№ 734
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211110207641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „К.” ЕООД срещу наказателно постановление
(НП) № 22-007328 от 15.03.2021г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София, с което, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се оспорва връчването на НП. Твърди се, че
нарушението е маловажно и санкцията е несъразмерна. Моли за отмяна на НП
или намаляване на размера на санкцията.
Пълномощникът на жалбоподателят поддържа жалбата. В писмен вид
поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
документите не са били връчвани на синдика. Оспорва процедурата по
връчване на НП. Счита, че актът е следвало да се връчи на синдика на
дружеството. Твърди, че щом дружеството е било в открито производство по
несъстоятелност, то управителят не би могъл да изпълни предписанията
1
поради ограничението в ТЗ за заплащането на дължими суми и няма
нарушение. Поддържа, че дори да има, то е маловажно, тъй като
възнаграждението на работника е било платено. Моли НП да бъде отменено
или санкцията намалена. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата. В писмени вид излага доводи, че
предписанието е било влязло в сила и е подлежало на изпълнение. Счита, че
размерът на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение от 30.11.2020 г. Софийски градски съд, Търговско отделение 7
с-в открил производство по несъстоятелност срещу „К.” ЕООД, обявил
неплатежоспосбността му, считано от 27.05.2019 г. и назначил временен
синдик.
По повод жалба от 09.12.2020 г. от служител на „К.” ЕООД, Дирекция
„Инспекция по труда”–София /ДИТ-София/започнала проверка. Св. Я. и св. В.
– инспектори в ДИТ-София съставили протокол с предписания до
дружеството, сред които в т. 7 – да изплати на И.И.А. възнаграждението за
месец август 2020г. Срокът за изпълнение бил до 01.02.2021 г. Протоколът с
предписанията бил връчен на управителя на дружеството на 19.01.2021 г.
Протоколът не бил оспорен - няма данни за това по делото, нито
изпълнението му било спряно. Управителят на „К.” ЕООД уведомил св. В., че
спрямо дружеството било открито производство по несъстоятелност и
вземанията на служителите за трудови възнаграждения били включени в
списъка на приетите вземания и изплащането им ще бъде според Търговския
закон.
2
След извършена последваща проверка свидетелите Янев и В. установили,
че предписанието не било изпълнено. Предвид това, св. Я. преценила, че
дружеството е извършило нарушение на чл. 415, ал.1 КТ и съставила срещу
него АУАН № 22–007328 от 26.02.2021 г. Управителят отказал да го
подпише, тъй като дружеството било в производство по несъстоятелност.
Актът бил изпратен на управителя на дружеството,като бил адресиран и до
синдика, като бил получен от управителя на 11.0.2021г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното
описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта
и наказателното постановление съвпадат по признаци.
С решение от 07.06.2021 г. Софийски апелативен съд, XV с-в отменил
решението на Софийски градски съд за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „К.” ЕООД.
На неустановена дата възнаграждението на И.И.А. за август 2020 г. било
изплатено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установи след
анализ на показанията на св. Янев и В. и от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от
чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно
чл. 84 ЗАНН.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е
издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
НП е издадено от компетентния за това административен орган - със
заповед № 3-0058/11.02.2014 г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е
упълномощил директорите на Дирекции „Инспекция по труда” да издават
НП.
В НП са описани ясно и точно всички съставомерни обстоятелства по
нарушението – включително време и място на извършване, извършена е
правна квалификация, съответна на описанието.
Възраженията относно процедурата за връчване на НП съдът е
коментирал в разпореждането си за насрочване на делото в открито съдебно
заседания - с насрочването очевидно е приел, че жалбата следва да се приема
за подадена в срок. Относно съставянето на акта и връчването му –
действително, доколкото съгласно дружеството е било в открито
производство по несъстоятелност, то за съставянето и предявяването му е
следвало да се призове временният синдик. За съставянето същият не е бил
повикан, но доколкото, то впоследствие актът му е бил изпратен /видно е, че е
бил адресиран и до управителя и синдика и е бил получен от управителя/,
съдът приема, че нарушението не е съществено.
По същество:
Нормата на чл. 415, ал. 1 КТ въздига като административно нарушение
неизпълнение на предписанията на контролните органи за спазване на
трудовото законодателство: Който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с се
4
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева.
В случая, извършването на административното нарушение се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово
поведение.
В процесния казус, от събраните доказателства, безспорно се установи,
че на 19.01.2021 г. е било отправено предписание със срок за изпълнение до –
01.02.2021 г. С това предписание жалбоподателят е бил запознат, тъй като то
му е било връчено. Трябвало е да бъде връчено на синдика, доколкото в
рамките на открито производство по несъстоятелност, съгласно чл. 658, ал. 1,
т. 1 и 2 от Търговския закон /ТЗ/ той /включително временния синдик/
управлява и представлява предприятието. Въпреки това, предписанието е
било връчено не на него, а на управителя, който е можел да действа само под
надзора на синдика. Установява се, че синдикът е бил известен за това
предписание, а и за всички останали, доколкото видно от писмото на
управителя до св. В., който е бил сред проверяващите, той е поискал
разрешение от синдика разрешение за плащане на трудовите възнаграждения
на служителите, начислени до датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Тъй като няма данни предписанието да е било обжалвано и,
съответно отменено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда”, предписанието следва да се счита за влязло в
сила. Поради това, безпредметно е да се обсъжда предписанието по същество.
В рамките на указания срок, както и до края на последващата, предписанието
не е било изпълнено.
Макар да се касае за обективна /безвиновна/ отговорност, следва да се
отчете дали неизпълнението се дължи на причини у жалбоподателя и дали
обективно е могло да бъде изпълнено. Към момента на отправяне на
предписанието и срока му за изпълнение, дружеството е било в открито
производството по несъстоятелност. В рамките на това производство има
определен в ТЗ ред на изплащане на вземанията на кредиторите на
дружеството. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ вземания, произтичащи от
трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност са четвърти поред. Няма
спор, че вземането на работника Асенов, визирано в предписанието, е сред
5
вземанията отпреди откриване на това производство. За да бъде изплатено то
обаче, следва да бъдат изплатени другите вземания, които са с приоритет
преди тези за трудови възнаграждения – визираните в т. 1-3 на чл. 722, ал. 1
ТЗ. Поради това, няма как да бъде изпълнено предписанието, тъй като то би
било нарушение на предвидения от закона ред за изплащане на вземанията.
Съгласно чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ нищожно по отношение кредиторите на
несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не по установения в производството ред
изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Освен това, всички вземания,
преди да бъдат изплатени се приемат от синдика и се одобряват от съда – чл.
692 ТЗ. Разпределянето на сумите от масата на несъстоятелността към
кредиторите се извършва не от длъжника, а от синдика. Всичко това сочи, че
обективно дружеството е нямало как да изпълни даденото предписание. За
изплащането на дължимите на неговите служители и работници е предвиден в
ТЗ ред, който е бил приложимият в случая, предвид процедурата по
несъстоятелност. Всичко това е трябвало да бъде съобразено от контролните
органи преди издаването на предписанието.
С оглед горното, съдът приема, че неизпълнението на предписанието не
се дължи на поведението на дружеството-жалбоподател и не може да се
приеме, че то е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността
му, поради което НП следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-007328 от 15.03.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7