Мотиви по НОХД № 2613/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение.
Срещу
подсъдимия А.А.Х.
*** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.3, б.“б“, пр.1 вр.
ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 08.09.2015г. на Главен път
1-6, км 239+670 от Републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство
категория „С+Е“ - състав от пътни превозни средства с теглещо МПС, товарен
автомобил „Щаер“, модел „16С21“, с рег. № ********, с
прикачено към него товарно ремарке „Русия“ с рег. № ********, е нарушил
правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП,
чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно -
причинил е смъртта на две лица - на Р. А. Я., ЕГН **********, и на Н.Д.Д., ЕГН **********, причинил е телесни повреди на две лица,
както следва:
- на М.М.С., ЕГН **********, е причинил три тежки телесни повреди,
изразяващи се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с компресия на мозъка,
довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; разкъсване
на слезка с оперативното й отстраняване, довело до
загуба на слезката; разкъсване на левия бъбрек с
оперативно отстраняване, довело до загуба на единия бъбрек; три средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на черепните кости вляво слепоочно, довело до
нараняване проникващо в черепната кухина; навлизане на свободен въздух в
гръдната кухина, подкожен емфизем и кръвоизливи в
гръдната и коремната кухина, както и задкоремницата,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
трето до седмо ребра вдясно, както и шесто ребро вляво, довели до трайно
затрудняване на движението на снагата;
- на Р.Ю.А.,
ЕГН **********, е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
слезката с оперативното й отстраняване, довело до
загуба на слезка и две средни телесни повреди,
изразяващи се в навлизане на свободен въздух в гръдната кухина, подкожен емфизем и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на второ до
десето ребра вляво, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Х., с изключение
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че на същия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, определено по размер при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, около четири години, което да се изтърпи ефективно,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок около шест години. Взе отношение относно
вещественото доказателство и направените разноски.
В наказателното производство не
са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите
и техните процесуални представители.
Пострадалите М.М.С. и Р.Ю.А. са конституирани само като частни обвинители по делото. Като
такива са допуснати, за починалия Р. А. Я., неговите родители А.М.Я. и С.А.Я.,
синът му А. Р. Я. и фактическият му партньор М.К.К.. Като
частни обвинители са конституирани, за починалия Н.Д.Д.,
неговите родители Д.А.Д. и С. А. Д., децата му А. Н. Д., И. Н.Д., М. С. Д., Н. С. Д. и фактическият
му партньор С.А.Д..
Частните обвинители, лично и чрез
поверениците си, изразяват становище, че подсъдимият трябва да се признае за виновен
по обвинението, за което е предаден на съд, освен за нарушението
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което да се оправдае. Предлагат да му се наложи наказание лишаване
от свобода около и над средния размер, както и лишаване от правоуправление. Част от тях претендират направените по делото
разноски.
Защитникът
на подсъдимия Х. оспорва фактическата обстановка, поддържана от обвинението,
държавно и частно, и изводите на тройната автотехническа експертиза. Изразява
становище, че вина за ПТП има пострадалия водач на лекия автомобил, чието
поведение не е било адекватно. Сочи и допуснати съществени нарушения на
процесуалните права на подсъдимия. Намира, че деянието на същия следва да се
преквалифицира по чл.343а от НК с признаване за невиновен за част от вменените нарушения
на правилата за движение. При определяне на евентуално наказание, предлага да
се имат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, включително да се приложи
чл.55 от НК. Моли за наказание лишаване от свобода в минимален размер с прилагане
института на условното осъждане.
Подсъдимият
Х. се присъединява към изложеното от защитника си. Изразява съжаление за
пострадалите и към техните близки. Иска справедливост.
Съдът, въз основа на събраните и приложените
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият А.А.Х.
е роден на ***г***. Той е български гражданин, от турски произход. Със средно
образование е. Семеен е, с три деца. *********** е на „Е. ***” ЕООД с.Розино, което
се занимава основно с дърводобив. Реабилитиран е /т.3,л.330,331 от досъдебното
производство, л.328-330,331 от съд.дело/.
Притежава
свидетелство за управление на МПС от 1999г. Има придобити категории В, СЕ, М, С, АМ, ТКТ, ВЕ, В1,
С1, С1Е /т.3, л.268-269,287-288 от досъдебното производство, л.26-28 от
съд.дело/. Наказван е като водач за нарушаване правилата за движение по пътищата.
Свидетелството му за правоуправление не е отнето в хода на досъдебното производство.
Търговското
дружество на подсъдимия притежавало товарен автомобил „Щаер“,
модел „16С21“, с рег. № ********, с прикачено към него товарно ремарке „Русия“
с рег. № ******** /т.3,л.270,287-288 от досъдебното производство/. През юни
2015г. минали технически преглед /т.3,л.289,290
от досъдебното производство/.
Свидетелите Р.А. и А.Ш. и лицата Р. Я. и Н.Д. живеели в с.
***.
На 08.09.2015г.
свидетелят М.С. бил на гости при дъщеря си в същото
село. Около 22,00 часа решил да се прибере в с.П., обл.Пловдив,
където живеел. Зет му Н.Д. помолил Р. Я. да ги закара с колата си и последният
се съгласил.
