Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 52
03.01.2020 г., гр. Пловдив
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ - съдия при Районен съд Пловдив, като
съдия-докладчик по НЧХД № 6702/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив , IV н.с., след като се запознах с материалите по делото и в
изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК считам, че не са налице
условията за разглеждане на тъжбата по същество. Съображенията на
съдията- докладчик за това са следните:
Районен съд-
Пловдив е сезиран с тъжба вх. № 69594/ 28.10.2019 г., депозирана от А.С.С.,
ЕГН: **********, с която се моли да бъде ангажира наказателната отговорност на лицето
Т.П.С. за извършени от него спрямо тъжителя престъпления.
С молба вх. № 81951/13.12.2019
г. по описа на Районен съд- Пловдив, тъжителят С., е сторил пореден опит да
отстрани констатирани нередности в така депозираната тъжба. Към момента,
първоначално входираната в съда частна тъжба е оставяна без движение два пъти.
Тъжителят е депозирал множество документи, с цел да отстрани констатираните от
съдията- докладчик противоречия и неясноти, но същите не само не са
елиминирани, но дори напротив- задълбочават се. Съображенията за този извод на
съдията- докладчик са следните:
На първо място, с
всяка последваща молба, тъжителят „обогатява” първоначално описаната фактическа
обстановка, която претендира да се е развила на дата 15.05.2017г. Така,
първоначално в тъжбата с вх. № 69594/ 28.10.2019г. / л. 1/ се твърди, че на
дата 15.05.2017г., на тъжителя му е нанесена единствено лека телесна повреда от
лицето Т.П.С.. Впоследствие, както в молба вх. № 74497/ 15.11.2019г. / л. 13-
14/, така и в документ именуван „жалба” с вх. № 74164/ 14.11.2019г. / л. 15- 16/
и в молба вх. № 81951/ 13.12.2019г., тъжителят поетапно започва да „вмъква“
допълнителни твърдения за случилото се на дата 15.05.2017г. и да обогатява
фактическата обстановка. Във всеки от горепосочените документи се изброяват
допълнителни фрази, за които се твърди да са изречени от Т.С. спрямо тъжителя С.
и за които последният счита, че представляват обида и клевета. С последно
входираната молба ( вх. № 81951/ 13.12.2019г.), неяснотата се задълбочава, тъй
като са посочени фрази, които тъжителят квалифицира общо като „обида и
клевета”. В тази насока, следва да се посочи, че обидата и клеветата са две
самостоятелни престъпления, а не различни проявни форми на едно и също
престъпление. Предвид това, то най-
малко е следвало тъжителят да посочи с кои фрази счита, че спрямо него е
осъществено деянието обида и с кои клевета. След като това не е посочено
изрично от самия тъжител, то недопустимо би било съдът сам да извърши подобна
диференциация. На следващо място, то следва да се отчете и фактът, че
изложените от тъжителя изрази и фрази ( които той определя като обидни и
клеветнически), са изчерпателно изброени от него за пръв път в молба вх. №
74497 от 15.11.2019г. /л. 13/. Същите не са били предмет на образувано
досъдебно производство, доколкото обидата и клеветата са престъпления, които
винаги се преследват по инициатива на пострадалия съобразно разпоредбата на чл.
161, ал. 1 НК. Предвид това и доколкото се твърди обидата и клеветата да са
осъществени на 15.05.2017г., то е изтекъл посоченият в чл. 81, ал. 3 НПК
шестмесечен преклузивен срок за депозиране на тъжбата. Недопустимо от процесуална гледна
точка би било, съдът да вземе предвид подобно обогатяване на фактическата
обстановка след изтичането на шестмесечния преклузивен срок. Същият е установен
в закона именно с цел дисциплиниране на страните и не позволяване депозирането
на тъжби в неограничен времеви период, следващ извършването на деянието.
На следващо
място, с последно подадената от тъжителя молба вх. № 81951/ 13.12.2019г.,
същият не е адресирал и част от дадените му с Разпореждане № 23208/
21.11.2019г. указания. Така, тъжителят изобщо не коментира дали поддържа и дали
въобще представлява самостоятелно деяние, посоченото от него на стр. 2-ра от
„Жалба” вх. № 74164/ 14.11.2019г. / л.15- гръб/. Там е отразено, че „на 18 май,
на традиционния събор на село Черничево”, лицето Т.С., публично е обиждал и
клеветил тъжителя. Съдията- докладчик е дал изрични указания, в насока
посочване на допълнителни белези от обективна страна на деянията, за които
тъжителят твърди да са осъществени спрямо него на 18- ти май ( годината е
неизвестна и до момента), но те не са изпълнени. В тази връзка, прави
впечатление, че в множеството депозирани документи, тъжителят излага
разнообразни твърдения за извършени
спрямо него престъпления, без обаче да поднася каквато и да било конкретика за
тях.
За яснота и
пълнота на изложението, то съдията – докладчик счита за нужно да посочи и че е
налице неяснота досежно предявения граждански иск/ искове. В множеството си
входирани документи, тъжителят първо претендира сума от 3 000 лв., за която не
се изяснява дали представлява обезщетение за имуществени или неимуществени
вреди, или сбор от двете ( предвид което в Разпореждане № 21339 от 30.10.2019г.
са му дадени съответни указания). Впоследствие, тъжителят не е коментирал този
въпрос, като в своята „жалба” от 14.11.2019г., той добавя и сумата от 450 лв.,
като твърди, че тя би репарирала претърпени от него вреди, вследствие на това,
че на 15.05.2017г., при нанесения му побой, лицето Т.С. умишлено е счупил
намиращите се у тъжителя вещи: мобилен телефон „Нокиа 6233”, часовник, гривна
за регулиране на кръвно налягане и е разкъсал част от облеклото му- дънки и
долна блуза. В „молбата” на тъжителя от 15.11.2019г. /л. 13- 14/, вещта, за
която се твърди да е унищожена е вече само мобилен телефон „Нокиа 6233” на
стойност 320 лв. Допълнително, с последно входираното от тъжителя уточнение,
въпросът за претърпените вреди изобщо не се коментира, а единствено се препраща към предходно
депозираните документи. Предвид така изложеното, за съдията- докладчик е видно,
че тъжителят не е в състояние да формира единна позиция досежно размера и
обхвата на причинените му вреди. Това от своя страна, води до невъзможност да
бъде изведена точната воля на тъжителя и драстично би рефлектирало върху
правото на защита на подсъдимия, доколкото той следва да организира защитата си
срещу точно и ясно поднесени факти.
Предвид
гореизложеното, съдията- докладчик счита, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 ал. 1 НПК. Безспорно, както в теорията, така и в
практиката е установено принципното положение, че тъжбата е актът в
наказателните производства от частен характер, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство от общ характер, който определя предмета на
разглеждане по делото и очертава предмета на доказване в процеса. Тъжбата
очертава престъплението/ престъпленията, с присъщите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу които подсъдимият трябва да се брани. В
този смисъл, с връчването на препис от
тъжбата на подсъдимия, възниква и неговото право на защита. От този момент той
може да използва всички процесуални средства, посредством които да обезпечи своята
защита. Предвид това, ясното и недвусмислено посочване на всички съставомерни
признаци на вменените престъпления, а именно: изпълнителните деяния, време място,
начин на извършване, се явява същностен елемент от правото на защита на подсъдимия.
В противен случай, той се поставя в положение да се брани срещу едни
предполагаеми деяния, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. В
този смисъл абсолютно недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимия в
настоящото производство, е да се даде ход на тъжба, която не съдържа ясно
изложение на всички съставомерни обстоятелства. Безпредметно в случая е и
допълнителното предоставяне на указания, доколкото както вече бе посочено,
тъжителят С. не формира единна позиция по въпросите, касаещи деянието, а
поетапно се опитва да обогатява фактическата обстановка и да вменява
допълнителни деяния на лицето Т.С..
По тези
съображения, не следва да се дава ход на тъжбата, а същата следва да бъде
върната.
Досежно гражданскоправната претенция за обезвреда вследствие
на твърдените престъпления, следва да се отбележи, че приемането за съвместно
разглеждане на граждански иск в наказателния процес е възможно само при
допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на
пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че тъжбата
по делото е депозирана при отсъствие на предвидените в закона предпоставки,
както е в конкретния случай, то процесуално недопустимо се явява и
разглеждането на гражданския иск /в този
смисъл Решение № 310/12.02.2018 г. по н.д. № 1166/2017 г. на ВКС, I Н.О./.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, наказателното производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдията- докладчик,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА тъжба вх. № 69594/ 28.10.2019
г., по описа на Районен съд- Пловдив, подадена от А.С.С., ЕГН: **********,
насочена срещу Т.П.С..
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 6702/2019
г., по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти н. с-в.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава XXI- ва НПК, в петнадесетдневен срок, считано от връчването на
съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис
от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на Т.П.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.