№ 38059
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110154058 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от Т. В. С., ЕГН: **********, адрес: /населено
място/ чрез адв. А. Д., срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
/населено място/, с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи за недействителен Договор за заем от разстояние № 445934, сключен между
ищцата Т. В. С., в качеството й на кредитополучател, и ответника „фирма“ ЕООД, в
качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.
22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, да се прогласи
за недействителен чл. 3, ал. 2 от Договор за заем от разстояние № 445934, сключен между
ищцата Т. В. С., в качеството й на кредитополучател и ответника „фирма“ ЕООД, в
качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр.
с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор чрез юрк. А. Г., с който оспорва предявените искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Страните са поискали допускането на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в
исковата молба и отговора задачи, като с оглед релевираните оспорвания съдът намира, че
искането е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Доказателствените искания на ответника на основание чл. 190 ГПК да бъде задължена
1
ищцата да представи всички намиращи се у нея документи относно нейното здравословно
състояние, на основание чл. 192 ГПК да бъде задължен съпругът на ищцата – К. Ч., да
представи документи относно здравословното състояние на ищцата, в случай, че разполага с
такива, за допускане на разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно К. Ч.,
за установяване на посочените в отговора обстоятелства, за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза с поставени в отговора на исковата молба задачи, както и за
назначаване на основание чл. 204 ГПК на оглед на приложения към отговора на исковата
молба компактдис, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като обстоятелствата, които
се целят да бъдат установени с тях, са неотносими към предмета на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.12.2024г. от 14:00ч.,
за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и в отговора. Определя депозит в размер на 300 лева, от които 150 лв.,
вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б., която да бъде уведомена за допуснатата
експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне
на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника по чл. 169 ГПК, чл.
190 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 195 ГПК и чл. 204 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от Т. В. С. срещу „фирма“ ЕООД установителни искове, съединени в
условията на евентуалност, както следва:
1) главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на договор за заем от разстояние № 445934 от
17.07.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона;
2) евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 вр. ал. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от сключения между страните договор
за заем от разстояние № 445934 от 17.07.2023 г., предвиждаща задължение на
кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение, поради противоречието й със закона и поради заобикаляне на
закона.
2
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем от разстояние
№ 445934 от 17.07.2023 г. при следните параметри, съгласно СЕФ: общ размер на кредита:
2000 лв.; условия за усвояване на кредита: веднага след подписване на договора, по банков
път или на каса на Изи Пей АД; срок на договора за кредит: 270 дни; указания за размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски (главницата) заедно с лихвите и
разходите, които могат да възникнат във връзка с Вашия кредит) – размер на заема: 2000 лв.,
сума за връщане: 2329,87 лв., сума за връщане: 3031.69 лв. при непредставяне на
обезпечение по чл. 3 (1) и изплащане на погасителните вноски в срок, дата на плащане:
12.04.2024 г. Кредитополучателя се задължил да погаси задълженията си на девет вноски,
съгласно погасителен план изготвен в два варианта – при предоставяне на обезпечение по
чл. 3, ал. 1 от договора, респ. при непредоставянето му. Твърди се, че съобразно клауза на чл.
3, ал. 2 от договора ищецът дължал неустойка в случай, че не предостави обезпечение
съгласно реда и условията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от договора – в срок до пет работни
дни, считано от сключване на договора да предостави на кредитодателя едно от следните
обезпечения – две физически лица, които да отговарят на посочени в договора условия или
банкова гаранция. В погасителния план, неразделна част от договора, било посочено, че
неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 701,82 лв. Ищецът
счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ГПК по следните причини: първо, клаузата за неустойка не била включена в
годишния процент на разходите, поради което посоченият в договора ГПР бил неправилен и
заблуждаващ; второ, не били посочени кои точно разходи формират ГПР, като излага
подробни доводи в тази насока. Излага и доводи, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора
противоречи на добрите нрави, тъй като нарушавала принципа на справедливост и излизала
извън присъщите за неустойката функции. Поставените по договора изисквания към
поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни задължението си, така и
предвиденият срок за предоставяне на обезпечение бил кратък за изпълнение. Освен това
поддържа, че с неустойката се нарушава изискването кредиторът предварително да оцени
платежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 16 ЗПК. В случая включването на
клаузата за обезпечаване на задължението по кредита на практика прехвърляла риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и водела до допълнително увеличаване
на размера на задълженията му. Твърди, че целта на неустоечната клауза е да създаде за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява
разход, пряко свързан с договора за кредит – допълнително възнаграждение, дължимо наред
и едновременно с погасителните вноски по заема, което вземане следва да се включи при
изчисляване на ГПР. Счита, че клаузата на чл. 5 е и неравноправна, на основание чл. 143, ал.
2, т. 19 ЗЗП. Искането към съда е да се признае за установено, че договорът за кредит е
недействителен, евентуално че оспорената клауза от договора е нищожна на наведените
основания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез
3
юрк. А. Г.. Процесуалният представител оспорва предявените в условията на евентуалност
искове за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор като
недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че предявяването на исковете
представлява злоупотреба с правото на иск предвид постигнатото извънсъдебно
споразумение между страните, с което е извършено опрощаване на част от задълженията на
ищцата по процесия договор. Предвид изложеното моли съда да прекрати производството
по делото. На следващо място оспорва наличието на валидна упълномощителна сделка, с
която ищцата е учредила представителна власт в полза на адв. Д. за предявяване на
настоящите искове. В тази връзка излага твърдения, че ищцата страда от тежко заболяване,
водещо до недееспособност на същата. На следващо място твърди, че между ответника и
съпруга на ищцата бил сключен договор в полза на ищцата, представляващ договор в полза
на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, по силата на който на 22.11.2023 г. съпругът на
ищцата заплатил задълженията на същата за главница и договорната лихва, дължима към
датата на плащане, в общ размер на 2019,68 лв., а ответникът опростил цялата неустойка по
договора, предвид което счита, че оспорената клауза не обвързва страните. Ето защо моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (главен иск) и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2, вр. ал. 4 ЗЗД
(евентуални искове) е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит
с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение;
че договорът, евентуално клаузата за неустойка са недействителни на посочените основания
– поради противоречие на императивна законова разпоредба или поради заобикаляне на
закона, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да установи, че договорът отговаря на императивните правни
норми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че между страните е сключен
договор заем от разстояние № 445934 от 17.07.2023 г., със соченото от ищеца съдържание,
по силата на който „фирма“ ЕООД е отпуснало заем в размер на 2000 лв., сключен за срок от
270 дни, че сумата е усвоена от Т. В. С., както и че част от съдържанието на договора е
клауза по чл. 3, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 701,82
лв. при непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
4
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5