№ 14213
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110102693 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от *** и ***. против „***“ ООД, с която е
предявен иск установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който
освен становище по същество, е направено и възражение за неподведомственост на спора
поради наличие на арбитражна клауза. С оглед предходното се прави искане за прекратяване
на делото.
Настоящият съд, след като се запозна с възражението и материалите по делото приема, че
същото е направеното от ответника в срока по чл.8, ал.1 ЗМТА, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, съдът намира възражението за основателно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /Доп. – ДВ, бр.8 от 2017 г./ страните по имуществен спор могат
да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение
или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В случая се касае именно
за имуществен спор във връзка с неизпълнение на договор. Не е налице и някое от
предвидените от процесуалния закон изключения.
Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши
всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно
определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна
клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да
бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан
от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения
/чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена
между страните в чл.26.8 от сключен между страните предварителен договор от 29.12.2016 г.
1
за учредяване на право на строеж срещу обезщетение и строителство, съгласно който
„страните се споразумяват, че евентуално възникналите спорове по нарушение на
сроковете и произтичащите от това претеции за неустойки или друг вид договорена
санкция, за които не бъде постигнато съгласие чрез преговори и взеимни отстъпки ще
бъдат отнасяни за разрешаване от Арбитражния съд към Българската Търговско-
Промищлена палата“. Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване на
право на строеж върху недвижим имот № 165, том II, рег.№ 6466, дело 305/2017 г. по поиса
на ***, нотариус с район на действие СРС е, че в т.32 страните са уговорили, че за
неуредените в този нотариален акт въпроси се прилагат разпоредбите на горепосочения
предварителен договор.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че практиката на ВКС, обективирана в
определение № 585/21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г., І т.о. ВКС и определение №
938/25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011г., ІІ т.о. на ВКС ВКС, съгласно която отводът за
неподведомственост на спор по иск по чл.422 ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е
неоснователен, касае заповедно производство инициирано със заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК по записи на заповед. В
конкретния случай обаче заявителят е инициирал заповедното производство с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на
сключен между страните договор, съдържащ арбитражна клауза, т.е. основанието за издаване
на заповедта по чл.410 ГПК не е документ извън договора (както в случаите със записите на
заповед), а самият договор между страните. Предявяването на иска по чл.422 ГПК безспорно
е процесуално действие, съставляващо част от така проведеното заповедно производство,
тъй като изрично и императивно ал.1 на същия текст постановява, че искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, като
според настоящият съд не следва избраният ред за защита от страна на ищеца да доведе до
невъзможност на ответника да прави възражение в срока за отговор по чл.131 ГПК за
неподведомственост на спора и дерогиране на арбитражната клауза при своевременно
направено такова възражение от ответника. Приемането на обратната теза би означавало да
се предостави възможност на ищеца да заобикаля винаги, ако реши, уговорената арбитражна
клауза в договор между страните, като първо сезира съда със заявление за издаване на
заповед по чл.410 ГПК.
По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че приложение намира
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по
спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се
позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие на
арбитражно споразумение е направено в срока за отговор на исковата молба от ответника и
същото е основателно - налице е позоваване на арбитражната клауза.
Налице е относителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото -
наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 ГПК/, т.е. налице е неподведомственост на
спора – чл. 15, ал. 1 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2693/2025 г. по описа на Софийски районен
съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав, поради неподведомственост на спора.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на определението за обезсилване на
издадената заповед по чл.410 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Препис от определението да се изпрати и на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3