Р Е Ш Е Н И Е № 260254
гр.Пловдив, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 88 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез адвокатско дружество „П., А. и п.“ – адв. К.И.И., съдебен адрес: ****, моли да се признае за установено по отношение на ответниците А.И.Н. и С.С.Н., че същите дължат солидарно на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1415/2015 г. на РС – Карлово: 33133.37 лева – главница по договор за банков кредит № 3720329/24.01.2008 г.; 2068.91 лева – дължими лихви, от които 1012.69 лева – договорен лихвен процент /възнаградителна лихва/ за периода 24.05.2015 – 25.09.2015 г.; 732.32 лева лихва върху просрочена главница за периода 24.03.2015 – 14.12.2015 г.; 323.90 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 24.03.2015 – 14.12.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление вх. № 13112/15.12.2015 г. до окончателното плащане. По същество твърди, че по силата на сключения между страните договор за банков кредит, банката е предоставила на ответника С.Н. сумата 35 000 лева, а вторият ответник А.И. е подписала същия в качеството й на солидарен длъжник. Тъй като кредитополучателят не изпълнил задължението си да изплаща определените месечни вноски в срок, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 25.09.2015 г. По образуваното ч.гр.д. № 1415/2015 г. на РС – Карлово, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, против която ответниците подали възражение. Това обусловило правния му интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците, А.И.Н. и С.С.Н., чрез адвокат М.П. – А. ***, съдебен адрес:****, оспорват предявените против тях искове. Твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на сумата по кредита, тъй като в качеството си на кредитополучатели, са изпълнили всички свои задължения към 25.09.2015 г. – датата, на която ищецът твърди, че е обявена предсрочната му изискуемост. Твърдят също, че такава не е настъпила и поради нередовно връчване на нотариалните покани, с които ищецът твърди, че е настъпил този ефект. Правят възражение за нищожност, поради неравноправност на клаузите на чл.4.2, 4.3, чл.11.1.1; т.11.1.2, т.11.1.3 от договора, сключен между страните, поради противоречие с добите нрави, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, пр.3-то; като неравноправни на основания, посочени подробно в заявление вх.№ 7674/11.03.2019 г., както и поради противоречие с императивните норми на чл. 58 и чл. 59 от ЗКИ във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Ангажират писмени и гласни доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на 24.01.2008 г. са сключили договор за банков кредит № 3720329, по силата на който „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор, е предоставило на С.С.Н. ***, в качеството на кредитополучател, сумата 35 000 лева за покупка, преустройство и ремонт на недвижим имот. Договорът е подписан и от А.И.Н., в качеството й на солидарен длъжник. Кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената му сума, при условията на договора, ведно с начислените лихви и комисионни в сроковете за погасяване по т.12 /Чл.I-римско/. Съгласно чл.4.1.а от договора, дължимата възнаградителна лихва се уговаря за периода на договора 24.01.2008 – 25.01.2043 г., на база 1м. SOFIBOR с фиксирана надбавка от 1,176 % и годишен лихвен процент от 7.30%. Страните са уговорили кредитът да се погасява чрез месечни анюитетни вноски по чл.7.2., при такса за управление в размер на 0.8% за първата година и 0.20% за всяка следваща /т.5.1 и т.5.1.2/.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1415/2015 г. на РС Карлово.
От същото се установява, че съдът е сезиран от Банката със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на основание приложено извлечение от счетоводните й книги към 15.12.2015 г., съгласно което задълженията на двамата ответници по процесния договор за кредит са в размер 33133.37 лв. главница и лихва в размер на 2068.91 лв. за периода 24.03.2015 г. – 14.12.2015 г., от която 1012.69 лв. – възнаградителна лихва; 732.32 лв. – лихва върху просрочена главница и 323.90 лв. – наказателна лихва при просрочие.
Представени са освен процесния договор за кредит и нотариални покани от кредитора до кредитополучателя и солидарния длъжник, съгласно които Банката като заявява, че е допуснато просрочие по процесния договор за кредит, обявява същия за изцяло предсрочно изискуем, считано от 25.09.2015 г., в общ размер от 34 640 лв., от които главница в размер на 33133.37 лева и лихви в размер на 1506.63 лв. Поканите са изпратени чрез Нотариус Станка П. Ранджева, с рег. № 099 на НК с район на действие РС – Карлово и съгласно отбелязванията, направени върху тях, са връчени при условията на чл.47 от ГПК. Според изложеното, ответниците С.С.Н., в качеството на кредитополучател, и А.И.Н., като солидарен длъжник, са потърсени на 16.11.2015 г. на адрес, посочен в поканата: ****, като „по данни на съседи от № 65 адресатът е от 1 г. и 5 м. в Англия“. Съгласно удостовереното в поканите, уведомленията по чл. 47 от ГПК до двамата са били залепени на 23.11.2015 г., като не са били потърсени до 07.12.2015 г.
Видно от цитирания по-горе договор за кредит, двамата ответници са с адрес за кореспонденция по договора:****, а адресът, на който са търсени и залепени уведомленията - ****, е постоянен техен адрес, считано от 25.02.2011 г., съгласно извършени и приложени по делото справки по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.
На основание така приложените към заявлението документи, районният съд е издал против ответниците Заповед № 664/16.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 825/17.12.2015 г. за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2015 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за сумите 704.05 лв. заплатена държавна такса и 1269.64 лв. – адвокатско възнаграждение.
По делото е приложена молба от адв. Н., в качеството му на пълномощник на длъжниците, с която, считано от 18.04.2016 г., съдът е уведомен за техен нов съдебен адрес ****.
След постъпило от длъжниците възражение, съдът с Определение № 557/08.06.2016 г. е спрял производството по образуваното изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист и е указал на кредитора възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземането си.
С определение № 1853/10.08.2016 г. на ПОС, постановено по в.ч.гр.д. № 1954/2016 г. по повод подадени и от двете страни частни жалби – съответно по чл. 419 от ГПК от страна на длъжниците – против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в процесната заповед, и от кредитора – против определението, в частта, с която производството по изпълнителното дело е спряно, съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение като оставя без разглеждане частната жалба на кредитора.
Пловдивският окръжен съд е сезиран с настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК от страна на Банката на 20.07.2016 г. като първоначално е образувано т.д. № 476/2016 г. на ПОС XIX-ти състав. С решение № 7/08.02.2019 г. на ВКС, постановено по т.д. № 1569/2018 г., съдът отменя по реда на чл. 303, ал.1 от ГПК, влязлото в сила решение на ПОС и връща делото за ново разглеждане от настоящия съд и състав.
Пред настоящата инстанция са приети като доказателства и представените от ищеца погасителен план по договора с дата 24.01.2008 г.; Общи условия по кредита; лихвен лист и извлечение от движението по банковата сметка на длъжника по погасяване на кредита.
Със заявление от 08.10.2019 г. процесуалният представител на ответниците е оспорил представения погасителен план като е заявил, че същия не е подписан от тях и те не са запознати с него при подписване на договора.
В отговор, ищецът е посочил, че погасителния план е подписан на последната си страница от солидарните длъжници като същият им е бил предоставен „само за сведение“.
От страна на ответниците не е поддържано искане за съдебно-почеркова експертиза за установяване истинността на подписите на последната страница на така представения погасителен план, поради което съдът приема направеното възражение относно истинността им за неоснователно и недоказано.
Ответниците са оспорили и съдържанието на представения погасителен план като твърдят в същото заявление, че страниците, които не носят подписите им /от 1-ва до 9/, не представляват част от погасителния план от 24.01.2008 г. Доколкото се касае до частен писмен документ, който в тази си част не носи подписите на лицата, които го оспорват, съдът намира, че тежестта за оборване на това възражение е изцяло върху страната, която представя документа – ищеца в производството. Такива доказателства не бяха ангажирани. Независимо от изложеното, изводите на съда относно основателността на исковата претенция, изложени по-долу, не се променят от съдържанието на така представения погасителен план. Още повече, че в отговора на направеното оспорване, ищецът е посочил, че всички данни за изчисляване размера на дължимата главница и месечна лихва за всяка погасителна вноска, са посочени в подписания договор за кредит.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена в няколко варианта от вещото лице Д. С., която не бе оспорена от страните и като компетентно изготвена съдът кредитира изцяло.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи:
Първото основно твърдение на ищеца е, че към датата, на която твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят и солидарния длъжник, не са изпълнили основното си задължение по договора да изплащат дължимите месечни вноски в срок.
Съдът не споделя това твърдение.
Както се посочи по-горе, страните са се уговорили в чл.4.1.а от договора, дължимата възнаградителна лихва за периода на договора 24.01.2008 – 25.01.2043 г., да се изчислява на база 1м. SOFIBOR с фиксирана надбавка от 1,176 % и годишен лихвен процент от 7.30%. Това са единствените уговорени от тях показатели, при които следва да се изчислява размера на задължението на ответниците всеки месец.
В съдебно заседание, проведено на 31.05.2021 г., бе изслушано допълнителното заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С., което не бе оспорено от страните, и като компетентно изготвено, съдът кредитира изцяло. Вещото лице, като взима предвид, уговорените между страните критерии, а именно: 1м. SOFIBOR с фиксирана надбавка от 1,176 % и годишен лихвен процент от 7.30%, е извършило изчисление за размера на дълга, включително с отчитане на промяната на 1-месечния софибор, а постъпилите от ответниците плащания са погасявали дълга в поредност: погасяване на такси, лихви и главници с настъпил падеж. Така, при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, твърдяна от ищеца, на 15.12.2015 г. начислените задължения на длъжниците са за главница от 4 938.45 лева; договорна лихва 9244.88 лв. и такси в размер на 743.33 лева.
Изплатените до същата дата суми от длъжниците са 4925.08 лв – главница; 9244.88 лв. – договорна лихва и 743.33 лв. – такси. Казано по друг начин, към 15.12.2015 г. дължимите до момента суми са погасени с последното плащане от ответниците, направено на 24.11.2015 г./съдебен протокол от о.з., проведено на 26.04.2021 г. и на 31.05.2021 г./
Вещото лице е посочило и размера на дълга и към датата на подаване на исковата молба 20.07.2016 г. като е взело предвид извършените плащания до този момент. Установява се, че кредитополучателите са изплатили в повече 5503.54 лева – главница; 1902.72 лв. – договорна лихва и 319.74 лв. – такси. Към датата на изготвяне на заключението, тези суми са съответно в повече: 913.04 лв. – главница; 306.24 лв. – договорна лихва и 48.53 лв. – такси.
В молба вх.№ 275584/25.05.2021 г., подадена от ищеца, заключението на вещото лице е оспорено общо, като се твърди , че то „отразява хипотетични обстоятелства, които не кореспондират с направените уговорки в договора“. Съдът не споделя това възражение, тъй като методологията на изчисляване размера на дължимите от ответниците вноски е ясно посочена в договора и вещото лице е изчислило размера на дълга, на база извършените от ответниците плащания, в пълно съответствие с нея.
Налага се извод, че към всеки един от посочените моменти, ответниците не са били в просрочие на задълженията си към кредитора, поради което не е налице основание за настъпване предсрочна изискуемост на целия кредит в посочените от ищеца размери, а предавения иск е неоснователен и недоказан.
За пълнота на изложението, съдът ще посочи и следното:
От изслушаните по делото основно и допълнителни заключения на цитираната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че при изчисляване и начисляване размера на договорната лихва, освен изрично записаните по-горе критерии, Банката с едностранно вътрешно решение на управителния си орган, е добавила трети критерий към методологията за изчисление на възнаградителната лихва по кредита – т.нар. „премия“, в размер от 1 % до 4 %, който има субективен характер, зависи изцяло от волята и преценката само на кредитора и не е уговорен в процесния договор за кредит. Налага се извод, че не е налице годно правно основание, такъв елемент да бъде включван при изчисление на размера на дължимата лихва, а извършваните от ответниците плащания, са изчислени от кредитора неправилно.
Съдът намира за основателни и направените възражения за нищожност поради неравноправност на разпоредбите на чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от Раздел II „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 3720329/24.01.2008 г.
Оспорените като неравноправни разпоредби са типови клаузи, те присъстват във всички договори за кредит, предлагани от банката на физически лица, и кредитополучателите – физически лица не могат да влияят върху същите типови клаузи, нито да ги променят. Съгласно императивната разпоредба на чл.146, ал.4 от ЗЗП законът възлага в тежест на ищеца да докаже, че оспорените като неравноправни клаузи, са уговорени индивидуално с двамата длъжници, че те са съставени по ясен и изчерпателен начин, отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите търговски практики, за тях е представена предварително изчерпателна преддоговорна информация на двамата потребители и те са имали възможност да вземат информирано решение. Такива доказателства не бяха ангажирани.
Чл.4.2 от договора предвижда право на кредитора да прибавя надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва по т.11.2.1.2 или при просрочие на главница по т.11.2.1.1. Тази надбавка има характер на неустойка, като предвижда налагане на санкция върху редовна главница, чийто падеж не е ненастъпил, едновременно с налагането на втора неустойка с разпоредбата на чл.4.3, която предвижда втора надбавка върху лихва за просрочена главница по т.11.2.1.2, при просрочие на главница по т.11.2.1 и/или лихва и главница по т.11.2.3.
Клаузите на чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 предвиждат право на банката да променя с едностранно решение на управителния си орган размера на лихвения процент по кредита, като се отклонява от текущите стойности на едномесечния софибор, при липса на валидно уговорено между страните обективно договорно основание за изменение на лихвата по кредита, извън изрично посочения в договора обективен пазарен индекс 1 месечен софибор. Посоченото е на основание единствено едностранна субективна преценка на банката. Установи се, че на основание тези типови клаузи, Кредиторът, с решения на управителния си съвет, приложени по делото, е въвел цитирания по-горе трети компонент методологията за изчисляване на лихвата – т.нар. „премия“, без същата премия да присъства в чл.4.1.а или в останалите разпоредби на договора за кредит.
Разпоредбите на чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от процесния договор са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП, доколкото покриват общата предпоставка за неравноправност по чл.143 от ЗЗП – съставени са във вреда на потребителя, не отговарят за изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и търговеца /банката/.
Ответниците се ползват от разпоредбите на ЗЗП, в качеството си на потребители, съгласно пар.13, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП – те са физически лица, страна по договор за кредит, който е сключен за удовлетворяване на лични нужди, извън тяхната търговска и професионална дейност.
Самостоятелно основание за нищожност на чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от процесния договор за кредит е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.58 и чл.59 от ЗКИ , във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Посочените разпоредби, съдът намира за нищожни и поради нарушение на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
На същите основания – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД в във връзка с члл.143 и чл.146 от ЗЗП, както и във връзка с чл.58 и чл.59 от ЗКИ - нарушение на императивните разпоредби на закона, неравноправност и нарушение на добрите нрави, са нищожни и разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3. от процесния договор за кредит, които предвиждат начисление на обезщетителна по характера си лихва върху целия размер на дълга, т.е.върху дълг, който е редовен, не е просрочен, поради което няма основание за налагане на санкция за неговото неплащане.
Видно от приложеното по делото първоначално заключение по съдебно-счетоводна експертиза, през процесния период Кредиторът е начислил наказателна лихва за просрочие за периода 24.03.2015 – 15.12.2015 г. в размер на 877,18 лв., при условие, че длъжниците не са били в забава и не са дължали наказателни лихви по договора. Ето защо, искът за заплащане на лихва при просрочие следва да бъдат отхвърлен като неоснователен. От една страна се претендира за дълг, който вече е платен от ответниците, а от друга се основава на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит.
В тежест на ищеца бе да докаже, че оспорените като неравноправни договорни клаузи са индивидуално уговорени с двамата потребители, като им е предоставена предварително информация относно всичките дължими разходи по кредита. Ищецът не ангажира доказателство, с което да установи, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени между страните, а не са част от общите условия и типовите договори на банката. Ето защо, съдът намира така предявените искове за неоснователни.
Не на последно място, съдът намира, че самото обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, е извършено в нарушение на закона. Приложените към заявлението нотариални покани, с които заявителят – кредитор е изпратил до длъжниците уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, са нередовно връчени, тъй като са изпратени не на адреса за кореспонденция, указан в договора за кредит, а по техния постоянен адрес.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 1926 лв., от които 150 лв. – депозит за ССЕ в настоящото производство и 1776 лв. по т.д. 1569/2018 г. на ВКС.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез адвокатско дружество „П., А. и п.“ – адв. К.И.И., съдебен адрес: ****, против А.И.Н. и С.С.Н., чрез адвокат М.П. – А. ***, съдебен адрес: ****, да се признае за установено, че същите дължат солидарно на банката следните суми, за които е издадена Заповед № 664/16.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 825/17.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1415/2015 г. на РС – Карлово: 33133.37 лева – главница по договор за банков кредит № 3720329/24.01.2008 г., сключен между същите страни; 2068.91 лева – дължими лихви, от които 1012.69 лева – договорен лихвен процент /възнаградителна лихва/ за периода 24.05.2015 – 25.09.2015 г.; 732.32 лева лихва върху просрочена главница за периода 24.03.2015 – 14.12.2015 г.; 323.90 лева – наказателна лихва при просрочие за периода 24.03.2015 – 14.12.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление вх. № 13112/15.12.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез адвокатско дружество „П., А. и п.“ – адв. К.И.И., съдебен адрес:****, да заплати на А.И.Н. и С.С.Н., чрез адвокат М.П. – А. ***, съдебен адрес:****, направените по делото разноски в размер на 1926 лв., от които 150 лв. – депозит за ССЕ в настоящото производство и 1776 лв. по т.д. 1569/2018 г. на ВКС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: