Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 06.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Русенски районен съд, VI - ти
граждански състав в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1807 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил подписан договор за
потребителски кредит СРЕХ- 14151996 от
14.11. 2016 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като
Кредитор и Ц.А.К. Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за кредит за покупка на стоки или услуги,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният между страните
Договор за потребителски кредит и в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като Кредитор има право да прехвърли вземането
си по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на трето лице.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 14.09.2018 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* и Приложение
№ 1 към него от 14.09.2018 г, по силата на които вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения Договор за потребителски кредит СРЕХ-14151996
от 14 ноември 2016 г., Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2482.92 лева, който следвало да бъде
върнат ведно с лихва в размер на 238.32
лева, представляваща печалба на Кредитора на 12 месечни вноски, всяка в
размер на 226.77 лева. Кредиторът
изплатил сумата по банкова сметка ***, от който Кредитополучателят е закупил
стоките, като по този начин Кредиторът е изпълнил задължението си по Договора.
Ц.А.К. не извършил плащанията по Договор за потребителски кредит СРЕХ-14151996 от 14 ноември 2016 г., поради
което дължимата към настоящия момент главница била 2482.92 лева.
Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед
за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. – датата на първата вноска до
20.11.2017 г. - датата на последната вноска била в размер на 238.32 лева.
Ответникът дължал на основание чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се
начислява за всеки ден забава, считано от 21.12.2016 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита
до 14.12.2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на
472.93 лв., както и законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 2482.92 лева главница; 238.32
лева договорна лихва за периода от датата на първата вноска - 20.12.2016 г. до датата на последната
вноска - 20.11.2017 г.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 472.93 лв. за периода от 21.12.2016 г.
-датата на преустановяване на вноските по кредита до 14.12.2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът Ц. Анастасов К., с ЕГН:********** взема становище за неоснователност на иска.
Заявява, че никога не е бил клиент и не е сключвал договори с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД. При сключването на Договор за потребителски кредит СРЕХ-14151996/ 14.11.2016 г.
недобросъвестно лице е използвало истинските номер на валидната му лична карта
и датата на валидността й и истинското му ЕГН. В договора няколкократно
погрешно е записано бащиното му име – А.. Почеркът и подписът не са негови.
Никога адресът му не е бил ул. “Бакаджици” №5, другите данни от задната част на
личната карта също са неверни. За злоупотребите с личната му карта е подавал
жалби в Районна прокуратура-Русе. Прилага копие на личната си карта, издадена
на 19.04.2010г.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От заповед 4571 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.12.2018 г., издадена по ч. гр. д. 8553/2018 г. се установява,
че съдът е разпоредил на длъжника Ц.А.К., с ЕГН:********** с адрес *** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, в качеството му
на кредитополучател по същия договор сума от 2482.92 лева главница; 238.32
лева договорна лихва за периода от датата на първата вноска - 20.12.2016 г. до датата на последната
вноска - 20.11.2017 г.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 472.93 лв. за периода от 21.12.2016 г.
до 14.12.2018 г. , ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 21.12.2018 г. до окончателното й заплащане. Против
заповедта е подадено възражение от длъжника Ц. Анастасов К., в което същият
завява, че никога не е бил клиент и не е сключвал договори с БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, предвид което
не дължи сумата по заповедта за изпълнение.
Видно от Договор
за потребителски кредит СРЕХ-14151996 от 14 ноември 2016 г., сключен
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от една страна и Ц.А.К., с
ЕГН:********** от друга, Кредиторът
отпуснал на Кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 2482.92 лева,
който следвало да бъде върнат ведно с лихва в размер на 238.32 лева, представляваща печалба на
Кредитора на 12 месечни вноски, всяка в размер на 226.77 лева. Кредиторът изплатил сумата по банкова сметка ***, от
който Кредитополучателят е закупил стоките, като по този начин Кредиторът е
изпълнил задължението си по Договора. Ц.А.К.
не е извършил плащания по Договор
за потребителски кредит СРЕХ-14151996 от 14 ноември 2016 г., поради
което дължимата към настоящия момент главница е 2482.92 лева, в който смисъл е приетото по делото заключение на
съдебно- икономическа експертиза.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно императивната норма на чл. 425 ГПК,
заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя
надлежно попълнен образец на заявление, в случая, съобразно поддържаното
основание - по чл. 410 ГПК. Според образците, приети с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието, по отношение на длъжника следва да
са посочени следните данни: трите имена (наименование на дружеството или
организацията), ЕИК/код по Булстат, адрес (седалище/адрес на управление),
телефон, факс и електронна поща, като липсва изискване за посочване на ЕГН на
длъжника- физическо лице. Съгласно указанията за попълване на образците, от
всички изброени данни, абсолютно задължително е посочването само на трите имена
и адресът на длъжника, а по отношение на останалите данни посочването е
факултативно - при условие, че са известни на заявителя. Тези указания изцяло
съответстват на изискванията за редовност на исковата молба, от гледна точка
индивидуализацията на ответника, предвидени в чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК,
приложима и в заповедното производство по силата на препращащата норма на чл.
410, ал. 2 ГПК. Цитираната нормативна уредба налага извода, че
индивидуализирането на длъжника - физическо лице в производството по издаване
на заповед за изпълнение се извършва единствено чрез трите му имена, като
единният граждански номер не е задължителен елемент от неговата
индивидуализация. /Определение № 46 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010
г., II т. о., ТК /. В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 1 от ТР
4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които: "Заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност
на заявлението по чл. 410, ал.2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал.1 и
3 и чл. 128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а
отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично
уредената в чл. 425, ал.2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер
държавна такса за заявлението". С други думи, ако заповедният съд е бил
констатирал различните имена на длъжника по заявлението /Ц.А.К./ и в Справката,
изготвена по реда на Наредба №14/18.11.2009г. /Ц. Анастасов К./, е следвало да
отхвърли заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, без да има възможност
да оставя без движение заявлението и да дава указания за отстраняване на
нередовности в същото относно имената. Вместо да констатира тази липса на
идентичност в имената" и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е издал
заповед за изпълнение, като е разпоредил именно посоченото в заявлението лице Ц.А.К.
да заплати паричната сума, предмет на заявлението. Включително спрямо това лице
е проведена и процедурата по връчване на издадената заповед. След подадено
възражение от лицето Ц. А. К. в срока по чл. 414 ГПК, се е развило
исковото производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, но с ответник Ц.А.К..
Това производство като своеобразно продължение на предхождащото заповедно
такова по принцип следва да се развие между едни и същи страни, тъй като с
исковото производство се цели установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, но
понастоящем следва да се отчетат данните по делото, че лице с посоченото в
заявлението и в исковата молба бащино име А. и на посочения в него адрес
*** не съществува.
В този смисъл не би могло да се приеме, че изписването
на различно бащино име на длъжника в заявлението, респективно - в издадената
заповед за изпълнение, и на ответника по иска, от една страна и в изготвените и по двете дела служебно от съда
справки по Наредба №14/18.11.2009г., от друга страна, се дължи на техническа
грешка. Следва да се отбележи още, че съобразно Закона за гражданската
регистрация, гражданите на Република България се индивидуализират и
идентифицират със своите три имена, но не и само с ЕГН.
В резултат на така издадената заповед за изпълнение
срещу неясен длъжник, се е развило и настоящото исково производство по чл. 422 ГПК. / в
т.см. Определение № 46 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г., II т.
о./.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът не
доказа качеството си на кредитор на ответника Ц. Анастасов К., с ЕГН:**********
по твърдения договор за потребителски кредит, поради което исковете за реалното
му изпълнение следва да се отхвърлят като неоснователни. Изложеното обосновава
като извод, че искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Ответникът не
е поискал присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, срещу Ц. А. К., с ЕГН:**********,***,
иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата в общ размер 3194.17 по
Договор за потребителски кредит СРЕХ-14151996
от 14 ноември 2016 г., от която 2482.92
лева главница; 238.32 лева договорна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до
20.11.2017 г.; 472.93 лв. - лихва
за забава върху непогасената главница за
периода от 21.12.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: