Решение по дело №764/2010 на Районен съд - Сливен

 

                                              М  О  Т  И  В  И:

 

 

   Производството е по реда на чл. 378 и сл. от НПК.

 

     Внесено е постановление на РП-Сливен срещу обвиняемата К.К.К. за извършено престъпление по чл. 309 ал.1 от  НК, с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание.

     В с.з. не се явява представител на РП-Сливен.

          В с.з. обвиняемата - редовно призована не се явява. За нея се явява адв. Е.М. ***, надлежно упълномощен. Не оспорва обстоятелството, че обвиняемата е съставила неистински частен документ и го е употребила пред „ОББ” – клон – Сливен, за да докаже, че съществува нейно право, но счита че е изтекла предвидената в закона давност и производството следва да бъде прекратено. Счита също, че ако не са налице основания за прекратяването на делото, то обвиняемата следва да се оправдае, тъй като за същия документ е осъдена с влязло в сила решение на основание чл.78 А от НК. Алтернативно иска да бъде наложено наказание глоба, която да бъде в минимален размер  предвиден в закона.  

След цялостна преценка на доказателствения материал, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През 2004 г. обв. К. е кандидатствала пред ОББ – клон Сливен за отпускане на кредит за ремонт и строителство, в размер на 46 400 лв., чрез учредяване на договорна ипотека. За тази цел е било необходимо да представи в банката изискващите се комплект от документи. Към всички тях за отпускане на кредита е била необходима и приложена данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ от обв. К., с вх. № 20038297 от 14.04.2004 г. с нанесени данни за получен доход от счетоводни и консултантски услуги за 2003 г. в размер на 48 050 лв. и данъчна основа за облагане в размер на 24 814 лв. Положен е бил печат с надпис „ПФ Данъчна администрация РБ” и подпис на обв. К.. Такава данъчна декларация не е била отразена в данъчния електронен регистър на ТДД – ДП – Сливен, като подадена от обв. К..

Под № 20038297 от 14.04.2004 г. на данъчна декларация, която обв. К. представила в комплекта си от документи в ОББ – Сливен за отпускане на кредита с ТДД – Сливен фигурира, че е подадена и вписана в електронния регистър за 2003 г. лично от св. Иво Димитров за дейността на фирмата му ЕТ „Биоинженеринг” за получен доход в размер на 4 772, 84 лв. за 2003 г.

През 2003 г. обв. К. е подала данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 20000105 от 27.10.2004 г. , в която е отразила данни за получени доходи в размер на 9 520 лв. и данъчна основа за облагане 521,30 лв. Тази декларация е отразена и в електронния регистър на същата дата.

Въз основа на подадената данъчна декларация от обв. К. под № 20038297 от 14.04.2004 г. , представена на 23.12.2004 г. пред ОББ – Сливен, й е бил отпуснат кредит от ОББ – клон Сливен в размер на 46 400 лв.

От приложената по делото комплексна графическа – техническа експертиза е видно, че текста в данъчна декларация с вх. № 20038297 от 14.04.2004 г. от обв. К. и данъчна декларация под същия номер от св. Димитров е попълнен от обв. К.К.. Видно от приложената справка печата със зелен цвят на декларацията и подписа, положен върху него, са положени посредством техническо средство – цветен принтер.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин, като кредитира доказателствения материал събран по сл. дело  № 323 а/2008 г. на ОСС – Сливен  и приобщен към доказателствата по делото.

          При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна  страна обв. К.К.К. е осъществила всички признаци от престъпния състав на чл. 309 ал.1 от НК.  

Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че обв. К. е използвала документ с невярно съдържание - данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 20038297/14.04.2004 год. с изнесени данни за получен доход от счетоводни и консултантски услуги за 2003 год. в размер на 48 050 лева и данъчна основа за облагане 24 814 лева, каквато данъчна декларация тя не е подавала в ТД на НАП – Сливен. Процесната декларация е попълнена от обв. К. и тя е съзнавала, че данните посочени в нея не отговарят на действително получените от нея доходи през 2003 год.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на обв. К., че деянието и съставлява престъпление по чл. 309 от НК за което тя е била осъдена с влязло в сила решение № 79/2006 год. по НАХД № 2097/2005 год. по описа на СлРС. Видно от приложения по делото бюлетин за съдимост на обв. К., действително същата е била обвиняема по посоченото по-горе дело. Това наказателно производство, е било образувано за това, че на 19.08.2004 г. в гр.Сливен пред „Банка ДСК” ЕАД – ФЦ Сливен обв. К. съзнателно се ползвала от неистински частен документ – заверено копие от данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2003 год. като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност от обв. К.. Единственото общо между деянието, за което е била осъдена и освободена от наказателна отговорност по НАХД № 2097/2005 год. на СлРС и настоящото е, че и в двата случая обв. К. е представила пред банкови служители една и съща декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2003 год. с цел да получи кредит. В единият случай обв. К. е представила процесната данъчна декларация пред служители на „Банка ДСК” ЕАД – ФЦ Сливен, а в другият пред „ОББ” АД – клон Сливен. Деянието по чл.309 от НК е двуактно престъпление. От обективна трябва да е налице както съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение. По този състав престъплението ще е довършено с използването на документа – чрез представянето му пред съответното длъжностно ли частно лице. В този смисъл се касае за две отделни деяния, при които общото между тях е съставянето на неистински документ, но всяко едно от тях е довършено с представянето на документа пред съответната банка.   

Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици. За извършеното от обвиняемата  деяние, закона предвижда наказание лишаване от свобода до  2 години. Със същото не са били причинени имуществени вреди, които да са предмет на настоящото наказателно производство. Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемата не е осъждана. От изложените съображения е видно, че са налице всички предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което съдът след като освободи обв. К.К.К. от наказателна отговорност и й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

Така наложеното наказание съдът намира за справедливо и отговарящо в максимална степен на деянието и дееца. Съдът определи наказание при действието на старата разпоредба на чл.78 А от НК, където се предвиждаше наказание в размер от 500 лв. до 1000 лв. и определи същото в минимален размер, като взе в предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и факта, че от извършването на деянието са изтекли близо 6 години, срок който е надминал изискването за приключването му в разумен срок по изискванията на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС, според който всяко лице има право на гледане на неговото дело в разумен срок.

          Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: