№ 1628
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110145400 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.200, ал.1 КТ (за обезщетяване на неимуществени вреди) и по чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът С. И. А. моли за осъждане на ответника БИЛЛА БЪЛГАРИЯ
ЕООД да му плати следните суми: на осн. чл.200, ал.1 КТ – 47000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
трудова злополука от 12.2.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 28.7.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 1391,66 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.200, ал.1 КТ за периода 12.2.2021 г. - 28.7.2021 г.,
Ответникът БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД оспорва исковете като
неоснователни. Прави възражение по чл.201, ал.2 КТ – твърди, че работникът
е допуснала настъпването на злополуката поради груба небрежност, тъй като
е слязла в движение от количка върху която се е намирала. Счита, че
претенцията на ищеца за неимуществени вреди не е в справедлив размер.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЗАД УНИКА АД,
признава че с ответника са сключили договор за застраховка, по силата на
1
който към исковия момент е носил риска от ангажиране на отговорността на
работодателя от трудова злополука, и се присъединява към възраженията на
ответника и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.200, ал.1 КТ.
Процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.200, ал.1 КТ
е установяването на трудовата злополука по реда на чл.55, ал.1 КСО, което в
процесния случай е изпълнено от страна на ищеца. Според чл.200, ал.1 КТ
работодателят отговаря имуществено за вредите от трудова злополука, в т.ч. и
за разликата между пропуснатите ползи и получената пенсия за инвалидност.
Отговорността на работодателя е безвиновна. Във връзка с възраженията на
ответника са относими и разпоредбите по чл.201, ал.2 КТ, според която
обезщетението може да се намали, ако работникът е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука поради допусната груба небрежност, но не
и да се изключи изцяло, както и по чл.200, ал.3 КТ според която работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението
или пенсията по общественото осигуряване. Относим към казуса е и текстът
на чл.52 ЗЗД, според, което обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
Ето защо, правото на ищеца на обезщетение за претърпяна трудова
злополука е обусловено от доказването от негова страна на трудовата
злополука, установена по реда на чл.55, ал.1 КСО и претърпените вреди – в
случая неимуществени, в резултат на пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка от увреждането на здравето от трудовата злополука –
претърпените физически и психически болки и страдания, битови и социални
неудобства. Искът е обусловен още и от доказване от страна на ответника на
твърдените от него правоизключващи факти – че ищецът е инструктиран за
безопасните и здравословни условия на труд и че ги е нарушил до степен, че
деянието му да се квалифицира като груба небрежност, с което да е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука.
В настоящия случай страните не спорят, че между тях е сключен трудов
договор от 13.7.2020 г., по силата на който ищецът се е задължила и е
работила в ответното дружество на длъжност „складов работник“ срещу
2
насрещното задължение да й плаща трудово възнаграждение.
Безспорно е и че на 12.2.2021 при изпълнение на служебните си
задължения при приемане на стоки от товарна рампа към склад с количка,
пострадалата се подхлъзва, пада и при удара в земята чупи лявата си ръка – в
долния край на лъчевата кост.
От приетите по делото съдебно-медицинска експертиза и медицинска
документация се установява, че след инцидента по време на работа от
12.2.2021 г. ищцата С. А. е прегледана и изследвана в здравно заведение,
където са установени травма на лявата гривненна става с доказано от образни
изследвания счупване на лявата лъчева кост на типичното място и абрис (
отчупен дребен фрагмент) в областта от крайна част на лява лакетна кост –
улнарния стилоид. Травмата е причинена и рахактерна за причиняване по
механизъм на падане върху дланта на ръката. Травмата изисква имобилизация
на ръката за около 3 до 4-5 седмици, като при благо приятно протичане на
оздравителния процес възстановяване настъпва от около 4-5 седмици до 2
месеца след причиняването й. В зависимост от индивидуалните особености и
спазване на лечението функционалното възстановяване може да настъпи и
след 2 до 4 месеца след инцидента.
В конкретния случай липсва медицинска документация за проследяване
състоянието на ищцата, поради което не може да се приеме, че при ня е имало
възникнали усложнения и/или по-продължителни от средно-статистическитя
възстановителен процес. Това се потвърждава и оф факта, че на А. са издадени
болнични листове за временна неработоспособност от 15.2.2021 до 30.3.2021
г.
След инцидента на 13.2.2021 пострадалата по повод нейни оплаквания
от гадене и повръщане е прегледана от специалисти по неврология,
неврохирургия, ортопедия и травматология и вътрешни болести. Не са
установени данни за отклонения от нормален неврологичен соматичен статус
и няма данни за предприемано медикаментозно лечение.
От показанията на свидетеля Адриан Алиев се установява, че ищцата не
е слизала в движение от количката, от която е паднала. Противоположните
твърдения на ответника не се установяват от приетите по делото документи –
разпореждане на НОИ за установяване на трудова злополука, доколкото
същото представлява официален удостоверителен документ за волята на
3
органа да признае злополуката за трудова, но не и за интерпретацията на
отразени в него преразкази на трети неучастващи по делото лица за механизма
за настъпване на злополуката. Същото се отнася и за протоколите, в които
трети неучастващи по делото лица са написали пред работодателя си –
ответното дуржество – впечатленията си за настъпване на злополуката. Тези
документи не удостоверяват подлежащите на доказване факти, доколкото
страните спорят за механизма за настъпване на злополуката, съответно следва
да докажат изгодните за тях факти с годни доказателствени източници.
Частните документи, в които страната не е участвала и официалните
документи, които не са удостоверителни не доказват факти извън собственото
си съществуване.
От показанията на свид. В. И. се установява, че ищцата е изпитвала
множество неудобства в ежедневието си, била е принудена да напусне работа
от отвеинтка-работодател, освен това изпитвала болки и страдания, не можела
да върши домакинската си работа, а трябвало да се грижи и за двете си деца,
което наложило да търси подкрепата на свид.В. И..
По делото е безспорно, това личи и от представеното по делото
становище на третото лице помагач – ЗАД УНИКА АД, че ответникът БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ ЕООД и това застрахователно дружество са обвързани към
12.2.2021 г. от договор за застраховка – полица №21005F21058, по силата на
който застрахователят се е задължил срещу застрахователна премия да носи
риска от ангажиране на гражданската отговорност на ответника от настъпване
на трудова злополука.
Изложеното показва, че искът е частично доказан по размер. Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се приложи
правилото по чл.52 ЗЗД, според, което обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания -
това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие /решение № № 39 от 22.02.2016
г. по гр. дело № 4374/2015 г. на ІІІ г.о., решение по гр.д. №2721/13 г. на
4
четвърто г.о., р. по гр.д. №6375/14 г. на четвърто г.о. и др./. Характерът на
увреждането има решаващо значение при преценката на съда относно размера
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С оглед
това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца
неимуществени вреди. В този смисъл са решение № 337/22.06.2010 по гр.д.
№1381/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение от 26.05.2010 г. по гр.д. №1273/2009 г.
на ВКС, ІІІ г.о., решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 г. и решение № 29 от
05.03.2012 г. по гр. дело №170/2011 г. на ІІІ г.о. и др.
Приема се, че във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено
от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – видът и
степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването,
намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и
съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика
на Върховния касационен съд по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти /решение № 144 от 19.12.2014 г. по т.д. № 3761/2013
г. на І т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение
№95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по
т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др./.
Съгласно Решение по т.д. № 387/2008 г., решение по т.д. № 619/2011 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. №
2908/2015 г., І т.о. и др., според която, при определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка
на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната.
Съдебната практика (така например Решение №69 от 26.7.2019 г. по т.д.
№2556/2018 г. на ТК Първо ТО на ВКС и Решение № 91 от 19.07.2022 г. по
т.д. №1165/2021 на ВКС ТК II отделение) по повод на сходни телесни
5
увреждания при трудова злополука приема, че справедливият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от подобен характер е в
диапазона от 20000 - 30000 лв.
Предвид общоизвестното обстоятелство, че след от възникването на
вземането на ищеца по чл.200, ал.1 КТ и след предявяване на исковата молба е
настъпила голямо обезценяване на паричните средства (инфлация) над 30 %,
което обстоятелство трябва да се вземе предвид на осн. чл.235, ал.3 ГПК,
следва обезщетението да се определи към горната му граница по критериите
на установената съдебна практика и предявеният иск. Това е справедлив
размер в съответствие със социално-икономическата обстановка в страната и
би обезщетил претърпените от ищцата физически, психически и болки и
страдания, социални и битови неудобства и негативната промяна в начина й
на живот за продължителен период от време, намалената работоспособност.
Ето защо, искът следва да се уважи до размера от 30000,00 лв., а за
разликата над тази част – до пълния предявен размер от 47000 лв. – да се
отхвърли, тъй надвишава размера на справедливото обезщетение.
Съгласно съдебната практика - решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., IV г. о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г.
о., решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о., решение №
252/30.09. 2016г. по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о. на ВКС и др., е прието, че
при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по
степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но
критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос
6
на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за
настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
обезщетяването й.
В разглеждания случай обаче не личи ищцата да е извършила деяние,
което да бъде квалифицирано като небрежност или груба небрежност – да е
нарушила правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Да е слязла
в движение от количка, върху която се е превозвала.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца на обезщетение за забава за плащането на главното
вземане е обусловено от доказването на фактите по главния иск, периода на
забавата и размера на обезщетението за забава. В процесния случай фактите
по главния иск за доказани, забавата за обезщетяването на вредите започва от
трудовата злополука – 12.2.2021 г., до подаване на исковата молба – 2.8.2021 г.
За този период съдът установи по реда на чл.162 ГПК, че размерът на
законната лихва е равен на 1391,66 лв., в която част искът следва да се уважи,
респ. - да се отхвърли за разликата дан над тази част до пълния предявен
размер от 2245,56 лв.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски. В разглеждания случай обаче по делото няма
доказателства ответникът да е направил разноски по делото, а и не е
направено искане по чл.78, ал.1 ГПК.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметна
Софийския районен съд сумата от 1255,66 лв. – държавна такса и държавна
такса.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и
адрес в гр.София, бул.България 55 да плати на ищеца С. И. А. с ЕГН
********** и адрес в с.Р., общ.К., обл.П. и съдебен адрес в гр.П. пл.С. 3, чрез
адв. Д. Ч. от АК-П. с тел. **********, следните суми:
на осн. чл.200, ал.1 КТ – 30000,00 лв., представляваща обезщетение за
7
претърпените неимуществени вреди от трудова злополука от 12.2.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.7.2021 г., до
изплащане на сумата;
на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 1391,66 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.200, ал.1 КТ (за неимуществени вреди) за периода 12.2.2021 г.
- 28.7.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.200, ал.1 КТ – само за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 47000,00 лв., както и – частично
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 2245,56 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД
с ЕИК ********* да плати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
следните суми: 1255,66 лв. – държавна такса, съразмерно на уважената част
от исоквете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – ЗАД УНИКА АД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8