№ 123
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кр. Ил. Ст.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600096 по описа за 2022 година
С определение №355 от 13.04.2022г. по ЧНД №157/2022г. Бургаският
окръжен съд оставил без уважение молбата на осъдения П. М. М. за
допускане на съдебна реабилитация относно осъжданията му, постановени с
влезли в сила присъди.
Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на
осъдения П.М. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. В
жалбата са изложени обстойни аргументи в подкрепа на наведените доводи
против първоинстанционния съдебен акт. Жалбоподателят счита за
необоснован и незаконосъобразен извода на първата инстанция, че осъденият
не е имал добро поведение след изтърпяване на последното наказание
лишаване от свобода от една година на 21.12.2018г. Твърди, че спрямо
осъдения П.М. са налице предпоставките по чл.87, ал.1 от НК за допускане на
съдебна реабилитация. Отбелязва, че събраните по делото писмени
доказателства – удостоверение от Окръжна прокуратура – Бургас, че спрямо
молителя М. няма заведени и висящи наказателни производства, справката от
ОД на МВР – Бургас за липса на криминални регистрации, два отказа на
Районна прокуратура – Бургас за образуване на наказателни производства
установяват, че осъденият М. е имал добро поведение. Подчертава, че след
последното осъждане на М. през 2017г., същият няма друго осъждане, нито
има образувани и висящи срещу него наказателни дела. Обръща внимание, че
осъденият М. не е успял да започне работа, въпреки желанието си в тази
посока, защото и най-либералният работодател, виждайки свидетелството му
за съдимост, изгубвал желание да го назначи на работа. В подкрепа на
1
твърдението за трудно намиране и започване на работа изтъква множеството
сериозни здравословни проблеми на осъдения. По изложените съображения
моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови
друго, с което, на основание чл.87, ал.1 от НК да допусне реабилитация на
П.М. относно осъждането му по НОХД №2496/2017г. на Окръжен съд –
Бургас.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – гр. Бургас изрази становище, че частната жалба е
неоснователна. Счита, че първостепенният съд обосновано и законосъобразно
е отказал да постанови съдебна реабилитация на молителя за осъждането му
по одобрено от съда споразумение по НОХД №2496/2017г. на Районен съд –
Бургас, тъй като не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл.87 от НК
за съдебна реабилитация. Присъединява се към заключението на първата
инстанция, според което в тригодишния период от изтичане на срока на
наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, осъденият не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
Солидаризира се още с извода на първата инстанция, че няма данни за
невъзстановени съставомерни вреди от извършените престъпления, но
приема, че няма убедителни данни за добро поведение на осъдения. Споделя
разбирането на първия съд, че събраните пред него устни доказателства
относно доброто поведение на осъдения М. не заслужават вяра, тъй като са
депозирани от заинтересован свидетел, живеещ на семейни начала с майката
на осъдения. В тази връзка счита, че несъмнените факти относно извършените
в миналото от молителя престъпления, установяващи негово неправомерно и
недобросъвестно поведение, изключват възможност за прилагане нормата на
чл.87, ал.1 от НК и за постановяване на съдебна реабилитация спрямо М..
Като приема, че наличните по делото доказателства не установяват, че
осъденият П.М. е имал добро поведение по смисъла на чл.87, ал.1 от НК,
предлага въззивният съд да потвърди, като обосновано и законосъобразно,
първоинстанционното определение.
Упълномощеният защитник на осъдения П.М. заяви, че поддържа
подадената частната жалба по изложените в нея съображения. Заявява, че е
налице анахронизъм относно възможността със свидетелски показания да се
установява добро поведение на осъдения по смисъла на чл.87, ал.1 от НК, тъй
като защитникът не би довел за разпит пред съда като свидетели лица, които
ще съобщят неблагоприятни за осъдения факти. Категорично се
противопоставя на становището, че изисканите и приложени по делото
преписки на ОД на МВР – Бургас установяват недобро поведение на осъдения
П.М.. Обръща внимание, че по повод и двете преписки Районна прокуратура -
Бургас е отказала да образува досъдебното производство, приемайки, че няма
2
данни да е извършено престъпление от общ характер. Въз основа на това
прави извод, че М. не е съпричастен към противообществените прояви –
предмет на приложените предварителни преписки, което обосновава
становище за негово добро поведение по смисъла на чл.87, ал.1 от НК. Като
допълнителен аргумент в подкрепа на искането за допускане на съдебна
реабилитация на осъдения П.М. посочва неговото влошено здравословно
състояние, което не му позволява да работи всякаква работа, като наред с това
изтъква, че сериозно обремененото съдебно минало на М. още повече
затруднява сключването на трудов договор, защото работодателите се
въздържат да приемат на работа осъждани лица. Заявявайки, че след мес.
декември 2018г. подзащитният му не е извършил друго престъпление и е имал
добро поведение, пледира въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение и да постанови друго, с което да допусне съдебна реабилитация
относно осъждането на молителя М. по НОХД №2496/2017г. на Районен съд –
Бургас.
Осъденият П. М. М. се присъедини към пледоарията и исканията на своя
защитник. Заяви, че желае да бъде реабилитиран от съда, за да може,
представяйки чисто свидетелство за съдимост, да започне работа, която да е
подходяща за влошеното му здраве.
Настоящата жалба е подадена от защитника на осъдения, който има
право на такава против постановеното определение, съгласно чл.436 ал.2 вр. с
чл.318 ал.6 от НПК и в седмодневния срок за обжалване, предвиден в чл.436
ал.2 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди доказателствата,
събрани в хода на първоинстанционното и въззивното производство и като
провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и
служебно изцяло, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Първоинстонционният съд е съблюдавал стриктно специалните правила
на чл.433 и сл. от НПК, уреждащи производството за съдебна реабилитация,
както и общите правила на наказателния процес. Проявявайки дължимата
процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни
доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите и въз основа на
тях обосновано е приел за безспорно установена изложената в определението
фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.
Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на определението, съдържащи се във въззивната жалба
на защитника, извърши собствена преценка на доказателствените източници,
събрани в хода на настоящия наказателен процес и въз основа на тях изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
3
възприетата от първата инстанция. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
наличната доказателствена съвкупност, настоящият състав на въззивния съд
направи следните фактически констатации:
В периода 1987г. – 2012г. осъденият М. е бил многократно осъден за
престъпления против собствеността, съставляващи кражби, грабежи,
обсебвания, както и отклонение от военна служба. Изтърпял е ефективно
множество наложени му наказания лишаване от свобода в размери от три
месеца до шест години. За всички тези осъждания, подробно описани в
приложените по делото справки за съдимост и бюлетини за съдимост,
осъденият М. е реабилитиран по право на основание чл.88а, ал.4 от НК, тъй
като от изтърпяването на отделните наказания са изтекли сроковете,
предвидени в чл.82, ал.1 и ал.2 от НК.
С одобрено от съда споразумение от 12.07.2017г. по НОХД №2496/2017г.
на Районен съд – Бургас осъденият М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131а, предл.2,вр. чл.129,ал.1 вр. ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а“
и б. „б“ вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален строг режим. Това
наказание е изтърпяно на 21.12.2018г., когато осъденият е бил освободен от
Затвора Бургас.
Единствено за последното наложено и посочено наказание - лишаване от
свобода за срок от една година по НОХД №2496/2017г. на Районен съд –
Бургас срокът за реабилитация не е изтекъл. Съгласно чл.88а, ал.1 вр. чл.82,
ал.1, т.4 от НК този срок е петгодишен от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и изтича на 21.12.2023г. Следователно само за това
последно наказание, за което не е настъпила реабилитация по право,
осъденият П.М. има правен интерес да претендира съдебна реабилитация на
основание чл.87, ал.1 от НК.
В тригодишния срок от 21.12.2018г. до 21.12.2021г. осъденият М. не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго,
по-тежко наказание. Няма данни за образувани срещу него досъдебни
производства и повдигнати обвинения. Няма данни и за криминалистически
регистрации в посочения период. Вредите от последното престъпление
очевидно са били възстановени, доколкото това е било необходимо условие
за сключване на споразумение за решаване на делото в производството по
НОХД №2496/2017г. на Районен съд – Бургас.
Налице са обаче данни за две противообществени прояви на осъдения М.,
както обосновано е приел първоинстанционният съд.
Действително, материалите, съдържащи се в приложената преписка вх.
№2509/2020г. на Районна прокуратура – Бургас / преписка вх. №2740/2020г.
4
на Второ РУ на МВР – Бургас /, установяват, че на 26.02.2020г. осъденият М.
е бил заедно с лицето М. А. в заведение „Върбата“ в гр. Бургас, като и
двамата са били в нетрезво състояние, а след подадено заявление от лицето
Люба Господинова за нанесен побой над нея и над приятеля й Хъкмет
Мехмедалиев, също посетители на посоченото заведение, осъденият М. е бил
задържан от полицията за 24 часа по ЗМВР по подозрение да е автор на
нападението спрямо оплакалите се лица. С постановление от 23.03.2020г.
прокурор при Районна прокуратура – Бургас отказал да образува досъдебно
производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, приемайки, че липсва
осъществен състав на престъпление от общ характер.
Материалите, съдържащи се в приложената преписка вх. №11154/2020г.
на Районна прокуратура – Бургас / преписка вх. №2524/2020г. на Пето РУ на
МВР – Бургас /, установяват, че на 26.08.2020г. осъденият М. е бил заедно с
лицето М. А. в заведение „Воденицата“ в гр. Бургас и след употреба на
алкохол двамата не са си платили сметката от 40,40 лева, а са избягали от
заведението, но непосредствено след това са били задържани от полицейски
служители и след установяване на самоличността им са били освободени. На
29.08.2020г. майката на осъдения М. заплатила срещу разписка на управителя
на ресторант “Воденицата“ сумата 20,20 лева. С постановление от
22.10.2020г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас отказал да образува
досъдебно производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, приемайки, че
липсва осъществен състав на престъпление от общ характер.
Понастоящем срещу осъденият П.М. няма образувани и неприключени
наказателни дела за престъпления от общ характер.
Съгласно Експертно решение №3843 от 15.11.2019г. на Първи състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас на осъдения П.М. е призната
40% трайно намалена работоспособност за срок от три години по повод
водеща диагноза Хронична исхемична болест на сърцето, като са отразени и
други диагнози – Сбръчкан десен бъбрек с А – функция, компесаторна
хипертрофия на ляв бъбрек, Хроничен хепатит С с умерена степен на
активност, Пневмофиброза, състояние след оперативно лечение по повод
фрактура на дясна фибула със запазен пълен обем движения.
Понастоящем молителят П.М. не работи.
Въз основа на гореизложената и приета за безспорно установена
фактология първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният - в случая не са налице
всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл.87, ал.1 от НК
за допускане съдебна реабилитация на молителя П.М. за осъждането му,
постановено с одобрено от съда споразумение по НОХД №2496/2017г. на
Районен съд – Бургас.
5
Съгласно цитирания законов текст, извън случаите на чл.86 от НК,
регламентиращ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде
реабилитиран от съда, издал последната присъда като първа инстанция, ако в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание,
ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди при
умишлените престъпления.
Логическото, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата
на чл.87, ал.1 от НК налага извода, че същата изисква не само обективното
изминаване на тригодишен период от изтичането на срока на наложеното с
присъдата наказание, но и кумулативната даденост на следните условия -
липса на извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
или друго по-тежко наказание през тригодишния период, наличие на добро
поведение и възстановяване на причинените с умишленото престъпление
вреди, респективно наличие на уважителни причини за невъзстановяването на
вредите. При това, предпоставката „добро поведение” трябва да е налице не
само към датата на изтичане на изискуемия от чл.87, ал.1 от НК тригодишен
срок, но и във всеки един момент след това, включително в деня на
разглеждане на молбата за съдебна реабилитация и произнасяне по нея. Това
е така, защото точно към този момент съдът следва да направи преценка за
наличие на добро поведение на осъдения. Ако липсата на друго или други
извършени от молителя престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, трябва да се констатира само за тригодишния
период, визиран в чл.87, ал.1 от НК, то положителната преценка за добро
поведение на молителя касае целия период от време, изминал от изтърпяване
на наложеното наказание до постановяване на определението за съдебна
реабилитация. Несъмнено основна характеристика на „доброто поведение” на
личността представлява липсата на извършени престъпления и други
неправомерни деяния. Недопустимо е обаче да се приеме, че наличието на
противообществени прояви, извършени от претендиращия съдебна
реабилитация, по време или след изтичане на тригодишния срок по чл.87, ал.1
от НК, може да обоснове положителна оценка за добро поведение и поради
това то да е правно ирелевантно за допускането на съдебна реабилитация.
Съблюдавайки гореизложените принципни положения, следва да се
приеме, че в казуса не са изпълнени кумулативно предвидените в чл.87, ал.1
от НК условия за допускане на съдебна реабилитация на молителя М.
касателно осъждането му по НОХД №2496/2017г. на Районен съд – Бургас.
С одобрено от съда споразумение по цитираното дело на молителя за
престъпление по чл.131а, предл.2,вр. чл.129,ал.1 вр. ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а“
6
и б. „б“ вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година при първоначален строг режим, което наказание е
изтърпяно на 21.12.2018г. Съдът акцентирал на извършените на 26.02.2020г. и
26.08.2020г. от осъдения М. две противообществени прояви – предмет на
изследване, съответно по преписка вх. №2740/2020г. на Второ РУ на МВР –
Бургас и по преписка вх. №2524/2020г. на Пето РУ на МВР – Бургас, по повод
на които макар и да е било отказано образуване на наказателно производство
поради липса осъществен състав на престъпление от общ характер,
въпросните деяния категорично сочели на отсъствието на добро поведение на
молителя. Подчертал липсата на каквито и да е доказателства, установяващи
добро поведение на осъдения. Приемайки, че не е изпълнено изискването на
законовия текст на чл.87, ал.1, т.1 от НК – наличието на добро поведение,
първостепенният съд оставил без уважение молбата на М. за съдебна
реабилитация на осъждането му по одобрено от съда споразумение от
12.07.2017г. по НОХД №2496/2017г. на Районен съд – Бургас, с което М. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, предл.2,вр.
чл.129,ал.1 вр. ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.20, ал.2 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим, което наказание е изтърпяно на 21.12.2018г. Към
това заключение, намирайки го за обосновано и законосъобразно, изцяло се
присъединява и въззивната инстанция, защото то се основава на наличната по
делото доказателствена съвкупност и е в унисон с правната норма чл.87, ал.1
от НК.
Осъществените от молителя М. две противообществени прояви,
съответно на 26.02.2020г. и 26.08.2020г., се оказват извършени преди
изтичане на тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК и обуславят извод за
липсата на втората визирана в закона предпоставка за съдебна реабилитация,
защото те изключват категорично оценката за негово добро поведение и
препятстват допускането на съдебна реабилитация.
Въззивният съд обсъди направения пред него довод за допускане на
съдебна реабилитация – недобро здравословно състояние на осъдения,
обосноваващо негова инвалидност и го прецени като неоснователен.
Влошеното здравословно състояние, диагностицираните заболявания и
постановената по повод на същите 40% трайно намалена работоспособност на
осъдения П.М. не могат да послужат като самостоятелни основания за
допускане на съдебна реабилитация, защото те не са доказателства за добро
поведение на лицето и съставляват обстоятелства, стоящи извън неговата
воля. Наред с това, следва да се отчете, че понастоящем осъденият не работи,
изтъквайки като уважителна причина за това влошеното си здраве, макар и да
няма противопоказания за полагане на труд. Това означава, че спрямо него не
7
се прилага най-добрия фактор за превъзпитание и постигане на трайно добро
поведение на индивида, а именно - полагането на общественополезен труд.
Това обстоятелство, преценено в тясна връзка с липсата на доказателства, че
осъденият М. е търсил работа и му е било отказано такава поради влошено
здраве, не изключват категорично опасността от последващо неправомерно
поведение на осъдения и указват, че не е постигнато окончателно добро
поведение на лицето.
По изложените съображения въззивната инстанция прецени като
обоснован и законосъобразен извода на първата за липса на кумулативно
предвидените в чл.87, ал.1 от НК изисквания за допускане на съдебна
реабилитация на молителя М. относно осъждането му с одобрено от съда
споразумение по НОХД №2496/2017г. на Районен съд – Бургас, поради което
правилно е отказана претендираната съдебна реабилитация.
Изпълнявайки задълженията си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд
провери изцяло обжалваното определение и установи, че същото е
обосновано и законосъобразно, не е постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила, които да обуславят отмяна или изменение на
съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.436 ал.2 вр. чл.338 от НПК,
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №355 от 13.04.2022г. по ЧНД
№157/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на молителя П. М. М. за допускане на съдебна реабилитация относно
осъждането му по НОХД №2496/2017г. на Районен съд – Бургас.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8