Р. Я. бил правоспособен водач на МПС от 26.06.2015г.,
категории АМ, В1, В /т.3,л.296-297 от досъдебното производство/. Управлявал лек
автомобил “Мазда 121“ с рег. № ********, който се
водел по документи на друго лице /т.3,л.271,294-295 от досъдебното
производство/. През август 2015г. минал технически преглед /т.3,л.298 от
досъдебното производство/.
В автомобила “Мазда 121“, освен
водача Р. Я., се качили и горните лица. Свидетелят Р.А. бил на предна дясна
седалка. Отзад седнали в ляво Н.Д., в средата ЧО М.С., а на задна дясна седалка
свидетелят А.Ш.. Потеглили към с. П.. Движели се по Главен път 1-6 /София-Карлово-Бургас/
от Републиканската пътна мрежа /т.2,л.179 от досъдебното производство/. На км 239+670 от него, в землището на с.Кърнаре, обл. Пловдив, извън селото, спрели на разположената на пътя бензиностанция
„Петрол“, за да заредят гориво. Купили и бутилка бира от 2 литра.
На 08.09.2015г.
вечерта подсъдимият Х.
също се движел по Главен път 1-6 от Републиканската пътна мрежа, управлявайки товарния
автомобил „Щаер“ с прикачено към него товарно ремарке
„Русия“, които били празни. Прибирал се от работа от с.Горно Съхране, Казанлъшко. Бил в землището на с.Кърнаре.
Било в
тъмната част на денонощието. Времето било сухо, асфалтовата пътна настилка също.
В
района на горната бензиностанция пътното платно е ориентирано в посока югоизток-северозапад.
Платното за движение се състояло от две ленти, всяка с широчина 3,60 м. Пътният
участък бил хоризонтален, равен и прав. Надлъжната маркировка била единична
непрекъсната линия М1. От североизточната страна на пътя била разположена бензиностанцията,
от югозападната имало банкет. Видимостта се осигурявала от улични лампи и лампите
от търговския обект.
Р. Я. потеглил с лекия
автомобил “Мазда 121“, за да излезе от
бензиностанцията. На изхода й били монтирани два пътни
знака - Б2 ”Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!” и Г2 „Движение само надясно след знака”. Въпреки задължителното предписание на
знак Г2, водачът Р. Я. предприел ляв завой.
В това
време подсъдимият се движел по платното към входа на бензиностанцията, в посока
югоизток-северозапад. Скоростта му била около 65 км/ч. МПС било разположено
върху единичната непрекъсната линия, т.е. върху двете ленти. В момент, в който товарната
композиция била на близко разстояние, Р. Я.
тръгнал да пресича с лекия автомобил североизточната лента на платното, за да навлезе в югозападната.
Подсъдимият Х. не
реагирал своевременно на този участник в движението, който се движел косо,
почти перпендикулярно на траекторията на движение на товарния автомобил. Намалил
скоростта си, но не се прибрал в своята лента на движение /североизточната/, а
започнал да се изнася в насрещната /югозападната/.
Последвал сблъсък между двете превозни средства, страничен за лекия автомобил, от
лявата страна /на водача/, и челен за товарния. Мястото на удара било по дължина на платното - на около 2,5-3 м югоизточно от
ориентира /ръб на оградено затревено островче на бензиностанцията/, а по
ширина на платното - в югозападната пътна лента, на разстояние около 11,5-12,5 м
югозападно от ориентира. Сблъсъкът настъпил в момент, в който предната част на
товарната композиция била изцяло в насрещната /югозападната/
лента за движение, а лекият автомобил „Мазда 121” заемал преобладаващо същата лента, като задната
му част попадала в североизточната лента. След
съприкосновението товарната композиция повлякла лекия
автомобил в нейната посока на движение. Двете
МПС излезли от югозападната страна на пътя и спрели. Ремаркето със
задните гуми останало на платното за движение. Лекият
автомобил „Мазда 121”, след като напуснал пътното
платно, се преобърнал на дясната си страна и спрял. От него изпаднало тялото на
водача му Р. Я., който починал на място.
Подсъдимият слязъл от камиона. Не могъл да намери
телефона си, за да се обади на телефон 112, поради което отишъл до
бензиностанцията, за да провери дали някой е позвънил на единния европейски номер.
След като открил телефона си, също се обадил на номер 112 /т.2,л.187 от
досъдебното производство/. Отишъл да помогне на пътуващите в лекия автомобил.
Заедно с неустановени лица извадили от колата четири човека - М.С., Р.А., А.Ш. и Н.Д..
Пристигнали
екипи на ЦСМП гр.Пловдив и полицията. Горните пострадали били транспортирани до УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив. Н.Д.
починал след няколко часа в болничното заведение.
Извършен
бил оглед на местопроизшествие /т.1,л.19-22 от досъдебното производство/ и
изготвен фотоалбум /т.1,л.23-29 от досъдебното производство/.
Впоследствие
били проведени огледи на МПС - на лекия автомобил „Мазда 121” /т.1,л.30-31 от
досъдебното производство/ и на товарния автомобил „Щаер“
и товарното ремарке „Русия“ /т.1,л.34-35 от досъдебното производство/ и изготвени
фотоалбуми /т.1,л.32-33,36-38 от досъдебното производство/.
С протокол за доброволно
предаване /т.3,л.326 от досъдебното
производство/ подсъдимият Х. предал тахо-шайбата /т.3,л.327 от досъдебното производство/, с която управлявал товарния
автомобил по време на ПТП.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 280/2015 /т.1,л.104-108 от досъдебното производство/ се установява, че при
изследване на трупа на Р. А. Я. е констатирано прекъсване на гръбначния мозък в
шийния отдел, счупване на първи шиен прешлен, наличие
на кръв в гръдната кухина, контузия на белия дроб, счупване на ребра,
двустранно, счупване на лява ключица, счупване на долна челюст, кръвонасядане на
меките черепни покривки, мозъчен оток, наличие на кръв под меките мозъчни
обвивки, кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана по главата, охлузване
по левия горен крайник, охлузване по гръдния кош и корема, ръбци
на корема. Причината за смъртта е травматичното прекъсване на шийния отдел на гръбначния мозък, несъвместимо с човешкия
живот, възникнало в резултат на настъпила шийна
травма. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд предмет. Причинени са пожизнено и се намират в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт от ПТП.
Според заключението
на съдебномедицинска експертиза на труп № 281/2015 /т.1,л.113-116 от досъдебното производство/ при огледа и аутопсията на
трупа на Н.Д.Д. е установено обширен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, оток на белия дроб, двустранно
счупване на ребрата, разкъсно-контузни рани в областта на главата, на главата, счупване
на тялото на долната челюст, раздробено счупване на лявата лакетна става,
кръвонасядане и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош и горните
крайници. Причината за смъртта на Н.Д. е тежка политравма,
довела до възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова слабост.
Тя е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд предмет и добере отговарят по начин и време да са
възникнали в купето на лекия автомобил към момента на станалото ПТП.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза № 81/2015 /т.1,л.128-131 от досъдебното
производство/ при ПТП на 08.09.2015г. М.М.С. е
получил: контузия на тялото, контузия на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна
рана на лицето, линейно проникващо счупване на черепа вляво слепоочно, остър кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка челно-слепоочно и по основата на мозъка с
компресия на мозъка, контузия на мозъка, свободен въздух и кръвоизлив в
гръдната кухина, подкожен емфизем, счупване на трето
до седмо ребра вдясно и на шесто ребро вляво, контузия на корема, разкъсване на
слезката с кръвоизлив с последващо оперативно
отстраняване, разкъсване на левия бъбрек с кръвоизлив зад коремницата.
Описаните увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и е възможно да се получат от удари в детайли от купето на лек автомобил при автозлополука. Кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка с
компресия на мозъка е причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота. Опасността произтича от компресията на мозъка, която причинява
парализа на жизненоважни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов. Опасността е била преодоляна само и
единствено благодарение на спешната високо квалифицирана оперативна намеса. Счупването
на черепните кости вляво слепоочно е причинило нараняване, което прониква в
черепната кухина. Разкъсването на слезката е наложило
оперативното й отстраняване, което осъществява медико-биологичния признак загуба
на слезка. Разкъсването на левия бъбрек е причина да
бъде оперативно отстранен, което осъществява медико-биологичния признак загуба на
бъбрек. Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина, подкожният емфизем и
кръвоизливите в гръдната и коремната кухини, както и зад коремницата,
са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на
общо 6 ребра е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече
от 30 дни. Възстановителният период е около два месеца. Останалите увреждания -
контузия на главата, гръдния кош и корема, разкъсно-контузна рана на лицето, са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
или временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно
заключението на съдебномедицинска експертиза № 80/2015г. /т.1,л.141-144 от
досъдебното производство/ при ПТП на 08.09.2015г. Р.Ю.А. е получил: контузия на
тялото, контузия на главата, контузия на гръдния кош, свободен въздух в
гръдната кухина, подкожен емфизем, счупване на второ до
десето ребра вляво, контузия на корема, разкъсване на слезката
с кръвоизлив с последващо оперативно отстраняване,
контузия на дясната ръка с разкъсно-контузна рана и разкъсване на сухожилията
на разгъвачите на втори и четвърти пръсти. Описаните
увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да се получат от удари
в детайли от купето на лек автомобил при автозлополука.
Разкъсването на слезката е наложило оперативното й
отстраняване, което осъществява медико-биологичния признак загуба на слезка. Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина,
подкожният емфизем
и кръвоизливите в гръдната и коремната кухини са причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Счупването на второ до десето ребра вляво е
причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни.
Възстановителният период е около два месеца. Останалите увреждания - контузия
на главата, гръдния кош и корема, контузията с разкъсно-контузни рани на дясната
ръка и разкъсване на сухожилията на втори и четвърти пръсти са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, или временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Наличието на спомен у пострадалия
сочи, че не се е намирал в състояние на пълна загуба на съзнание.
От заключението
на съдебномедицинска експертиза № 79/2015г. /т.1,л.135-137 от досъдебното
производство/ се установява, че при ПТП на 08.09.2015г. А.Н.Ш. е получил:
контузия на главата, малък кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузни
рани на леви вежда, горен и долен клепачи. Описаните увреждания са в резултат
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да се получат от удари
в детайли от купето на лек автомобил при автозлополука.
Уврежданията са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, или временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Апаратните изследвания показват наличие на минимално кръвонасядане на меките
мозъчни обвивки. Данните от пострадалия сочат, че не се е намирал в състояние
на пълна загуба на съзнание. Най-вероятно е претърпял степеннно
разстройство на съзнанието, познато като зашеметяване, което не крие опасност
за живота.
Според
протокола за химическа експертиза /т.1,л.160 от досъдебното производство/ и протокола за медицинско
изследване /т.1,л.161 от досъдебното
производство/ подсъдимият Х. не е бил с концентрация на алкохол в
кръвта.
Пострадалият
Р. Я. не е бил алкохолно повлиян видно от протокола за химическа експертиза /т.1,л.170
от досъдебното производство/.
Съгласно
протоколите за химическа експертиза /т.1,л.150,155 от досъдебното производство/
и протоколите за медицинско изследване /т.1,л.151,156 от досъдебното производство/ свидетелите Р.А. и А.Ш. не са
били употребили алкохол.
От
протоколите за химическа експертиза /т.1,л.165,174 от досъдебното производство/
и протокола за медицинско изследване /т.1,л.166 от досъдебното производство/ се
установява, че свидетелят М.С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,76 на
хиляда, а Н.Д. с концентрация 0,23 на хиляда.
Според заключенията
на единичните автотехническа експертиза /т.1,л.58-75 от досъдебното
производство/ и допълнителна автотехническа експертиза
/т.1,л.79-100 от досъдебното производство/ ударът между товарния автомобил „Щаер” и лекия автомобил „Мазда
121” е настъпил върху лявата /южна/ лента на платното за движение, в конфликтна
точка на попътно пресичане на траектории, която приблизително се намира, по
дължина - на около 17,30-17,50 м западно от ориентира, по широчина - на около
11,80-11,90 м южно от ориентира. Скоростта
на движение на т.а.„Щаер“, управляван от Х., в
момента на удара с л.а.„Мазда 121” е била около 74,08
км/ч. Скоростта на движение на л.а.„Мазда 121”,
управляван от Р. Я., в момента на удара е била около 23,55 км/ч. Водачът на
т.а.“Щаер“ е упражнил въздействие върху спирачната
система на управлявания от него автомобил на около 30,73 м преди мястото на
удара. Л.а.„Мазда 121“ не е бил със задействана
спирачна система в момента на удара. Дължината на опасната зона на спиране на т.а.„Щаер“ при движение със скорост 74,08 км/ч е била 65,41 м.
Водачът на т.а.„Щаер“ Х. е имал възможност да
предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на навлизане на
л.а.„Мазда 121” на платното за движение е предприел
задействане на спирачната система. Разстоянието /130 м/, на което се е намирал т.а.„Щаер“
в момента на навлизане на л.а. „Мазда 121” на
платното за движение, е извън опасната зона на спиране /65,41 м/ при движението
му със скорост около 74,08 км/ч. В момента, в който е реагирал и е задействал
спирачната система на т.а.„Щаер“, водачът Х. е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране,
защото мястото на удара се е намирало в опасната зона за спиране. Водачът на
л.а.„Мазда 121” е имал възможност да предотврати ПТП
в случай, че не е навлязъл на платното за движение, а е изчакал и пропуснал
движещите се по него с предимство автомобили и ако се е съобразил с условията,
регламентирани от пътните знаци в района на бензиностанцията. Водачът на л.а.„Мазда 121” е имал възможност да предотврати ПТП в случай,
че от момента на навлизане на платното за движение е действал адекватно и е
изминал разстоянието до полагащата му се за движение южна лента на платното по възможно
най-краткия път и не се е движел първоначално в насрещната /северна/ лента
около 10-10,50 м преди да реагира и да се отклони към южната. ПТП не би
настъпило при движение без отклонение на ляво /на юг/ и ненапускане на
полагащата му се за движение северна лента от водача на т.а.„Щаер”. Той би имал техническа възможност да установи
товарния автомобил в състояние на покой чрез екстрено спиране преди мястото на ПТП
и да избегне съприкосновение с л.а.„Мазда 121”, ако
се е движел със скорост по-малка от 42 км/ч. От техническа гледна точка причините
за ПТП са следните: Навлизането на л.а.„Мазда 121” в
северната лента на платното за движение и последвалото движение в нея срещу
т.а.“Щаер“ до настъпване на момент, когато това не е
безопасно. Закъснялата реакция на водача на т.а.“Щаер“
Х., който не е реагирал своевременно на появилата се опасност, автомобил
навлизащ пред него от дясно на ляво на платното за движение, и не е задействал
спирачната система на управлявания от него товарен автомобил. Неадекватните
действия на водача на л.а.„Мазда 121”, който не е изминал разстоянието до полагащата
му се за движение южна лента на платното по възможно най-краткия път и не се е
движел първоначално в насрещната /северна/ лента около 10-10,50 м преди да
реагира и да се отклони към южната.
Допълнителната /единична/ автотехническа
експертиза е изследвала тахо-шайбата, предоставена от
подсъдимия. Вещото лице я намира за автентична. Приело е, че според записите,
които се разчитат, в зоната около 22 часа товарният автомобил многократно се е
движел със скорост около и над 80 км/ч. Изчислената скорост от 74,08 км/ч е в
границите на отчетените скорости, записани от тахографското
устройство.
Видно
от заключението на назначената от съда и приета тройна автотехническа експертиза
/л.274-293 от съд.дело/ мястото на сблъсъка между л.а.„Мазда 121” и товарната
композиция е разположено както следва: по дължина на платното - на около 2,5-3
м източно от ориентира, съобразно посоките, възприети при огледа на
местопроизшествието, по ширина на платното - в южната пътна лента, на
разстояние около 11,5-12,5 м южно от ориентира според посоките,
възприети при огледа. Следите описани в протокола за оглед на
местопроизшествието, като следа 1,2,3 и 4, не са спирачни, а са следи от
странично плъзгане на гумите на л.а.„Мазда 121” по платното за движение. След сблъсъка л.а.„Мазда 121” не е бил отхвърлен от товарния автомобил, а е
бил повлечен от него. Преди сблъсъка с л.а.„Мазда
121”, т.а.”Щаер” е започнал ефективно спиране. Това
означава, че водачът му е възприел опасността от предстоящия сблъсък, имал е
техническа възможност да задейства спирачната система на композицията,
постигнато е максимално спирачно
закъснение и е започнало спиране с максимален спирачен ефект. Скоростта на
товарната композиция, преди водачът й да задейства спирачната система, е била
около 65 км/ч. Скоростта на товарната композиция в момента на сблъсъка с л.а.„Мазда 121” е била около 54-55 км/ч. Скоростта на л.а.„Мазда 121” в момента на сблъсъка е била в диапазона 8,59-25,76 км/ч. Същият е
потеглил от спряно положение и след ускоряване е достигнал до мястото на
сблъсъка. В конкретния случай няма данни за пътни и климатични условия, които
биха са отразили на водача на товарната композиция да наблюдава пътя пред себе
си и да управлява автомобила безопасно. Скоростта на композицията е била
съобразена с видимостта и с техническите възможности водачът й да спре в
рамките на осветения участък пред нея.
Скоростта на л.а.„Мазда 121”, независимо в коя от
стойностите на вероятния диапазон попада, също е била технически съобразена с
конкретните пътни и климатични условия. В момента, в който водачът на товарната
композиция е започнал да реагира на опасността от предстоящия сблъсък,
отстоянието на товарния автомобил от мястото на сблъсъка е било около 42-43 м. Дължината
на опасната зона за спиране е 66 м. Времето, което е изминало от началото на реакцията
на водача на товарния автомобил до момента на сблъсъка, е било около 2,4
секунди. Разстоянието, изминато от л.а.„Мазда 121”
след потеглянето му за навлизане на платното на пътя, на който е възникнал
сблъсъка, е около 2,85-8,54 м. Ако се приеме, че л.а.„Мазда
121” е бил спрял на северната граница на пътното платно и е потеглил към
мястото на сблъсъка след ускоряване, съответстващо на описанието „плавно”,
„леко” или „бавно”, то произшествието е било предотвратимо от водача на товарната
композиция, тъй като отстоянието на товарната композиция при тази хипотеза от
мястото на сблъсъка е било по-голямо от дължината на опасната й зона за
спиране. При тази хипотеза водачът на
товарния автомобил би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. При всяка друга хипотеза за потегляне на л.а.„Мазда 121” от северния край на платното за движение и ускоряване
до мястото на удара с ускорение, което се описва като „нормално”, „средно”, „силно”,
„рязко”, отстоянието на товарната композиция от мястото на удара би било
по-малко от дължината на опасната й зона за спиране и водачът на товарната
композиция не би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Произшествието
е било предотвратимо в два случая: ако водачът на л.а.„Мазда
121” бе предприел навлизане на пътя след като пропусне приближаващия товарен
автомобил; ако водачът на товарната композиция бе запазил траекторията на
движение в северната лента на платното. Товарната композиция е имала достатъчен
„коридор” за преминаване зад л.а. „Мазда 121”. В случай, че водачът на товарната
композиция бе избрал да се движи в северната лента на пътното платно, той би
преминал зад л.а.„Мазда
121” без да настъпи сблъсък между тях. Л.а.„Мазда
121” в нито един момент не се е движел срещу товарната композиция. Траекторията
на движение на л.а.„Мазда 121” е била коса, почти
перпендикулярна на траекторията на движение на композицията. По отношение на л.а.„Мазда 121”, условието за предотвратяване на произшествието е било
водачът на автомобила да изчака преминаването на приближаващата товарната
композиция и след това да навлезе на платното за движение. По отношение на
товарния автомобил, условието за предотвратяване на произшествието е било
водачът му да запази траекторията на движение в северната лента за движение. Механизмът
за настъпване на произшествието е навлизане на л.а.„Мазда
121” пред товарния автомобил на разстояние, което е критично близко до
дължината на опасната зона за спиране на композицията или дори по-малко от нея.
Техническите
причини за настъпване на произшествието са: изборът на водача на л.а.„Мазда 121” да навлезе пред приближаващия товарен автомобил
на разстояние, което е критично близко до дължината на опасната зона за спиране
на композицията или дори по-малко от нея; изборът на водача на товарната
композиция да напусне северната лента за движение и да навлезе в лентата за
движение на л.а.„Мазда
121” - южната. Тахо-шайбата е негодна да се ползва като източник на
данни за режимите на работа, престой и скорост на товарната композиция, тъй като записите върху нея са от
различни периоди и са многократно наслоявани.
В
съдебно заседание експертите посочват, че в момента в който спирачната система
на товарния автомобил е била задействана, това превозно средство се е намирало изцяло
с корпуса си в южната лента или с десните си колела в северната и с по-голяма
част от корпуса в южната.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области с изключение на единичните автотехнически експертизи, тъй като последните влизат в
противоречие с изводите на тройната автотехническа експертиза, в чийто състав
участва и вещото лице, изготвило единичните. Съдържат и някои несъответствия
относно приетите посоки, които са уточнени едва в съдебно заседание.
Съдът нe възприема протокола за оглед на местопроизшествие от
09.09.2015г. /т.1,л.19-22 от досъдебното
производство/ в частта относно приетата посока за направление на огледа
изток-запад и всички произтичащи от нея посоки. От заключението на тройната
автотехническа експертиза се установява, че това направление съответства на
географската посока югоизток-северозапад. Поради това съдът борави с географски
ориентираните посоки, а не с тези приети при огледа и следвани от автоекспертите.
Не дава
вяра на горното писмено доказателствено средство и в частта, в която и 6 броя
следи са определени като спирачни. Съгласно заключението на тройната
автотехническа експертиза групата от двете успоредни следи наистина са такива и
са оставени от десните колела на товарната композиция. Групата от четири следи обаче
не са спирачни, а са следи от странично триене на гумите на лекия автомобил „Мазда 121” по настилката в резултат на влаченето му от
товарната композиция.
Съдът
подложи на внимателен анализ показанията на свидетелите Р.А., А.Ш. и М.С., които са очевидци на произшествието. По реда
на чл.281 от НПК към доказателствената съвкупност са приобщени и твърденията
им, дадени в хода на досъдебното производство. Тези свидетели са придобили
отделни възприятия за пътната обстановка. Те не са и били длъжни да я следят,
каквото задължение има водачът на МПС. Свидетелят С., който е бил алкохолно
повлиян, няма спомен от сблъсъка. Показанията му, че водачът Р. Я. е объркал
педалите и вместо да задейства спирачките е подал газ, не са резултат от лични
възприятия. Възпроизвежда споделеното му от свидетеля А.. Последният поддържа тези
си твърдения, но и посочва, че това е негово предположение. Те не намират опора
в показанията на свидетеля Ш., според който са потеглили „плавно”, а не „рязко”
както твърди свидетелят А.. Поради това съдът на кредитира показанията на последния
в частта, в която борави с предположения, както и тези на свидетеля С., с които
не пресъздава лични възприятия.
Съдът възприема
изцяло показанията на останалите свидетели, тъй като са обективни, логични и
последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по
делото.
При обсъждане
обясненията на подсъдимия Х. съдът отчита, че те са не само доказателствено
средство, но и средство за защита. Ето защо дава вяра само на тази част от тях,
която се подкрепя от другите доказателства.
Съдът
не кредитира твърдението му, че лекият автомобил „Мазда
121” се е движел до последния момент срещу
него, както и тези относно мястото на сблъсъка, тъй като се опровергават по
категоричен начин от заключението на тройната автотехническа експертиза.
Поддържаната
от подсъдимия позиция, че е помогнал на пострадалите не се оборва от събраните
гласни и писмени доказателства, поради което следва да се приеме. Свидетелят Р.А.
сочи, че подсъдимият Х., заедно със свидетеля А.Ш., му е помогнал да излезе от
лекия автомобил. Видно от приложената справка от ДНС 112 водачът на товарната
композиция е подал сигнал на единния европейски номер за ПТП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на подсъдимия Х., от показанията на свидетелите П.Г., А.Я., С.Я., М.К., Д.Д., С. А. Д.,
С.А.Д., А.Ш., частично от тези на свидетелите М.С. и Р.А., за последните
трима с прилагане на разпоредбата на чл.281 от НПК, от заключенията на
съдебномедицинските, тройната автотехническа и химическите експертизи, от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – том 1 - протоколи за оглед
на местопроизшествие /л.19-22, л.30-31,л.34-35 от дп/, фотоалбуми /л.23-29,л.32-33,36-38 от дп/, медицинска документи за Н.Д. /л.119-124 от дп/, медицинска документи за Р.А. /л.147,148 от дп/; том 2 - справка от ОПУ гр.Пловдив /л.179 от дп/, удостоверения
за наследници /л.183,184 от дп/, справка от ДНС 112 /л.187 от дп/, справка от
ЦСМП гр.Пловдив и карти за прегледи /л.190-196 от дп/,
медицинска документи за А.Ш. /л.200-216 от дп/, за М.С.
/л.218-244 от дп/, за Р.А. /л.245-266 от дп/; том 3 - справки за нарушител водач /л.268-269 от дп/, справки за МПС
/л.270,271 от дп/, копия на свидетелство за управление на МПС и свидетелство за
регистрация на МПС /л.287-288,294-297 от дп/,
удостоверения за техническа изправност на ППС /л.289-290,298 от дп/,
застрахователни полици /л.291-293,299-300 от дп/, заповед за задържане на лице
/л.301 от дп/, протокол за доброволно предаване /л.326 от дп/,
справка за съдимост /л.330 от дп/, характеристична справка /л.331
от дп/; справка от сектор „ПП” при ОД на МВР
гр.Пловдив /л.26-28 от сд/, характеристика /л.325 от сд/, удостоверения за професионална компетентност
/л.326,327 от сд/, удостоверения за раждане
/л.328-330 от сд/, за семейно положение /л.331 от сд/, както и приложеното веществено доказателство - тахо-шайба /т.3,л.327 от дп/.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Х. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1 вр.
чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342,
ал.1 от НК за това, че на 08.09.2015г. на Главен път 1-6, км 239+670 от
Републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, обл.
