Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 21.03.2022 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                  Съдия: Невена Чеуз

          при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 11 175 по описа на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ.

Ищецът „Б.ДСК“ АД твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г. е предоставила на кредитополучателя М.А.О. кредит в размер на 30 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата при условията и срока, посочен в договора. Твърди се, че е налице неизпълнение по договора за кредит като не са заплатени дължимите вноски в продължение на 18 месеца. Твърди, че с депозиране на исковата молба ищецът счита целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Изложени са твърдения в исковата молба, че задълженията на ответника по договора възлизат на 27 275, 32 лв. – главница, сумата от 5 099, 85 лв. – възнаградителна лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г., сумата от 523, 60 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответника да заплати горните суми. Претендира се законна лихва върху главницата и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът М.А.О., редовно уведомена, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК от назначения му особен представител адв. Р.М.. В същия са заявени възражения за нищожност на договорни клаузи.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А. и юрк. С..

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление, сключен на 03.10.2018 г., ведно с приложимите общи условия към него. От съдържанието на същия се установява, че на сочената дата „Б.Д.“ ЕАД е сключила договор за кредит с М.А.О., като кредитополучател за сумата от 30 000 лв., със срок на издължаване от 60 месеца на месечни вноски, включващи лихва и главница, съобразно приложен погасителен план.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Х.М..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит, съдът в решаващия му състав приема, че между страните в настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключения договор, по силата на които банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си в определения по договора срок. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателя. Това обстоятелство се установява и от изводите на изслушаната по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенциите си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл.18.2 от  ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело ищецът е изложил твърдения, че с депозиране на исковата молба счита кредита за предсрочно изискуем. С оглед заявената осъдителна искова претенция, исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и задължителните указания, дадени в т.18 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими / в този смисъл решение 43/05.06.2019 г. по търг. дело 1177/2018 г. на Второ ТО на ВКС, решение 139/05.11.2014 г. по търг. дело 57/2012 г. на Първо ТО на ВКС и др./

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство исковата молба е изпратена респ. връчена надлежно на адреса, посочен в договора като такъв за кореспонденция респ. същият е идентичен на сочения постоянен/настоящ адрес на кредитополучателя при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК. Обстоятелството, че кредитополучателят е напуснал този адрес като не е изпълнил договорното си задължение по чл. 16 т.1 от договора да уведоми кредитора за промяна на адреса на адреса не може да бъде вменено на кредитора. Установена по делото е и втората предпоставка относно изгубване преимуществото на срока с оглед заключението на ССчЕ за допусната забава в плащанията по договора над 90 дни, поставено като условие в договора за неговата предсрочна изискуемост / цитираната разпоредба на чл. 18.2 от ОУ към договора/.

          При проведено насрещно доказване ответникът чрез назначения му особен представител е противопоставил възражение за нищожност на договорни клаузи вкл. и неравноправни такива, а именно чл. 8, чл. 8.1 и чл. 9 от договора. Не е формиран спор между страните, че ищецът – търговска Б.е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор.

            В дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс.

            В чл. 8 от договора е посочено, че "кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,15% годишно…. Като при нарушаване на условията по програма ДСК Престиж Плюс кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията“. Не е спорно между страните, че процесният договор е сключен именно при условията на сочената програма /ДСК Престиж Плюс/. Видно от условията на тази програма, доведени до знанието на кредитополучателя, отнемането на преференциалния лихвен процент, относим към програмата е предпоставен от нарушаване на условията по т. 1, а именно превод на работна заплата. В т. 8.1 от условията е посочено, че максималният размер на лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент по стандартни потребителски кредити, който съгласно т.1.4 от тези условия възлиза на 10, 45%. Видно от данните на ССчЕ, последният превод на работна заплата на кредитополучателя по сочената в договора сметка от страна на неговия работодател е на 07.11.2018 г. Отново от заключението на ССчЕ е установено, че от 10.07.2019 г., кредиторът /настоящ ищец/ е започнал да прилага по отношение на кредита лихвен процент в размер на 13,40 % т.е. процент надвишаващ с повече от три пункта пределния такъв, уговорен от страните. От своя страна чл. 8.1 от договора между страните е посочено, че „лихвения процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в ОУ“. В чл. 7.1 от ОУ е посочено, че „кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен процент, посочен в договора като референтния процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори“.  От използваната словесна конфигурация изобщо не става ясна методиката и/или принципите за определяне на този референтен процент доколкото промяната му се обуславя от неназовани индекси, индикатори или комбинации от същите без да се държи сметка на тяхното съотношение, тежест, връзка или взаимодействие. С оглед, на което сочените клаузи на чл. 8, 8.1 и 9 от договора са нищожни, предвид своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената лихва по кредита респ. тази посочена в условията на преференциалната програма при наличие на предпоставките за отнемане на преференциалния лихвен процент, доколкото същите са формулирани ясно и недвусмислено. 

Вещото лице по ССчЕ е посочило в заключението си, че дължимата от ответника сума за главница възлиза на 27 275, 32 лв., поради което иска за главница е изцяло основателен.

По съображенията изложени по-горе в решението и с оглед констатираната нищожност на договорни клаузи по отношение на договорната /възнаградителна/ лихва са приложими лихвените проценти по договора – 6,15%, а след отнемане на привилегията по програма „ДСК Престиж Плюс“ – 10,45 % /а, не прилагания от ищеца 13, 40%, 13,38%, 13,36%/. С оглед заключението на вещото лице и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че дължимата от ответника възнаградителна лихва за сочения процесен период възлиза на сумата от 4 035, 61 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.

Съобразно клаузата на чл. 18.1 от ОУ от договора, страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Страните не спорят, че кредитът не е обслужван редовно, а това се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Съобразно същото, вещото лице е посочило, че се дължи санкционираща лихва в размер на 523, 60 лв. Следва обаче да се отчете, че същата е изчислена от вещото лице при прилагания от кредитора последващ лихвен процент, а не първоначално уговорения. Предвид което и на основание чл. 162 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че дължимата санкционираща лихва възлиза на сума в размер на 421, 85 лв. като за този размер искът е основателен, а за горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,  настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следват разноските за ДТ, ССчЕ, депозит за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от исковете възлиза на 3 339, 27 лв.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.А.О., роден на *** г., паспорт № ********издаден на 31.08.2016 г., разрешение за пребиваване: *********, със съдебен адрес:***, партер – адв. Р.М., особен представител, да заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 27 275, 32 – главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4 035, 61 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от  5 099, 85 лв. сумата от 421, 85 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 523, 60 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от  3 339, 27 лв. - съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

            СЪДИЯ: