РЕШЕНИЕ
№130
Пловдив, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на седми декември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
МАРИЯ
НИКОЛОВА |
|
|
При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 2764/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Решение № 244/18.09.2023 г.
на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД
на НАП/ – гр. Пловдив в частта, с която е оставена без уважение жалба на
оспорващата срещу Разпореждане с изх.№ С230016-137-0006254/17.08.2023 г., както
и Разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. №
С230016-026-0046820/18.08.2023 г., издадени от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив в частта, с която е разпореден отказ за погасяване по давност
на публични задължения.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението
в оспорената част, като постановено при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя адв. Т. прави изрично уточнение, че решението се обжалва само в
частта, с която се оставя без уважение жалбата на Д.П., като не се обжалва в
частта с която се оставя без разглеждане жалбата. Иска се отмяна на акта в оспорената
част. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. Р., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд -
Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
В ТД на НАП
Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2016 г., срещу Д.И.П. с ЕГН **********
с ЕТ Д.П. с ЕИК ********* за дължими публични задължения, за които няма данни
да са погасени доброволно. До жалбоподателката е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С160016-048- 0006093/31.05.2016 г., връчено на
24.11.2017 г., според което общия размер на публичните задължения е 70001,24 лв.
За събирането на
установени публични задължения е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № РД-11-1673/16.09.2015 г., с което е наложена
възбрана върху
½ идеална част от правото на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. Асеновград.
С постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170016-022-0081866/11.12.2017 г. е
наложена възбрана върху ½ идеална част от
апартамент и от поземлен имот, находящи се в гр. Асеновград, вписана на 15.12.2017
г. в Агенцията по вписванията.
Издадено е
Разпореждане за спиране на принудителното изпълнение с изх. №
С220016-026-0044795/13.09.2022 г., с което е разпоредено спиране на
производството по провеждане на публичната продан по изп. дело № *********/2016
г. до приключване на административно обжалване на действията на публичния
изпълнител пред ТД на НАП Пловдив с решение или до приключване на съдебното му
обжалване пред Административен съд Пловдив. Издадено е и Разпореждане за
възобновяване на принудителното изпълнение с изх. № С230016-026-0023483/04.05.2023г.
на основание чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 35 от ДОПК по повод отпадане на
основанието за спиране на производството по принудително изпълнение на
непогасени публични задължения по изпълнителното дело.
Няма спор между
страните по делото, че с молба/възражение с вх. №
С230016-000-0377482/03.08.2023 г., подадено в ТД на НАП Пловдив, Д.П. е
претендирала погасяване по давност на задължения за глоби и осигурителни
вноски.
С оглед
направеното искане е постановено Разпореждане с изх. № С230016-137-0006254/17.08.2023
г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което
на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във вр. с чл. 168, т.
3 и чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК органът прекратил поради
изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по ИД №
*********/2016 г. в общ размер на 11 538,25 лева. Публичният изпълнител отказал
да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на изрично посочените
в табличен вид към разпореждането публични вземания в общ размер на 20 787,13
лева, от които 10 076,05 лева главница и 10 711,08 лева лихви.
На 18.08.2023г.
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив издал Разпореждане за
поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № С230016-026-0046820/18.08.2023
г. с мотиви, че в разпореждането от 17.08.2023г. в съответните две таблици
задълженията по Фонд ДЗПО за 2011г. и 2012г. са разменени. Според диспозитива
на разпореждането от 18.08.2023 г. поправката на очевидната фактическа грешка е
както следва: в таблица 2 на
стр. 3 на разпореждането, в която на
основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл. 168, т.З и чл. 171, ал.2 от ДОПК
се прекратяват задължения поради изтекла давност, ред 7 вместо: фонд ДЗПО, по РА №
Р-16-1401999-091-001/19.01.2015г. за период 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.,
главница 440,00лв, лихва 387,88лв, общо 827,88лв., да се чете: фонд ДЗПО по РА
№ Р-16-1401999-091-001 19.01.2015г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г.,
главница 212,30лв, лихва 211,28лв., общо 423,58лв.; общия размер на
задълженията в таблицата от главница 5070,60лв., лихва 6027,07лв., общо
11097,67лв. да се чете главница 4 842.90 лв. лихва 5 850,47 лв. общо 10 693,37
лв.; таблица 4 на стр. 5 на разпореждането, в която не се прекратяват задължения, ред 7 вместо:
фонд ДЗПО по РА №
Р-16-1401999-091-001/19.01.2015г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., главница 212,30лв, лихва
211,28лв., общо 423,58лв. да се чете: фонд ДЗПО, по РА № Р-16-1401999-091
-001/19.01.2015г. за период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. главница 440,00лв.,
лихва 387,88лв., общо 827,88лв.; общия размер на задълженията в таблицата от
главница 10076,05лв., лихва 10711,08лв., общо 20787,13 лв.., да се чете главница 10303,75лв. лихва 10887,68лв. общо
21191,43 лв.
Д.И.П. подала
жалба срещу Разпореждане с изх. № С230016-137-0006254/17.08.2023 г. и
Разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № С230016-026-
0046820/18.08.2023 г.
С постановено на
основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, Решение № 244/18.09.2023 г.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив оставил без уважение жалбата срещу Разпореждане
с изх. № С230016-137-0006254/17.08.2023 г., както и Разпореждане за поправка на
очевидна фактическа грешка с изх. № С230016-026-0046820/18.08.2023 г., издадени
от главен публичен изпълнител А. К. в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, в частта, с която е разпореден отказ за погасяване по давност на
публични задължения като приел, че давността по отношение на публичните
вземания е била прекъсната с издаването на РА
на дата 19.01.2015 г. и е била спряна с налагането на обезпечителни
мерки от публичния изпълнител с ПНОМ № РД-11- 442/06.03.2015г. и № РД-11-1673/16.09.2015 г. В останалата част
жалбата на Д.П. е оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на
правен интерес от задълженото лице.
За да остави
без уважение жалбата, решаващият орган, като е обсъдил
нормативната уредба регулираща този вид отношения, а именно – какво представлява
давността, при какви условия се погасяват публичните вземания, вкл. и
абсолютната давност, основанията, при които тя се прекъсва и се спира, като е
посочил и конкретните правни норми е направил извод, че в конкретния случай
задълженията, по отношение на които е разпореден отказ за погасяване по давност
с обжалвания акт, представляват данък върху доходите на физическите лица за
2012г. и осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК за 2012 г., ведно със
съответните лихви, дължими от лицето.
При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия
състав стига до следните правни изводи:
Частично оспореното решение по чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК е
издадено от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и
в изискваната от закона форма. Не се констатират допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването му, водещи до
неговата незаконосъобразност.
Според чл. 171,
ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок, а според ал. 2 на същата разпоредба, с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато:
задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство
по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е
спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа.
В разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ДОПК, са предвидени следните основания за спиране на
давността: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното
вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато
изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на
спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на
плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни
мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение. Според ал. 2 на
същата разпоредба давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Обосновано и
законосъобразно е прието от страна на органите по приходите, че задълженията за
данък върху доходите на физическите
лица за 2012г. и за
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и
НЗОК за 2012
г., установени с РА № Р-16-1401999-091 -001/19.01.2015г. не са погасени по давност. В тази насока
следва да се посочи, че съгласно чл. 53 от ЗДДФЛ,
годишната данъчна декларация се подава до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл. 7,
ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 б "в" от ЗЗО, осигурителните
вноски за ДОО и здравно осигуряване се внасят от осигурителите до 25 число на
месеца следващ месеца през който е положен трудът, а съгласно разпоредбата на чл.
158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7, т. е. до 25 число на месеца следващ
месеца през който е положен трудът. Съответно, давностните срокове по чл. 171,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК започват да текат от 1 януари на годината следващата
годината на възникване на изискуемостта на процесните вземания.
В конкретния
случай лицето е следвало да подаде ГДД, в която да декларира получения доход и
съответно дължимия данък, както и осигурителните вноски за 2012 г. до
30.04.2013 г., които задължения следва да се платят в срока за подаване на ГДД,
т. е. те стават изискуеми през 2013 г. Следователно данъкът върху доходите,
ДОО, ДЗПО и НЗОК всички за период 01.01.2012 г. - 31.12.2012г. са със срок за
плащане до 30.04.2013 г. и съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, общата 5-годишна
давност за събиране на тези задължения, започва да тече от 01.01.2014 г. и
изтича на 01.01.2019 г., ако в този срок не са предприети действия, които по
смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността.
В случая, такива
действия са предприети, като с издаването на Ревизионния акт на дата 19.01.2015
г., давността е прекъсната и от 20.01.2015 г. започнал да тече нов 5-годишен
давностен срок. Отделно от това задълженията са обезпечени с наложените,
подробно изброени по-горе в настоящото решение, обезпечителни мерки, като последната
обезпечителна мярка е наложена с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С170016-022-0081866/11.12.2017 г., с което е наложена възбрана
на недвижим имот, от който момент 5-годишната давност се счита спряна.
Изложеното обосновава извода, че 5-годишната погасителна давност досежно
горецитираните задължения не е изтекла.
По отношение на
абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва да се
отбележи, че започва да тече от 01.01.2014 г. и следва да изтече на 28.02.2024
г. Тук се съобразява и разпоредбата на параграф 13 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за здравето в "Държавен вестник" (обн. - ДВ.
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) като сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". От анализа
на цитираните разпоредби се налага извод, че давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се удължават с периода от влизане на закона в сила - 24.03.2020 г. до
датата на отмяната на извънредното положение в страната - 13.05.2020 г. и 7 дни
от обнародването на закона в "Държавен вестник" (обн. - ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т. е. с 58 дни.
По отношение на
начислените и дължими лихви, общата 5-годишна давност по чл. 171. ал. 1 от ДОПК
за събиране на тези задължения, също започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича
на 01.01.2019 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла
на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. Както се каза с
издаването на Ревизионния акт на дата 19.01.2015 г., давността е прекъсната и
от 20.01.2015 г. започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, а с налагането
на гореизброените обезпечителни мерки, давността е спряна. Изложеното
обосновава извода, че 5-годишната погасителна давност досежно горецитираните
задължения не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната давност, регламентирана в
чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като същата е започнала да тече считано от
01.01.2014 г. и следва да изтече на 28.02.2024 г. поради, което към датата на
издаване на процесното разпореждане и решение на Директор на ТД на НАП –
Пловдив, така и към настоящия момент тя не е изтекла, и задължението не следва
да бъде отписано по давност, както правилно е прието от органите по приходите.
От изложеното
следва, че включително и към настоящия момент по отношение на разглежданите
публични задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2012г. и за
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК за 2012 г. и лихви, не е изтекла нито
давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, нито абсолютната давност по ал. 2 на същата
разпоредба, което обосновава крайния извод за законосъобразност на решението на
Директора на ТД на НАП Пловдив в обжалваната част. Жалбата като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание § 2 от ДОПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лв. Възнаграждението за
процесуално представителство на ответника се определя на база посочените правни
основания, тъй като разпоредбата на чл. 161 от ДОПК се отнася до обжалването на
ревизионен акт, а настоящият спор не е с такъв предмет.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Решение № 244/18.09.2023 г. на Директора
на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив в
частта, с която е оставена без уважение жалба на Д.П. срещу Разпореждане с
изх.№ С230016-137-0006254/17.08.2023 г., както и Разпореждане за
поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № С230016-026-0046820/18.08.2023
г., издадени от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив в частта, с
която е разпореден отказ за погасяване по давност на публични задължения.
ОСЪЖДА
Д.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция за приходите – София,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: