№ 963
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102301 по описа за 2021 година
М. С. Р. заявява, че на 17.02.2020г. превел по банков път, през личната си банкова
сметка, 1921.60 лева по банкова сметка на СТ. ИВ. Л., а на 20.03.2020г. – сумата 673 лева.
Като основание за преводите в платежния документ било посочено: „захранване на сметка“.
Твърди, че за тези плащания липсва каквото и да е правно основание и посочените
суми са недължимо платени.
За събиране на вземането ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №87/2021г. по
описа на РРС срещу СТ. ИВ. Л. за сумата 2594.60 лева, представляваща недължимо платено.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложеното, М. С. Р. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че СТ. ИВ. Л., ЕГН ********** му дължи сумата 2594.60 лева, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №87/2021г. по описа на
РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът СТ. ИВ. Л. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира иска за недоказан и необоснован. Твърди, че с ищеца са поддържали
взаимоотношения, по повод дейността, която развивал – изработване на изделия. Във връзка
с това М.Р. превеждал по банковата му сметка различни суми и някой от плащанията били
извадени от контекста. Счита, че ако основанието за преводите е отпаднало, то ищецът
1
следва да конкретизира причините за отпадането му.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Приложени са преводни нареждания, от които е видно, че М. С. Р. превел по банкова
сметка на СТ. ИВ. Л. сумите: 1921.60 лева на 17.02.2020г. и 673 лева на 20.03.2020г.
За събиране на вземането си, М. С. Р. входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №55/11.01.2021г., издадена по
ЧГД №87/2021г. по описа на РРС срещу СТ. ИВ. Л. за сумата 2594.60 лева – главница,
недължимо платена.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Ответникът представя трудови договори, допълнителни споразумения, и документи
за плащания, с които се домогва да установи, че процесните суми са платени във връзка с
трудово правоотношение, основано на договор, сключен на 25.09.2018г. между него и
юридическо лице, представлявано от М. С. Р..
Ищцовата страна ангажира писмени доказателства, оборващи твърдението на С.Л. -
заверен превод на „документ за изплащане на суми“. Според изявленията в документа,
трудовоправната връзка е прекратена на 16.03.2020г. по искане на ответника, който на
посочената дата е получил 621 евро, с което приема, че финансовите отношения с
дружеството са уредени изцяло.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи 2594.60 лева –
недължимо платена сума, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№55/11.01.2021г., издадена по ЧГД №87/2021г. по описа на РРС.
От приложеното към настоящото производство ЧГД №87/2021г. по описа на РРС е
видно, че в срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от заявителя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Установено бе, че ищецът превел по банкова сметка на С.Л. сумите: 1921.60 лева – на
17.02.2020г. и 673 лева – на 20.03.2020г., факт, който ответникът не оспорва. Последният не
2
доказа основанието, на което е получил процесната сума. Липсват и данни за наличие на
облигационна връзка между М. С. Р. и СТ. ИВ. Л..
Неотносими към предмета на спора са релевираните от ответника писмени
доказателства досежно трудовото правоотношение, основано на договор от 25.09.2018г. и
договор от 13.12.2019г., тъй като страна по двата контракта не е ищеца, а дружества, които
той представлява.
Изложеното навежда на извод, че сумата подлежи на връщане от ответника, като
получена без основание.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 96.89 лева – заплатена държавна такса
и такси са превод на доказателства. Не са ангажирани доказателства, от които е видно, че
уговореното възнаграждение за процесуално представителство – 500 лева (лист 4) е
заплатено.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 51.89 лева –
разноски по ЧГД №87/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че СТ. ИВ. Л., ЕГН
********** дължи на М. С. Р., ЛНЧ ********** сумата 2594.60 лева – главница, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №55/11.01.2021г., издадена по ЧГД
№87/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Л., ЕГН **********да заплати на М. С. Р. , ЛНЧ **********
сумата 96.89 лева – разноски по ГД №2301/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Л., ЕГН **********да заплати на М. С. Р. , ЛНЧ
**********сумата 51.89 лева – разноски по ЧГД №87/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3