не изхождат от действителните
собственици на капитала на Дружеството, като твърди, че тези решения са
незаконосъобразни и противоречащи на императивните норми на Търговския закон и
дружествения договор, като излага следните съображения:
На първо място посочва, че Общото събрание на
съдружниците на „А." ООД е свикано и проведено без да са спазени и в
противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 4 от Дружествения договор, съгласно
който общото събрание се свиква от управителя чрез изпращане на писмени покани,
които съдържат проекта на дневен ред и които следва да се предадат или изпратят
по пощата на официално обявения адрес на съдружника не по - късно от 7 дни
преди датата на събранието. Твърди, че в случая такава писмена покана въобще не
е връчвана.
На следващо място твърди, че извънредното общо
събрание от 29.12.2015г. е проведено при липсата на кворум, тъй като съгласно
чл. 12, ал. 1 от Дружествения договор събранието има кворум и може да взема
решения, ако присъстват повече от половината съдружници, в настоящия случай
това са двамата съдружници.
Счита, че извънредното общо събрание от 29.12.2015г.
е проведено от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 11. ал. 6 от
Дружествения договор - Общото събрание е компетентно да решава всички въпроси,
свързани с дейността на Дружеството с обикновено мнозинство на капитала, освен
ако задължителна норма на закона или на този договор не предвижда друго. Такова
мнозинство липсвало, предвид отсъствието на ищцата, поради неуведомяването й.
Предвид на изложеното моли съда да признае за
установено по отношение на ответното дружество "А." ООД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: село Б.П., община О., област С.З., че
решенията на извънредното общо събрание на съдружниците на ответното дружество,
материализирани в протокол и учредителен акт от 29.12.2015г., са нищожни,
алтернативно да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени като
незаконосъобразни и противоречащи на повелителните норми на закона и
дружествения договор същите решения. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът с писмения отговор заявява, че счита исковете за изцяло
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.
По отношение на оплакванията на ищцата относно приемането на
оспорваните решения в противоречие с отделни разпоредби от дружествения договор
и закона, заявява, че същите дори и да са налице, биха могли да обосноват
евентуално незаконосъобразност, но не и нищожност на решенията. Сочи, че
търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС,
посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, каквито атакуваните от ищцата не са.
Посочва, че твърдяните в исковата молба нарушения на
дружествения договор и закона, се свеждат до твърдението, че неучастието на
ищцата при вземането на оспорваните решения водят до нарушение на правилата за
свикване на събрание, за кворум и мнозинство, което зависи от това дали към
29.12.2015 г. ищцата е имала качеството на съдружник в дружеството. Сочи, че
безспорно на 28.09.2015 година ищцата е отправила и връчила предизвестие за
прекратяване па членството й в дружеството, както и че на 20.10.2015 година
предизвестието й е било изрично разгледано и прието с нарочен протокол, така
както изисква чл. 15 ал.1 от Дружествения договор. Предизвестието си ищцата
отправила, като се е позовала на чл. 125 ал.2 ТЗ, поради което и прекратяването
на членството й настъпва с изтичането на тримесечния срок. Посочва, че съгласно
правилата на ГПК за броене на сроковете, даденото на 28.09.2015 година
тримесечно предизвестие изтича на 28.12.2015 година, като считано от тази дата
настъпва прекратяването на членството на ищцата в дружеството. Твърди, че към
датата на приемане на оспорваните решения - 29.12.2015 година, ищцата няма
качеството на съдружник в дружеството и не е легитимирана да ги оспорва. Поради
обстоятелството, че ищцата няма качеството на съдружник в дружеството към
29.12.2015 година, счита, че непоканването й за приемане на оспорваните
решения, както и неучастието й при тяхното приемане, не ги опорочава и не води
до нарушаване на нормите на Търговския закон и действалия тогава дружествен
договор. Твърди, че оспорените решения са приети от единствения съдружник в
дружеството към 29.12.2015 година и като такива са напълно законосъобразни.
