РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Кюстендил, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, подадена от “БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Московска“ №19, чрез пълномощник гл. юрк. Г. К., със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №14, против Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, ул. „**“ №*, съдържаща искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сума в
общ размер на 26 910,36 лева.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2019 г. между ищцовото
дружество, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката-ищец била предоставила на ответника, кредит за
текущи нужди в размер на 25 000 лева, със срок за издължаване - 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 15-то число на
месеца, като страните се били уговорили, че сумата от кредита се усвоявала
еднократно по посочената в процесния договор за кредит, разплащателна
сметка и се погасявала чрез същата сметка с месечни вноски за главница и
лихва, съгласно погасителен план /Приложение №1/, който представлявал
неразделна част от договора.
Сочи се, че съгласно чл.8 от Договора, кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 6,75 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
1
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,170 %, който при отрицателна
стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 6,580%, при изпълнение на Условията при програма ДСК Престиж
Плюс. При нарушаване на условията, кредитополучателят губел правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент
се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката. Максималният процент, който
можел да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение, бил
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,28 %.
Било налице валидно облигационно отношение между банката и
ответника, като последният своевременно получил преддоговорна
информация, а на 17.07.2019 г. сумата от кредита била усвоена по посочената
в чл.4 от договора, разплащателна сметка. Неразделна част от договора били
приетите с подписването му - Общи условия по договори за кредит за текущо
потребление /ОУ/, като съгласно чл.18.1 от ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ определената падежна дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта и ако
вноската бъде погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за
забава не се прилагала. Съгласно чл.18.2 от ОУ се посочвало, че при допусната
забава в плащане на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата ставал предсрочно изискуем.
Поради липса на погашения по кредита, банката-ищец била предприела
действия по съдебно събиране на вземането, като на кредитополучателя била
изпратена покана-уведомление с изх.№ 01-20-11341/20.06.2022 г. за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, връчена чрез ЧСИ Н. С. с рег.№745.
На 27.10.2022 г. банката-ищец била депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по повод на което било
образувано ч.гр.д. 1969/2022 г. по описа на КРС, по което за вземанията на
банката срещу ответника била издадена Заповед № 909 за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист. Впоследствие било образувано и изпълнително дело №
951/2022 г. по описа на ЧСИ В. А.
Въз основа на изложеното, се иска от съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 26 910,36 лева, от които: сума в размер на 22 345,70 лева -
главница, ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, сума в размер на 3 885,69 лева - договорна лихва,
дължима за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г., сума в размер на 155,51
лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г. вкл., сума в размер на 403,46 лева,
представляваща обезщетение за забава /законна лихва/, начислена за периода
от 17.08.2022 г. до 19.10.2022г. и разходи при изискуем кредит в размер на 120
лева. Претендират се направените в заповедното и настоящото производство,
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
2
Отправени са доказателствени искания, като в условия на евентуалност,
в случай, че съдът счете, че липсва надлежно обявена предсрочна
изискуемост, се иска исковата молба да се счита за уведомление до длъжника
относно правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в
размер на пълния му непогасен остатък.
С молба вх.№11373/04.10.2024г., в изпълнение на дадени от съда
указания, ищецът посочва, че усвояването на сумата в размер на 25 000 лева
по сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от
17.07.2019 г. ставало чрез посочената в чл.4 от същия разплащателна сметка с
титуляр кредитополучателя, а погасяването - чрез разкрита за целта заемна
сметка с №11/26226220. Бил уговорен годишен лихвен процент от 6,75% и
падежна дата 15-о число на месеца за заплащане на вноските по кредита,
формирани от главница и договорна лихва, съгласно погасителен план. На
основание т.18.1 от приетите от кредитополучателя Общи условия, при забава
на месечната вноска, от деня следващ падежа, частта от вноската
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В тази връзка
е уточнено, че се претендира обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ в размер на 155,51 лв. за период от 15.05.2021г. до 16.08.2022г. Сочи се
още, че на основание т.18.2 от ОУ и допусната забава в плащанията банката
предприела действия по обявяване изискуемостта на кредита като до
кредитополучателя била изпратена покана-уведомление № 01-20-1134 от
20.06.2022г.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения й от съда
особен представил, е депозирала писмен отговор, в който сочи недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от представените към
исковата молба документи не се установява връчване на заповедта за
изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което парирало
възможността за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Сочи се, че липсвало надлежно обявяване на предсрочната изискуемост,
като не се уточнявало чрез кой съдебен изпълнител - частен или държавен
било връчено на длъжника-ответник изявлението на кредитора-ищец и
липсвали доказателства, които да установявали, че поканата-уведомеление,
изпратена от ищеца чрез ЧСИ Николай Славов била връчена на ответника.
Липсвали предпоставки за реализиране на предсрочна изискуемост на
кредита, за което са изложени подробни съображения. От представените към
исковата молба, документи не ставало ясно дали длъжникът е погасявал
кредита до определен момент чрез внасяне на месечни погасителни вноски
или изобщо не е имало постъпили такива.
Не се възразява срещу направеното искане от ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Иска се отхвърляне на предявената искова молба като неоснователна.
В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Представя и
3
писмени бележки. Назначеният особен представител на ответника отново
изразява становище за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост,
както и за липса на предпоставките за реализирането й съгласно Раздел VII от
процесния договор. Поддържа отговора на исковата молба и иска от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза като е допуснато и изготвяне на допълнително
заключение от назначеното вещо лице.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложения по ч.гр.д. №1969/2022г. по описа на Районен съд -
Кюстендил Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 17.07.2019
г. между „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, в качеството му на кредитор и Е.
К. Д., в качеството на кредитополучател, са възникнали облигационни
отношения. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя заемна сума в размер на 25 000,00 лева.
Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца с падеж на месечните
вноски – 15-о число на месеца. По силата на процесния договор ответникът в
качеството си на кредитополучател се е задължил да заплаща месечни
погасителни вноски включващи лихва и главница, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Съгласно чл.8 от Договора,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,75 %
годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,170
%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,580%, при изпълнение на Условията
при програма ДСК Престиж Плюс. Договорено е, че при нарушаване на
условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката. Максималният процент, който може да достигне
лихвения процент в резултат на неизпълнение, е променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,28 %. Договорът за кредит е обезпечен с договор за
залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 17.07.2019 г.
Приложени към договора са Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица, които уреждат следното:
променлив лихвен процент в т. 7. 1 – кредитът се олихвява с променлива
лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора,
която лихва се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита, като в
Раздел III е предвиден редът за определяне на променливия лихвен процент,
зависим от стойността на референтен лихвен процент, представляващ лихвен
бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет
страницата на БНБ.
4
В т. 8 е уредно, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни съгласно действащата към датата на събиране на съответното
плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и комисионните, както и всички
други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране
на вземането, които – ако не бъдат внесени, с тях се увеличава дългът. В т. 9. 1
от Общите условия е предвиден начинът на изчисление на ГПР, който
включва лихви, такси, които се дължат по Тарифата, такси за допълни услуги.
В т. 18. 1. от Общите условия е предвидено, че при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10%, освен ако дължимата
сума не се погаси до 7 дни след падежната дата, в който случай тази надбавка
не се прилага. В т. 18. 2. е уговорено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем. От датата на изискуемост на кредита – на краен
падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява
със законна лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението,
включително и по принудителен ред. Предвидено е /т.19.1/, че кредиторът има
право да превърне кредита в предсрочно изискуем и конкретни случаи, сред
които и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза от вещо лице М. В. за изясняване на спорните обстоятелства по
делото, което съдът цени като обективно изготвено, според което заемната
сума по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 17.07.2019 г. в
размер на 25 000 лева е усвоена изцяло от ответника на 17.07.2019 г.
Погасителните вноски по кредита са посочени в Приложение № 3 към
заключението, от което е видно, че длъжникът е извършвал плащания,
последното от които на 21.05.2021 г. в размер на 500 лева. Посочва се, че
дължимата сума за главница към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2022г. е в размер на
22 345,70 лева при платени 2 654,30 лв. За периода от 21.05.2021г. до
16.08.2022г. размерът на договорната лихва е определен на 3 885,70 лева, а
обезщетението за забава за периода от 15.05.2021г. до 16.08.2022г. – 155,51
лева. Допълнителните разходи са определени като 120 лева съгласно Такси по
кредити за текущо потребление – т.5. Според заключението на вещото лице
размерът на лихвата за забава за периода от 17.08.2022г. до 19.10.2022г. върху
главницата от 22 345,70 лева е на стойност 403,46 лева, а за периода от
17.08.2022г. до 23.01.2024г. – датата на депозиране на исковата молба в съда –
3 820,17 лв. Към датата на изготвяне на експертизата – 6 221,88 лв.
