№ 17199
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110101622 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ЮЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС , срещу П. Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г.,
ЕГН: **********, конституирани в качеството им на наследници на Г Г. Г., ЕГН:
********** , с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците дължат на
ищеца:
-5318,56 лв. /пет хиляди триста и осемнадесет лева и 56 стотинки/ -главница по
сключен на 03.10.2018 г. Договор за потребителски кредит с № ********** между „ЮЛ“
ЕАД и Г Г. Г.;
-1154,08 лв. /хиляда сто петдесет и четири лева и 08 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г.;
-459,96 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 96 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г.; -
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението/15.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, по отношение на
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №21/2021 г., по
описа на Районен съд - Б.
Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 03.10.2018 г. Договор
за потребителски кредит с № ********** между „ЮЛ“ ЕАД и Г Г. Г., съгласно който
кредитора е предоставил кредит в размер на 7024,86 лв., за общо ползване, която сума
ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.10.2021 г.
/чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 287,12 лв., без последната
вноска, която е изравнителна и е в размер на 287,29 лв. Така към датата на подписване на
1
Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата
сума от 10 336,49 лв.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 27,09 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора,
се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието.
В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който
първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.11.2018 г., а последната е
05.10.2021 г. Сочи се, че видно от извлечението от счетоводните книги на „ЮЛ“ ЕАД,
приложено по ч.гр.д. №21/2021 г., по описа на Районен съд - Б, към датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от
ГПК, ответникът не е възстановил на дружеството следните суми: главница в размер на
5318,56 лв., договорна лихва в размер на 1154,08 лв., дължима за периода от 05.10.2019 г. до
05.10.2020 г., и обезщетение за забава в размер на 459,96 лв., дължимо за периода от
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва от 15.10.2020 г. до изплащане на
вземането, като до датата на подаване на исковата молба в съда, дължимите суми остават
незаплатени.
Ищецът сочи, че на 25.11.2021 г. е подписано Приложение № 1/25.11.2021 г. на осн. чл.
1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “ЮЛ” ЕАД, с ЕИК ************ /Банката/ и
„ЮЛ” ЕАД, с ЕИК ********* /*****/, по силата на което вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит с № **********, сключен между Банката и Г Г. Г., е
прехвърлено в полза на „ЮЛ” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 25.11.2021
г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.
Сочи се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ЮЛ“
ЕАД, чрез пълномощника „ЮЛ“ ЕАД, с Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-
****/********** от 25.11.2021 г., изпратено с известие за доставяне. Уведомлението за
извършената цесия се представя и като приложение към исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Г. Г. не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Г. Г. чрез назначения си особен представител
оспорва исковете. Оспорват се Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 31.08.2018 г., изменен и допълнен с Анекс от 28.08.2019 г., Анекс от 02.11.2020
г., Анекс от 31.08.2021 г., Анекс от 25.11.2021 г., като се сочи, че по делото са представени
единствено първа и последна страница от сочения договор и анексите към него.
Твърди се, че договорът е недействителен, респективно нищожен съгласно
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД и съдържа неравноправни клаузи, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
2
кредита, но не дължи лихви и други разноски по кредита.
Оспорва се твърдението на ищеца, че кредитора е предоставил на наследодателя на
ответника паричен кредит в размер на 7024,86 лв. за общо ползване. Сочи се, че видно от
разпоредбата на чл. 7.1. от договора предоставения по договора паричен кредит е в размер
на 5500 лв. Поддържа се, че от извлечението от счетоводните книги на кредитора се
установява, че първата просрочена вноска е с падеж 05.10.2019г., което води до извод, че
съгласно „погасителния план“ към договора в периода от 05.11.2018 г. до 05.09.2019 г. са
заплатени 11 /единадесет/ вноски всяка от които в размер на 287.12 лв. или сума в общ
размер на 3158.32 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК неплатения остатък от
кредита след приспадане на платените суми е в размер на 2 341,68 лв. (5500 лв. - 3158,32 лв.
= 2 341,68 лв.), в случай, че след 05.10.2019 г. не са заплатени и други суми в полза на
кредитора.
Изложени са доводи, че клаузата, предвиждаща еднократна такса за оценка на риска в
размер на 752.66 лв. е нищожна.
Поддържа се, че възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави,
поради което клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Сочи се, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е сключен
договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР, но вместо това неправилно и незаконосъобразно е
прибавен към главницата по кредита.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ЮЛ“ ЕАД, от една страна, и наследодателят на ответниците Г Г. Г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** /03.10.2018 г., по силата на който е отпуснат
заем в размер на 5500 лева при следните условия: BANK живот агент: 772.20 лева, такса за
оценка на риска : 752.66 лв., дължима в деня на подписване на договора, финансирана от
кредитора, издължавана с месечните вноски, общ размер на кредита : 7024.86 лв., годишен
лихвен процент – 27.09%, годишен процент на разходите – 42.25%, обща сума, дължима от
потребителя – 10 336.49 лв., месечни погасителни вноски - 36 броя = размер на погасителна
вноска – 287.12 лева/ първите 35 вноски/ и последна вноска от 287.29 лева, падеж на първа
погасителна вноска - 05.11.2018г. и падеж на последна погасителна вноска - 05.10.2021г.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 31.08.2018 г., сключен между „ЮЛ“ ЕАД–цедент и „ЮЛ“ ЕАД –цесионер и Анекс към
същия- Приложение №1/25.11.2021 г. . с който „ЮЛ“ ЕАД е прехвърлило на „ЮЛ“ ЕАД
вземането си към различни длъжници, индивидуализирани с приложение №1. Видно от
същото, извадка от която се намира по делото е цедирано вземане под №4251 по договор
********** от 03.08.2018 г. с длъжник Г Г. Г..
Съгласно т.3.7. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и
пълномощно, с което цедентът „ЮЛ“ ЕАД е упълномощил цесионера „ЮЛ” АД да уведоми
от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. и
Приложение №1 към него.
3
По делото е представено и уведомително писмо от 25.11.2021 г. с адресат
наследодателя на ответниците Г Г. Г., с които заемодателят „ЮЛ“ ЕАД чрез „ЮЛ” ЕАД го
уведомява за извършеното на 25.11.2021 в полза на „ЮЛ” ООД прехвърляне на вземанията
си по договора за паричен заем. Няма доказателства то да е връчено на наследодателя на
ответниците.. Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба,
в която са направени изявления за уведомяване за цесията.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е
запознало с представените по делото доказателства и е изискало от „ЮЛ” ЕАД чрез „ЮЛ”
ЕАД Справка за извършени плащания по дати на постъпване по сметка ************ в Си
Банк; извлечение от разплащателна сметка с титуляр Г., *********************;
Погасителен план по Договор за потребителски кредит № ********** от 03.10.2018 г. с
отразени погасявания; преводно нареждане за плащане към застраховател и счетоводен
запис относно плащане по застрахователен договор и от счетоводството на „ЮЛ” ЕАД са
предоставени : Справка за начислени лихви, проверка за платени суми и задължения след
датата на цесията-25.11.2021г. за процесния договор за кредит.
Вещото лице е установило, че разплащателна сметка с титуляр Г Г. Г., с IBAN:
*********************, е заверена със сума в размер на 7 024.86 лв. на дата 03.10.2018г.
Като основание е записано „ Усвояване на кредит с код от СмартИнфо: ************. На
същата дата /03.10.2018г/ сметката е дебитирана със сумите- 772.20 лв., с основание -
усвояване на кредит / застрахователна премия/ и 752.66 лв., с основание - такса за
отпускане/усвояване/одобрение. Сумата, предоставена на разположение на
кредитополучателя Г Г. е в размер на 5 500.00 лв.
Констатирано е, че в срока на договора за погасяване на кредита са направени 12
вноски, общо в размер на 3446.68 лв. С постъпилите суми в размер на 3 446.68 лв. ЮЛ”
ЕАД счетоводно е погасявало главница в размер на 1 706.30 лв., възнаградителна лихва в
размер на 1 696.20 лв. и обезщетение за забава в размер на 44.18 лв.
След датата на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ( вх. № 260881 от
01.12.2020г. по описа на PC - С), по разплащателната сметка на Г Г. са постъпили два
превода: на 09.12.2020г. - сума в размер на 300 лв., с която са погасени „спорни съдебни
вземания за разноски” 138.65 лв., „Спорни съдебни вземания за лихви” - 126.09 лв. и
просрочени лихви по редовни главници - 35.26 лв. и на 12.02.2021г. - сума в размер на 300
лв., с която са погасени просрочени лихви по редовна главница.
Вещото лице като е съобразило клаузите по роцесния договор, а именно: „********“ и
„Еднократна такса за оценка на риска“ и е включило същите при изчисляване на годишния
процент на разходите е стигнало до извод, че годишния процент на разходите, определен
чрез калкулатор за ГПР, е в размер на 58.38%.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ЮЛ“ ЕАД и
наследодателя на ответниците са били в облигационни отношения, възникнали по силата на
4
договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 5500 лева, което се установи от изслушаната и
приета съдебно-счетоводна експертиза. Настъпил е крайния срок на договора- 05.10.2021г. и
всички вземания по него са изискуеми.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението,
както преди завеждането на делото, така и като част от преписката към исковата молба на
ответниците, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е
изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн.
чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има
качеството кредитор спрямо ответниците.
Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ и на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този
смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
5
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по ,, BANK живот агент“ и
,,Еднократна такса за оценка на риска“, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 27.09%, както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участват и вземанията за сумите от 772.20 лева и 752.66 лева, формално
уговорени като клаузи ,, BANK живот агент“ и ,,Еднократна такса за оценка на
риска“.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите ,,
BANK живот агент“ и ,,Еднократна такса за оценка на риска“. 772.20 лева и 752.66 лева,
изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването им размера на ГПР става 58.38 %, надвишаващ над законовия максимум- 50
%/към момента на сключване и през целия срок на договора/, а имено представлява шест
пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са
налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет
за недействителен – чл.22 ЗПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи ,,Защита на
кредита“ и ,,Еднократна такса за оценка на риска“, невключени в ГЛП и ГПР. Ако съдът
6
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17,
EU:C:2019:250/.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 5500 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на
главница.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, по делото е установено
заплащане от страна на ответниците на сумата от 4046.68 лева. Без значение е как банката е
отнасяла тези суми. Както бе посочено по-горе при недействителност на кредита се дължи
само главница без такси, лихва и разноски, съответно заплащането на сумата от 4046.68 лев.
следва да се отчете като правопогасяващ юридически факт, а остатъчното задължение на
длъжника по кредита е в размер на 1453.32 лева- главница, до който размер искът се явява
основателен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 120.35 лева от пълно претендиран
размер от 574.09 лева- 174.09 лева държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице и и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Ответникът П. Г. Г. Дължи и сумата от 83.85 лева- възнаграждение за
особен представител от пълния претендиран размер от 400 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва
да се присъдят разноски в размер от 39.55 лева от пълен претендиран размер от 188.65 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г.,
ЕГН: **********, конституирани в качеството им на наследници на Г Г. Г., ЕГН:
**********, че дължат разделно на „ЮЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 420, ал. 1 ТЗ
във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК сумата от 1453.32 лева- остатъчна
главница по недействителния на основание чл. 23 ЗПК и сключен на 03.10.2018 г.
Договор за потребителски кредит с № ********** между „ЮЛ“ ЕАД и Г Г. Г., по
отношения на която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
7
№21/2021 г., по описа на Районен съд - Б.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1
и ал.2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1453.32 лева до
пълния предявен размер от -5318,56 лв. -главница по сключен на 03.10.2018 г. Договор за
потребителски кредит с № ********** между „ЮЛ“ ЕАД и Г Г. Г., и за сумите 1154,08 лв.
/хиляда сто петдесет и четири лева и 08 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г.;459,96 лв. /четиристотин петдесет и
шест лева и 96 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.10.2019
г. до 16.11.2020 г.; както и за законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението/15.10.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, по
отношения на която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№21/2021 г., по описа на Районен съд - Б.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г., ЕГН: **********, конституирани в
качеството им на наследници на Г Г. Г., ЕГН: **********, да заплатят на „ЮЛ“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
деловодни разноски в размер на 120.35 лева за настоящото производство и 39.55 лева за
производството по ч.гр.д. №21/2021 г., по описа на Районен съд - Б.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ЮЛ“ ЕАД, с ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83.85 лева- възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8