Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11315 по описа за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.06.2017 г. постановено по гр.дело
№ 8878/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав е признато, че
ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр.София, бул.“********,
административна сграда „Ф.“, незаконно е уволнил ищеца И.П.П., ЕГН **********,
адрес: *** от заеманата длъжност „ мениджър автопарк“ със заповеди № HR 1110/ 14.12.2016 г. и № 1459/ 14.12.2016 г. и е
отменил заповеди № HR 1110/ 14.12.2016 г. и № 1459/
14.12.2016 г.; възстановил е ищеца И.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, на
длъжността „мениджър автопарк“ при
ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр.София, бул.“********,
административна сграда „Ф.“; осъдил е ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК: ********,
адрес: гр.София, бул.“********, административна сграда „Ф.“, да заплати на
ищеца И.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. чл.225, ал.1 и 2 от КТ, сумата от 5821,47 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2017 год., до
окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е осъден ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
ЕИК: ********, адрес: гр.София, бул.“********, административна сграда „Ф.“, да
заплати на ищеца И.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата от 300 лв. деловодни
разноски. С решението на съда е осъден ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК: ********,
адрес: гр.София, бул.“********, административна сграда „Ф.“, да заплати на СРС,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 664,45 лв., деловодни разноски.
Срещу решението на СРС, 78 с-в е постъпила
въззивна жалба от „Н.Р.А.К.“-ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В.Д.
с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове.Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправни
и материалноправни
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна-ищец- И.П.П., чрез пълномощника си адв.М.М., оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищеца И.П.П. срещу ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
гр.София при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл.
225,
ал.1 и ал.2 от КТ.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните
доказателства/ трудов договор № 751 от 28.11.2014 г./, че между страните е
възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът И.П.П. е изпълнявал длъжността „Мениджър автопарк“ в „Н.Р.А.К.“-ЕООД-
Автопарк, гр.София.
Със заповед № HR 1110/ 14.12.2016 г., издадена от управителя на „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
гр.София, на основание чл.195, ал.1, във връзка с чл.188,т.3, чл.187, т.3, т.8,
т.9 и т.10, и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от Кодекса на труда, във връзка и
при съблюдаване изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 КТ, след като е
взето предвид, че на 12.12.2016 год. е била проведена среща и са докладвани
данни от извършена проверка за спазване на процедури и политики в „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
след като е взето предвид извършена среща –интервю И.П., проведено на
14.12.2016 г. и писмените обяснения предоставени от И.П. по покана за писмени
обяснения № HR 1104/ 14.12.2016 г., както и представени доказателства
в тяхната съвкупност и е установено, че И.П.- Мениджър Автопарк, „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
използвайки служебното си положение и в нарушение на трудовата дисциплина е
извършил нарушения на същата, /конкретно описани в 11 точки от заповедта/, и е
прието за установено, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187,т.3, т.8, т.9 и т.10 от Кодекса на труда, които са
констатирани на 12.12.2016 год., на ищеца И.П.П., на длъжност „Мениджър
Автопарк“, гр.София на „Н.Р.А.К.“-ЕООД,
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване
на заповедта.
Със
заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1459/ 14.12.2016 г.,
издадена от „Н.Р.А.К.“-ЕООД, на основание
заповед № 1110/ 14.12.2016 год. на Управителя и чл.330, ал.2, т.6 от
Кодекса на труда- дисциплинарно уволнение, е прекратен трудов договор № 751/
28.11.2014 г. с И.П.П., на длъжност „Мениджър автопарк“ от „Н.Р.А.К.“-ЕООД/ Автопарк, гр.София, считано
от 15.12.2016 год.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от И.П.П. срещу
ответника „Н.Р.А.К.“-ЕООД, гр.София при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т.
3 във връзка с чл. 225,
ал.1 и ал.2 от КТ.
Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № HR 1110/
14.12.2016 г., издадена от управителя на „Н.Р.А.К.“-ЕООД, гр.София, с която на
основание чл.195, ал.1, във връзка с чл.188,т.3, чл.187, т.3, т.8, т.9 и т.10,
и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от Кодекса на труда, във връзка с чл.189,
чл.193, ал.1 и чл.194 КТ, с която на ищеца И.П.П., на длъжност „Мениджър
Автопарк“, гр.София на „Н.Р.А.К.“-ЕООД, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта, са неправилни и в противоречие
на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира
заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на изискването по чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и
за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В
настоящия случай противно
на приетото от първоинстанционния съд, въззивният
съд намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищеца е мотивирана
съгласно изискванията на
чл.195, ал.1 от КТ. В нея са посочени нарушителят, мястото и датата на
извършване на нарушението, нарушените разпоредби и наложеното наказание.
Посочените законови текстове съответстват на въведените в заповедта фактически
твърдения за неизпълнението на задълженията на ищеца. Освен това според установената съдебна практика, релевантни
са фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие
между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава
уволнителната заповед. Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното
наказание да са посочени по разбираем за работника начин. В настоящия случай, с оглед
съдържанието на процесната заповед за уволнение, настоящият въззивен състав
намира за неоснователно възражението на ищеца, че същата не отговаря на
изискването на чл.195 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта
за уволнение е въведено с цел преценка на изискването по чл.189, ал.2 КТ за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за
възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В настоящия случай процесната заповед за
уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 КТ-
отразените в нея дисциплинарни нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и
подробно, с посочване на време и място на извършването им и в какво се
изразяват, по начин, който дава възможност на работника да узнае за конкретните
факти, които са причина за наказването му. Работодателят е посочил и законовите текстове, под
които счита, че се подвеждат описаните нарушения. Ето защо изцяло неоснователни са доводите на
ищеца, че от съдържанието на заповедта не става ясно какво точно конкретно
нарушение е извършил и за какво точно нарушение е наказан.
На следващо място, съдът
намира, че спазено е и изискването на чл.193, ал.1 от КТ, като изложените в
този смисъл възражения от ищеца са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на
работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на
трудовата дисциплина /решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 826/2009 г./. Работодателят
не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, тъй като такава процедура, като динамичен
фактически състав, с отделни фази в хронологична последователност, не е предвидена
и уредена в КТ/ решение № 629 от 1.11.2010
г. на ВКС, ІV
ГО по гр. д. № 279/2009 г. и Решение
№ 8 от 1.04.2011 г. на ВКС, ІV по гр. д. № 1035/2009 г./. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска
устни или писмени обяснения от работника или служителя по тези обстоятелства,
без да е необходимо да са посочени всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. В процесната хипотеза от съдържанието на дадените
от ищеца обяснения на 14.12.2016 г. е
видно, че те са дадени именно във връзка с обстоятелствата, които са счетени от
работодателя за нарушения на трудовата дисциплина, констатирани при извършена
на 12.12.2016 год. проверка. Целта
на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът
или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт
своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално
е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено.
Предвид на изложеното съдът
намира, че в процесния случай е спазено и другото формално изискване на
закона, обуславящо законността на уволнението- работодателят надлежно е
изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да изиска писмените обяснения на ищеца
преди да му наложи дисциплинарното наказание.Следователно от формална страна
заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е издадена законосъобразно, при
спазване на императивните изисквания на чл.193, ал.1 от КТ, чл.194 и чл.195,
ал.1 от КТ. Наред с това по същество,
уволнението на ищеца се явява също законно.
На
следващо място, действително в процесната заповед за уволнение са описани в 11
точки извършени дисциплинарни нарушения от страна на ищеца. В тежест на
ответника, в качеството на работодател е да докаже по несъмнен и категоричен
начин извършени от ищеца и описани в заповедта за уволнение дисциплинарни
нарушения. В настоящия случай от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивния съд
обосновава изводът за доказаност само на част от описаните в процесната заповед
за уволнение дисциплинарни нарушения на ищеца И.П., а именно описаното в т.10 от
заповедта/ изнасяне на 01.07.2016 год. от склада на дружеството, намиращ се в
гр.София, ул.“ ********/ фабрика Ф./ на гориво, съхранявано в пластмасови туби/
. Досежно останалите нарушения описани в заповедта за уволнение, в процесния
случай не се установява по несъмнен начин тяхното извършване от страна на
ищеца. Съдът приема, че извършеното дисциплинарно нарушение, посочено в т.10 от
заповедта за уволнение, констатирано при проверка от страна на работодателя на
12.12.2016 год. се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, включително и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза. Извършеното дисциплинарно нарушение
от ищеца на трудовата дисциплина, посочено в т.10 от заповедта за уволнение,
правилно е преценено от работодателя, като тежко нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание-
уволнение. С оглед на конкретните данни по делото,
въззивният съд намира, че ответникът е отчел правилно тежестта на процесното
нарушение на трудовата дисциплина извършено от страна на ищеца, както от
обективна, така и от субективна страна. Нарушението е извършено умишлено, а от
обективна страна се характеризира с пряко нарушение и неизпълнение на трудовите
задължения на ищеца, като „Мениджър автопарк“ в ответното дружество. Критериите
на чл.189, ал.1 от ГПК са приложени законосъобразно от страна на работодателя във връзка с
наложеното наказание-
уволнение, като е съобразена правната характеристика на нарушението по чл.190, ал.1, т.4, пр.1-во от КТ и по
чл.190, ал.1, т.7 от КТ, отчитайки укоримото поведение на ищеца, изразяващо тенденция на незачитане
на трудовата дисциплина, тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина
свързано с неизпълнение на възложената му работа по трудовата му функция, съобразно
длъжностната характеристика,
като „Мениджър автопарк“ в ответното
дружество. В настоящия случай, съдът приема, че е
налице злоупотреба от страна на ищеца с доверието на работодателя, като в този
смисъл трайна е съдебната практика, че злоупотребата с доверието на
работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие. Очевидно изнасяйки от склада на ответното дружество туби
с гориво, ищецът, като „Мениджър
автопарк“ в ответното дружество несъмнено е извършил действия компрометиращи
оказаното му доверие, злоупотребил е с доверието на работодателя, като с тези си действия безспорно е извършил и
тежко нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка съдът намира, че в
настоящия случай е налице основанието по чл.190,
ал.1, т.4, пр.1-во от КТ и по чл.190, ал.1, т.7 от КТ, което е достатъчно за да
обоснове законността на извършеното на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
дисциплинарно уволнение.
По изложените
съображения, въззивният съд приема, че наложеното наказание - дисциплинарно
уволнение се явява законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ- неоснователен.
С
оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено
решение, с което предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора
по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обективно съединените обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение по чл.225,
ал.1 и ал.2 от КТ.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на въззивника-
ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, своевременно поисканите разноски за въззивното производството в размер
на сумата от 196,42 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 27.06.2017 г. постановено
по гр.дело № 8878/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените
от И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, срещу „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „ Младост“, ж.к.“Г.“, бул.“
********, Административна сграда“Ф.“, обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № HR 1110/ 14.12.2016 г. и заповед № 1459/ 14.12.2016 г.
издадени от управителя на „Н.Р.А.К.“-ЕООД, гр.София, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър автопарк“ в „Н.Р.А.К.“-ЕООД/ Автопарк, гр.София, и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ за оставане на ищеца без
работа за периода от 14.12.2016 год. до 14.06.2017
год., в размер на сумата от 5821,47 лв./ пет хиляди осемстотин двадесет и един
лева, и 47 стотинки/.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, да заплати на „Н.Р.А.К.“-ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „ Младост“, ж.к.“Г.“, бул.“ ********,
Административна сграда“Ф.“, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 196,42 лв. / сто деветдесет и шест лева, и 42 стотинки/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.