Решение по дело №679/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „В.транс“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. К., против Решение № 261/15.02.2023г. по НАХД № 20223110204958/2022 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000324 от 22.06.2022 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „В.транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.34, т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че неправилно ВРС не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не е направил цялостен и обективен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил възраженията, направени с жалбата за маловажност на нарушението. Моли решението да бъде отменено, както и да се отмени издаденото наказателно постановление, като случаят се приеме за маловажен. В условия на евентуалност, ако се установи твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че извършеното нарушение не е изолиран случай и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „В.транс“ ЕООД против наказателно постановление №23-0000324/22.06.2022г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че в началото на 2022г. била извършена комплексна проверка на документи на превозвача „В.Транс” ЕООД, който притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 година. От проверените документи – пътни книжки и справки за технически прегледи проверяващите установили, че дружеството е извършило таксиметрова дейност с лек автомобил „Опел“ с рег. № ****, за който към 08.05.2021 г. е нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, както и че такова удостоверение е липсвало в периода 05.05.2021 г. – 13.05.2021 г. За констатираното на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.34, т.7 вр. чл.21, ал.1, т.3, пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, надлежно връчен на представител на „В.транс“ ЕООД. В законоустановения срок не е постъпило възражение пред АНО. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

За да потвърди наказателното постановление сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, при съставянето на АУАН и НП са спазени процедурата и сроковете, предвидени в ЗАНН, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че през процесния период дружеството – жалбоподател не е притежавало удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. ВРС е приел, че от представената пътна книжка се установява, че на 08.05.2021 г. с превозното средство е извършен таксиметров превоз, като правилно е дадена от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и правилно е определена санкционната разпоредба. Районният съд е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението на дружеството не се отличава от останалите нарушения на същата разпоредба, формално е и вредните последици от него произтичат от самото му осъществяване, а засегнатите обществени нарушения, свързани със здравето и живота на останалите участници в движението, не позволяват квалифицирането му като такъв.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Възраженията на касатора в жалбата са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. С нормата на чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г. е въведено условие за регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискванията, определени с тази наредба, и да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.

Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС относно приложението на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. В случая ВРС е анализирал степента на обществена опасност на деянието и дееца, въз основа на което и правилно е счел, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид.

Релевантни за квалификацията за маловажно нарушение по чл. 28 от ЗАНН и приложими съгласно чл. 11 от ЗАНН са критериите на чл. 93, т. 9 от НК. Нормата предполага липса или незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства, поради които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението по чл. 34, т. 7 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ е формално по своя характер, поради което от значение е наличието на други смекчаващи обстоятелства. Последните за да обусловят по-ниска степен на обществена опасност следва да бъдат многобройни или изключителни такива, каквито в случая не са налице. Макар и да не е налице повторност на извършеното нарушение, както твърди жалбоподателя, това не е основание дружеството да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Видно от представената от ответната страна справка за нарушител за периода 01.01.2022 г. – 01.01.2023 г., на кастора са издадени 22 наказателни постановления за нарушения на различни разпоредби от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Нарушението е с продължителност повече от една седмица и видно от пътната книжка през цялото време са извършвани таксиметрови превози на пътници. Само на процесната дата с автомобила са извършени 20 бр. таксиметрови превози, видно от отчета на водача и макар и дружеството да е отстранило нарушението преди извършването на проверката, това не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Посочените в жалбата обстоятелства не представляват изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, като настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, че в случая се засягат обществени отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници и вмененото с НП нарушение не е с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261/15.02.2023г. по НАХД № 20223110204958/2022 г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав.

ОСЪЖДА „В.транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ----------да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА