Р Е
Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Малко Търново, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Малкотърновският
районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря Мара
Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 109/2019г. по
описа на съда, въз
основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от А.П.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Йордан Алексиев, АК гр. Варна,
гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели” № 5, ет. 2, офис 1 срещу Наказателно
постановление № 1016 от 09.11.2018г., издадено от Зам. Началника на Митница
Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 231 във вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците е наложено наказание „глоба” в размер на 2934.00лева и в полза на
Държавата са отнети 6 /шест/ броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка
в разфасовка от 13.6кг. А. е наказан за това, че на 03.06.2018г., на МП Малко
Търново, превозил през държавната граница, без знанието и разрешението на
митническите органи 6броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в
разфасовка от 13.6кг., което е квалифицирано от АНО като деяние по чл. 233, ал.
1 от Закона за митниците.
А.А.,***, обжалва издаденото против
него наказателно постановление. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
иска цялостната му отмяна. Оспорва
се фактическата обстановка изложена от наказващия орган. Жалбоподателят сочи,
че е бил водач на автобус собственост на „Пи Транс 2” ЕООД, като в деня на
проверката превозвал пътници от Турция за България. А. не отрича, че е
превозвал и посочените бутилки фреон, които бил закупил в Турция и представя
фактура за тях. Жалбоподателят сочи, че бутилките фреон били закупени по заявка
на дружеството, което имало тридесет автобуса, като с фреонът трябвало да се
заредят климатичните инсталации. Оспорва се и това, че стоките не били
декларирани – при запитване от страна на митническите служители, сам посочил, че пренася фреона, заявил, че иска да
ги декларира и представил фактурата за това. Служителите на МП Малко Търново
били съобщили на А., че на пункта нямало административна възможност за
деклариране на стоката. Това било възможно на МП Капитан Андреево, но не и на
МП Малко Търново. На жалбоподателя не било указано да отиде до друг МП, а
започнало съставяне на АУАН, отнемане на стоката и в последствие било издадено
обжалваното НП. Изложените обстоятелства ставали ясни от приложените по делото
писмени доказателства – съставения АУАН, подписан с възражение и дадените от А.
писмени обяснения. Оспорва се и стойността на стоката предмет на нарушението.
Според защитата на жалбоподателя цената на фреона е неправилно определена на
основание чл. 74, пар. 2 , б. „б” от МКС . Според А. стойността на стоката
следвало да се определи на осн. чл. 70 от Регламент 952/ 2013г., като за целта
се назначи СОЕ и вещото лице да определи стойността на стоката. В тази връзка
се изразява и несъгласие с определяния размер на наказанието над минималния
предвиден в закона, като се твърди, че не е взето имотното състояние на А.. Не били
изложени и мотиви при прилагането на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Не били отчетени
обстоятелствата, че наказания не бил санкциониран преди това за нарушения на
митническото законодателство, както и това, че налагането на глоба в минималния
размер би довело до постигане целите на наказанието. Претендира се размера на
наказанието да бъде намален до минимално предвидения в закона. Не била спазена
и цифровата квалификация на нарушението, спрямо изложените в наказателното
постановление обстоятелства. Излагат се мотиви, че не се доказвало и деянието
превози през държавната граница, т.е. дали нарушението е довършено или е
останало във фазата на опита. Претендира се , че извършеното е маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Моли се за цялостна отмяна на наказателното
постановление или евентуално за намаляване на наказанието до предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява. Не се явява и адв. Йордан Алексиев, АК Варна, но с изрична молба се
моли производството да бъде проведено в тяхно отсъствие. Правят се
доказателствени искания, излагат се допълнителни съображения по същество и се
коментира изготвената експертиза.
Административнонаказващият орган се
представлява по делото от юриск. Любомир Димитров. Жалбата се оспорва като неоснователна,
претендира се за потвърждаване на наказателното постновление.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО
гр. Малко Търново, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 03.06.2018г. свидетелите Сийка Тодорова
Найденова и Войко Илиев Харбалиев – двамата служители на Агенция „Митници”, ТД
„Южна морска” гр. Бургас, а към посочената дата – Митница „Бургас”, изпълнявали
служебните си задължение на МП Малко Търново. Около 00.30часа на трасе „Вход”
пристигнал автобус с рег. № В3864ВТ, собственост на „Пи Транс 2” ЕООД, ЕИК
*********, с. Бенковски, общ. Варна, управляван от жалбоподателя А.А.. При пристигането
си свидетелката Найденова запитала пътуващите пътници и водача на автобуса дали
имат за деклариране акцизни стоки, стоки с търговски характер, валута и валутни
ценности. След като получила отрицателен отговор, Найденова предприела проверка
на МПС и в багажно отделение на автобуса, в отделение за инструменти намерила
шест броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в разфасовка от
13.6килограма. За намереното бил уведомен и свидетелят Харбалиев, който на
място видял стоката в отделението, преди същата да бъде свалена от автобуса. Водачът
на автобуса А. обявил, че той пренася стоката. Против А. бил съставен АУАН №
879/ 03.06.2018г., подписан лично от жалбоподателя, който вписал, че има
възражения. В отделно писмено обяснение А. посочил, че искал да декларира
стоката, но „няма къде”. Установените стоки били иззети с разписка за задържане
№ 0125768/03.06.2018г. На 09.11.2018г. е издадено наказателно постановление №
1016/ 2018г., връчено на жалбоподателя на 09.03.2019г. На 18.03.2019г. е
депозирана жалба срещу наказателното постановление. С подаване на жалбата са
представени и писмени доказателства – документ, обозначен като фактура за
иззетите стоки; копия на СРМПС част I – ППС собственост на дружеството, при
което жалбоподателят е служител; копие на трудов договор на А..
Делото е назначена и изслушана
съдебно – техническа и оценъчна експертиза на процесните шест броя бутилки с
газ Фреон R 134
А. Вещото лице е заключило, че общата стойност на представените за изследване
бутилки фреон е 2310.00лева, като всяка по отделно е оценена на 385.00лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №879/03.06.2018г., протокол за извършена митническа
проверка № КЦ – М 1709/ 03.06.2018г. съставен на МП Малко Търново, обяснения на
А.А., обяснение на Албена Йорданова, разписка № 0125768, копия на лични
документи, Наказателно постановление № 1016 от 09.11.2018г., свидетелските
показания на Сийка Найденова и Войко Хабарлиев, заключението на съдебно –
техническа и оценъчна експертиза, материалите по воденото НАХД № 31/ 2019г. на
РС Малко Търново и КАНД № 1788/ 2019г. на АС Бургас, както и другите приобщени
към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от
приложената по делото Заповед Рег. № ЗАМ - 556/ 32 – 127893/ 11.05.2017г. на Директора
на Агенция „Митници”, Заповед № ЗМФ- 1318/ 27.12.2018г. на Министерство на
финансите за преструктуриране на Митница Бургас и създаването на ТД „Южна
Морска”. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на
защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото не се
спори за това, че на посочената дата 03.06.2018г. жалбоподателят А.А. превозил
през границата на Република България с Република Турция 6 броя бутилки под
налягане с газ фреон 134 А , всяка в разфасовка от 13.6 кг. Деянието А.
извършил в нарушение на Закона за митниците, като превоза извършил без да
декларира посочените пред надлежните митнически органи. Съгласно чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или
направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките. Според чл. 233, ал. 6 стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо
от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната
равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ –
стойността на стоките. Събраните в хода
на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват
по несъмнен начин, че А. е извършил деянието
за което е санкциониран- нарушение на
действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Съгласно
нормата на чл. 66 от ЗМ, всяка стока предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Декларирането се изразява
в действие, чрез което едно лице изразява чрез установени форми и начини
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. Не
следва да се кредитират и считат за основателни обясненията и възраженията на А.,
че е посочил и е желал да декларира стоките. Жалбоподателят не е
представил документи за произхода, респ. придобиването на откритите стоки –
бутилки с газ, така и декларация за съответствие с изискванията на чл. 4 § 2 на
Регламент (ЕС) № 517/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за
флуоросъдържащите парникови газове и за фирмата, от която са закупени. В тази насока настоящия състав счита за достоверни, обективни и
последователни показанията на разпитаните актосъставител и свидетел.
Актосъставителят – свидетелката Сийка Найденова, сочи, че при извършената
проверка на автобуса, в отделението за инструменти, е установила посочените
шест бутилки с газ фреон. Показанията й се потвърждават и от думите на
свидетеля Войко Харбалиев, който сочи, че при проверката на автобуса са
намерени недекларираните стоки и същите не са били обявени за деклариране от
жалбоподателя. Възраженията на А., че е посочил бутилките на митническите
служители, представил е фактура и е поискал да декларира стоките, но нямало административна
възможност за това не са основателни. На първо място посочената фактура е
представена едва с жалбата срещу наказателното постановление. Същата е на чужд
език –турски и от съдържанието й не може да се направи извод, че се отнася до
посочените стоки. В действителност от нея може да се възприеме същото
количество стоки, посочена стойност, но също е вярно, че е вписано името на
дружеството, при което А. е служител и по същността си документа, сочен за
фактура, няма други белези, по които да се определи достоверността му, а и
подобен документ не е споменат нито веднъж в хода на документирането на
проверката на 03.06.2018г. – нито в протокола за митническа проверка, няма
заявление за това с съставения АУАН, въпреки дадената възможност за това, не е
споменат и в обясненията на жалбоподателя, които той собственоръчно е съставил
за нуждите на проверката. От тук следва да се отвхърли и твърдението му, че е
искал да декларира стоката. Дори да е направил такова заявление, това е станало
след установяване на стоката в отделението на автобуса, т.е. в момент когато
вече е установено митническото нарушение и тази възможност е загубена. Не
следва да се приема и твърдението, че на МП Малко Търново е нямало възможност
за деклариране на подобен вид стока – фреон. В закона няма ограничения каква
стока следва да се заяви пред митническите органи. Ето защо, следва
да се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
посочената дата и място при влизане в страната от Република Турция, А.А. е превозвал с управлявания от него автобус през
държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, с
което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от
ЗМ. За съставомерността на
деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране,
като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ установява общото задължение за
деклариране, в частност - задължението за деклариране на стоки с търговски
характер по аргумент от противното от чл. 1, т. 21, буква "б" от
Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс
на Съюза. Съгласно посочената разпоредба "стоки с нетърговски
характер" са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i)имат
случаен характер; и ii)се състоят от стоки изключително за лично ползване от
пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че
те не се внасят или изнасят с търговска цел. С оглед характера и количеството
на намерените стоки- газ фреон R134A, общо 6 бутилки с тегло всяка по 13.6килограма, същите не могат
да се характеризират като нетърговски по смисъла на горепосочената разпоредба,
поради което подлежат на деклариране и правилно митническите органи са приели, че лицето не е изпълнило задължението си да
ги декларира по установения ред.
Твърденията на жалбоподателя, че стоките са с нетърговски
характер не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а и се намират в противоречие твърденията, че А. е искал да декларира стоката,
но не е имало къде да го направи. Отделно
от това , противоречие в защитната му версия има и в твърдението, че са
предназначени за дружеството, при което работи, което също изключва
възможността стоките да са с друг, освен с търговски характер. В случая жалбоподателят, въпреки че е бил длъжен да
декларира стоките и е имал възможност да го направи при изричното запитване от
митническите служители дали има нещо за деклариране, не е сторил това, като
процесните стоки са открити едва при проверката извършена на управляваното от
него МПС. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както
вече се посочи от свидетелските показания на актосъставителя, така и с оглед
признанията на нарушителя, че стоките са открити в автобуса, управляван лично
от него. От субективна страна А. е съзнавал задълженията
си във връзка с митническия режим, предвид изричното указване на митническия
пункт за това – поставени информационни
табели на различни езици, както и дейността, извършвана от А. – шофьор на
автобус, който често преминава държавната граница и е наясно с митническите
разпоредби.
Не е нарушен и реда за издаване на АУАН . Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съставянето
на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не
представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото
на защита на наказания. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, че при отсъствие на свидетели на нарушението актът се
съставя в присъствието на други двама свидетели. Съответно в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност и акта да се състави в отсъствието
на каквито и да е свидетели.
Следва да се отбележи и че неоснователни са и
възраженията на А., че е закупил фреона по поръчение на търговското дружество,
за което работи. В действителност А. е шофьор при „Пи Транс 2”
ЕООД, но само факта на трудовото му правоотношение не е
доказателство, че му е възложено да закупи стоките от Турция. Твърдението, че
дружеството има над 30 МПС и фреона е нужен за зареждане на климатичните
инсталации не води автоматично до извода , че стоката е предназначена за
дружеството, а дори да се предположи това, бутилките фреон не са декларирани и
за кого са били предназначени няма отношение към деянието.
По твърдението, че
не било доказано преминаването на държавната граница и не ставало ясно
извършено дали представлява опит или довършено деяние. Безспорно линията на държавната
граница не преминава точно на мястото на извършване на проверката. Същата е
преди това, а преди извършване на митническата проверка е извършена паспортна
такава от служители на ГДГП, т.е. в момента на проверката на автобуса е
премината държавната граница. Т.е. в случая се касае за довършено деяние по чл
233, ал. 1 от ЗМ, а не за опит към такова.
По възраженията
срещу изготвената експертиза в хода на съдебното следствие. На вещото лице е
възложено изготвяне на заключение , касаещо стойността на иззетия фреон. Според
настоящият състав заключението на инж. Стефанов е обективно, пълно и не остават
съмнения в неговата правилност. Вещото лице ясно и конкретно е посочило
способите, които е използвало , за да достигне до заключението, мотивирало е
изводите си и няма съмнение в обективността на заключението. От изводите на
заключението се установи, че стойността на фреона е дори по – висока от
дадената със становището на АНО.
Възраженията на защитата срещу експертизата не се обосноваха, поради
което настоящия състав я прие и кредитира изцяло.
По отношение
размера на наложеното наказание. Изрично в наказателното постановление АНО е
отразил, че при определяне на санкцията е съобразил нормата на чл. 27 от ЗАНН и
е отчел тежестта на извършеното нарушение, причините за извършване на деянието
, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка при
определяне наказанието е приел , че не са налице обстоятелства, които да
мотивират маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28,
б. „а” от ЗАНН. Правилно е определено наказанието. Следва да се отчете, че А.
често преминава държавната граница, запознат е с митническите разпоредби, като
е превозил с обществено транспортно средство забранени за внос предмети –
бутилките с газ фреон. От това може да се направи извода , че правилно е
определен размера на наказанието, спрямо приетата стойност на стоките. Правилно
описаните шест бутилки фреон са отнети в полза на Държавата.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
следва оспореното наказателно постановление да се потвърди изцяло.
Следва на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189,
ал. 3 от НПК в тежест на жалбоподателя да се възложат наоправените в настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски. На свидетелят Войко Харбалиев е
изплатена сумата от 28.41лева за явяване в съдебно заседание за пътни разноски,
а на вещото лице инж. Радостин Стефанов – сумата от 256.20лева за изготвеното
заключение. Направените расноски следва да се присъдят в тежест на
жалбоподателя , като А. следва да бъде осъден да заплати на РС Малко Търново
сумата от общо 284.61лева, както и
сумата от 5.00лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 1016 от 09.11.2018г., издадено от Васил Стаматов Инджов- Зам. Началника
на Митница Бургас, понастоящем ТД „Южна морска” към Агенция Митници гр. София, с
което на А.П.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 231 във
вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е наложено наказание „глоба” в размер
на 2934.00лева/ две хиляди деветстотин тридесет и четири лева/ и в полза на
Държавата на основание чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците са отнети 6/ шест/
броя бутилки под налягане с газ фреон 134А, всяка в разфасовка от 13.6кг., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, А.П.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Малко Търново сумата от 284.61лева/ двеста осемдесет и четири
лева и шестдесет и една стотинки/ , представляваща съдебно – деловодни
разноски, както и сумата от 5.00лева/пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: