М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1787/2018год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.Г.Т.Г.,***,
ЕГН-********** в това, че:
През периода
03.06.2016г. до 12.01.2017 г., в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на пет пъти, се заканил с убийство на Г.Т.К., като: на
03.06.2016 г. заплашил Г.Т.К., че ще я заколи, като и показал нож; на
03.06.2016 г. заплашил Г.Т.К., че ще я убие, като насочил пистолет срещу нея;
на 22.10.2016 г. извикал към Г.Т.К. „ Г., мъртва си, ще те убия!...“ и направил
към нея жест с ръка, изразяващ стрелба с пистолет; на 23.10.2016 г. извикал към
Г.Т.К. „…свършено е с теб…“ и направил към нея жест пред гърлото си,
изобразяващ колене; и на 12.01.2017 г. заплашил Г.Т.К. с думите „ Ще те убия!“,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Г.Т.К. за осъществяването
му - престъплението по чл.**4, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвиденото
за това престъпление наказание.
Подсъдимия редовно призован се явява лично и със защитник. Подсъдимият
дава обяснения, в които отрича извършването на престъплението. Защитникът му моли
Съда да признае подс. Г. за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение
поради липса на доказателства подсъдимият да е осъществил деянията включени в
продължаваното престъпление.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Г.Т.Г. е роден на *** г. в гр. Павликени, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН **********.
В продължение на около три години, до пролетта на 2016 г.,
подс. Г.Г. и свид. Г.К. съжителствали на съпружески начела със, като живеели в
жилището на подсъдимия в гр. Русе, ул.”***** *****” № **. В края на този
период, отношенията между свид. К. и подс. Г. се влошили и през м.май, 2016 г.
те се разделили окончателно, като свид. Г.К. се преместила да живее в
собственото си жилище в гр. Русе, бл.“****“, на ул.“******“ № **. След
раздялата си с подсъдимия, свид.Г.К. споделила с майка си – свид.С.К. и
приятелите си – свидетелите П.П., с когото по това време имала интимна връзка, М.К.
и С.М., че подс. Г. я преследва, държи се агресивно с нея и отправя закани и
заплахи към нея и родителите й. Поради това, през м.септември, 2016г. свид. С.К.
*** и известно време живяла с дъщеря си в жилището в бл.“****“.
През 2016г., в свободното си време, свид. Г.К. помагала
на своята приятелка свид. С.М. в магазин за дрехи втора употреба „Евромода“ в
гр.Русе , бул.“Цар Освободител“ № 6. В същият магазин работела и свид. Май К..
По времето, когато К. била в магазина, подс. Г. я посещавал по няколко пъти на
ден, за да провери с кого отива на обяд и дали е само с колежките си. Тези
проверки, освен на Г.К., ставали достояние и на свидетелките К. и М.. На свид.М.
направило впечатление, че подсъдимият винаги носел голям нож, прикрепен на
колана му.
Тъй като изпитвала страх за живота, здравето и
имуществото си, свид.Г.К. *** искова молба срещу подс. Г. по реда на Закона за
защита от домашното насилие. Въз основа на тази молба било образувано гр.дело
5437/2016г. по описа на Районен съд Русе, по което, на 04.10.2016г. съдът издал
Заповед за незабавна защита по отношение на свид. К. против подс. Г., с която
същият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея, забранявало му се да приближава жилището и в гр.Русе, местоработата и в
СОУ“Христо Ботев“ Русе, както и местата за социални контакти и отдих. Същата
била разяснена и връчена на подс. Г.Г. официално на 02.11.2016 г.
Междувременно, на 22.10.2016 г. /събота/ свид. Г.К.
отново помагала на своята приятелка М. в магазин „Евромода“. В следобедните
часове, заедно със свид.К. *** Освободител, срещу магазина, като се насочили да
пресекат платното в посока магазина, в който работели. В това време, по същото
платно преминал л.а. „Пежо 206СС“ с открит покрив, управляван от подс. Г.,
който бил сам в автомобила. Като видял свид. Г.К., подсъдимия спрял автомобила,
обърнал се към нея с думите „Г., мъртва си, ще те убия“ и направил към нея жест
с ръка, изразяващ стрелба с пистолет, след което отминал. К. много се изплашила
и бързо се скрила в магазина на свид. М.. След като се успокоила, в **.46 ч. тя
подала сигнал на спешен номер 112, като разказала за случилото се на оператора,
а след това и на служител от Второ РУ-Русе, който й указал да подаде жалба за
инцидента в първия работен ден.
На 23.10.2016 г. /неделя/, свид. Г.К. отново помагала в
магазин „Евромода“, като в следобедните часове, заедно с майка си – свид.С.К. и
свид.С.М. били застанали на тротоара пред търговския обект. По същото време, по
бул.“Цар Освободител“, по платното пред магазин „Евромода“ отново преминал л.а.
„Пежо 206СС“, управляван от подс. Г.. На предната дясна седалка в автомобила се
возела свид.Ш.А.. Като видял Г.К., подсъдимият спрял автомобила, надигнал се
през отворения покрив и извикал към нея
„Свършено е с теб!“, след което прекарал нож пред гърлото си,
изобразявайки колене. С.К., С.М. и Г.К. веднага се прибрали магазина, като в **.59
ч. свид. Г.К. отново се обадила на спешен номер 112. Операторът я свързал с
дежурен на Първо РУ-Русе, на когото обяснила какво се е случило, както и, че
има издадена заповед за незабавна защита срещу подсъдимия Г.. Полицейският
служител й обяснил, че трябва да подаде жалба в полицейското управление в
първия работен ден.
На 26.10.2016 г. свид. Г.К. подала жалба в Първо
РУ-гр.Русе, в която изложила обстоятелствата по двата инцидента от 22.10.2016 г.
и от 23.10.2016 г., като посочила и свидетелите на тези случаи.
Проверката по жалбата била възложена на свид.Н.К. –
полицейски инспектор в Първо РУ-Русе, което вече работела по друга жалба
подадена от свид. Г.К. на 26.09.2016 г., за упражнено физическо насилие и
отправени закани за убийство от страна на подс. Г.. В хода на проверката по
втората жалба, свид. К. снела обяснения от посочените от К. свидетели, които
потвърдили изложеното от нея. Снела обяснения и от подс.Г.Г., който не отрекъл,
че на 22.10.2016 г. и на 23.10.2016 г. действително преминал с управляван от
него автомобил покрай магазина, в който работела Г.К., както и че и двата пъти
видял последната, но заявил категорично, че не отправял никакви закани към нея.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - частично от обясненията на подс. Г.Г., както и от показанията
на свидетелите Г.К., С.К., С.М., М.К., Н.К., О.П. и Ш.А., дадени в хода на
съдебното производство /и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.,
ал.1, от НПК части от показанията им дадени на досъдебното производство/, както
и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – справка от „Районен център 112“ гр. Русе,
заключението на техническата експертиза на аудиозаписи от РЦ-112 гр. Русе,
Заповед за незабавна защита от 04.10.2016 г.,
Протокол за полицейско предупреждение от 02.11.2016 г., справка за
съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, биографична
справка.
По отношение деянието
осъществено от подсъдимия на 22.10.2016 г.,
Съдът възприема като достоверни показанията на
пострадалата Г.К., които се подкрепят по еднозначен начин и от показанията на
свидетеля-очевидец М.К.. Показанията на тези свидетелки се характеризират с
последователност и достатъчна изчерпателност относно основните факти, предмет
на доказване. Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всяка от тях,
като в съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъплението, за
което подсъдимият бил предаден на съд. Посочените свидетелки били преки
очевидци на отправената закана за убийство от страна на подсъдимия, намирали се в
непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност
правилно и пълноценно да възприемат случилото се. И двете свидетелки били
категорични, че подсъдимия Г. бил сам в автомобила си.
Съществено значение в случая
има и съдържанието на проведеният с оператор и служител от Първо РУ на
МВР-Русе, разговор на спешен номер 112, в който пострадалата К. отново, видимо
силно разстроена, пресъздала случилото се, като цитирала на няколко пъти и
конкретните заплахи отправени й от подсъдимия и потвърдила, че има свидетел на
този инцидент.
Отново, същите обстоятелства
свидетелите Г.К. и Май К. споделили и със свид. Н.К., която извършил
полицейската проверка по случая и която в показанията си пред съда пресъздава
разказаното й от двете свидетели.
Тези показания на Г.К. и М.К.
се подкрепят и от показанията на свид. С.К. – майка на пострадалата, която
макар и да не била на мястото на инцидента и да не възприела лично случилото
се, възпроизвежда в показанията си последователно и непротиворечиво
обстоятелствата, които Г.К. й разказала за процесния инцидент.
Изложеното дотук дава основание
на Съда да приеме показанията на свидетелите Г.К. и М. К. за достоверни,
непредубедени, последователни и с достатъчна изчерпателност относно основните
факти, предмет на доказване.
Съдът не дава вяра на
обясненията на Г.Г., в частта им, в която отрича да е отправял на 22.10.2016 г.
закана за убийство по отношение на свид. Г.К., поради това, че тези обяснения
се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и влизат в
противоречие с него. В тези обяснения подсъдимият, без да оспорва, че на
процесната дата е преминал с автомобила си до магазина, в който работи К. и я
видял да пресича улицата, твърди, че тя скочила пред автомобила му и била сама.
В същият смисъл са и показанията на свид. О.П., който твърди, че пътувайки с
автомобила на подсъдимия по бул.“Цар Освободител“ пред тях изскочила К. и това
наложило аварийно спиране от страна на Г., за да избегне пътен инцидент.
Заявява, че подсъдимият не е отправял никакви думи и жестове към К., а
напротив, последната се разкрещяла, гледайки към колата им. Тези показания
Съдът също не възприема за достоверни, доколкото от показанията на свидетелите Г.К.
и М. К. се установява коренно различна фактическа обстановка, а и един особено
съществен факт, а именно, че при инцидента на 22.10.16г. подсъдимият Г. бил сам
в автомобила си. На първо място, съдът кредитира показанията на К. и К., в
които твърдят, че в момента, когато автомобила на подсъдимия спрял през
магазина, двете били заедно и пресичали платното на бул.“Цар Освободител“. Този
факт се подкрепя и от изведеният от техническата експертиза разговор на Г.К. ***,
в който пострадалата минути след инцидента, освен че възпроизвежда отправените
от подсъдимия закани, заявила, че има свидетел на случилото се. Именно този
свидетел, в подадената три дни по-късно жалба до Първо РУ на МВР-Русе,
пострадалата посочила с имената М.К.. На второ място, Съдът кредитира
показанията на К. и К. и в частта им, че на тази дата подсъдимият бил сам в
автомобила, тъй като за инцидента на следващият ден – 23.10.2016 г., свид. Г.К.
добросъвестно потвърждава /на въпрос на подсъдимия/, че в автомобила с
подсъдимия е пътувало и непознато за нея момиче. По мнение на Съда, липсва
житейска логика за единият от двата последователни инцидента, пострадалата да
отрече наличието на друго лице в автомобила, а за следващият – добросъвестно да
потвърди присъствието на такова лице. Несъмнено и К. и К. са разполагали с
достатъчно време и с възможност да възприемат наличието или отсъствието на
друго лице в автомобила на подсъдимия, още повече, както става ясно, автомобилът
бил със свален покрив.
По изложените съображения,
Съдът възприема обясненията на подс. Г. в тази им част, като защитна теза, а
показанията на свид. П., с оглед противоречието им с останалите събрани по
делото доказателства и предвид установените приятелски отношения между двамата,
като опит на свидетеля да съдейства на подс. Г. да избегне понасянето на
наказателна отговорност за деянието си.
По отношение деянието
извършено от подс. Г. на 23.10.2016г.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, в частта им, в която същият
заявява, че на тази дата, действително преминал с автомобила си по бул.“Цар Освободител“,
покрай магазина, в която работела свид.Г.К., както и че по това време
последната била отвън и го видяла, както и той нея. В частта им обаче, в която
подсъдимият категорично отрича да е отправял с думи и с действия закана с
убийство по отношение на Г.К., Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Г.Г.. В
тази им част, обясненията на подсъдимия се опровергават категорично от
показанията на свидетелите Г.К., С.К. и С.М.. В пълен синхрон, по отношение на
съществените обстоятелства са показанията на тези три свидетелки, от които се
установява, че след като подсъдимият спрял автомобила и се надигнал от
седалката, се обърнал към Г.К. и казал: „Свършено е с теб“, след което направил
към нея жест с прекарване на нож пред гърлото си, изобразяващ колене.
Доколкото все пак Г.К. е потърпевша от
деянието, би могъл да се постави въпроса за определена предубеденост при
излагане на виждането й за случилото, но Съдът не съзира такава, предвид
останалите събрани доказателства, които, подкрепят в пълна степен изнесеното от
нея. В тази насока, както бе посочена са показанията на свидетелите С.К. и С.М.,
които били преки очевидци на действията на подсъдимия, намирали се в
непосредствена близост до мястото на инцидента и имали възможност правилно и
пълноценно да възприема случилото се. Съществено в случая е, че доколкото свид.
С.К. е все пак майка на пострадалата, то за свид. С.М. няма каквито и да било
данни да била пристрастна към някоя от двете страни в инцидента, или да имала
някакво предубедено отношение към подсъдимия. С оглед на това и предвид последователността,
непротиворечивостта и взаимното допълване на показанията им, Съдът дава вяра на
изложеното от свидетелите Г.К., С.К. и С.М..
Достоверността на изложеното
от тези свидетели се потвърждава косвено и от съдържанието на разговора на
спешен номер 112, проведен минути след инцидента от свид. Г.К. с оператор и
служител от Първо РУ на МВР-Русе, в който пострадалата разказала за случилото
се, като цитирала и конкретните действия и заплахи отправени й от подсъдимия и
потвърдила, че свидетели на този инцидент са майка й и нейна позната. Посочила
също така, че в автомобила с подсъдимия пътувало момиче.
Освен това, от показанията на
свид. Н.К. става ясно, че в хода на предварителната проверка по случая и трите
свидетелки изнесли в обясненията си пред нея, идентични обстоятелства по
отношение на инцидента от 23.10.2016 г., като тези споделени и в разпитите им в
качеството на свидетели в съдебното производство.
Действително, в показанията си
дадени в хода на съдебното следствие свид. Г.К. твърди, че когато подс. Г. се
надигнал в автомобила направил към нея жест с прекарване на ръка пред гърлото
си, изобразяващ колене, а не с нож. В същото време обаче, от показанията на
свидетелите С.К. и С.М. /в частта им приобщена по реда на чл.281, ал.4 от НПК и
поддържани от нея/ става ясно, че процесният жест подсъдимият направил именно
държейки в ръката си нож. Нещо повече, непосредствено след инцидента, именно
свид.Г.К. в разговора си с оператор на РЦ-112 Русе съобщила категорично, че
подсъдимият: „…размята някакъв нож…“. Освен това в показанията си свид. С.М. и
свид. Г.К. заявяват, че неведнъж са виждали подс. Г. да носи нож, който държал
на кръста си. Това дава основание на Съда да приеме, че в действителност подсъдимият
е направил жеста пред гърлото си, изобразяващ колене с държан в ръката нож.
Противоречието в тази част от показанията на Г.К. с останалите доказателства по
делото, Съдът отдава на житейски оправдано объркване следствие уплахата и стреса,
както от преживяното в тези два последователни дни, така и в резултат от други
агресивни прояви на подсъдимия установени по делото, но оставащи извън предмета
на обвинението.
Изложеното дотук дава
основание на Съда да приеме за безспорно доказано, че на 23.10.2016г. подс. Г.
отправил към свид.Г.К. закана с убийство като й казал: „Свършено е с теб“, след
което направил към нея жест с прекарване на нож пред гърлото си, изобразяващ
колене.
Този извод не се разколебава и
от показанията на свид.Ш.А., която в края на месец октомври пътувала в
автомобила на подсъдимия и която заявява, че в един момент, докато се движели
по улицата от „Халите“ към „Кръговото“ подсъдимият видял своя позната на
тротоара и й метнал с ръка. Твърди, че не познава тази жена и не си спомня Г.
да отправял някакви реплики или други жестове към жената. При анализ на тези
показания и съпоставянето им с останалите събрани по делото доказателства,
Съдът констатира, че описаното от А. явно няма някакво отношение към процесният
инцидент от 23.10.2016г. На първо място, в тази насока Съдът отчита факта, че
свид. А. няма спомен за точната дата, за която се отнасят показанията й, както
и това, че според нея през есента на 2016г. неведнъж се е возила в автомобила
на подсъдимия. На второ място изводът, че случаят за който А. свидетелства е
различен от процесния, се налага и от категоричната й позиция, че лицето, на
което Г. метнал с ръка не било Г.К., която А. познавала добре отпреди, нито С.М..
При това положение, независимо от установеният по делото факт, че при инцидента
на 23.06.2016г. в автомобила с подсъдимия пътувало и момиче, което според свид.
С.М. била именно Ш.А., Съдът намира показанията на последната за неотносими към
предмета на делото и с нищо не спомагащи за изясняване фактическата обстановка.
По аналогичен начин стои
въпроса и с показанията на свид.К.В., от които става ясно само, че през
м.октомври, 2016 г., докато пътувал с автомобила си по бул.“Цар Освободител“ от
х-л „Рига“ към кръстовището на „Пантеона“, видял подсъдимия да управлява открит
автомобил, през един автомобил от него, а в автомобила на Г. се возело момиче.
Твърди, че по това време, докато се движели едни след друг, не е виждал
подсъдимия да намалява или да спира. Заявява, че многократно в този период на
годината се е срещал с Г., както с автомобилите си, така и пеш.
По отношение на показанията на
този свидетел Съдът отчита обстоятелството, че той се явява в това си качество
едва в хода на съдебното следствие, като е посочен от подсъдимия и защитата му.
Ако свид.В. е възприел факти, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, то
последният и защитата му са имали възможност да го посочат още в хода на
досъдебното производство, където в един значително по-ранен момент е могла да
бъде проверена обективността на неговите показания. Дадените към момента
показания на свид.В. Съдът намира за прекалено общи, неясни във времеви порядък
и извън главния факт на доказване. Късният момент на даване на показания от
този свидетел, поставя под съмнение способността на свидетеля да изясни факти,
които към момента, в който самият той твърди да ги е възприел, не са му
направили впечатление с нещо особено.
Тези обстоятелства дават
основание на Съда да приеме показанията на свид.В. за неотносими към предмета
на делото и недопринасящи по никакъв начин за изясняване обективната истина по
делото.
Всички тези доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
От обективна и субективна
страна подсъдимият ГЕОПГИ Т.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.**4,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 22.10.2016г. –
23.10.2016г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, се заканил с убийство на Г.Т.К., като на 22.10.2016г. извикал към Г.Т.К.:
„Г., мъртва си, ще те убия!“ и направил към нея жест с ръка, изразяващ стрелба
с пистолет, а на 23.10.2016г. извикал към Г.Т.К. : „Свършено е с теб“ и
направил към нея жест пред гърлото си, изобразяващ колене и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у Г.Т.К. за осъществяването му.
От обективна страна:
От анализа на правната норма
на чл.**4, ал.3 от НК, а и съобразно еднозначната практика на ВС и ВКС, за
осъществяване на това престъплението от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице
или лица, която да е възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
В конкретния случай, подс.Г.Г.
на два пъти отправил думи и направил жестове, които несъмнено представляват
закани за убийство, обективирани чрез думи и действия.
Така, на 22.10.2016 г., след
като видял свид. Г.К. ***, в непосредствена близост до магазина, в който
пострадалата работела, извикал към нея: „ Г., мъртва си, ще те убия!...“, след
което направил към нея жест с ръка, изразяващ стрелба с пистолет. Несъмнено,
думите употребени от подс. Г.: “ Г.,
мъртва си, ще те убия!...“ отправени към физическо лице, съдържат смисъл на
действия насочени към причиняване смъртта на другиго. Така отправеният към Г.К.
жест с насочена ръка, уподобяващ стрелба с пистолет не само допълва
съдържанието на устно отправената закана за убийство, но съдържал и
самостоятелен смисъл на заплашително действие, което съобразно общоприетото
значение и символика на този жест - стрелба с ръчно огнестрелно оръжие,
несъмнено наподобява действие годно да причини смъртта на друго лице.
По сходен начин, на
23.10.2016г., отново преминавайки с автомобила си покрай магазина и виждайки Г.К.,
подсъдимият спрял, надигнал се от седалката и извикал към пострадалата:
„Свършено е с теб.“, след което направил към нея жест с прекарване на нож пред
гърлото си, изобразяващ колене. Безспорно, смисловото съдържание на израза „Свършено
е с теб.“ указващо на край, приключване, унищожаване на физическо лице, съчетан
с отправения жест с нож, недвусмислено съдържат
закана за действия насочени към причиняване смъртта на другиго.
По своята същност, реализирани
по тези начини, заканите били възприети лично от пострадалата К. като
действителни заплахи и те били обективно годни да възбудят основателен страх от
осъществяването им. Разумното основание да се приеме съществуване на риск, че
заплахите може да бъдат осъществени, се допълва от изявеното от подсъдимия явно
безразличие към публичното мястото на отправяне на заканите и наличието на
други лица, както и от установените по делото влошени и конфликтни отношения
между Г.К. и подсъдимия, който явно не бил склонен да приема раздялата между
тях, както и връзката й с друг мъж. Допълнително, раздразнението и негативното
отношение на подсъдимия към пострадалата в този период, явно били провокирани и
от подадените жалби от К. в полицията, както и от водените между тях граждански
дела, едно от които инициирано от Г.К. по Закона за защита от домашното
насилие. Несъмнено, тези обстоятелства са били и водещият мотив на подсъдимия
да отправи към свид.Г.К. установените закани за убийство.
Това налага извода, че
изразите и действията отправените към свид.К. на всяка от двете процесни дати,
представляват две самостоятелни закани за убийство по смисъла на чл.**4, ал.3
от НК.
От субективна страна:
От субективна страна
подсъдимият е извършил и двете деяния при условията на пряк умисъл. Г. ясно
съзнавал, че отправяйки към Г.К. изразите „Г., мъртва си, ще те убия!...“,, и
„Свършено е с теб“ придружавайки ги, първият път с жест с насочена ръка,
уподобяващ стрелба с пистолет, а вторият път - с жест с прекарване на нож пред гърлото си, изобразяващ колене, същият
отправя закани с убийство спрямо пострадалата, както и, че последната ги е
възприела. Подсъдимият Г. имал възможност
да формира адекватна представа, че със своето поведение – думи и действия,
осъществява въпросните закани и че те са обективно годни да породят страхови
изживявания у пострадалата, като пряко целял и искал това реално да се е случи.
Психическото му състояние било такова, че разбирал противоправността на извършеното.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Деянието на подсъдимият Г.Г. е
извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
Всяко едно от двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност
осъществява състава на престъплението по чл.**4, ал.3 вр. ал.1 от НК. Отделните
деяния, чрез които е отправена закана с убийство спрямо Г.К. са извършени през
малък интервал от време /в два поредни дни/, при една и съща фактическа
обстановка /осъществени пред магазина, в който пострадалата помагала, почти по
едно и също време на деня и при преминаване с един и същ автомобил/, при една и
съща форма на вината - пряк умисъл, като от обективна и субективна страна
последващото деяние се явява продължение на предходното.
Изложеното налага извода, че всички елементи от състава
на престъплението по чл.**4, ал.3, вр ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК са налице,
поради което подс. Г.Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на
това престъпление.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства значителният период от време изминал от датата на деянията до
момента на понасяне на наказателната отговорност за тях, чистото съдебно минало
/в резултат от настъпила реабилитация/, трудовата ангажираност на подсъдимия и добрите
му характеристични данни.
Съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта на подсъдимия
при осъществяване състава на престъплението по чл.**4, ал.3 от НК, като в тази
насока отчита факта, че за два поредни дни Г. извършил две такива деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в границите между минималния и средния
размер на предвиденото в закона и ориентирано към минимума.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 години. Този
срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Така наложеното наказание
по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането му, последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Съдът намира, че по отношение предявеното на подсъдимия Г.Г.
обвинение в това, същият на още три пъти да се заканил с убийство на Г.Т.К.,
като на 03.06.2016г. в гр.Русе да е заплашил Г.Т.К., че ще я заколи като й
показал нож; в това на 03.06.2016г. в гр.Русе да е заплашил Г.Т.К., че ще я
убие, като насочил пистолет срещу нея и в това на 12.01.2017г. в гр.Русе да е
заплашил Г.Т.К. с думите: „Ще те убия!“, не се събраха категорични и несъмнени
доказателства, поради което по тези части на обвинението подс.Г. следва да бъде
признат за невинен и бъде оправдан.
Основанията за това са
следните:
Съобразно изложеното в
обвинителният акт, посочените по-горе три самостоятелни деяния, осъществяващи
всяко от тях състава на престъплението по чл.**4, ал.3 от НК, подс. Г. извършил
както следва:
На 03.06.2016г., във връзка
с прехвърляне собствеността на лек автомобил, К. и Г. се срещнали в сладкарница
„Неделя“ в гр.Русе По време на тази среща подсъдимият станал агресивен, като
първо ударил няколко пъти с главата си в главата на Г.К., а след това й нанесъл
и удар с ръка по устата, от което устната й се сцепила. След това подсъдимият
показал на К. нож, който носел у себе си и й казал, че щял да я заколи. След
това подсъдимия стиснал дясната ръка на пострадалата и я отвел насила до
жилището си в комплекс „Евас“. Като се озовали вътре, подсъдимия заключил
входната врата и насочил срещу К. неустановен в хода на разследването пистолет,
а след това взел телефона й, за да не може да комуникира с никого. Според
обвинението, в следващите дни К. излизала от жилището, придружавана предимно от
Г. или само след негово съгласие.
На 12.01.2017г. било
насрочено открито съдебно заседание по гр.дело № 5437/2016г. по описа на РРС,
на което присъствали подсъдимия, Г.К. и майка й – С.К.. На излизане от
Съдебната палата в гр. Русе, след приключване на заседанието, свид. К. вървяла
заедно с майка си, когато край нея минал Г.. Заклатил заканително глава и се
заканил на Г.К. с думите: „Ще видиш ти! Ще те убия!“, след което отминал.
Съдът намира, че по
настоящото дело не бяха представени и събрани доказателства, от които да се
направи единствен и несъмнен извод, че на 03.06.2016 г. подсъдимият Г. е
осъществил състава на две престъпления по чл.**4, ал.3 от НК, като се заканил
на два пъти с убийство на свид. Г.К..
Установява се, че твърдения
за така отправени закани с убийство се съдържат единствено и само в показанията
на свид. К.. В същото време, както става ясно от нейните показания, инцидента в
сладкарница „Неделя“ протекъл с ескалираща физическа и словесна агресия от
страна на подсъдими, като първо той й нанесъл няколко удара с главата си в
главата и, след това й нанесъл и удар с ръка по устата, от което устната й се
сцепила, а след това извадил на масата и нож, който носел у себе, като й казал,
че щял да я заколи. Това поведение на подсъдимия според Г.К. било съпроводено с
крещене от негова страна и продължило като последният я стиснал за дясната ръка
и я извлякъл насила от заведението. Свид. К. споделя, че по същото време в
салона на сладкарницата имало много клиенти, но никой не реагирал. Обстоятелствата,
че така описаната от свид. К. агресия на подсъдимия, съчетана с крясъци от
негова страна и насилственото й извличане от заведението, според нея са
извършени през светлата част на денонощието и са станали достояние на множество
лица, но никой не реагирал, включително и персонала на сладкарница „Неделя“,
сочат на една житейски нелогична и неестествена фактическа обстановка, до
степен да внесат съмнение в достоверността на показанията на свид. К.. Това
съмнение допълнително се засилва и от факта, че според К., същата след
завличането й в дома на подсъдимия, била лишена от свободно придвижване за
няколко дни, а в същото време се установява от нейните показания, че на
следващият и по-следващият ден – 04 и 05.06.2016г. ходила да помага в магазина на
свид.М., където вторият ден се срещнала и със свид.П.. Нещо повече, Г.К.
твърди, че вечерта на една от тези дати отишла и до Първо РУ на полицията Русе,
където заявила за инцидента, но неустановен по делото полицейски служител й указал
първо да отиде да се прегледа на съдебен лекар, след което да се върне, за да
подаде жалба. В противовес на нормалната житейска логика обаче, К. не отишла
нито да бъде освидетелствана от съдебен лекар, въпреки, че заявява, че освен
описаното насилие в сладкарница „Неделя“, в дома на подсъдимия била изнасилена
от него, нито в следващите дни подала жалба в полицията. Жалба до Първо
РУ-Русе, в което били описани събитията случили се на 03.06.2016г. К. подала
едва след повече от три месеца - на 26.09.2016г.
Действително, в първите дни
след 03.06.2016 г. свидетелите П. и М. видели синините по ръката на К. и
разбитата й устна, за които последната им казала, че са причинени от Г.. В
същото време обаче, дори да се приеме наличието на тези телесни увреждания и
авторството на причиняването им, това само по себе си и при липса на други
доказателства в тази насока, не може да бъде прието за категорично
доказателство, потвърждаващо тезата на обвинението, че на 03.06.2016 г. Г. е заплашил
Г.К., че ще я заколи като й показал нож, както и, че отново на 03.06.2016 г.,
малко по-късно заплашил К., че ще я убие, като насочил пистолет срещу нея.
Освен
това, от необорените показания на свидетелите М.С. и В.Г. се установя, че още
около 16-17.00 ч. на 03.06.2016 г. подс. Г. ***, където им гостувал следващите
няколко почивни и празнични дни. Този факт, преценен по отношение времевата му рамка
сочи, че в съществена степен са дискредитирани показанията на свид. К., поне що
се отнася за изложените от нея обстоятелства за случилото се, след като според
нея била извлечена от подсъдимия от сладкарница „Неделя“.
Доколкото
в хода на съдебното производство не бяха представени и не се събраха никакви
други доказателства за това, че на 03.06.2016 г. подсъдимият е заплашил Г.К.,
че ще я заколи като й показал нож, както и, че отново на 03.06.2016г., малко
по-късно заплашил К., че ще я убие, като насочил пистолет срещу нея, Съдът
намира, че показанията само на свид. К. с обсъдените по-горе техни недостатъци,
не могат да обосноват доказаност по изискуемият от закона несъмнен и безспорен
начин на предявеното на подс. Г. обвинение в тази му част.
По мнение
на Съда, недоказано е и обвинението, че на 12.01.2017 г. след приключване на
съдебно заседание по гр.дело № 5437/2016 г. по описа на РРС и на излизане от
Съдебната палата, Г. се заканил на Г.К. с думите: „Ще видиш ти! Ще те убия!“.
Според
показанията на свид. Г.К. /приобщени по реда на чл.281, ал.4 , вр. ал.1, т.2 от НПК/ излизайки от Съдебната палата, подсъдимият поклатил глава към К. и й
казал: „Ще видиш ти, ще те убия“. Заявява, че свидетел-очевидец на това станала
майка й – свид. С.К.. В същото време, в показанията си свид. С.К. твърди, че: „…след
като излязохме Г. зад нас стъпи отпред на входа на съда и започна да крещи, тая
голяма улица кънти, такъв глас, такова викане: „Габриело, ще те убия, циганка
мръсна, сифилистичка, цигани, свършено е с теб”.
От друга страна М.С., В.Г. и О.П., които били свидетели
по гр.дело № 5437/2016 г. по описа на РРС и придружавали подс. Г. при
напускането на Съдебната палата, отричат категорично в показанията си по
настоящото дело да е имало разговор между подсъдимия и свид.К., а още по-малко
конфликт или крясъци, с отправяне на закани. В същата насока са и обясненията
на подс. Г., който отрича изобщо да е влизал в словесен контакт със свид. Г.К..
Съдът възприема обясненията на подсъдимия в тази им част за достоверни,
доколкото се подкрепят категорично и от показанията на свидетелите М.С.,
В.Г. и О.П.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като
същите са взаимно допълващи се и безпротиворечиви. Макар същите да са явно в
близки отношения с подсъдимия, Съдът не намира да са налице данни за
недобросъвестност у тях при изнасяне на възприетите от тях обстоятелства и
факти, или заинтересуваност от изхода на делото, тъй като липсва каквото и да е
несъответствие в споделените от тези свидетели съществени за делото факти, което
налага извода за обективност от тяхна страна.
Не
така стои въпроса с показанията на свид. Г.К. и свид. С.К., които съществено си
противоречат както по отношение изречените от подсъдимия думи /квалифицирани от
прокуратурата като престъпление по чл.**4, ал.3 от НК/ така и по отношение
мястото и тона, с който били произнесени. Тези значими за предмета на делото
противоречия в показанията на свидетелите Г.К. и С.К., съпоставени с
последователните и взаимнодопълващи се показания на свидетелите М.С.,
В.Г. и О.П. и обясненията на подсъдимия, внасят съществено съмнение в
достоверността на показанията на първите две свидетелки, поради което Съдът не
ги кредитира в тази им част. Поради това Съдът намира, че подс. Г. следва да
бъде признат за невинен и по отношение на това да е отправил на 12.01.2017 г.,
след приключване на съдебно заседание по гр.дело № 5437/2016 г. по описа на
РРС, закана с убийство към свид. Г.К., респективно, следва да бъде оправдан по
обвинението и в тази му част.
Подсъдимият
Г.Г., следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР-Русе сумата от
181.47 лв. за разноски на досъдебното производство, както и в полза на Районен
съд Русе сумата от 40.00лв. за разноски на съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: