РЕШЕНИЕ
№ 283
гр.
Русе, 17.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 211 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Нефес“ ЕООД със
седалище гр. Русе, представлявано от управителя Н.С.А. чрез пълномощника адв. К.Д.,
против Решение
№ 310/21.03.2022 г., постановено по АНД № 2564/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-2100008/08.11.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе, с което на касатора,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., за
нарушение на чл. 62, ал. 3 от същия кодекс.
Като касационни основания се релевират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на
материалния закон.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуален представител в хода на делото поддържа становище за неоснователност
на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че с
описаното в АУАН и НП деяние (бездействие в определения от закона срок) касационният
жалбоподател е осъществил състава на административно нарушение по чл. 62, ал. 3
от КТ, за което правилно е санкциониран на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Всъщност по факта на неподаване в срок на уведомление за сключения трудов
договор със служителката не се оспорва от касатора.
Съдът е обсъдил възраженията на наказаното
лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки мотиви въз основа, на които
достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно да
преповтаря тези мотиви.
Касационната инстанция споделя извода на
РРС, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на
процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен и
категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно
нарушение.
Съдът е анализирал всички събрани писмени и
гласни доказателства.
Мотивите са в достатъчна степен ясни и
последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
тезата на касационния жалбоподател, че деянието е несъставомерно, тъй като е
било установено при проявена добросъвестност от страна на касационния
жалбоподател, който сам откривайки пропуска си е инициирал производство за
издаване на предписание, чрез което единствено би могло да бъде отстранено
нарушението. Посочените обстоятелства не изключват съставомерността на
процесното административно нарушение, а само сочат на наличие на смекчаващи
вината обстоятелства, които очевидно са били отчетени от
административнонаказващия орган при индивидуализиране на наложеното наказание,
което е определено в минимален размер.
Неоснователно е и възражението, че тъй като
липсвал умисъл при извършване на нарушението, то същото не следва да бъде
санкционирано. В конкретния случай с оспорваното пред въззивния съд наказателно
постановление е санкционирано търговско дружество, което е юридическо лице, и
въпросът за вината е неотносим, като се има предвид, че вината е субективното
отношение на дееца към деянието. Независимо от това следва да се посочи, че
съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Това
означава, че дори и при липса на умисъл, когато деянието е извършено по
непредпазливост, то също е виновно извършено и подлежи на санкциониране, освен
ако изрично не е предвидено, че не се наказва. В случая по отношение на
процесното административно нарушение липсва такова изрично изключване на
административнонаказателната отговорност.
С оглед гореизложеното решението на РРС е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН, което съдът определя в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 310/21.03.2022
г., постановено по АНД № 2564/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-2100008/08.11.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе.
ОСЪЖДА „Нефес“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Николай Здравков“ № 6, представлявано от управителя Н.С.А., ЕИК
*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе сумата от 80,00
(осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: