РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501121 по описа за 2021 година
С Решение № 6 от 17.05.2021г., постановено по гр. дело №
419/2020г. по описа на Районен съд – Средец е отхвърлен предявения от
„Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София против Я. Ц. М. иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 240 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 16.04.2018г.,
формирана като сбор от три стандартни месечни абонамента в общ размер на
62, 46 лева и сумата от 177, 54 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на закупено мобилно устройство без отстъпката и
заплатената към датата на предоставянето му, съгласно оставащия срок на
договора, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед № 140 от
09.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 303/2020г. по описа на Районен съд – Средец.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 510/08.06.2021г. по описа на Районен съд – Средец от „Теленор България“
1
ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено изцяло
атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените претенции. В
жалбата се посочва, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства да е
1 изпълнил своите поети по договора задължения – договорът за мобилни
услуги е двустранен и комутативен, от което следва, че и двете страни по
него са наясно още при сключването му какво следва да престират
впоследствие една на друга. В жалбата се посочва, че получаването на
фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума. Посочва
се и обстоятелството, че с уговорката, предоставяща на оператора право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред правата на
потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира
общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а клаузите от общите условия не
предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника, поради което следва да се приеме, че
волеизявлението може да бъде конклудентно – с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – Я. Ц. М. чрез своя
назначен особен представител – адвокат Клара Парунова депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна и недоказана и
претендира да бъде постановено решение, с което въззивната жалба да бъде
отхвърлена. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Теленор
България“ ЕАД със седалище гр. София против Я. Ц. М., с които се
претендира да бъде прието за установено, че по отношение на ответната
страна съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в
размер на 62, 46 лева, представляваща стойността на тримесечни абонаментни
2
такси, както и сума в размер на 177, 54 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство. По делото не се спори, че е постановена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 140 от 09.07.2020г.,
постановена по частно гр. дело № 303/2020г. по описа на Районен съд –
Средец, от която е видно, че е разпоредено длъжникът Я. Ц. М. да заплати на
кредитора „Теленор България“ ЕАД обща сума в размер на 240 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги, от които 62, 46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване договорен абонамент от дата – 16.04.2018г.,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 177, 54 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство. В
исковата молба се посочва, че между мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД и ответника – Я. Ц. М. е сключен Договор за предоставяне на мобилни
услуги от 16.04.2018г. и от този момент ответникът е станал титуляр на
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма – Тотал 24, 99 лева с
уговорен срок на действие за 24 месеца – тоест – до 16.04.2020г. В исковата
молба се посочва, че за отчетния период на потребление – от 20.06.2018г. до
19.09.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото
дружество дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в размер на 101, 18 лева и след изтичането на срока за плащане на
дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите
обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, но въпреки
напомнянията от страна на мобилния оператор, ползваният телефонен номер
е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен със съобщение. В исковата
молба изрично се посочва, че с оглед незаплащането от страна на абоната –
ответник на процесните фактури за отчетния период на потребление за
периода 20.06.2018г. до 19.09.2018г. е ангажирана договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като на основание чл. 75
във връзка с чл. 19б, буква „в“ от Общите условия на мобилния оператор,
ищцовото дружество – „Теленор България“ ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. Посочва
се, че след прекратяване на отношенията, операторът е издал крайна фактура,
в която е начислена и сума в размер на 240 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, която е
уговорена съгласно постигната спогодба на мобилния оператор с Комисията
3
за защита на потребителите от 11.01.2018г. С исковата молба се претендира
неустойка съгласно клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор
за мобилни услуги.
Ответната страна в първоинстанционното производство – Я. Ц. М.
чрез своя назначен особен процесуален представител депозира писмен
отговор, в който посочва, че в отношенията между страните са налице два
отделни договора, които са самостоятелни и действията на тези договори не
са обвързани помежду си. Посочва се, че от представените по делото фактури
може да се направи предположение, че ответникът е извършвал частични
плащания, но не става ясно как са разпределяни тези плащания. Отправя се
възражение, че фактурите не са подписани от ответника и сами по себе си не
установяват по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях
задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са
предоставените мобилни услуги. Твърди се, че по делото остават недоказани
твърдяните фактурирани услуги. Оспорва се претендираната неустойка, като
се твърди, че не става ясно кой от сключените договори е прекратен
предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установено, че
правомерно е прекратен едностранно съответния договор, при положение, че
изявление на ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната
страна. Посочва се, че за да се счита, че ищецът се е възползвал от правото си
едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено при спазване на
общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – тоест да е налице писмено
предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще
се счита развален. Отделно от изложеното се отправя и възражение за
неравноправност на уговорените клаузи за неустойката.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираната
неустойка. Съдът е приел, че спирането на достъпа до услугите не е
равнозначно на прекратяване на договора, а в конкретния случай нито чрез
издаване на процесните фактури, нито по друг начин ответника е бил
предизвестен за едностранно прекратяване на договора и по този начин не са
осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
4
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение в съответствие с посоченото в жалбата и следва да се произнесе по
защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото не се спори, а и от представения по делото Договор за
мобилни услуги от 16.04.2018г. се установява, че между страните – Я. Ц. М. в
качеството му на потребител и „Теленор България“ ЕАД – в качеството му на
оператор е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което операторът се е задължил да предоставя телекомуникационни услуги на
потребителя срещу задължение от негова страна да заплати стойността на
тези предоставени услуги.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява по безспорен начин, че дължимите суми за мобилни
услуги, фактурирани за процесния мобилен номер – *** за процесния период
от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. са в размер на общо 101, 18 лева, разбити,
както следва – абонаментна такса в размер на 67, 52 лева с ДДС, гласова поща
в размер на 0, 12 лева с ДДС, грижа за клиента в размер на 0, 27 лева с ДДС,
съобщения в размер на 0, 91 лева с ДДС и сума в размер на 32, 36 лева,
представляваща такса-лизинг, а по представените в производството фактури
за периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. няма извършени плащания от Я.М..
Вещото лице изрично посочва, че дължащата се неустойка за предсрочно
прекратяване на ползвания абонаментен пакет (съобразно договорените с
КЗП условия) е в размер на три стандартни месечни абонамента – тоест – 62,
46 лева (3 х 20, 82 лева без ДДС). Вещото лице посочва и обстоятелството, че
крайният срок на сключения между страните договор е следвало да настъпи
на 16.04.2020г., а датата на деактивация на процесния договор е настъпила на
14.11.2018г. и по този начин изчислява, че оставащият срок на договора е 17
месеца и два дни и се дължи от по 11, 70 лева на месец неустойка за
разликата в цената на предоставения мобилен апарат – тоест – общо – сума в
размер от 199, 61 лева.
На основание чл. 75 от ОУ на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги при
5
неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
От представените по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че в сключения между страните Договор за мобилни услуги
от 16.04.2018г. е уговорена неустойка в случай на прекратяване на договора
по вина или инициатива на потребителя, в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а също
така потребителят дължи и разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. За да
бъде уважен предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца,
че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване
на договора по вина на потребителят преди изтичане на срока му и че
договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона. В чл. 19б, б. „в“ от
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, съставляващи неразделна част
от договора за мобилни услуги, е предвидена възможност за дружеството
едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. Тази клауза в Общите условия обаче не
изключва приложението на императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
По делото липсва писмено изявление от въззивното дружество до
въззиваемия, с която той да е уведомен, че, ако в определен срок не погаси
задълженията си, договорът ще бъде развален. Твърди се, че са изпращани
мобилни съобщения (смс) с покана за плащане, но доказателства в тази връзка
не са представени. В цитираната разпоредба на ОУ изрично е предвидено
6
развалянето на индивидуалния договор като възможност за доставчика-
изправна страна, но не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при
настъпване на определени обстоятелства. Това означава, че развалянето има
действие, само след получаване от длъжника на едностранното изявление на
кредитора, че разваля облигационната връзка поради виновно неизпълнение
на задълженията по нея. Съобразно практиката на ВКС на РБ, при наличие на
останалите предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – в този
смисъл и Решение № 178/12.11.2010г., постановено по т. д. № 60/2010г. по
описа на ВКС на РБ, ІІ т.о. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
разваля договора, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
415, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение има за последица настъпване на ефекта от
развалянето на договора. Това уведомяване обаче не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако
относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо. Поради това иска за неустойка
следва да се отхвърли като неоснователен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези,
които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272
от ГПК настоящата инстанция препраща към изложените мотиви от страна на
съда.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на назначения особен представител – адвокат
Парунова възнаграждение за представителството на ответника Я. Ц. М. пред
настоящата инстанция – сума в размер на 150 лева.
7
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на
предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 17.05.2021г., постановено по
гр. дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, със съдебен адрес – гр. София, бул. „България“№ 81,
ет. 8, ап. 22 – адвокат Виолета Герова да заплати на адвокат Парунова сума в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
особен представител за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8