Определение по дело №8/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 390
Дата: 29 януари 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 333

Номер

333

Година

23.04.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.23

Година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Стоянов Милушев

Въззивно наказателно частен характер дело

номер

20115100600239

по описа за

2011

година

Делото е образувано и разгледано от настоящия съд, по въззивна жалба на тъжителя А. Я. М. срещу постановената от Елховския районен съд, оправдателна присъда.

Постъпила е молба от А. А. и А. Д., и двете от АК - Г., в качеството им на защитници на подсъдимия П. Н., с правно основание чл.190 ал.1 предл.2-ро от НПК и чл.78 ал.3 от ГПК.В същата се твърди,че въззивния съд не е възложил направените разноски от страна на оправдания подсъдим Н. по повод прекратяването на наказателното производство, на частния тъжител М.. Освен това, във връзка с предявения граждански иск и уважаването му частично е следвало да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в полза на Н.. Претендират на основание чл.317, във вр.с чл.301 т.12 от НПК и чл.248 ал.1 от ГПК изменение на постановеното решение и присъждане на подзащитния им П. Н. направените разноски по делото в наказателната му част и частта от направените разноски по делото в гражданската част, съобразно отхвърлената част от гражданския исÛ.

Съдът за да се произнесе, съобрази следното:

Видно от Решение № 73/28.12.2011 г. по настоящото дело, съдът е отменил Присъда № 45/26.04.2009 г., постановена по Н.ч.х.дело № 36/2009 г. по описа на Елховския районен съд в частта, с която подсъдимиятП. Н. Н., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че в периода от 01.06. до 15.06.2008 година, в писмо до М., с копие до П.на АЗПБ, Д.на ДФ „З.", К. в Народното събрание, вестник "*" и О. "З."-Г., и копие до НТВ „С.", е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А. Я. М. от гр. Я. обстоятелства, като му е приписал престъпления - рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група, с думите: "Л. продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини"; "Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група, както и разпространил неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: "Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по С. в реални граници, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК, вместо което е постановилпрекратяване на наказателното производство, водено срещу П. Н. Н., с ЕГН *, за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 , във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.Отменил есъщата присъда в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. от Г., с ЕГН *, против подсъдимия П. Н. Н. от гр. Б., граждански иск за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД на обезщетение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието - болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане; както и в частта, с която е осъден тъжителя А. Я. М. от Г., с ЕГН * да заплати на подсъдимия П. Н. Н. от Г. направените по делото разноски в размер на 4100.00 /четири хиляди и сто/ лева,вместо което е осъдил подс.П. Н. Н. да заплати на А. Я. М. сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2008 година до окончателното й изплащане; както и да му заплати сумата в размер на 2018 лв., представляваща разноски пред двете инстанции, като е осъдил П. Н. Н. от Г., да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Кърджали сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск; и е потвърдил присъдата в останалата й част. Присъдата е влязла в сила на 20.01.2012 год.

Следователно, съдът е изпълнил задължението си по чл.301 т.12 от НПК и се е произнесъл за възлагането на разноските. Разделянето на направените разноски на такива по наказателна и гражданска част не е възможно, поради факта, че в представените по делото договори за правна помощ са посочени суми само и единствено по номера на делото, без да са разделени на гражданска и наказателна част. Въпросът за правилността на решението на съда относно разноските може да бъде атакуван по реда на инстанционния контрол пред ВКС, ведно с решението, а не с отделна молба като настоящата. Следва да се посочи още в тази връзка, че в случая не могат да намерят субсидиарно приложение правилата на ГПК по отношение на разноските, тъй като такива правила са уредени в самият НПК – както при произнасяне по реда на чл.301 т.12 от НПК, така и по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК /което е възможно само ако съдът не се произнесъл по отношение на разноските с присъдата/. Ето защо, и тъй като въпросът с разноските по делото е разрешен с влязлата в сила присъда и не е възможно изменение на същата с допълнително определение, то на основание л.24 ал.1 т.6 от НПК така подадената молба се явява недопустима и следва същата да бъде оставена без разглеждане.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. А. и А. Д., и двете от АК - Г., в качеството им на защитници на подсъдимия П. Н. от Г., с ЕГН *, за изменение на Решение № 73/28.12.2011 г. по В.н.ч.х.дело № 239/2011 год. по описа на ОС – Кърджали в частта му за разноските, с правно основание чл.190 ал.1, предл.2-ро от НПК и чл.78 ал.3 от ГПК, като недопустима.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/

Определение

2

ub0_Description WebBody

B15EE8247F9D4733C22579E9004AAA95