Определение по адм. дело №322/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Позитив България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], ул. Н. Б., [адрес], представлявано от управителя Б. М. С., действащо чрез адв. Б. Г., против Ревизионен акт № Р-03002724006317-091-001/26.03.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 81/13.06.2025г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в частта, с която на дружеството е ангажирана отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения на „ЕИД 4“ ЕООД, с ЕИК ********* по ЗДДС като пряк доставчик по фактури, издадени през данъчни периоди август 2023г. за главница 19398,44 лева; октомври 2023г. за главница 3300,00 лева и за декември 2023г. за главница 20,00 лева, ведно с мораторна лихва за задълженията по ЗДДС.

Счита ревизионния акт за незаконосъобразен, поради противоречие с материално правни разпоредби. Според оспорващото дружество в ревизионното производство не са установени и доказани законовите предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на получателя – „Позитив България“ ЕООД по реда на чл.177 от ЗДДС. Сочи се, че е налице разлика между ползвания от жалбоподателя данъчен кредит и невнесения ДДС от „ЕИД 4“ ЕООД, което е самостоятелно основание за отмяна на РА. Твърди се липса на данни и доказателства, че именно посочените в РА задължения са предмет на принудително събиране по образуваните срещу „ЕИД 4“ ЕООД изпълнителни дела – не се сочи кои са тези дела, за кой данъчен период се отнасят, за какви видове публични задължения са.

Релевира се довод за наложен запор на вземанията на „ЕИД 4“ ЕООД по фактури, издадени на „Уестърн Марково“ ЕООД, който препятства извършване на плащане от длъжника както в брой, така и по банков път. Същевременно в РД е отразено, че към 30.06.2024г. „ЕИД 4“ ЕООД има касова наличност на стойност 270000 лева.

Аргументира се становище, че неплащането на публичните задължения на „ЕИД 4“ ЕООД не е в резултат на недобросъвестно поведение на дружеството – жалбоподател.

Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на ответния орган за наличие на знание и задължение за знание от страна на „Позитив България“ ЕООД, че „ЕИД 4“ ЕООД няма да внесе дължимия ДДС. В тази насока се заявява, че възприетите от органа по приходи близки родствени отношения между определени физически лица не съставляват обективни факти, въз основа на които да се обоснове знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Позовава се на актове обр.19 за реално извършени и приети СМР, плащания по банков път и чрез прихващане, изключващи умисъл и намерение да се заобиколи законът. Сочи се, че за да бъде държано едно лице отговорно за задължения за ДДС на друго лице, следва да бъде установено наличието на злоупотреба, умишлени действия от доставчиците на държаното като отговорно лице, водещи до отклонение от данъчно облагане, тъй като чл.177 от ЗДДС изисква нереалност на доставките, в който случай само целта им е единствено отклонение от данъчно облагане, от плащане на ДДС. В случая както в РА, така и в РД не е обосновано от органа по приходи извършването на ДДС злоупотреба. Не е посочено каква точно злоупотреба е извършена, нито какъв е механизмът на отклонение от облагане с ДДС. Според оспорващия, невнасянето на дължимия ДДС от доставчика „ЕИД 4“ ЕООД не може да бъде достатъчно условие да се приеме, че е налице злоупотреба или данъчна измама и основание за реализиране на отговорност по чл.177 от ЗДДС за друго лице, ако не е осъществен сложния фактически състав на посочената норма. Твърди се, че доставките са реални и престациите по тях са разменени – СМР са реално извършени и разплатени, поради което установяването на каквато и да е свързаност между лицата, не може да е значимо за ангажиране на отговорността. От органите по приходи не са изложени каквито и да е съображения, че е налице сделка или поредица от сделки, която води до неправомерен резултат.

Въз основа на изложените в жалбата фактически и правни аргументи се настоява за отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и административната преписка, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - „Позитив България“ ЕООД с ЕИК ********* и ответник - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, във вр. с чл.160, ал.2 от ДОПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания РА;

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и при наличие на посочените в него материално правни основания.

По направеното с жалбата доказателствено искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на поставени от дружеството въпроси, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

оспорващ: „Позитив България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], ул. Н. Б., [адрес], представлявано от управителя Б. М. С., действащо чрез адв. Б. Г.;

ответник: директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

НАСРОЧВА АД № 322/2025г. по описа на ШАдмС за 17.09.2025г. от 11.30 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на РА.

УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и при наличие на сочените в него материално правни основания, а именно - че получателят по доставките е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.