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство категория „С+Е“ - състав
от пътни превозни средства с теглещо МПС, товарен автомобил „Щаер“, модел „16С21“, с рег. № ********, с прикачено към
него товарно ремарке „Русия“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение
- чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно -
причинил е смъртта на две лица - на Р. А. Я., ЕГН **********, и на Н.Д.Д., ЕГН **********, причинил е телесни повреди на две лица,
както следва:
- на М.М.С., ЕГН **********, е причинил три тежки телесни повреди,
изразяващи се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с компресия на мозъка,
довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; разкъсване
на слезка с оперативното й отстраняване, довело до загуба
на слезката; разкъсване на левия бъбрек с оперативно
отстраняване, довело до загуба на единия бъбрек; три средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на черепните кости вляво слепоочно, довело до
нараняване проникващо в черепната кухина; навлизане на свободен въздух в
гръдната кухина, подкожен емфизем и кръвоизливи в
гръдната и коремната кухина, както и задкоремницата,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
трето до седмо ребра вдясно, както и шесто ребро вляво, довели до трайно
затрудняване на движението на снагата;
- на Р.Ю.А.,
ЕГН **********, е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
слезката с оперативното й отстраняване, довело до
загуба на слезка и две средни телесни повреди,
изразяващи се в навлизане на свободен въздух в гръдната кухина, подкожен емфизем и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на второ до
десето ребра вляво, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, като след деянието е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалите.
Съдът
намира, че подсъдимият, при управление на товарната композиция, е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си с
пътната обстановка. За обезпечаване безопасността на движение, тази разпоредба
задължава водачите на МПС непрекъснато да наблюдават пътя, да съобразяват
скоростта си с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с условията на
видимост, с другите участници в движението и при опасност своевременно да
вземат всички необходими мерки за намаляване на скоростта или спиране на
превозното средство.
В
случая при избиране скоростта на движение подсъдимият Х. не
е отчел обстоятелството, че друго МПС излиза от бензиностанцията и се включва в
движението, пресичайки траекторията му на движение. Лекият автомобил е
представлявал външна опасност за движението. Подсъдимият не е изпълнил
задължението си да направи всичко възможно, за да намали скоростта и да спре
превозното средство, когато възникне опасност за движението. Той е имал
обективна възможност да види лекия автомобил и да намали скоростта си
своевременно. При скорост от 65 км/ч дължината на опасната зона за спиране на товарната композиция е 66 м.
Подсъдимият Х. е реагирал на опасността от
предстоящия сблъсък, когато отстоянието на товарния автомобил от мястото на удара
е било около 42-43 м. Закъснял е с реакцията си да
намали скоростта. Имал е възможност да избегне общественоопасните
последици. При своевременна реакция от негова страна и при връщане в
собствената му лента на движение не би настъпил удар между двете превозни
средства.
Подсъдимият
не е спазил и нормата на чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП,
която му забранява да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, ако
не извършва маневрите изпреварване
и заобикаляне. Той
се е движел върху двете ленти без това да се е налагало. Според автоекспертите в момента на задействане на
спирачната система, товарният автомобил се е намирал изцяло с корпуса си в югозападната
лента или с десните си колела в североизточната и с по-голяма част от корпуса в
югозападната.
С извършване на маневрата отклоняване
наляво по платното за движение и преминавайки в насрещната пътна лента, вместо
да се върне в своята, подсъдимият Х. е нарушил и
чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се
е убедил, че няма да създаде опасност за друг участник в движенето, лекия
автомобил, несъобразявайки се с неговото положение, посока и скорост на
движение. Той е имал обективна възможност да види това МПС от
достатъчно разстояние и да се прибере в лентата си. Пътният участък е хоризонтален,
равен, прав, осветен.
Предприетата от подсъдимия маневра не може да се разглежда като спасителна
по чл.13, ал.1 от НК. Тя е неправомерна, тъй като е извършена в
нарушение на закона. В случая не е налице крайна необходимост, тъй като е
причинена смърт и телесни увреждания. Внезапно възникналата опасност е могла да
се предотврати чрез своевременно намаляване на скоростта и спиране, както и чрез
връщане в собствената лента на движение. В този смисъл е и
практиката на ВКС /Решение № 1132/08.12.1980г. по н.д. № 1035/80г., ІІІ н.о.,
ТР № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/82г. на ОСНК, Р № 505/21.07.2004г. по н.д. №
86/04г., ІІ н.о./.
Не е налице случайно деяние, тъй като подсъдимият Х. при възникналата опасност от неправомерното поведение на пострадалия водач Р.
Я., при различни варианти за избягване на произшествието, не е избрал
намаляване на скоростта и спиране и връщане
в собствената лента. Не е взел нормативно предписаните мерки за безопасност.
Съдът счита, че посочените нарушения са в пряка причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат.
Подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
се оправда за тази норма. Видно от заключението на тройната автотехническа
експертиза се е движел извън населено място със скорост около 65 км/ч, която е
в рамките на разрешената от 70 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая следва да се отчете и поведението на пострадалия
водач Р. Я., който е нарушил правилата за движение. Той не е спазил знак със задължително
предписание за движение само надясно и е завил наляво. Навлязъл е в платното за движение пред товарния автомобил
на разстояние, критично близко до дължината на опасната зона за спиране на
композицията. За предотвратяване на произшествието е трябвало да изчака
преминаването на приближаващата товарната композиция и след това да се включи в
движението.
Съдът счита, че подсъдимият Х. следва да се ползва от привилегирования текст на
чл.343а от НК, тъй като е налице оказана помощ на пострадалите М.С., Р.А. и Н.Д..
За да е налице намалена отговорност
според практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е оказана на
жив човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване живота и
запазване здравето на пострадалия.
От гласните доказателствени средства /показанията на свидетеля Р.А. и обясненията на подсъдимия/ е
видно, че последният е помогнал за изваждането на горните пострадали от лекия
автомобил /виж Решение № 502/24.11.1986г.
по н.д. № 464/86г., III н.о./. Обадил се е на телефон 112. Това са негови
действия, които са били насочени към спасяване на пострадалите. Направил е
всичко зависещо от него за оказването им
на помощ.
Съобразно трайно установената практика на ВКС, за да намери приложение
намалената отговорност, не е необходимо водачът да окаже помощ на всички
пострадали. Достатъчно е да е направил
всичко зависещо от него за оказване на
помощ на някои от пострадалите,
независимо, че не е помогнал на всички или едно от тези лица е починало. Без значение е и обстоятелството,
че други лица са помогнали на подсъдимия Х. при изваждането на пострадалите от лекия
автомобил. Той е направил всичко зависещо от
него за оказването им на
помощ /Решение № 10/10.01.1984г.
по н.д. № 688/83г., ІІІ н.о.; Р № 233/19.06.1987г. по н.д. № 185/87г., ІІІ
н.о.; Р № 49/26.02.1988г. по н.д. № 16/88г., ІІІ н.о.; Р № 1042/27.08.1970г. по
н.д. № 898/70г., ІІІ н.о./.
Поради оказаната помощ подсъдимият се признава за невиновен и оправдава по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.3, б.“б“, пр.1 вр.
ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост
/несъзнателна/. Подсъдимият Х. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не споделя виждането на защитата, че в хода
на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на неговия подзащитен. В хода на
съдебното следствие съдът не приложи разпоредбата на чл.279 от НПК, за да се
обсъжда разяснено ли е било на обвиняемия, че дадените от него обяснения могат
да бъдат прочетени от съда. На следващо място един от визираните разпити на подсъдимия, този от 09.09.2015г. /т.1,л.48 от досъдебното
производство/ е разпит в качеството му на свидетел.
При така
установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на
подсъдимия следва да се наложи наказание, определено при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът
взема предвид изразеното
съжаление, чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, трудовата заетост, семейното положение. Отегчаващо такова е санкционирането по административен
ред за извършени нарушения на правилата за движение като водач на МПС. Не може да се игнорира и
поведението на пострадалия водач Р. Я.. При така отчетените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Х. да
се наложи наказание три години лишаване от свобода.
Тъй като е с чисто
съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е
необходимо санкцията лишаване от свобода да се изтърпи реално, се прилага институтът
на условното осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на горното
наказание се отлага с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК съдът
приспада от наложеното наказание три години лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 09.09.2015 г.,
като един задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
За постигане целите
на специалната и генералната превенции
на наказанието на подсъдимия Х. се налага и лишаване от право
да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила съгласно чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Касае се за кумулативна
санкция, която задължително трябва да се приложи, тъй като наказанието на дееца
се индивидуализира съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
Съдът не споделя виждането на защитника
на подсъдимия, че по отношения на последния са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя значително
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от него в сравнение с
другите случаи на деяние по чл.343а от НК. Липсва и другата предпоставка,
най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко в
конкретния случай. Поради това не се налице основанията за прилагане на чл.55
от НК при индивидуализация на санкцията.
Съдът намира, че така определени наказанията са
справедливи. С тях ще се постигнат
целите на чл.36 от НК.
Съгласно чл.35,
ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на
престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна
индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона
предели.
Съдът не споделя
виждането на част от поверениците на частните обвинители, че на подсъдимия Х. трябва
да се наложат предвидените от законодателя санкции около и над средния размер,
с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, каквото е и
искането на държавното обвинение.
В случая не могат
да се игнорират смекчаващите отговорността обстоятелства. Има само едно
отегчаващо, свързано с административните нарушения на правилата за движение. Не
са налице и други обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и
дееца, които да ги характеризират като такива с висока степен на обществена
опасност.
Неотлагането на
изпълнението на наказанието лишаване от свобода по
реда на чл.66, ал.1 от НК ще е неоправдано. Не е налице необходимост
от по-трайно и интензивно въздействие върху подсъдимия. Това би било излишна
репресия, извън необходимата, за да се постигне
баланс между целите за защита
на обществото и отношението на държавата към дееца,
изразяващо се в идеята за минималното
му репресиране.
Вещественото доказателство - тахо-шайба да остане приложена по
делото след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Х. се осъжда да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от
1 081.28 /хиляда осемдесет и един
лв. и двадесет и осем ст./ лева - направени в хода на досъдебното производство
разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Пловдив сумата от 2 355 /две хиляди триста петдесет и пет/ лева - направени по
делото разноски, както и да заплати на частните обвинители М.К.К. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на Д.А.Д.
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, на С. А. Д. сумата от 1 000 /хиляда/ лева.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия Х. са ниската му
правна култура, нарушаване правилата за
движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: