Решение по дело №235/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 128
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Иванка Шкодрова
Дело: 20221000600235
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600235 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда №2 от 08.02.2022г., постановена по НОХД №638/2021г., Окръжен
съд - Враца, е признал подсъдимия Д. П. К. за виновен в това, че на 11.07.2020год. за
времето от 01,52ч. до 16,06часа в гр.Мездра, при условията на продължавано престъпление е
използвал чужд платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК – дебитна карта
„VIZA“, с №4880006221332848, сметка №BG***, издадена от Банка „УниКредит Булбанк“
АД, без съгласието на титуляра Н. Д. В. от гр.***, чрез извършването на 14 успешни и 3
неуспешни плащания на парични суми на различни ПОС терминални устройства при
безконтактно плащане, в общ размер на 289,50лв. и деянието не съставлява по – тежко
престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, предл. 1-во, във вр. чл.26, ал.1 във
вр. чл.58А, ал.1 от НК го е осъдил на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“,
както и глоба в полза на Държавата в размер на 759,00лв.
С посочената присъда, подсъдимият Д. П. К. е бил признат за виновен и за това, че на
11.07.2020год. в гр.***, ул.“***“ № *** от стая на приземен етаж е отнел чужди движими
вещи – 1 броя мъжка чанта и 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „Мото С“, на
обща стойност 44,00лв. от владението и собственост на Н. Д. В. от гр.***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.194, ал.1 във
вр. чл.58А ал.1 от НК го е осъдил на осем месеца „Лишаване от свобода“.
1

По отношение на така наложените наказания във връзка с престъпленията, за които
подс.К. у признат за виновен, окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК
и е определил едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца
„Лишаване от свобода“, което съобразено с чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да бъде
търпяно при първоначален „Общ“ режим, като на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил към
него и наказанието „Глоба“ в полза на Държавата в размер на 579,00лв.
С присъдата е постановено веществените доказателства - 2 бр. оптични носители на
информация – флаш памет и диск СД, след отнемането им в полза на Държавата, да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила. По отношение на останалите веществени
доказателства: черен суитчър с качулка, сиво долнище на анцуг, къси мъжки панталони тип
бермуди, маратонки черни на цвят с пет броя бели ленти от двете страни, черна тениска с
надпис RUN, съдът е постановил да се върнат на подсъдимия, след влизане на присъдата в
сила.
В предвид изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати и направените
разноски в досъдебното производство по делото, които са в размер на 666,15лв. и се дължат
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Враца.
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила жалба от
подс.К., с направени доводи за незаконосъобразност и неправилност. Подсъдимият се
позовава на несправедливост на наложените наказания, поради което иска въззивният съд да
измени присъдата, като намали размера както по отношение на наказанието „Лишаване от
свобода“, така и по отношение на присъединеното наказание „Глоба“. Претендира се по
отношение на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде приложен института на чл.66 от
НК за условно осъждане. Алтернативно се прави искане да бъде отменена присъдата и
делото да бъде върнато на ОС-Враца за ново разглеждане.
Възражения против така подадената жалба, не са били направени от Окръжна
прокуратура – Враца.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София, изразява
становище в пледоарията си, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена. Според представителя на държавното обвинение, твърдените пороци на
присъдата не са налице и жалбата като неоснователна не следва да бъде уважавана, тъй като
обвинението е доказано по несъмнен начин, а наказанието е определено справедливо.
Защитата на подсъдимият К. – адв. Г.П. пледира в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, че по отношение на прилагане на института на условното осъждане,
не са налице законовите изисквания за това в предвид на съдебното минало на подсъдимия.
По отношение на другите изложени искания в жалбата от страна на подсъдимия, защитата
пледира да бъде разгледана от въззивния съд възможността от намаляване размера на
наложеното кумулативно наказание „Глоба“ или пък отмяна на присъдата в тази й част. Във
връзка с искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на окръжния съд за ново
2
разглеждане, адв.П. в пледоарията си препраща към мотивите на подсъдимия, които той би
изложил в предоставеното му право на лична защита.
Подсъдимият К. в предоставеното му право на лична защита заявява, че поддържа
изложеното от защитата му. Твърди, че дебитната карта му е била предоставена от св.В.
доброволно, както и че не е вземал други вещи от жилището на свидетеля. Възразява, че
посоченият свидетел не е бил разпитван от първоинстанционният съд за тези обстоятелства.
Съдът, като взе предвид подадената жалба, доводите на страните в съдебно
заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приема че присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
По отношение на факта на извършване на деянията, авторството, мястото и
механизма, фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което
въззивният съд ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС-Враца в
тази насока са били направени след анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства в досъдебното производство, преценени в съответствие с
изявлението на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното му съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
От фактическа страна се установява, че на 10.07.2020год. подс. К. е пътувал с влак от
гр.Стара Загора до гр.Мездра, с цел да посети своя позната св.Д. М.. В гр.Мездра пристигнал
вечерта. Около 01:00часа подс.К. влязъл в дома на св.В., намиращ се в гр.***, ул.“***“ №
***. Свидетелят по – рано вечерта бил в питейно заведение, употребил алкохол и се прибрал
в дома си в пияно състояние, като не заключил входната врата на приземния етаж на
къщата и легнал да спи при неизгасена лампа. Подсъдимият се възползвал от посочените
обстоятелства и взел мъжка чанта, с намиращи се в нея документи на свидетеля В.,
банковата му карта и мобилния му телефон „Моторола“ модел „Мото С“ от стаята в
жилището, където спял свидетеля. При напускането на жилището от подсъдимия, св. В. се
събудил и го попитал какво търси. Подсъдимият, който вече бил на вратата, отговорил, че
търси ***, но явно е сгрешил улицата и непосредствено след това напуснал помещението.
Св.В. го последвал до входната врата, видял го да се отдалечава бързо, след което се върнал
обратно и легнал отново да спи.
След като напуснал дома на св.В., подс.К. посетил бензиностанция „Лукойл“
№ВО45, намираща се в гр.Мездра, ул.“***“ № ***. В търговския обект на
бензиностанцията, използвайки дебитната карта на св.В., подс.К. извършил три успешни
безконтактни плащания на закупени от него стоки чрез монтирано ПОС терминално
устройство №01902151 на „УниКредит Булбанк“ АД в 01:52ч. за сумата от 5,20лв., в 01:54ч.
за сумата от 31,56лв. и в 01:57ч. за сумата от 17,79лв. След като напазарувал, подсъдимият
отишъл в дома на познатата си св.Д. М., намиращ се в гр.***, ул.“***“ №6, където занесъл
покупките и останал да пренощува.
3
Сутринта на същата дата – 11.07.2020год., подс.К. излязъл от дома на св.М. и
посетил магазин „Супермаркет КООП“, намиращ се в града на ул.“Георги Димитров“ №21,
собственост на Потребителна кооперация „Труд“-Мездра и магазин „Супермаркет Ариел“,
намиращ се на ул.“Александър Стамболийски“ №62. В посочените магазини подсъдимият
К. закупил хранителни стоки, алкохол и вещи за домакинството, като осъществил
безконтактни плащания с дебитната карта на св. В., съответно в 08:53ч. на сумата от 2,50лв.
и в 09:02ч. на сумата от 17,74лв. на ПОС терминално устройство №01991019 на „УниКредит
Булбанк“ АД, намиращо се в магазин „Супермаркет КООП“ и в 09:11. на сумата от 15,35лв.
и в 09:12ч. на сумата от 15,00лв. на ПОС терминално устройство №Q5411395 на „Банка
ДСК“ ЕАД, намиращо се в магазин „Супермаркет Ариел“.
До обяд на същата дата – 11.07.2020год., подс.К. посетил още веднъж „Супермаркет
Ариел“, където отново заплатил закупените от него стоки с дебитната карта на св.В. чрез
заплащане на ПОС терминал в 11:22. на сумата от 34,49лв., в 11:26ч. на сумата от 28,12лв. и
в 11:38ч. на сумата от 37,99лв. на ПОС терминално устройство №Q5411395 на „Банка ДСК“
ЕАД. По – късно, в 15:31 часа, подс.К. използвал дебитната карта на св.В. на ПОС терминал
№01991019 на „УниКредит Булбанк“ АД, намиращо се в магазин „Супермаркет КООП“ в
гр.Мездра, ул.“Георги Димитров“ №2 като заплатил сумата от 11,58лв. за направените там
покупки. Последвало пазаруване в „Супермаркет Ариел“, като при опита си да заплати
покупките на стойност от 41,95лв., на два пъти, в 16:02 и в 16:03часа на работещото в
магазина ПОС терминално устройство №R0003227 на „Банка ДСК“ ЕАД, плащането било
неуспешно. Неуспешно се оказало и плащането при използването на дебитната карта на
ПОС терминал №01991019 в „Супермаркет КООП“ за сумата от 1,99лв.
Закупените по този начин стоки били занесени отново от подсъдимия в дома на
св.М., на която обяснил че е взел заплата.
Сутринта на 11.07.2020год. св.В. установил липсата на чантата с вещите, които
съхранявал в нея – мобилен телефон, дебитна карта и лични документи - лична карта и
СУМПС. За случилото се уведомил органите на МВР, а в последствие след като посетил
офис на „УниКредит Булбанк“ АД, бил уведомен за използване на 11.07.2020год. на
дебитната му карта, като с нея са извършени транзакции на суми, неизискващи въвеждането
на ПИН код и две неуспешни такива транзакции на суми, а именно:
Безконтактни плащания на закупени стоки в 01:52ч. за сумата от 5,20лв., в 01:54ч. за
сумата от 31,56лв. и в 01:57ч. за сумата от 17,79лв. на ПОС терминално устройство
№01902151 на „УниКредит Булбанк“ АД, намиращо се в търговски обект на
бензиностанция “Лукойл“ №ВО45 гр.Мездра, ул.“Александър Стамболийски“ № ***,
Безконтактно плащане на закупени стоки в 08:53ч. на сумата от 2,50лв. и в 09:02ч. на
сумата от 17,74лв. на ПОС терминално устройство №01991019 на „УниКредит
Булбанк“ АД, намиращо се в магазин „Супермаркет КООП“ в гр.Мездра, ул.“Георги
Димитров“ №21, собственост на Потребителна кооперация „Труд“ – Мездра,
Безконтактно плащане на закупени стоки в 09:11. на сумата от 15,35лв. и в 09:12ч. на
4
сумата от 15,00лв. на ПОС терминално устройство №Q5411395 на „Банка ДСК“ ЕАД,
намиращо се в магазин „Супермаркет Ариел“ в гр.Мездра, ул.“Александър
Стамболийски“ №62,
Безконтактно плащане на закупени стоки в 09:40ч. на сумата от 44,25лв., в 09:43 на
сумата от 24,23лв. и в 09:44ч. на сумата от 3,70лв. на ПОС терминално устройство
№01991019 на „УниКредит Булбанк“ АД, намиращо се в магазин „Супермаркет
КООП“ в гр.Мездра, ул.“Георги Димитров“ №21, собственост на Потребителна
кооперация „Труд“ – Мездра.
Безконтактно плащане на закупени стоки в 11:22. на сумата от 34,49лв., в 11:26ч. на
сумата от 28,12лв. и в 11:38ч. на сумата от 37,99лв. на ПОС терминално устройство
№Q5411395 на „Банка ДСК“ ЕАД, намиращо се в магазин „Супермаркет Ариел“ в
гр.Мездра, ул.“Александър Стамболийски“ №62,
Безконтактно плащане на закупени стоки в 15:31ч. на сумата от 11,58лв. на ПОС
терминално устройство №01991019 на „УниКредит Булбанк“ АД, намиращо се в
магазин „Супермаркет КООП“ в гр.Мездра, ул.“Георги Димитров“ №21, собственост
на Потребителна кооперация „Труд“ – Мездра,
Неуспешна транзакция следобед на 11.07.2020год. в 16:02ч. и в 16:03ч. на ПОС
терминал №R0003227 на „Банка ДСК“ ЕАД, намиращо се в „Супермаркет Ариел“,
където напазарувал стоки за сумата от 41,95лв.,
Неуспешна транзакция при използването на дебитната карта на ПОС терминал
№01991019 в „Супермаркет КООП“ за сумата от 1,99лв.
Вече на 13.07.2020год., подс. К. посетил магазин „СЕТ.Компютърс“ЕООД, намиращ
се в гр.Мездра, ул.“Христо Ботев“ №28 и предложил и продал на управителя на дружеството
– св.Ц. С. взетия от св.В. мобилен апарат за сумата от 30 лв. В последствие В. разпознал
показания му от св.С. апарат.
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от
приобщените в наказателното производство доказателства. В мотивите на обжалваната
присъда, ОС-Враца е изложил приетата за установена фактическа обстановка, като е и
посочил доказателствата, които са послужили за извеждане на ревлевантната фактология.
При преценката на доказателствения анализ, направен от пъровинстанционният съд, следва
да бъде взето в предвид, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и ОС-Враца е приел в мотивите си за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Видно от заключението на оценителната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, стойността на отнетите вещи – мъжка чанта и мобилен телефон „Моторола“
модел „Мото С“, е в размер на 44 лв.
В досъдебното производство са били иззети магнитен носител на видеозапис от
охранителни камери на бензиностанция „Лукойл“ №В 045 гр.Мездра, ул.“Александър
5
Стамболийски“ № *** за времето от 01:50 ч. до 02:00часа на 11.07-2020год., а с протокол за
доброволно предаване са били приобщени файлове с видеозаписи от камери за
видеонаблюдение от магазините „Ариел“ и съдържаща се информация за начина на плащане
на ПОС терминала. От заключението на изготвената и приложена в досъдебното
производство видеотехническа експертиза е видно, че в обхвата на камерите по време и
обекти, е заснето лице от мъжки пол, с остригана до кожа коса, с дрехи идентични с тези,
които св.М. е предала на разследващите, с разяснение, че са ползвани от подсъдимия на
инкриминираната дата.
По делото са представени и приложени извлечения на „УниКредит Булбанк“ АД
относно наличните парични суми по дебитната карта на св.В., касови бонове от
бензиностанция „Лукойл“ – Мездра за извършени плащания в инкриминирания период,
извлечения от „Банка ДСК“ ЕАД за извършени транзакции, информация от супермаркетите
за наличие на ПОС терминали и времевия период и интервалите на направените плащания с
дебитната карта на св.В..
Видно от протокола за проведено съдебно заседание пред първоинстанционният съд
от 08.02.2022год., съдът е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства,
чрез прочитането им, които убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Така установената фактическа обстановка, се потвърждава от приобщените
доказателства, събрани в хода на ДП и направените самопризнания от страна на подсъдимия
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, за които подсъдимият се
е съгласил да не бъдат събирани доказателства. Посоченото съгласие на подсъдимия, след
преценка на първоинстанционният съд за наличието на изискванията, визирани в чл.371, т.2
от НПК, е било одобрено и на подсъдимия е било разяснено, че събраните в ДП
доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата.
В предвид на изложеното относно направеното самопризнание от подсъдимия, което
се подкрепя и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, неоснователни са
възраженията, че не са събрани доказателства относно авторството на деянията, тъй като е
действал със съгласието на св.В., от когото е получил доброволно дебитната карта и с
разрешение да пазарува, както и че не е вземал вещите, предмет на обвинението по чл.194
от НК. Пак във същата връзка не може да бъде прието възражението, че се касае за
доказателствен дефицит във връзка с осъществяването на деянието по чл.249 от НК от
субективна страна и на деянието по чл.194 от НК както от обективна, така и от субективна
страна с мотив, че не е бил проведен разпит от първоинстанционния съд на пострадалото
лице – св.В..
Подсъдимият К. е получил по-леко наказание, тъй като се е съгласил с известни
процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора
факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на
доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. /ТР №1 от
6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК/. При проведената процедура от
6
окръжния съд по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК, е недопустимо
въззиввният съдът по искане на подсъдимия да събира доказателства за факти,
несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. В предвид на съдебната
практика и цитираното тълкувателно решение, не беше допуснат искания от подсъдимия
разпит на св. В. пред въззивната инстанция във връзка с обстоятелствата изложени в
обивнителния акт и признати от подсъдимия. В това производство, постигайки по-
благоприятно материално-правно третиране, с налагане на по – леко наказание,
подсъдимият следва да понесе и съответните тежести – ограничена защита в рамките на
признатите фактически положения по обвинителния акт. Проверката на въззивния състав
касае процесуалната дейност на първостепенния съд, но в посока дали е осъществена при
съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични
предпоставки за прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление
по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие;
постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. При
извършената служебна проверка в тази насока, САС не констатира нарушаване на закона,
което да води до отмяна на присъдата на това основание и връщането на делото на ОС-
Враца за ново разглеждане от друг състав.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд
правилно е приел, че деянията, за които са повдигнати обвинения по чл.249, ал.1 и чл.194,
ал.1 от НК са осъществени от подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на приложението на направеното възражение за несправедливо
определен размер на наложените наказания, САС намира същите за неоснователни. По
отношение на повдигнатото обвинение по чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 8 години, а по отношение на повдигнатото
обвинение по чл.249, ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години.
Първоинстанционният съд е определил наказания, преценявайки както смекчаващите, така
и отегчаващите вината обстоятелства и при превес на първите, при липса на основания за
определяне на наказанията във вр. чл.55 от НК, е определил наказания „Лишаване от
свобода“ по чл.194, ал.1 от НК в размер на 1 година, съответно по чл.249, ал.1 от НК 2
години и „Глоба“ в размер на двойния такъв на получената от него сума – 579лв.
Първоинстанционният съд на осн. чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определените
наказания „Лишаване от свобода“ с една трета и е осъдил подсъдимия с наказания по
чл.194, ал.1 от НК на 8 месеца „Лишаване от свобода“ и по чл.249, ал.1 във вр. чл.26 от НК
на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“. Като отегчаващи вината обстоятелства,
настоящата съдебна инстанция намира и броят на деянията, включени в продължаваната
престъпна дейност по чл.249, ал.1 от НК и извършените успешни транзакции.
Окръжният съд е приложил правилно и законосъобразно разпоредбата на чл.23,
ал.1 от НК по отношение на наложените наказания, като е определил едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което подсъдимият следва
7
да изтърпи при първоначален „Общ“ режим на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като не са
налице законови предпоставки за отлагане на изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ при условията на чл.66, ал.1 от НК с оглед съдебното минало на
подсъдимия. Поредното осъждане на подсъдимия касае наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което е било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от
14.06.2012год. Изпитателният срок по същото е изтекъл на 14.06.2017год., от който момент
започва да тече срокът по чл.88а, ал.3,във вр. ал.1, във вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК в размер на 5
години и същият продължава да тече до 14.06.2022год., от който момент бе могло да се
разсъждава относно заличаването на това осъждане и прилагането на разпоредбата на чл.66
от НК по отношение на последващи осъждания. Деянието по настоящото дело касае дата
11.07.2020год., поради което наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ следва да
бъде търпяно ефективно. На осн. чл.23, ал.3 от НК правилно и законосъобразно е
присъединено и наложеното наказание „Глоба“ в размер на 579лв.
Въззивният съд не намери основание за намаляване на размера на наложената глоба
на осн. чл.23, ал.3 от НК, с оглед приетите от окръжния съд смекчаващи и отегчаващи
вената обстоятелства, които напълно се споделят , с отразеното по – горе относно приетите
от САС и още отегчаващи вината обстоятелства.
В частта за разноските, присъдени от първата инстанция и в частта относно
разпореждането с веществените доказателства, присъдата следва да бъде потвърдена.
При извършената на осн. чл.314 от НПК служебна проверка, САС не констатира
основания за изменение на първоинстанционната присъда, като същата като правилна и
законосъобразна на осн. чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Апелативен съд-
София, НО, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2 от 08.02.2022г., постановена по НОХД № 638/2021г.
на ОС - Враца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8