От
фактическа страна ответникът не оспорва твърдението, че на 17.12.2015 г. на
управителя на дружеството З.З. е връчено изходящо от ищцата нотариално
уведомление, според което ищцата отменя и оттегля предизвестието си за
напускане на дружеството. От правна страна счита, че така отправеното и връчено
нотариално уведомление не е породило никакви правни последици, тъй като
Търговският закон не съдържа правни норми, а и дружественият договор не съдържа
клаузи, които да дават основание да се счете, че отправянето на предизвестие за
прекратяване на членството в дружество с ограничена отговорност е оттегляем
акт. Счита, че при конкретните обстоятелства, извод за оттегляемост не може да
се обоснове и с общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите,
защото предизвестието за прекратяване на членството в ООД не е предложение за
сключване на сделка, а е акт, с който се упражнява предвидено в закона
потестативно право. Счита, че предвиденият от закона ред за упражняване на това
право не включва приемането му от дружеството, до което е отправено. Твърди, че
с получаването на предизвестието от дружеството едностранният акт на съдружника
е завършен, като определеният от закона срок на предизвестието има за цел
единствено да отложи правните му последици, като да даде възможност на
дружеството да се подготви за уреждане на последиците от прекратяването на
членството на съдружника и продължаване на съществуването си. Посочва още, че
срокът на предизвестието не е срок за размисъл, в който отправилият го
съдружник да може своеволно и многократно да променя правната сфера на
дружеството и останалите съдружници, а е срок, течащ в полза на дружеството, което
обективно трябва да има възможност да се подготви за уреждане на правните и
икономически последици от напускането на съдружника. В конкретния случай освен
това, така както изисква дружественият договор, отправеното от ищцата
предизвестие е разгледано и изрично с протокол от 20.10.2015 г.
Съдът като взе
предвид приетите по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Ответното
дружество „А."
ООД, с ЕИК *** и със седалище и
адрес на управление: село Б.П., община О., област С.З. е вписано в ТР при АВп,
със съдружници Ж.С.Т. и З.В.З., като същите са вписани и като управители на
дружеството.
На
28.09.2015г. ищцата Ж.С. Т. в качеството на съдружник в „А." ООД е връчила
на дружеството предизвестие за прекратяване на членството й в дружеството и за
уреждане на имуществените отношения. С протоколно решение от 20.10.2015г.
дружеството е приело отправеното предизвестие и е приело решение отношенията с
напускащия съдружник да бъдат уредени по начина, описан в протокола.
Протоколните решения от 20.10.2015г. не са оспорени от ищцата. На 17.12.2015г. на
управителя на дружеството З.З. е връчено изходящо от ищцата нотариално
уведомление, според което ищцата отменя и оттегля предизвестието си за
напускане на дружеството.
На 29.12.2015г.
З.З. в качеството си на единствен съдружник в дружеството, след настъпилото на
28.12.2015г. прекратяване на членството на съдружника Ж.С.Т., съгласно
постъпило на 28.09.2015г. предизвестие е приел решения както следва:
1. С
протокол от 29.12.2015г. е констатирал прекратяването на членството на ищцата Ж.Т.,
приел е решения за промяна на фирменото наименование на дружеството; за
намаляване на капитала на дружеството с дяловете на напусналия съдружник Т. и
едновременно с това - за увеличаване на капитала със същите по брой и стойност
дялове, които записал; за изплащане на дела на напусналия съдружник и за
приемане на учредителен акт на дружеството, който да замести действащия до
момента дружествен договор. Протоколът е приложен към заявлението за вписване
на промени по партидата на търговеца, подадено на 29.12.2015г. От така посочените
решения по този протокол, оспорено от ищцата е единствено решението за приемането
на учредителен акт.
2. На 29.12.2015г.
с отделен протокол, е прието решение за освобождаване на ищцата Ж.Т. като
управител на дружеството, което решение е оспорено от същата с исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищцата претендира,
че с оглед оттеглянето на предизвестието, е продължила да бъде съдружник в
дружеството, поради което приемането на оспорените две решения без нейно
участие ги прави нищожни. Алтернативно, в случай, че съда счете, че не е налице
нищожност на решенията, то оспорва същите като незаконосъобразни и
противоречащи на императивните норми на ТЗ и дружествения договор. Следователно
въпреки посоченото в исковата молба алтернативно съединяване на искове, то с
оглед направеното искане следва да се приеме, че в случая се заявява евентуално
съединяване на предявените искове, тъй като разглеждането на иска по чл. 74 от ТЗ се обуславя от изхода на делото по иска за обявяване на нищожност на оспорените
решения. В този смисъл е т. 2 от ТР №
1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК.
Безспорно
е, че на 28.09.2015г. ищцата е отправила и връчила предизвестие за прекратяване
на членството й в дружеството, както и че на 20.10.2015г. предизвестието й е
било изрично разгледано и прието с нарочен протокол, съгласно чл. 15 ал. 1 от
Дружествения договор. Предизвестието си ищцата е отправила, като се е позовала
на чл. 125 ал. 2 ТЗ, поради което и прекратяването на членството й настъпва с
изтичането на тримесечния срок. В случая този срок изтича на 28.12.2015г., като
считано от тази дата настъпва прекратяването на членството на ищцата в
дружеството.