По допълнително поставените въпроси, вещото лице посочва, че
паричните вземания за лихвена надбавка и за обезщетение за забава след
датата на настъпване на предсрочната изискуемост – начинът на формирането
й, както и стойността на всеки от компонентите, са изчислени, както следва:
обезщетението за забава за периода от 15.05.2021г. до 16.08.2022г. в размер на
155,51 лева – върху дължимата главница с лихвен процент – ГЛП за забава
5
/ОЛП +10%/; лихвата за забава върху просрочена главница за периода от
17.08.2022г. до 19.10.2022г. в размер на 403,46 лева – върху просрочената
главница с лихвен процент – ГЛП за забава /ОЛП+10%/. В открито заседание
вещото лице посочи, че вноските са погасявани по реда на тяхното
възникване.
По молба на ищеца и с оглед възражението на ответника за нередовното
му известяване за настъпване на предсрочна изискуемост, съдът допусна
изготвянето на допълнително заключение. Експертът е посочил и поддържа в
открито заседание, че към датата на връчване на исковата молба на особения
представител на ответника /на 26.07.2024г./ размерът на задължението на
кредитополучателя по пера е както следва: главница от 21 728,81 лева
/дължими 25 000 лв. – 3 271,19 лв. внесени/; договорна лихва - 8 255,70 лв.
/начислени 14 196,55 лв. – 5 940,85 лв. внесени/; лихва за забава върху
просрочена главница 754,52 лв. /начислени 761,03 лв. – 6,51 лв. внесени/; 120
лв. допълнителни разходи съгласно Такси по кредити за текущо потребление –
т.5. Отбелязано е, че към 26.07.2024 г. задължението е в общ размер на
30 859,03 лева.
Посочено е, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, съгласно извлечение от банковата сметка за кредита №
000000026226220 с титуляр Е. К. Д. са постъпили следните суми с основание
съдебни кредити и ИСС: съответно по 487,75 лева на 24.02.2023 г., 13.03.2023
г., 12.04.2023 г., 14.06.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 415 във вр. с чл.422 от ГПК с правно
основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 и чл.86
от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземанията, заявени по
реда на чл. 417 ГПК, които се явяват допустими. Това следва от
обстоятелството, че производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е
пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от факта,
че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
следва да се произнесе по тяхната основателност.
С Определение № 1311/25.09.2024 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че е в негова
6
тежест да докаже и установи твърдените от него правопораждащи факти и
обстоятелствата, от които черпи правата си и в този смисъл, че между него и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от процесния договор за кредит за текущо потребление от
17.07.2019 г., действащ през процесния период и съгласно описаните в
исковата молба условия и съдържание на договора, по силата на който в
тежест на кредитополучателя-ответник е възникнало задължение за връщане
на кредита, в размер на процесните суми, както и за заплащане на договорна
лихва, обезщетение за забава, на законна лихва в претендираните размери за
съответните периоди, основание за начисляване на лихвена надбавка за забава
и обезщетение за забава, както и размера на същите, както и основанието и
размера на извършените разходи при изискуем кредит. Ищецът следва да
установи и изпълнение на задълженията си по договора за банков кредит да
предостави договорената парична сума на ответника, т.е че реално му е
предоставил процесната сума, датата, на която това е станало, размера на
усвоения кредит, стойността на непогасената му част, настъпилата и обявена
на ответника предсрочна изискуемост на кредита, надлежно уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, връчена на ответника
покана-уведомелние, датата на която това е станало и че е връчена преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, наличие на индивидуално уговорени
клаузи с ответника. Съдът указа на ищеца и че не е представил доказателства
за това, че реално е предоставил сумата по кредита на ответника, на коя дата е
станало това, по какъв начин и в какъв размер, както и за стойността на
непогасената част от кредита, за наличието на индивидуално уговорени клаузи
с ответника, за основанието и размера на извършените разходи при изискуем
кредит, за размера на договорна лихва, обезщетението за забава и на
лихвената надбавка за забава.
По отношение на ответника, съдът му указа, че негова е
доказателствената тежест да установи, че същият е изпълнил задълженията си
по посочения договор за кредит, т.е че е погасил дълговете си на падежите,
както и да докаже възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти,
които изключват, унищожават или погасяват претендираното право, както и
че не представя никакви доказателства по делото. Съдът указа на страните и
доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД.
Спорно между страните е дали уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост и било редовно връчено на длъжника преди
иницииране на заповедното производство. В съдебната практика се приема, че
уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба,
който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват
извънпроцесуална документация произтича от разпоредбата на чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ (редакция, ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила към датата на
предприетото връчване на процесното уведомление). Съгласно цитираната
разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл. 43 от
7
ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от ГПК. В настоящия случай по заповедното дело е
представена покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост с
изх.№ 01-20-11341/20.06.2022г. /л.20 от ч.гр.д. №1969/2022г./, която е връчена
на адресата от ЧСИ Н. С., рег. № 745 по реда на чл.47 от ГПК на 16.08.2022 г.
след изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата в кантората на
частния съдебен изпълнител. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК връчителят
удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички
действия във връзка с връчването. Длъжностното лице по призоваването е
отбелязало в приложената разписка, че е залепило уведомление на външната
метална врата на адрес гр. ***, ул. „***“ №* след като адресът е посетен на
01.07.2022 г. /петък/ в 10:18 часа; на 16.07.2022 г. /събота/ в 15:05 ч.; на
02.08.2022 г. /вторник/ в 17:45 ч. и адресатът не е открит. По заповедното дело
е изготвена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. по искане № 1093/27.10.2022 г., от която е видно, че
длъжникът Е. К. Д. има постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ №*.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
предоставеният кредит е постъпил по банкова сметка на получателя като
същия е преустановил заплащането на погасителните вноски след 21.05.2021г.
Тук следва да се отбележи, че макар в т.18.2 от приложимите към процесния
договор за кредит ОУ да е предвидено автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост при неизпълнение на длъжника над 90 дни, то не може да
предизвика действие без уведомяване на задълженото лице. В този смисъл и
Решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК ,
според което съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
Последната падежна дата по погасителния план е 17.07.2029 г., а по
делото се установи, че длъжникът не е извършвал погасителни плащания след
21.05.2021 г., т.е. се е реализирала предпоставката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – забава в плащанията над 90 дни. Не се установи
поканата-уведомление за предсрочна изискуемост да е била надлежно връчена
на длъжника при стриктно съблюдаване на разпоредбите на чл.47, ал.1 – ал.5
от ГПК. Не става ясно дали е направена справка за постоянен и настоящ адрес
8
на длъжника от ЧСИ, както и такава за действащи трудови договори, за да
бъде връчена поканата чрез работодател. Няма данни и уведомлението да е
било пуснато в пощенската кутия, респ. дали е имало достъп до такава.
Ето защо, вземанията по процесния договор са станали изискуеми
предсрочно, но не на сочената от ищеца дата, а на датата на връчване на
исковата молба на особения представител на ответника – 26.07.2024г.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
относима и към настоящите установителни искове, когато в самата искова
молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения
представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
представлява надлежно уведомяване на длъжниците – така Решение №
86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118 по описа за 2019 г., І Т. О. на ВКС. В
конкретния случай исковата молба е получена от ответника на 26.07.2024 г.,
чрез особен представител, като от тази дата съдът приема кредитът да е
обявен за предсрочно изискуем. С връчването на препис от исковата молба
волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочна
изискуемост на всички задължения по договора за банков кредит е породило
своето действие, поради което цялата дължима главница е станала изискуема.
Горното е възприето и в Решение № 5942 от 20.11.2023 г. на СГС по гр. д. №
4506/2023 г. Правата на особения представител не са ограничени от чл. 29, ал.
5 от ГПК досежно приемане на изявления отправени към ответника.
Като страна по разглеждания договор за заем на физическо лице
ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. При
извършената проверка за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП в процесния договор, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, и съобразявайки
наведените от ответната страна възражения за противоречие с чл.10 и чл.11,
т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.14 от ЗПК, съдът констатира следното:
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 от закона начин.
Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 8 от договора и в Раздел
III от Общите условия. Договорната лихва съгласно чл. 8 от договора включва
референтен лихвен процент. Договорът не предвижда възможност за
едностранна промяна на надбавката. В т. 7.2.1 от ОУ е посочено, че
договорната лихва се променя два пъти в годината, на точно фиксирани дати –
9
15 януари и 15 юли съгласно котировката на използваните от кредитора
лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, която се обявява два работни
дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. В случая не
става дума за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката,
дължаща се на неясни и неконкретизирани причини. Става дума за
междубанков лихвен индекс, който е пряко производен от чисто пазарни
фактори и се обявява от БНБ. В този смисъл промяната на неговите стойности
е обективна, не зависи от едностранните решения на банката. С оглед на това
и доколкото в договора са фиксирани датите, на които ще се променя
договорния лихвен процент само и единствено поради промяната на този
индекс, чиито стойности са общо достъпни, не може да се приеме, че тази
клауза е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите
като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Още повече, че в т.
7.3.3 от Общите условия е предвидено, че при промяна на лихвения процент
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница
и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при
явяването му в поделение на кредитора.
Относно действителността на т.18.2. от Общите условия съдът намира
следното:
В т.18.1 и т.2, и т.19.1 от Общите условия се уреждат предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост – забава в плащанията на главница
и/или лихви над 90 дни.
Уговорките в т.18.1. от Общите условия, че при настъпване на
предсрочната изискуемост остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, както и че последиците настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомяване на клиента, изпратено до последния посочен от
него адрес за кореспонденция и че остатъкът от главницата се олихвява със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД едва след предявяване на молбата за
събиране на вземането по съдебен ред не следва да се прилагат в отношенията
между страните по спора по следните съображения:
По въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,
вече беше посочено, че такава не може да настъпи автоматично. Разпоредбата
на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции дава възможност на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора с
волеизявление само на едната от страните. Отново, за нейното настъпване са
необходими две предпоставки: обективният факт на неплащането и изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост, каквато е уговорена в т.19.1 от Общите условия
към процесния договор не може да има.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от
10
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, без да е
необходимо изричното му приемане /т. 18 от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014
година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК/.
Настъпването на обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост на кредита е установено от приетите писмени доказателства и
съдебно-икономическата експертиза. От тях е видно, че плащанията на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит са
преустановени още на 21.05.2021 г. При приетото за установено по-горе
относно получаването на изявлението от ответника, съдът приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила на дата 26.07.2024 г.
Обстоятелството, че банката е приела друга начална дата на настъпване
на предсрочната изискуемост, а именно 16.08.2022 г., което е установено по
делото, не променя изводите на съда, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 26.07.2024 г., към който момент са били налице всички
необходими предпоставки за настъпването й.
След настъпването на предсрочната изискуемост на кредита -26.07.2024
г. кредитополучателят дължи само главницата по договора за кредит и
законната лихва върху нея до датата на погасяването й. Уговореното в
договора, респ. в т.18.1. от Общите условия олихвяване на главницата с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта за целия период от обявяване на предсрочната изискуемост
до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
представлява уговорка за наказателна лихва, която да се заплаща в случай на
пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж и изцяло
притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на чл. 92 ЗЗД.
Клаузата на т.18.1. от Общите условия в частта, с която е уговорено
олихвяване на главницата с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта за целия период от обявяване на
предсрочната изискуемост до предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред е противоречаща на законовите разпоредби и като
такава не следва да се прилага в отношенията между страните.
От изложеното в исковата молба и петитума се установява, че такава не
е претендирана от ищеца. В настоящия случай се претендират сума в размер
на 155,51 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г. вкл. и сума в размер на
403,46 лева, представляваща обезщетение за забава /законна лихва/, начислена
за периода от 17.08.2022 г. до 19.10.2022г., тоест не се претендира лихва в
размер на договорения ГЛП плюс надбавката от 10% за период след обявяване
на предсрочната изискуемост.
Обявяването на предсрочната изискуемост води до преобразуване на
договора от срочен в безсрочен, до отпадане занапред на действието на
погасителния план и до загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението за длъжника /чл. 70, ал. 1 от ЗЗД/. С волеизявлението си
кредиторът преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
11
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване под формата
на договорни лихви за последващ период след обявената предсрочна
изискуемост не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора
за банков кредит в чл. 432, ал. 1 от ТЗ е изрична относно размера на вземането
на кредитора – "предсрочно връщане на сумата по кредита" и изключва
заплащане на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. С волеизявлението за предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора за връщане на
заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което има право на
обезщетение за забава съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер
на законната лихва. /т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 година от
27.03.2019 година на ОСГТК на ВКС/. Така и в Решение № 260045 от
18.04.2022 г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 104/2021 г.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че претенциите за главница,
възнаградителна лихва и лихви за забава са основателни до посочения в
допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
кредитирано изцяло от настоящия състав и неоспорено от страните, размер,
отчитайки формулирания от ищеца петитум и липсата на изменение на
исковете по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК.
По делото не са представени доказателства кредиторът да е сторил
разходи в размер на 120 лева – разноски по изискуем кредит, поради което и
вземането се явява неустановено. Освен това, дори да се приеме, че това е
такса, начислена на база т.8 от ОУ, според която кредитополучателят заплаща
на кредитора такси и комисионни съгласно действащата към датата на
събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и
комисионните, както и всички други разходи по обслужването на
задължението и принудителното събиране на вземането, които – ако не бъдат
внесени, с тях се увеличава дългът, то вземането отново се явява недоказано.
От формулировката на клаузата не е ясно за какво се събира тази такса и не е
представена Тарифата на банката, поради което и не се доказва основанието
на вземането. Съгласно разпоредбите на чл.10а, ал.2 ЗПК е забранено
начисляването на такси или комисионни за действия, които по естеството си
касаят усвояването и управлението на кредита, а посочената такса е именно
такава. Без значение е дали кредитополучателят е бил запознат с Тарифата или
не, съдът счита, че не се касае за допълнителна услуга, за която да се дължи
възнаграждение, съответно е налице противоречие с нормата на чл.33 ЗПК,
съответно ищцовата претенция по отношение на нея следва да бъде
отхвърлена като основаваща се на неравноправна договорна клауза по смисъл
на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Съобразявайки гореизложеното, както и принципа на диспозитивното
начало /чл.6 ГПК/ съдът ще уважи претенцията за главница до размера от
21 728,81 лв. ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и за сума в размер на 3 885,69 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г., сума в размер на
155,51 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г. вкл., сума в размер на
12
403,46 лева, представляваща обезщетение за забава /законна лихва/, начислена
за периода от 17.08.2022 г. до 19.10.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски се
дължат и на двете страни.
Ищецът е представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 82 от делото/,
като установените и доказано извършени от негова страна разноски са
следните: 350 лв. – депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
460 лв. – доплащане за възнаграждение на вещо лице, 661,05 лв. – заплатена
държавна такса по настоящото дело, 1 401,42 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лева. В исковата молба се претендират и разноските по ч.гр. дело №
1969/2022 г. по описа на КРС в общ размер на 588,21 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи като минималния
предвиден в чл. 25, ал. 1 от НЗПП, приложима на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, такъв, а именно – 100,00 лева. Така
направените от ищеца разноски в настоящото производство се равняват общо
на 2 972,47 лева.
Ответникът не е сторил разноски по делото – представляван е от особен
представител.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС съдът ще разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
уважената част от иска /97,26%/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 572,09 лева, сторени в заповедното
производство по ч.гр. дело № 1969/2022 г. по описа на КРС, както и разноски в
размер на 2 891,02 лева, направени в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
415 във вр. с чл.422 от ГПК с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, че Е. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул. „***“ №*, дължи на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, сумата в
размер на 21 728,81 лева – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 3 885,69 лева -
договорна лихва, дължима за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г., сума в
размер на 155,51 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ за периода от 15.05.2021 г. до 16.08.2022 г. вкл., сума в
размер на 403,46 лева, представляваща обезщетение за забава /законна лихва/,
13
начислена за периода от 17.08.2022 г. до 19.10.2022г., за които суми е издадена
Заповед № 909 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 28.10.2022г. по ч.гр.д. № 1969/2022г. по описа на РС –
Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл. 415 във вр. с чл.422 от
ГПК с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че Е. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ул. „***“ №*, дължи на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“
№19, 22 345,70 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за сумата над 21 728,81 лева до пълния предявен
размер, както и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева, за които
суми е издадена Заповед № 909 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 28.10.2022г. по ч.гр.д. № 1969/2022г. по
описа на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул. „***“ №*, да заплати на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, сумата
от 3 463,11 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. № 1969/2022г. по описа на РС –
Кюстендил, с оглед уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14