Действително
на 17.12.2015г. на управителя на дружеството З.З. е връчено изходящо от ищцата
нотариално уведомление, според което ищцата отменя и оттегля предизвестието си
за напускане на дружеството. Съдът намира, че това обстоятелство не заличава с
обратна сила последиците от отправяне на предизвестието, нито препятства
настъпването на правопрекратяващият му ефект. Търговският закон не съдържа
правни норми, а и дружественият договор не съдържа клаузи, които да дават
основание да се счете, че отправянето на предизвестие за прекратяване на
членството в дружество с ограничена отговорност е оттегляем акт. Извод за
оттегляемост не може да се обоснове и с общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите, защото предизвестието за прекратяване на членството
в ООД не е предложение за сключване на сделка, а е акт, с който се упражнява
предвидено в закона потестативно право. Предвиденият от закона ред за
упражняване на това право не включва приемането му от дружеството, до което е
отправено. С получаването на предизвестието от дружеството едностранният акт на
съдружника е завършен, като определеният от закона срок на предизвестието има
за цел единствено да отложи настъпването на правните му последици, като да даде
възможност на дружеството да се подготви за уреждане на последиците от
прекратяването на членството на съдружника и продължаване на съществуването си.
Срокът на предизвестието не е срок за размисъл, в който отправилият го
съдружник да може своеволно и многократно да променя правната сфера на
дружеството и останалите съдружници, а е срок, течащ в полза на дружеството,
което обективно трябва да има възможност да се подготви за уреждане на правните
и икономически последици от напускането на съдружника. В случая освен това,
така както изисква дружественият договор, отправеното от ищцата предизвестие е
разгледано и изрично с протоколно решение от 20.10.2015г., което не е оспорено
от ищцата. В този смисъл дори да се приеме, че предизвестието е своеобразно
предложение - оферта към дружеството, което подлежи на приемане и може да бъде
оттеглено, то това оттегляне съобразно общите правила (чл. 13 ЗЗД) може да
стане само ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или едновременно със
самото предложение. В случая изявлението за оттегляне е направено значително по
- късно и дори след приемането, поради което и преценено съобразно общите
правила на ЗЗД, оттеглянето не е породило правно действие.
С оглед на изложеното съдът приема, че членството на ищцата е
прекратено с изтичането на срока на отправеното от нея предизвестие. Видно от
протоколното решение от 29.12.2015г., капиталът на дружеството е намален с притежаваните
от нея дялове и увеличен със същите по брой и стойност дялове, записани от З.З..
Това решение не е оспорено от ищцата, поради което в отношенията й с
дружеството са настъпили и последиците от намаляване на капитала с
притежаваните от нея дялове, които са същите като последиците на прекратяване
на членството й с предизвестие - като резултат тя не притежава качеството на
съдружник, не притежава дялове от капитала на дружеството, а само
облигационното вземане към дружеството за равностойността на притежаваните към момента
на прекратяването дялове, определена съгласно баланса на дружеството към
31.12.2015г.
След
прекратяването на членството на ищцата дружеството остава с един съдружник - З.З.,
чиито актове и протоколни решения съобразно нормата на чл. 147 ТЗ имат
характера на решения на едноличен собственик на капитала и като такива същите
не са нищожни, нито незаконосъобразни.
С оглед на
изложеното съдът намира, че предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по
делото: Ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 от ГПК, ведно със данъчна фактура № **********/23.02.2016г.
и извлечение от банкова сметка ***.
В хода на устните състезания
ищцата чрез пълномощника си е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но
не по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. Съгласно чл. 36 ал. 2
от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Съгласно определение № 782/12.12.2014г. на ВКС по ч.
т. д. № 3544/2014г., ІІ т. о., ТК, постановено в производство по чл. 274 ал. 3
от ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК и имащо задължителен характер, при
произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5
от ГПК, във вр. с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът следва да приложи Наредбата съобразно
изменението й /в случая ДВ бр. 84/25.10.2016г./, тъй като се касае за
материално – правна норма, която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и
даване ход на устните състезания, когато страните са направили искане за
разноски, съответно – възражение за прекомерност, при определяне на разноските,
съдът прилага нормативната уредба, действаща към този момент. С оглед на
изложеното и като се има предвид, че съгласно чл. 7 ал. 1 т. 10 от Наредбата за
процесуално представителство в производства по Търговския закон по иск на
съдружник или акционер срещу дружеството минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 800 лева, следва да се приеме, че претендираното от ответното
дружество възнаграждение в размер на 720 лева не е прекомерно и не следва да
бъде намалявано.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 720
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Ж.С.Т., с ЕГН ********** ***
против "А." ООД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на
управление: село Б.П., община О., област С.З. за признаване за установено по отношение на ответното
дружество "А." ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
село Б.П., община О., област С.З., че решенията на извънредното общо събрание
на съдружниците на ответното дружество, материализирани в протокол и
учредителен акт от 29.12.2015г., са нищожни, както и евентуално предявените
искове за отмяна на същите решения като незаконосъобразни и противоречащи на
повелителните норми на закона и дружествения договор като неоснователни недоказани.
ОСЪЖДА Ж.С.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "А." ООД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на
управление: село Б.П., община О., област С.З. направените по делото
разноски в размер на 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: